О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 24

гр.Плевен, 04.01.2019 год.

Административен съд - гр.Плевен, II-ри състав, в закрито съдебно заседание на четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1046/2018г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа искова молба от Е.Ц.И. с ЕГН **********,***, срещу Министерство на правосъдието, с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 7 от КРБ и цена на иска 50 000 лева. Със същата е формулиран петитум :

1. Да бъде осъдено Министерство на правосъдието да преустанови нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни „нарушения“.

2. Да бъде осъдено Министерство на правосъдието да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, съставляващи присъдено съобразно правилата на справедливостта обезщетение за претърпяното от ищеца унижение и тормоз за периода от 17.10.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба, които са пряк причинно-следствен резултат от незаконните действия и бездействия на ответника. Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва върху присъдената от съда сума, считано от датата на увреждането до окончателното му плащане.

С определение № 1507/19.11.2018 г. по делото съдът е указал на ищеца да отстрани конкретни нередовности по исковата молба, а именно да уточни изрично петитума на исковата молба по пункт първи, като посочи кое конкретно нарушение иска да бъде преустановено и от какви по-нататъшни нарушения претендира да се въздържа ответникът.

С молба вх. рег. № 4815/03.12.2018г. ищецът е уточнил, че при всяко нощуване в затвора Плевен за явяване по дела е подложен на жестоко и нечовешко отношение, изразяващо се в липса на храна, течаща вода, спално бельо и дюшеци за нощувка, одеяло, както и че е подлаган на претърсвания, при които е събличан гол и служителите на НОС му причиняват болки чрез стискане по слабините. Предвид горното прави искане с посочено правно основание чл.276 от ЗИНЗС съдът да спре с бездействието си, от което ищецът твърди, че понася вреди при всяко конвоиране за явяване по дела в гр. Плевен.

След отвод на съдията- докладчик и определяне на нов такъв, с определение № 1635/05.12.2018г. съдът е оставил без движение първоначално подадената искова молба от Е.Ц.И. с ЕГН **********,***, срещу Министерство на правосъдието, с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 7 от КРБ и цена на иска 50 000 лева, както и допълнително представената такава от ищеца с вх. рег. № 4815/03.12.2018г., с която е направено искане по чл.276 от ЗИНЗС и е дал конкретни указания за отстраняване на нередовности по тях.

Със същото определение на ищеца е предоставена правна помощ и е оставено без уважение искането му да бъде освободен от заплащане на държавна такса. Указан е срок за обжалване, в рамките на който не е постъпила частна жалба от г-н И., при което определението е влязло в законна сила и е породило правното си действие.

С определение № 1672/12.12.2018г. е назначен служебен адвокат на ищеца на основание чл.94 и сл. ГПК, а именно адв. Р.М. ***. Същият е депозирал становище с вх. № 5124/20.12.2018г., в което сочи, че ищецът е сезирал съда с две искания- такова по чл.277, вр. чл.276, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, с което се иска да бъде постановено решение да бъдат преустановени действия на служителите на ГДИН в затвора Плевен /претърсване, събличане гол, стискане на тестисите, заплахи за извършване на блудствени действия, да бъде държан без завивки при минусови температури без завивки и отопление/, като за целта да бъде конвоиран от затвора Враца до АС- Плевен за явяването му по дела, по които е страна и да бъде връщан след заседанията в затвора Враца, без да бъде оставян да нощува в затвора Плевен.

На второ място прави уточнение, че ищецът е предявил иск против Министерство на правосъдието, което е принципал на ГДИН, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, причинени на ищеца, в следствие на незаконосъобразни действия, в противоречие с чл.3 от ЗИНЗС, осъществени от служители на ГДИН в затвора Плевен, описани подробно в първото искане, за периода от 17.10.2018г. до предявяване на иска. Сочи, че претендираното обезщетение е в размер на 50 000 лв. и пасивно процесуално легитимиранета страна по този иск е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, която е юридическото лице, с което служителите на затвора Плевен са в служебни правоотношения.

Постъпила е и молба от Е.Ц.И. с вх. рег. № 5130/21.12.2018г., с която ищецът е направил допълнителни уточнения в изпълнение на указанията, дадени с определение № 1635/05.12.2018г. Ищецът сочи, че претенцията му касае претърпени вреди, вследствие на неоснователно действие или бездействие на административен орган на вменените му по силата на закон задължения. Изрично посочва, че като ответник по иска следва да се конституира Министерство на правосъдието, поради факта, че с решение № 296/03.05.2018г. АС- Плевен е преместил ищеца за доизтърпяване на наказанието в затвора Враца, а с разпореждане от 24.01.2018г. по адм.д. 1124/2017г. АС- Плевен отказал да прекрати нарушенията на чл.3 от ЗИНЗС, осъществявани по отношение на ищеца в затвора Плевен. С определение № 207/07.02.2018г. АС- Плевен също отказал да прекрати нарушенията на чл.3 от ЗИНЗС, а с определение № 513/10.10.2018г. АС- Враца прекратил производство, в рамките на което е било направено искане за прекратяване на нарушенията на чл.3 от ЗИНЗС. Предвид това ищеца сочи, че пасивно легитимирана страна е Министерство на правосъдието, а с бездействието си Административен съд- Враца поставил ищеца в положение да търпи нови изтезания в затвора Плевен.

Настоящият съд счита, че не са изпълнени указанията, дадени с определение № 1635/05.12.2018г., което съставлява основание за връщане на исковата молба, съобразно разпоредбата на чл.144 АПК вр. чл.129, ал.3 от ГПК, респ. оставяне без разглеждане на искането по чл.277, вр. чл.276, ал.1, т.1 вр. чл.3, ал.1 от ЗИНЗС на основание чл.158, ал.3 АПК.

На първо място с посоченото по- горе определение е оставено без уважение искането на ищеца да бъде освободен от заплащане на държавна такса за образуване на производството. Горното определение не е било обжалвано и е влязло в законна сила. В указания от съда срок не е внесена изискуемата държавна такса за образуване на производството.

На второ място съдът намира, че с допълнително депозираната молба от ищеца, както и със становището на служебно назначения адвокат, не са отстранени нередовностите на исковата молба, указани с посоченото по- горе определение. Със становището на адв. М. е конкретизирана пасивно процесуално легитимираната страна, но не и длъжностните лица, причинители на твърдените вреди. Не са конкретизирани и датите, на които ищеца е нощувал в затвора Плевен и на които същият твърди, че са му причинени претендираните вреди. Нещо повече, налице са значителни противоречия в твърденията на ищеца, обективирани в първоначално предявената ИМ, тези по уточнителната такава с вх. рег. № 5130/21.12.2018г., изхождаща също от него и депозираното от адв. М. становище с вх. № 5124/20.12.2018г., които не дават възможност на съда разбере действителната воля на ищеца, който дори след предоставяне на правна помощ сочи в молбата с вх. рег.№ 5130/21.12.2018г, че претенцията му е против Министерство на правосъдието /което не може да бъде надлежен ответник по такъв иск, в който смисъл е константната съдебна практика/, което следва да отговаря за бездействието на Административен съд- Враца /който пък не е орган по изпълнение на наказанията/. Налице е и противоречие между изложените обстоятелства, на които се основава искът в становището на служебния адвокат и тези по допълнително депозираната молба от ищеца, която също е подадена в изпълнение на определение № 1635/05.12.2018г.

Съдът намира освен това , че искането по чл.277, вр. чл.276, ал.1, т.1 вр. чл.3, ал.1 от ЗИНЗС е недопустимо. На първо място и съобразно разпоредбата на чл.277, ал.1 ЗИНЗС искането се предявява писмено пред административния съд по местоизпълнение на наказанието или задържането под стража. В конкретния случай местоизпълнението на наказанието е затвора Враца, но искането касае действия, осъществени /според твърденията на ищеца/ в затвора Плевен, при конвоирането му за участие в съдебни производства, образувани в АС- Плевен, но това обстоятелство касае местната подсъдност и не е условие за допустимост на искането. По- същественото в случая е, че съгласно  чл. 276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, всеки лишен от свобода или задържан под стража, може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. За да е приложима цитираната хипотеза, действията/бездействията трябва да са фактически и да продължават към момента както на предявяване на искането, така и на произнасянето на съда, за да може да бъде разпоредено тяхното прекратяване, респективно извършването на определени действия. Г-н И. в ИМ и допълнително депозираната уточняваща такава, се оплаква от бездействие на Административен съд- Враца, който не е орган по изпълнение на наказанията, а другите му оплаквания касаят действия, които са приключили и не продължават към момента на предявяването на искането.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба от Е.Ц.И. с ЕГН **********,***, срещу Министерство на правосъдието, с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 7 от КРБ и цена на иска 50 000 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане от Е.Ц.И. с ЕГН **********,***, с правно основание чл.277, вр. чл.276, ал.1, т.1 вр. чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, за прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1046 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен.

Определението в частта му, с която е постановено връщане на исковата молба подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, а в частта му, с която е оставено без разглеждане искането по чл. чл.277, вр. чл.276, ал.1, т.1 вр. чл.3, ал.1 от ЗИНЗС подлежи на обжалване по реда на чл.281 от ЗИНЗС в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд- Плевен

Преписи от определението да се изпратят на л.св. Е.Ц.И. и на служебно назначения адвокат Р.М. ***.

СЪДИЯ: