Р E Ш Е Н И Е

 

№ 26

 

гр.Плевен, 16.01.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                          

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 1042 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 811 от 17.10.2018 год., постановено по НАХД № 1784/2018 год., Районен съд – Плевен потвърдил наказателно постановление № 18-0938-001994 от 02.05.2018 година на началник сектор към ОД на МВР - Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на З.С.Д. ***, ЕГН ********** са наложени следните  административни наказания:  на основание чл. 185 ЗДП – глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл. 190 ал. 3 ЗДП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1 ЗДП глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 ЗДП глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП.

Недоволна от горното решение останала З.С.Д.,  която е подала в законния срок касационна жалба против него. В същата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като нарушенията не са доказани по безспорен начин. Твърди се, че оспореното НП е издадено в нарушение на чл.53 от ЗАНН, както и че в него не са отразени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават, което е неспазване на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В заключение е направено искане да бъде отменено решението на РС- Плевен, както и оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не излага допълнителни доводи във връзка с касационната жалба.

Ответникът не се представлява и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

За да постанови обжалвания съдебен акт Районен съд- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че на 20.04.2018 година полицейските служители И. Ц. и М. Н. изпълнявали задълженията си във връзка с контрол на движението по пътищата в град Плевен. Около 20:15 часа се намирали  на улица „Димитър Константинов“ № 10 в центъра на град Плевен. В същият час забелязали лек автомобил Ауди А4 с рег. №  ***** да спира в района на кръстовището с улица „Цар Симеон“ в същия град. Това провокирало двамата полицейски служители да пристъпят към извършване на проверка. Водач на автомобила била жалбоподателката Д., която слизайки от автомобила била подканена да представи документите си за проверка. Същата не откликнала на отправената и покана за извършване на проверка. Съобщила, че в колата вози дете след операция, след което отишла в находящия се в близост магазин „Фантазия“, за да пазарува. Когато се върнала била подканена да представи документите си – свидетелство за управление на МПС и контролен талон на автомобила. Жалбоподателката не носела в себе си документи и не ги представила на контролните органи. След направена справка в масивите на ОД на МВР- Плевен било установено, че жалбоподателката като водач – ползвател на описаният по горе лек автомобил не била заплатила наложената и с фиш  серия К № 1283626 на ОД на МВР – град Велико Търново глоба в размер на 100 лева.

За така констатираните обстоятелства на жалбоподателката Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в нейно присъствие и връчен и по надлежния ред. Същата го подписала без възражения.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателката с три административни наказания за извършени три нарушения по ЗДП.

Съдът намира за неоснователни твърденията от касационната жалба за недоказаност на нарушенията. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на производството пред въззивния съд не са събрани каквито и да е доказателства, които да опровергават констатациите по АУАН, а показанията на актосъставителя И. Ц. са изцяло в подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка. Съдът намира, че посоченият АУАН е издаден при спазване изискванията на ЗАНН, а и в касационната жалба не се сочат доводи в обратната насока, поради което приема, че не е опровергана материалната му доказателствена сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДП.

Неоснователни са и оплакванията, че НП е издадено в нарушение на чл.53 от ЗАНН. И трите нарушения, за които е санкциониран касатора са формални и за съставомерността им не се изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения. Ето защо при този вид нарушения не може да има маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН от една страна, а от друга не могат да се обосноват смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

От приложеното по делото в заверено копие на  заповед № 8121з – 952 от 20.07.2017 година на Министъра на вътрешните работи е видно, че началниците на група при ОД на МВР сектор „Пътна полиция“ са овластени да издават наказателни постановления за нарушения по Закона за движение по пътищата, поради което оспореното НП е издадено от компетентен орган.

Съдът намира за неоснователни и оплакванията за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В издаденото НП е налице описание на нарушенията, датата и мястото, където са извършени. В НП е налице позоваване на АУАН, издаден от св. И. И. Ц., поради което и с оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДП настоящият съдебен състав намира, че е налице позоваване на писмено доказателство и посочване на свидетел, какъвто несъмнено се явява актосъставителя.

Предвид така изложените съображения съдът намира, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 811 от 17.10.2018 год., постановено по НАХД № 1784/2018 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.