Решение по Административно дело 41/2019г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 189

гр. Плевен, 09.04.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 41 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

С Решение № 116 от 9.10.2018 г., постановено по анд № 61/2018 г., Районен съд – Луковит е изменил Наказателно постановление № 003 от 12.05.2016 г. на Директора на РИОСВ – Плевен, с което на „ПОЛИХИМ – СС“ ЕООД, с ЕИК 831233875 основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева, за нарушение на чл. 125, ал. 1, . 2 от ЗООС, като е намалил размера на наложената имуществена санкция в размер на 10 000 лева. НП е издадено за това, че на 21.12.2015 г. при извършена проверка в района на МБАЛ гр. Луковит в близост до площадката на „Полихим-СС“ ЕООД, находяща се в гр. Луковит, ******е констатирано, че „Полихим-СС“ ЕООД в качеството на оператор на действаща инсталация, съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в т. 43 от §1 ДР на ЗООС, не е изпълнило условие 9.4.1: „Притежателят на настоящото разрешително да извършва всички дейности на площадката по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка“, от комплексно разрешително № 440-Н1/2015 г., издадено на дружеството от изпълнителния директор на ИАОС за работа на Инсталация за регенериране на отработени масла в количество над 10 т. на денонощие /т. 5.1 „к“ от приложение № 4 на ЗООС/.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Полихим – СС“ – ЕООД, представлявано от С.И.С., в която сочи, че оспореното решение е постановено след връщане на делото от АС-Ловеч за ново разглеждане, като в мотивите на отменителното решение на касационната инстанция е посочено, че не са изложени мотиви в решението на РС „ дали при това безспорно прекъсване на работата на пречиствателното съорьжение- факел към ректификационните колони на инсталацията на наказаното дружество е изпусната интензивна задушлива миризма. Всъщност липсват мотиви дали изобщо е възможно при такова прекъсване на пречиствателното съорьжение- факел да не останат миризми." В контекста на тези мотиви на отменителното решение е назначена експертиза от вещо лице доц. д-р С.Ч., която е отговорила категорично, че при прекъсване на работата на пречиствателното съоръжение - факел към ректификационните колони на инсталацията на наказаното дружество не е изпусната интензивна задушлива миризма, както и че въобще не е възможно при такова прекъсване на пречиствателното съоръжение - факел, да се изпуснат във въздуха миризми. Твърди, че при постановяване на решението съдът е нарушил процесуалния закон, като превратно и изопачено е тълкувал събраните по делото доказателства, поради което и правните му изводи са необосновани и незаконосъобразни. Сочи, че в хода на процеса съдът е задал въпрос на проверяващите дали разполагат с така наречения електронен нос- уред, чрез който се установява точно вида и количеството на вредните емисии във въздуха, а по този начин и произходът им. Счита за абсурдно, че проверяващите, са посетили обекта един час и половина след подаден сигнал за разпространение на неприятии миризми, и само позовавайки се на своето обоняние- т.е. на субективното си усещане, са решили , че такива има само в района на портала на входа на обекта на дружеството, както и че тяхната поява във въздуха е резултат от спиране дейността на ректификационните колони в същия. Този начин на установяване на нарушението според касатора сам по себе си изцяло го дискредитира и сочи недоказаност на нарушението и необоснованост на наказателното постановление.

Касаторът твърди още, че вещото лице е установило, че към документацията има приложена прогноза за метеорологичните условия в деня на проверката за гр.Луковит, от която се установява, че в деня на проверката посоката на вятъра не е от предприятието на жалбоподателя към МБАЛ, а точно обратното. Според вещото лице един от основните фактори за разпостранението на опасни химически вещества във въздуха е посоката на вятъра. Затова според ВЛ дори да се приеме, че в хода на превантивното действие / смяна на вакуумпомпа/ по някакви причини са изпуснати миризливи вещества, то те би трябвало да се почувстват в противоположната на МБАЛ
посока, противно на изложеното в сигнала на д-р Ц.Н.. Вещото лице, след като проследява извършените операции от работниците на жалбоподателя на 21.12.2015г. е дало ооговор, че „При извършване на тези операции практически не е възможно отделяне на миризми, тъй като газовете със специфична миризма се извличат от вакуум колоната принудително чрез вакуумпомпата и от нея се подават във факелната инсталация за изгаряне до стабилни продукти на окисление. При неработеща вакуумпомпа е невъзможно отделяне на газове с миризма от вакум-колоната към атмосферата, защото налягането в нея / вакуумната колона/ е около 10 пъти по- ниско от налягането на околната среда. При тази разлика в наляганията движението на газовете в т.ч. на въздуха, е от място с по- високо налягане към място с по- ниско налягане, т.е. от околната среда към вакуумната колона.» Според касатора този отговор на ВЛ е бил подробно и щателно разяснен в хода на съдебното заседание. При поставения от представителя на ответника въпрос, свързан с приложението на референтен документ за най-добри наличии практики при преработка на отпадъци на Европейската агенция по химикали
във връзка с възможността за отделяне на серии съединения, меркаптани и полиароматни въглеводороди, вещото лице е отговорило, че е запознат с този документ и че в случая вероятността за отделяне на серни съединения е нулева. а що се отнася до ароматните въглеводороди. то и по
отношение на тях вероятността да се отделят е нищожна, тъй като при температура от 800 до 1000 градуса тези съединения се деструктират до съединенията, посочени в отговора на въпрос №1 в експертиза. От друга страна е станало ясно. че при спиране на факела и вакуумпомпата е невъзможно
системата да работи така, че да отделя каквито и да било съединения в атмосферата. Касаторът счита ,че отговорите на вещото лице сами по себе си са достатъчни, за да мотивират правен извод за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, противно на изводите на първоинстанционния съд.

Сочи се още в касационната жалба, че в констатациите на проверяващите, и в наказателното постановление, въобще не се коментира вида на съединенията, които са предизвикали задушлива миризма, просто защото проверката се е изчерпала с обонянието на двете проверяващи жени. Твърди, че съществува богата нормативна уредба, свързана с допустимите емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от производствени и други обекти, но въпреки нея нарушението е изцяло необосновано и недоказано, почиващо на лични възприятия на проверяващите, които не са използвали утвърдена методология, чрез която да може да се приеме, че
нарушението е установено по предвиден ред, който изключва в максимална степен субективния фактор.

Счита за необосновани изводите на съда от една страна, че кредитира като обективно и достоверно заключението на ВЛ, а от друга страна не приема неговите изводи, за да обоснове своя съдебен акт. Прави оплакване, че съдът необосновано дава вяра на показанията на проверяващите като незаинтеросовани, а от друга счита показанията на свидетелите на дружеството за защитна теза само поради трудовата им функция в дружеството. Счита, че показанията на двете свидетелки, извършили проверката, не доказват извършеното нарушение, както и че необосновано съдът отдава толкова специално значение на показанията на д-р Ц.Н., след като се установява, че посоката на вятъра е била такава, че той е духал не към МБАЛ, а противоположно. Счита за противоречиви и взаимноизключващи се изводите на съда при обсъждане на приетото заключение в контекста на отразеното в наказателното постановление нарушение. Съдът приема,че: „Случаят попада в този малък процент на вероятност/ за отделяне на миризливи вещества/ и причината за това е в обстоятелства, довели до нарушаване на обичайния технологичен процес и станали причина за предприемане на аварийни действия". Този извод на съда счита, че е в пълно противоречие с цялото заключение на вещото лице. Всички заключения на съда гравитират именно върху този неточно възприет факт от него- че факелът не бил в изправност, което не е истина. Твърди, че ако миризмата не е резултат на внезапното спиране на факела, то тогава следва логичният извод, че ще е резултат от нормалното функциониране на инсталацията, което е не е възможно, тъй като в този случай би трябвало постоянно да се отделят задушливи миризми от работата й. При този извод на съда, а именно,че не е бил в изправно състояние факела, не става ясно резултат точно от коя дейност на жалбоподателя биха били задушливите миризми.

В касационната жалрба се съдържа оплакване, че така издадено постановлението по реда на чл.125 ал.1т.2 от ЗООС,което сочи,че миризмите са резултат от спирането на факела, не дава информация кои условия в комплексното разрешително не са спазени, след като аварията не е причина за миризмите. Позовова се на показанията на свидетелите на жалбоподателя , че никой от тях не е потвърждавал, че подаденият сигнал за неприятии миризми е основателен, и че усетената миризма е резултат от внезапното спиране на факела при въникналата необходимост от превключване на вакуумпомпите. Както те, така и вещото лице са посочили, че работата на факелната
инсталация е да окислява газовете, генерирани при провеждане на процеса на вакуум-дестилация на отработени масла чрез изгарянето им до крайни продукти на окисление, като тези крайни продукти на окисление са стабилни химически съединения в газообразно агрегатно състояние, които при обикновени условия, изхвърлени в околната среда, не променят химическия си състав и са вещества без мирис и цвят. Категорично е установено още, че когато спре работата на вакуумпомпата и факелната инсталация от системата не излизат никакви вещества с мирис, тъй като ректификационните колони се херметизират поради опасност от взрив.

Касаторът счита за изцяло необоснован извода на съда, че доказаността на нарушението може да се установи само чрез косвени доказателства при условие,че експертизата и показанията на свидетелите, включително и тези на доведените от ответника, ги опровергават в голяма степен. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че миризмите са били от обекта на жалбоподателя, тъй като в непосредствена близост до фабриката на жалбоподателя се намира и бензиностанция. Не се установява какъв произход имат, тъй като не е установено какви химични съединения са ги предизвикали. Счита, че без да са използвани каквито и да било правила за установяване на източника и вида на миризмата, да се приеме, че е доказано нарушението чрез косвени доказателства , е необосновано и незакоонсъобразно. В заключение моли съда да отмени изцяло оспореното решение и измененото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на направени по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от управителя на дружеството С.С. и от адв.С., които поддържат жалбата по изложените в нея съображения, дават подробно становище за нейната основателност, молят съда да отмени решението и НП.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба и моли съда да я уважи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че „Полихим-СС“ ЕООД е оператор на инсталация за регенериране на отработени масла и резервоарен парк за временно съхраняване на опасни отпадъци (отработени масла), намиращи се в гр. Луковит, ул „Възраждане“ №139, за което му е издадено Комплексно разрешително с рег. № 440-Н1/2015 г. за експлоатация. На 21.12.2015 г. в 13:15 часа в РИОСВ – Плевен по телефона постъпил сигнал от доктор Ц.Н., в който се съдържали данни за обгазяване от „Полихим-СС“ ЕООД в гр. Луковит, заведен с вх.№ОИК – 3 – 110/21.12.2015 г. По повод постъпилия сигнал директорът на РИОСВ Плевен командировал двама експерти да извършат извънредна проверка в обекта – свидетелите Ю. Р. и З. А.. Около 14.30 часа те посетили площадката на дружеството, находяща се в гр. Луковит, ****** и констатирали, че в момента на проверката работи само част от инсталацията за регенериране на отработени масла, а именно ректификационна колона до 65 тона/денонощие - колона № 2 с капацитет до 40 тона/денонощие. При огледа на обекта, започнал в 14:45 часа, служителите на РИОСВ – Плевен установили, че характерна миризма на нефтопродукти се усеща само в района на портала на входа на обекта. При обиколка на района на болницата миризмата не се усещала. Констатирано било, че в документацията ("Дневник за документиране на работните параметри на факелната инсталация", воден в съответствие с условие 9.1.1.6 от КР и формуляр "Несъответствие, коригиращо и/или превантивно действие") е регистрирано прекъсване на работата на факела (пречиствателното съоръжение) за 10 минути - спиране в 13.00 часа и съответно възстановяване на работата му в 13.10 часа, при възникнала необходимост от превключване на вакуум-помпите. За резултатите от проверката ст. експертите от дирекция „КОС“ при РИОСВ съставили Констативен протокол КР-38/21.12.2015 г., в който отразили горните обстоятелства, както и че "по данни на ръководителите на обекта сигналът е основателен, усетената миризма е резултат от внезапно спиране на факела (пречиствателното съоръжение) при възникнала необходимост от превключване на вакуум-помпите….Прекъсването на работата на факела заради превключване на вакуум-помпите е инцидентно, причините ще бъдат допълнително изяснени и документирани". Констативният протокол е подписан от двамата присъствалите при проверката Й.Й.и Ц.Х., като Й. е получил препис от протокола на л. 62.

На 14.01.2016 г. с известие за доставяне на управителя на дружеството е било изпратено писмо, с което е поканен да се яви в РИОСВ - Плевен на 5.02.2016 г., за съставяне и подписване на акт за установяване на административно нарушение по ЗООС. На посочената дата не се явил представител на дружеството и актосъставителят съставила АУАН № 003/2016 г. , в който е посочено, че на 21.12.2015 г. , в района на МБАЛ гр. Луковит, в близост до плащадката на "Полихим-СС“ ЕООД, находяща се в гр. Луковит, ******, дружеството в качеството си на оператор на действаща инсталация, съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в т. 43 от §1 ДР на ЗООС, не е изпълнило условие 9.4.1. "Притежателят на настоящото разрешително да извършва всички дейности на площадката по начин, недопускащ разпростанението на миризми извън границите на производствената площадка" от Комплексно разрешително № 440-Н1/2015 г., изд. от Изпълнителния директор на ИАОС на дружеството за работа на Инсталация за регенериране на отработени масла в количество над 10 т. на денонощие (т.5.1"к" от приложение № 4 на ЗООС). Посочено е, че допуснатото разпространение на интензивна миризма извън площадката на дружеството е в резултат на кратковременно прекъсване на работата на пречиствателното съоръжение (факела) към ректификационните колони на инсталацията, при вакуум-дестилация на отработени масла. Посочено е, че нарушението е констатирано при проверката, извършена по повод на сигнал за разпространение на интензивна миризма от площадката на дружеството, зеведен в РИОСВ – Плевен в 13.15 ч. на 21.12.2015 г. и документирана с протокол КР-38/21.12.2015 г. Нарушението е квалифицирано от актосъставителя като такова по чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗООС. Актът бил връчен на управителя на дружеството С.С. на 21.04.2016 г. по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Дружеството е депозирало възражения в 3-дневния срок по чл. 44, ал. 2 ЗАНН, в което са направени възражения за това, че представител на дружеството не е присъствал при съставяне на акта, както и че отразените факти не отговарят на обективната истина. Въз основа на съставения АУАН впоследствие е издадено оспореното наказателно постановление № 003 от 12.05.2016 г. на Директора на РИОСВ - Плевен, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) за извършено нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗООС на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция", в размер на 15 000 лева. В наказателното постановление обстоятелствата са описани по идентичен със съставения АУАН начин.

От прочетените по реда на чл. 84 ЗАНН,вр. чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК показания на подалата сигнала свидетелка Ц.Н.съдът установил, че няколко часа преди да подаде сигнала по време на работа в кабинета й в МБАЛ – Луковит усещала задушлива миризма на горива и масла. Приела, че източник на миризмата е „Полихим - СС“ ЕООД като единствено предприятие, свързано с горива в района на болницата. Н. съобщила още, че миризми е имало и друг път, но в случая миризмата била задушлива, което предизвиквало възмущението на пациенти. Последното я мотивирало да сигнализира, за което се чувствала длъжна в качеството си на общински съветник от партията на „Зелените“. От показанията на свидетелите Р. и А. съдът установил същите факти като тези, отразени в констативния протокол – че са извършили извънредна проверка след получен сигнал; че лично са усетили миризми само в района на портала на предприятието, а в района на болницата не са усетили миризми; че са установили наличието на миризма до входа на площадката чрез обонянието си, като не са спазвали някакви особени правила, освен Методиката за реда и начина за контрол на комплексни разрешителни. Съдът установил, че свидетелите Й. и Х. - служители на дружеството, потвърждават фактите, свързани с начина на протичане на проверката, с причините, довели до съставяне на формуляр за несъответствие – спиране на вакуум – помпа; при разпита им оспорват верността на отразеното в КП, че „по данни на ръководителите на обекта сигналът е основателен, усетената миризма е от внезапно спиране на факела“. Съдът приел, че именно по отношение на това е същественото и единствено противоречие в доказателствата по делото. Съдът, отчитайки противоречията в гласните доказателства и съпоставяйки ги с другите източници на факти, се доверил на показанията на служителите на РИОСВ Р. и А., предвид, че в показанията им липсват каквито и да било обосновани съмнения в добросъвестното и обективно изпълнение на задълженията им в хода на проверката. Показанията и на двете служителки приел за безпротиворечиви, логични и ясни, основани на добросъвестно изнасяне на отрицателния факт, че към момента, когато те са пристигнали в Луковит, не се е усещала миризма в района на болницата, а такава е била налична само пред портала на площадката на дружеството. Съдът, за да даде вяра на показанията на А., взел предвид изложеното от нея, че на входа на предприятието усетила тежка миризма на нефтопродукт, че много често посещава предприятието и тази миризма не я е усещала друг път, когато е идвала на проверка не по повод на сигнал; източникът на миризмата установила въз основа на разговорите с представителите на дружеството, които съобщили, че е имало внезапно спиране на „факела“, че са прекъснали работата за 10 минути в резултат на спиране на „факела“, което довело до разпространение на миризма…“. Съдът констатирал, че в същия смисъл са и показанията на свидетелката Р., според които след влизане в дружеството, се срещнали с Й. и Х. и те обяснили, че при превключване на вакуум помпата е угаснал факела и това е причината за миризмата в района. Съдът приел, че оспорването от страна на свидетелите Й. и Х. на признанието за основателност на сигнала, представлява форма на поддържане на защитната теза на дружеството-жалбоподател, което е работодател на двамата свидетели, а не представлява достоверен източник на факти. Освен заинтересованост за благоприятен изход на делото за работодателя им, съдът обсъдил и липсата на логично обяснение защо двамата служители са положили подписи в Констативния протокол без забележки, след като в него е изписано, че именно те са признали основателността на сигнала, вземайки предвид, че двамата свидетели са с висше образование и достатъчно социален и професионален опит, за да се избегне каквото и да било съмнение, че им е било известно съдържанието на протокола, който подписват. Съдът кредитирал показанията на експертите от РИОСВ Плевен, като ги съпоставил с констативния протокол и с показанията на свидетелката д-р Ц.Н., която е подала сигнала в 13.15 ч., и освен преките си възприятия за задушлива миризма към този час, е възпроизвела и случилото се на територията на предприятието на „Полихим-СС“ ЕООД след приключване на проверката и която също е възприела наличието на миризма, която вече е била по-слаба, както и признанието на представител на дружеството, че е имало грешка в технологичния процес, която е предизвикала изпускането на миризливи вещества. Съдът кредитирал с доверие показанията на Н. предвид положителните данни за личността на свидетелката, които да не поставят под съмнение добросъвестността й с оглед кореспондентността им с останалите доказателства – показанията на експертите и констативния протокол.

Съдът допуснал и съдебна инженерно-техническа експертиза, от която установил следното: Вещото лице в отговора на въпрос №1 разяснява функционалното предназначение на факелната инсталация, а именно да окислява газовете, генерирани при провеждане на процеса вакуум-дестилация на отработени масла чрез изгарянето им до крайни продукти на окисление, които при обикновени условия, изхвърлени в околната среда не променят химичния си състав и са вещества без мирис и без цвят. При процесите на преработване на отработените моторни масла се отделят въглеводороди, азот съдържащи въглеводороди, нетрайни съединения и др., които чрез изгаряне във факелната инсталация се окисляват до стабилни продукти като въглероден диоксид, водна пара и азотни оксиди, които са вещества без цвят и без мирис. Газовете, които се отделят при процеса вакуум-дестилация на отработени моторни масла са основно азотни оксиди, въглеводороди и въглероден оксид, които променят химичния си състав с отделяне на миризми при изпускане в атмосферата (без въглеродния оксид, който е без цвят и без мирис, но е силно отровен). Генерираните в процеса на производство въглероден оксид и въглеводороди (например метан), се окисляват в процеса на горене до въглероден диоксид и вода, които са стабилни продукти без цвят и без мирис. В съдебно заседание след въпроси относно предвиденото в референтния документ на Европейската агенция по химикали относно най-добрите практики, вещото лице потвърдило, че при вакуумната дестилация на отработени масла е възможно да бъдат имитирани серни съединения меркаптани и полиароматни въглеводороди, но счело, че е много малка вероятността преработваните масла от дружеството да съдържат серни съединения, относно полицикличните ароматни въглеводороди допуснало възможност, но счело, че при температурата на факелната инсталация от 800 до 1000 градуса те ще се деструктрират до съединенията, които е посочил като такива без мирис в отговора на въпрос №1. С оглед конкретната инсталация и вида на отработени моторни масла вероятността за отделяне на серни съединения –меркаптани приел за минимална

С отговора на втората поставена задача – Какво е довело до предприемане на дейностите описани в дневника за документиране на отчетените стойности на контролираните параметри на факелната инсталация на 21.12.2015 г. и във формуляр „Несъответствие и/или превантивно действие"?, вещото лице обяснило, че са описани последователност от стъпки за предотвратяване на авария в технологичната инсталация за ректификация на отработени масла при ниско налягане (в условия на вакуум), предизвикана от повреда на основен апарат в нея (вакуум-помпа). Описаната процедура има за цел да предотврати нахлуването на въздух (кислород) в колоната за вакуум-дестилация, което би довело до създаване на условия за възникването на взрив в нея. След аварийното спиране на инсталацията за вакуум-дестилация, същата е приведена отново в работен режим с наличната резервна вакуум-помпа в обратна последователност.

На третия поставен въпрос – Дали при извършване на тези операции настъпва отделяне на миризми, които да могат да бъдат сетивно уловени, какъв е техният интензитет и параметър на разпространение в случай, че факелната инсталация не е работила в рамките на интервала, посочен в документацията, вещото лице отговорило, че при извършване на операцията, описана в дневника, практически не е възможно отделяне на миризми, тъй като газовете със специфична миризма се извличат от вакуум колоната принудително чрез вакуумпомпата и от нея се подават във факелната инсталация за изгаряне до стабилни продукти на окисление. При неработеща вакуумпомпа е невъзможно отделяне на газове с миризма от вакуум-колоната към атмосферата, защото налягането в нея (вакуумната колона) е около 10 пъти по-ниско от налягането на околната среда. При тази разлика в наляганията движението на газовете, в т. ч. и на въздуха, е от място с по-високо налягане към място с по-ниско налягане, т.е.. от околната среда към вакуумната колона. Предвид реалната опасност от взрив при попадане на въздух във вакуумната колона, същата се затваря херметически, което е констатирано при създалата се аварийна ситуация

Съдът обсъдил заключението на вещото лице и приел, че същото е обективно и компетентно изготвено, без съмнение в безпристрастността и наличието на необходимите специални знания. Въпреки горното, съдът приел, че не може с категоричност от научна гледна точка да отхвърли вероятността в производствения процес на „Полихим-СС“ ЕООД да се отделят миризливи вещества. Това е така, защото в отговор на задача №1 експертът пояснил, че при обикновени условия изхвърлените от факелната инсталация вещества са без мирис и цвят, но може, макари и с малка степен на вероятност, да има отделяне и на миризливи вещества (серни съединения и полиароматни въглеводороди). Серните съединения са в зависимост от състава на преработваните масла, а полиароматните въглеводороди експертът счел, че биха се разградили с оглед температурите на факелната инсталация. Съдът, съобразявайки конкретните фактически данни, приел, че случаят попада в този малък процент на вероятност и причината за това е в обстоятелства, довели до нарушаване на обичайния технологичен процес и станали причина за предприемане на аварийни действия. Същественият извод на съда не се базирал на това, че при действието отразено във формуляра за несъответствие – превключване на вакуум-помпите, са отделени миризми, а напълно възприел заключението на ВЛ относно физико-химичните процеси при тази операция, обосновано с научните аргументи за действието на налягането.

Съдът изложил мотиви, че не са били изследвани настъпили процесите преди превключването на вакуум-помпите. Доколкото обаче тези процеси са били именно във факелната инсталация, през която преминават веществата преди отделянето им в атмосферата, съдът приел за достоверно, че в хода на проверката е направено признание от представители на дружеството, че има нарушения в технологичния процес, които са довели до отделяне на миризми. Фактическият извод, че отделянето на миризми е настъпило не от самата аварийна операция – превключване на вакуум-помпите, отразена в документите, а преди това, съдът формирал чрез логическото умозаключение, че аварийните действия, са предприети към 13 часа, когато е подаден и сигнала, но д-р Н. е уточнила категорично, че е усетила миризмите 1-2 часа преди да подаде сигнала в 13.15 часа. Едновременно с това, от дневника за измерваните показатели (л. 111), воден от дружеството установил, че факелната горелка не е била изправна. При това положение направил извод, че след като факелът чрез горене преобразува отделяните вещества до състоянието им на немиризливи и безвредни, то при нарушаване на функционирането му ще се отделят миризми. Затова съдът въпреки че възприел заключението на ВЛ, че миризми не се отделят при нормална работа на факелната инсталация, както и при превключване на вакуум-помпите, направил извод, че именно поради прекъсване на работата на факела се е стигнало до отделяне на миризми, както е отразено в констативния протокол и в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигнал до извод за допустимост, но неоснователност на жалбата. Констатирал, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават извънсъдебната фаза на процеса. За неоснователно приел оплакването за нарушения при съставянето на акта в отсъствие на представител на дружеството, тъй като от приложените на л. 15 -16 в преписката доказателства установил, че управителят на дружеството С.С. е била поканена да се яви на 5.02.2016 г. в РИОСВ Плевен за съставяне на АУАН, като писмото е съдържало и предупреждение, че при неявяване на представител, актът ще бъде съставен при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. При това положение и предвид отразеното обстоятелство в АУАН, че след покана законният представител на дружеството не се явява, законосъобразно актът е съставен в негово отсъствие. За неоснователни съдът приел и оплакванията, че проверката е извършена в нарушение на Инструкцията за определяне на неприятните миризми от 08.12.1997 г., издадена от Министъра на околната среда и водите. Съдът установил, че експертите са съобразили извършването на проверката с Методиката за реда и начина за контрол на комплексното разрешително и образец на годишен доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително, утвърдена със заповед № РД-806 от 31.10.2006 г. на министъра на околната среда и водите, с която заповед е отменена и цитираната в жалбата методика от 2003 г. За съществено в случая приел, че е имало миризми извън площадката, без значение в какъв периметър и с какво качество. Това е било установено не от проверяващите, а от незаинтересовани граждани, включително подалата сигнала свидетелка д-р Н., която непосредствено е възприела миризмите. Връзката на миризмите в района на болницата с производството на дружеството съдът установил по косвен път – с факта, че към момента на проверката пред портала все още е имало налична миризма, с признанието от служители на дружеството и с факта, че в технологичния процес – във факелната инсталация, е имало неизправности в този времеви диапазон. При горните установени факти съдът по косвен, но категоричен начин приел за установено, че именно производството на „Полихим-СС“ ЕООД е причинило отделяне на миризми, усетени в района на болницата. Съдът направил извод, че при тази фактическа верига остава извън нормално съмнение, че източникът на миризми преди 13.15 часа е било именно предприятието на „Полихим-СС“ ЕООД, а тезата за други възможни източници – включително бензиностанция в района, съдът изключил като вероятност, която да разколебае формираното убеждение. Съдът приел за правилно определена нарушената норма на закона. Относно имуществената санкция констатирал, че на дружеството е наложена такава на основание чл. 164, ал. 1 ЗООС, според която за неизпълнение на изискванията по чл. 125 на оператора на инсталацията - юридическо лице, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв. Приел за правилно посочена санкционната норма, но конкретният й размер счел за определен в нарушение на чл. 27 ЗАНН – без да се съобразят всички обстоятелства около нарушението. Съдът направил извод, че обстоятелствата, при които дружеството е допуснало нарушение на комплексното разрешително обуславят налагането на санкция в минималния законов размер от 10 000 лева предвид, че нарушението е допуснато поради аварийна ситуация, след отстраняването на която миризмата не се е усещала, както и поради предходни проверки на дейността на дружеството, за които свидетелстват експертите, и при които не са били установявани миризми.

На тези основания съдът намалил размера на наложената имуществена санкция от 15000(петнадесет хиляди) на 10000 (десет хиляди) лева.

Според касационната инстанция решението на РС-Луковит е неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства. С оспореното пред РС-Луковит наказателно постановление, е ангажирана отговорността на дружеството затова, че на 21.12.2015 г. при извършена проверка в района на МБАЛ гр. Луковит в близост до площадката на „Полихим-СС“ ЕООД, находяща се в гр. Луковит, ******е констатирано, че „Полихим-СС“ ЕООД в качеството на оператор на действаща инсталация, съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в т. 43 от §1 ДР на ЗООС, не е изпълнило условие 9.4.1: „Притежателят на настоящото разрешително да извършва всички дейности на площадката по начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на производствената площадка“, от комплексно разрешително № 440-Н1/2015 г., издадено на дружеството от изпълнителния директор на ИАОС за работа на Инсталация за регенериране на отработени масла в количество над 10 т. на денонощие /т. 5.1 „к“ от приложение № 4 на ЗООС/.

Конкретните факти, обосновали извода на АНО да счете, че е налице констатираното и описано нарушение, така, както е описано в АУАН и в НП, са следните: „Допуснатото разпространение на интензивна миризма извън площадката на „Полихим-СС“ ЕООД е в резултат на кратковременно прекъсване на работата на пречиствателното съоръжение (факела) към ректификационните колони на инсталацията, при вакуум-дестилация на отработени масла……….По данни на жалбоподателката д-р Ц.Н. и на други работещи в МБАЛ гр.Луковит, най-интензивната миризма на нефтопродукти е усетена малко след 13 ч, което съвпада с часа на приемане на сигнала. При проверката на обекта, ръководителите на производството от площадката (обекта) на „Полихим-СС“ потвърдиха, че сигналът е основателен, усетената миризма е в резултат от внезапно спиране на факела (пречиствателното съоръжение) при възникнала необходимост от превключване на вакуум-помпите. По данни на присъствалите на проверката ръководители на обекта, факелът е прекъснал работа за 10 минути и веднага са предприети действия за възстановяване на работата му. Прекъсването на работата на факела, в резултат на което е допуснато разпространение на интензивна миризма извън площадката на „Полихим-СС“ ЕООД, се потвърждава от записите в „Дневник за документиране на работните параметри на факелната инсталация“, където спирането е регистрирано в 13.00 часа“.

По повод така описаните факти, обосновали повдигане на административно-наказателно обвинение и ангажиране отговорността на дружеството, безспорно се установява от събраните по делото доказателства следното: От приложения в писмен вид на л.22 от анд 152/2016 год. сигнал вх.№ОИК-3-110/21.12.2015 год. и от свидетелските показания на д-р Ц.Н. се установява, че тя е подала сигнал малко след 12:00 часа на 21.12.2015 год. до РИОСВ, относно „усещане за задушлива миризма на горива, масла и така нататък“, като миризмата е започнала горе –долу няколко часа преди да се обади, сигурно 1-2 часа, а сигналът е регистриран в РИОСВ-Плевен в 13:15 часа на същата дата. Това налага извод, че задушливата миризма в района на болницата е усетена от свидетелката и нейните пациенти в часови интервал 10:15-12:15 часа, т.е. един-два часа преди регистриране на сигнала в РИОСВ-Плевен според показанията на св.Н..

Безспорно е установено още от Дневник за документиране на отчетените стойности на контролираните параметри на факелната инсталация на л.19-20 и от формуляр за установено несъответствие на л.21 от анд 151/2016, превключване на вакуум помпа, изгасване на факел на 21.12.2015 год. в 13,00 часа. Според отразеното във формуляра на л.21, източника и мястото на констатираното несъответствие е факела, като е извършено коригиращо/превантивно действие: запалване на факела в 13,10 часа на 21.12.2015 год.

При тези данни, касационната инстанция намира за необоснован изводът на АНО, че допуснатото разпространение на интензивна миризма извън площадката на „Полихим-СС“ ЕООД е в резултат на кратковременно прекъсване на работата на пречиствателното съоръжение (факела) към ректификационните колони на инсталацията, при вакуум-дестилация на отработени масла, както е посочено в АУАН и в НП. При безспорна установеност на прекъсване на работата на факела между 13:00 часа и 13:10 часа на 21.12.2015 год. , както и при безспорна установеност на факта, че задушливата миризма в района на болницата е усетена от свидетелката Н. и нейните пациенти в часови интервал 10:15-12:15 часа (един-два часа преди подаване на сигнала), несъответен на правилата на логическото мислене и на опитните правила е направеният извод от АНО, че тази миризма, усетена много преди прекъсването на работата на факела, се дължи именно на прекъсване на работата на това съоръжение.

В подкрепа на този извод е и заключението на ВЛ по изслушаната съдебно инженерно-химическа експертиза, че при извършване на тези операции (има се предвид действията по отстраняване на аварията във вакуумпомпата), практически не е възможно отделяне на миризми, тъй като газовете със специфична миризма се извличат от вакуумколоната принудително чрез вакуумпомпата и от нея се подават във факелната инсталация за изгаряне до стабилни продукти на окисление. Посочено е още, че при неработеща вакуумпомпа е невъзможно отделянето на газове с миризма от вакуумколоната към атмосферата, защото налягането в нея (вакуумната колона) е около 10 пъти по-ниско от налягането на околната среда. При тази разлика в наляганията движението на газовете, в т.ч. и на въздуха, е от място с по-високо налягане към място с по-ниско налягане, т.е. от околната среда към вакуумната колона. Предвид реалната опасност от взрив при попадане на въздух във вакуумната колона, същата се затваря херметически, което е констатирано при създалата се аварийна ситуация. При разпита си в съдебно заседание ВЛ е отговорило, че функционалното предназначение на факелната инсталация в производствения процес е да окислява газовете, които се получават в хода на вакуумната дестилация на отработени моторни масла, като тази термична диструкция се извършва при висока температура от 800 до 1000 градуса, при които се елиминират всякакви възможности за отделяне на „миризливи“ химични съединения, защото крайните продукти са въглероден диоксид, въглероден оксид и азотни оксиди в тяхното разнообразие. Посочило е, че нито едно от тези химични вещества не се характеризират с качеството „миризливост“. ВЛ е обяснило още, че колоната за вакуумна дестилация е затворена херметически, като при една херметична колона няма как от технологична гледна точка нейното съдържание (т.е. газовете, намиращи се в горната част на колоната), да бъдат изпуснати в околната среда, защото ако колоната не е херметически затворена, атмосферният въздух ще нахлуе и във вакуумната колона и при температура от 350-360 градуса, ще се създадат предпоставки за взрив. Налага се извод, че както при неработеща вакуумпомпа, така в процеса на отстраняване на авария на същата, не е възможно отделянето на миризми, за да се направи извода, направен в НП, че допуснатото разпространение на интензивна миризма извън площадката на „Полихим-СС“ ЕООД е в резултат на кратковременно прекъсване на работата на пречиствателното съоръжение (факела).

Все в подкрепа на този извод е и приложената при първоначалното разглеждане на делото прогноза за метереологичните условия в този ден за гр.Луковит, от която се установява, че посоката на вятъра не е била от дружеството към МБАЛ, а обратна-от МБАЛ към дружеството. Според разясненията на ВЛ, дадени в съдебно заседание пред РС, при дисперсията (разпространението на опасни химични вещества в околната среда), един от основните фактори е преобладаващата посока на вятъра. В този случай, дори да се допусне, че в хода на смяната на вакуумпомпата по някаква причина са изпуснати миризливи вещества, те би трябвало да се почувстват в противоположната на МБАЛ посока.

Всички тези доказателства оборват направения от АНО извод, че допуснатото разпространение на интензивна миризма извън площадката на „Полихим-СС“ ЕООД е в резултат на кратковременно прекъсване на работата на пречиствателното съоръжение (факела) към ректификационните колони на инсталацията, при вакуум-дестилация на отработени масла, каквито констатации се съдържан и в съставения АУАН, и в издаденото наказателно постановление. Предвид, че въззивният съд след анализ на доказателствата не е достигнал до аналогичен извод, той въз основа на неправилна преценка на доказателствата е формирал и неправилен извод за съставомерност и доказаност на нарушението.

От друга страна, направеният от Районен съд-Луковит извод, че не може с категоричност от научна гледна точка да се отхвърли вероятността в производствения процес на „Полихим-СС“ ЕООД да се отделят миризливи вещества, е основан на принципни разсъждания и предположения, а не на такива, отнесени към конкретните доказателства по делото. Съдът се позовал на заключението на ВЛ по т.1, че при обикновени условия изхвърлените от факелната инсталация вещества са без мирис и цвят, но може, макар и с малка степен на вероятност, да има отделяне и на миризливи вещества (серни съединения и полиароматни въглеводороди). Серните съединения са в зависимост от състава на преработваните масла, а полиароматните въглеводороди експертът счел, че биха се разградили с оглед температурите на факелната инсталация. Съдът, съобразявайки конкретните фактически данни, приел, че случаят попада в този малък процент на вероятност и причината за това е в обстоятелства, довели до нарушаване на обичайния технологичен процес и станали причина за предприемане на аварийни действия. На първо място, този извод на ВЛ е принципен и касае общият случай на работа на инсталацията при обикновени условия, при която работа е допусната „вероятност“ за отделяне на миризливи вещества“, без в конкретния случай да е доказано от материалите по делото, че отделените в атмосферата миризливи вещества са следствие от обичайната дейност на инсталацията при обикновени условия. На второ място, такъв извод и не може да бъде направен, защото при разпита си в съдебно заседание двете служителки на РИОСВ-Плевен са посочили изрично, че при други проверки в предприятието-планови, не по сигнал, не са констатирали наличие на миризми, а такива несъсмнено ще се усетят , ако отделянето им е закономерно следствие от обичайната дейност на инсталацията при обикновени условия. И на последно място, дори да се установи в хода на съдебното следствие, че тази миризма е била следствие от обичайната дейност на предприятието, такива факти не са описани в АУАН и в НП, а повдигнатото обвинение почива на извода, че допуснатото разпространение на интензивна миризма извън площадката на „Полихим-СС“ ЕООД е в резултат на кратковременно прекъсване на работата на пречиствателното съоръжение (факела) към ректификационните колони на инсталацията, а не вследствие на обичайната дейност на дружеството. Правилото на закона е категорично, че както в АУАН, така и в наказателното постановление трябва да се посочат всички елементи от състава на деянието, които очертават конкретен състав на нарушение, като посочването им трябва да е конкретно и да не буди съмнение. Последните не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика или да бъдат допълвани и тълкувани в хода на развилото се впоследствие съдебно производство. Обратното ще има за последица неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. Правоприлагането, особено в частта му на налагане на административни наказания, не може да почива на предположения, тъй като настоящото производство е от административнонаказателен характер и по своята същност е санкционно такова. Следва да бъде доказано с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства, че вмененото на конкретен деец съставомерно деяние е извършено по описания в акта за нарушение начин, тъй като именно АУАН поставя началото на производството и има обвинителна функция. Затова не е било необходимо да бъдат изследвани настъпили процеси преди превключването на вакуум-помпите, каквото съждение се съдържа в оспореното съдебно решение, независимо от факта, че тези процеси са били именно във факелната инсталация, през която преминават веществата преди отделянето им в атмосферата, след като безспорно е установено от доказателствата по делото, че отделените в атмосферата задушливи миризми не са били резултат от прекъсването на работата на факела, както е описано в АУАН и в НП. В този смисъл фактическият извод на РС, че отделянето на миризми е настъпило не от самата аварийна операция – превключване на вакуум-помпите, отразена в документите, а преди това, е без значение с оглед на направените констатации в АУАН и НП, сочещи на друга фактическа обстановка, установена в хода на административнонаказателното производство. Този извод на съда не е годен да обоснове ангажиране на отговорността на дружеството и законосъобразност на НП, защото сочи на други факти и обстоятелства, неустановени и неописани от АНО.

Ето защо оспореното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго , по съществото на спора, с което да се отмени оспореното НП.

Независимо от изхода на делото, на касатора не се дължат поисканите разноски, на основание Тълкувателно решение №2/03.06.2009 г. по тълкувателно дело № 7/2008 г. на ВАС.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 116 от 9.10.2018 г., постановено по анд № 61/2018 г. на Районен съд – Луковит и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 003 от 12.05.2016 г. на Директора на РИОСВ – Плевен, с което на „ПОЛИХИМ – СС“ ЕООД, с ЕИК 831233875 основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора за присъждане на разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/ ЧЛЕНОВЕ:1./П/ 2./П/