Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 40

гр. Плевен, 24.01.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН,      първи касационен състав, на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година                 в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

  КАТЯ АРАБАДЖИЕВА                      

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

И. ШАРКОВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 1040/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Плевен, представлявана от директора К. Н. срещу Решение № 832 от 19.10.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2203/2018 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно НП № 18-0938-002178/14.05.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на осн. чл. 183, ал. 6, вр. с чл. 183, ал.5, т. 1 от ЗДвП на И.Г.Х. *** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и са отнети 12 контролни точки за извършеното нарушение, затова че на 02.05.2018г., в 16:35 ч. в гр. Плевен, движейки се по бул. „Д. Попов“, на кръстовището с ул. „Димитър Константинов“ в посока ул. „И. Вазов“ управлява тролейбус „Шкода Соларис“ с рег. № ***, като навлиза през кръстовището на неразрешаващ /жълт/ сигнал и преминава на неразрешаващ /червен/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на самото кръстовище, като за водача не са налице пречки да спре и да изчака разрешаващ сигнал.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност и необоснованост, поради съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Счита, че Районният съд неправилно е отменил наказателното постановление с мотива, че в него липсва задължителен реквизит, визиран в чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН, а именно – не са посочени точно законовите разпоредби  от ЗДвП, които виновно са нарушени.  Излага доводи, че както в АУАН, така и в НП извършеното нарушение е квалифицирано правилно, като в текстовата им част подробно е описано извършеното нарушение, което води до извода, че не е нарушено правото на защита на водача на МПС, тъй като останалите три хипотези на нарушения чл. 6, ал. 1 от ЗДвП коренно се различават от описаното в АУАН и НП нарушение.  Посочва още, че съдът служебно е следвало да събере данни за наличието на повторност относно извършеното административно нарушение на ЗДвП от водача, като не е следвало да приключи съдебното дирене без да изясни всички спорни въпроси и без да направи опит да събере доказателства в тази насока. Представя в тази връзка влязло в сила НП, с което доказва, че нарушението е извършено при условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на НП, с което водача е бил наказан за същото нарушение.  Моли за отмяна на решението, а по същество – да бъде потвърдено НП.

Ответникът по касация – И.Г.Х. изразява становище, че неправомерно му е съставен акт за навлизане в кръстовището на жълт сигнал. Излага възражения, че не е имал възможност да спре на жълтия сигнал, тъй като в тролея е возил 40-50 човека, които щели да изпопадат.  Моли да бъде оставена без уважение касационната жалба и да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд като правилно.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е възприел показанията на разпитания актосъставител, които подкрепят описаната в акта фактическа обстановка. А по отношение на другия разпитан свидетел е счел, че неговите показания са твърде противоречиви и не съответстват на останалия доказателствен материал, без да изложи конкретните си съображения за този извод. За да отмени НП съдът е счел, че в акта и в НП не е посочена конкретната нарушена разпоредба, в акта не е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност, не е посочена и законовата норма от визираната наредба, послужила като основание за отнемането на контролни точки, с което е било нарушено правото на защита на наказаното лице да разбере в какво нарушение е обвинено, за да организира защитата си.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Показанията на разпитаните свидетели са непротиворечиви, кореспондират помежду си и с възраженията на жалбоподателя и доказват описаната подробно в акта фактическа обстановка, а именно, че е навлязъл леко в кръстовището на светещ жълт сигнал, неразрешаващ преминаването, но не е спрял да изчака, а е ускорил и продължил своето движение като е преминал през кръстовището на червен сигнал. Не е имало пречка да спре и да изчака, тъй като кръстовището е Т-образно и нямало да създаде опасност за останалите участници в движението.  

Безспорно се установява, че водачът не е съобразил поведението си със светлинния сигнал на светофарната уредба, като е навлязъл в кръстовището на неразрешаващ преминаването жълт сигнал и е преминал през него на червен сигнал, което правилно е било квалифицирано като нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП. Възраженията на жалбоподателя, че не е имал възможност да спре безопасно и навлязъл на жълт сигнал, защото тролейбусът е бил пълен с хора и колички по това време и било невъзможно да спре на така засеклия го светофар се основават на чл. 31 ал.7 т.4 ППЗДвП. На първо място те подкрепят възприетото в акта за навлизането му в кръстовището при светещ жълт сигнал. Според сочената разпоредба „жълта светлина“ означава „Внимание! Спри!“ и следователно забранява навлизането и преминаването през кръстовището. В разпоредбата е въведено и изключение - Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.

В случая изключението, на което се позовава жалбоподателят, видно от свидетелските показания, описанието в акта и обясненията на самия водач не е било налице. Последният е навлязъл в кръстовището при светещ жълт сигнал, забраняващ преминаването, като не е имало пречка да спре и да изчака разрешаващ сигнал, предвид вида на кръстовището (Т-образно) и липсата на каквато и да е опасност за движението. Вместо това е ускорил, при което е преминал през кръстовището на червен сигнал, а не докато трае жълтата светлина, предвидена за изтеглянето на намиращите се в кръстовището автомобили. Основаването на обстоятелства, свързани с неудобства за пътниците, не са от характера на предвидените в разпоредбата изключения и затова са неотносими.

Както в акта, така и в НП е посочена нарушената законова разпоредба – чл. 6 т.1 от ЗДвП. От подробното описание на нарушението в обстоятелствената част става ясно, че водачът не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба, което попада в една от изброените в разпоредбата хипотези. Същото е посочено и в издаденото НП, в което е отбелязано, че нарушението е извършено в условията на повторност. Последното обстоятелство е квалифициращ признак от значение при определянето на вида и размера на наказанието, което административно-наказващият орган е съобразил при издаването на НП като е посочил като основание за налагане на санкцията – чл. 183 ал.6 вр. чл. 183 ал.5  т.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 183 ал.6 ЗДвП е санкционна и предвижда кумулативно наказание за водача - глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок един месец, когато нарушението по ал.5 т.1 е извършено повторно. Съгласно легалното определение, дадено в §6 т.33 ДР на ЗДвП „ Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

От представената справка за водача, която районният съд не е съобразил, се установява, че с НП № 15-0938-004174/05.10.2015г. на СПП – Плевен, влязло в сила на 07.06.2017г. на водача е било наложено наказание за същото нарушение – чл. 6 т.1 пр.2 ЗДвП за несъобразяване на поведението със светлинните сигнали, а именно – преминаване през кръстовище на забраняващ сигнал при нормално работеща светофарна уредба. Самото НП и влязлото в сила съдебно решение, с което е било потвърдено, са приложени като доказателства към касационната жалба и потвърждават този факт. Нарушението е извършено на 02.05.2018г. – в едногодишен срок от влизане в сила на посоченото НП, с което водачът е бил санкциониран за същото по вид нарушение. Следователно, доказва се и че нарушението е извършено при условията  на повторност, за което обосновано е бил наказан с предвидените в чл. 183 ал.6 ЗДвП наказания, които са във фиксиран размер. Посочването на отнетите контролни точки за това нарушение няма санкционен, а информативен характер, тъй като е обвързано от конкретното извършено нарушение и затова не се отразява на правото на защита на наказаното лице. Според цитираната наредба за описаното нарушение се отнемат 12 контролни точки.

Изложените от първоинстанционния съд фактически и правни съображения за отмяна на НП не кореспондират с доказателствата по делото и закона. Правните изводи очевидно касаят друг случай, различен от процесния.

Предвид изложеното, решението на Районен съд – Плевен е неправилно и следва да се отмени, а по същество – да се потвърди НП.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 832 от 19.10.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2203/2018 г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0938-002178/14.05.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на И.Г.Х. *** на осн. чл. 183, ал. 6, вр. с чл. 183, ал.5, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП и са отнети 12 контролни точки за извършеното нарушение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/                     ЧЛЕНОВЕ: 1./П/                            2./П/