РЕШЕНИЕ
№ 120
Плевен, 11.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиля и
деветнадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова и. адм. дело № 40 по описа за 2019
година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Делото е образувано по искова молба на А.Р.Т.,***
чрез адв. Т. М., адрес ***, пл. Възраждане № 2 с искане за присъждане на
обезщетение в размер на 600 лева, вреди от отменено с влязло в сила съдебно
решение наказателно постановление №1760/07.03.2018 година на зам.кмет на Община
Плевен, представляващи направени разноски в производството пред РС Плевен по
обжалване на НП и разноски пред Административен съд Плевен. Претендира се
заплащане и на законната лихва, считано от 24.10.2016 година до окончателно
изплащане на главницата и направените в настоящото производство разноски.
В исковата молба ищецът посочва, че наложеното му наказание с
НП№1760/07.03.2018 година на зам.кмет на Община Плевене е обжалвано пред РС
Плевен и е отменено, но административно-наказващият орган го е обжалвал пред АС
Плевен и с решение от 18.12.2018 година е о оставил в сила решението на
първоинстанционния съд. Във връзка с издаденото НП са реализирани разноски за
ангажиране на адвокат както пред РС Плевен, така и пред АС Плевен съгласно
представени договори за правна помощ в размер на 600 лева. Моли за присъждане
на обезщетение в размер на 600 лева ведно със законната лихва от момента на
влизане в сила на решението 24.10.2016 година до окончателното плащане на
главницата.
В съдебно заседание ищецът –А.Р.Т.,*** н се явява,
представлява се от адв. Т. М., която поддържа исковата молба и моли за
присъждане на обезщетение и разноски за настоящото производство в размер на 10
лева държавна такса и 300 лева договорено и внесено възнаграждение за един
адвокат, като намира за неоснователен доводът на ответника, че не е доказано
плащане на претендираното като обезщетение възнаграждение пред РС Плевен и АС
Плевен.
Ответникът –Община Плевен се представлява от юрк П.,
която намира исковата молба за неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение, тъй като изплащането на адвокатско възнаграждение не е доказано.
Представен е отговор по исковата молба, в който се посочва, че исковата
претенция е недоказана, тъй като няма
реално плащане на договореното възнаграждение, а от това следва, че не е налице
вреда, която да се претендира, че е претърпяна.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава
заключение за основателност на исковата претенция и намира, че са представени
доказателства, че адвокатското възнаграждение е платено в брой, както е
отбелязано в същото.
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
С наказателно постановление № 1760/07.03.2018 година на
зам.кмет на Община Плевен е ангажирана административно-наказателната
отговорност на ищеца за това, че на 28.01.2018 година около 2.15 ч. в гр.
Плевен , .к. „***** нарушава тишината и
спокойствието на околните живущи в кооперацията с аудио визуална техника.
Срещу наказателното
постановление е подадена жалба и е образувано анд № 809 по описа за 2018 година
на Районен съд Плевен и с решение № 690/16.08.2018
година е отменено наказателното постановление. Решението е обжалвано от
ответника пред Административен съд –Плевен и е образувано к.адм. дело № 870 по
описа за 2018 година, по което е постановено решение № 757/18.12.2018 година, с
което решението на РС Плевен е оставено
в сила.
В производството пред РС
Плевен Т. е ангажирал адвокат и съгласно
договор за правна защита и съдействие на л. 4 но анд № 809/2018 г. по описа на
РС Плевен е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 300 лева.
В производството пред
АС-Плевен Плевен Т. е ангажирал адвокат
и съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 14 но к.адм. дело №
870/2018 г. по описа на АС Плевен е договорено и заплатено възнаграждение в
размер на 300 лева.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :
Исковата
молба е допустима като подадена от лице с правен интерес и разгледана по
същество е основателна.
Фактическият състав на обективната безвиновна
отговорност на Държавата по чл. 4 от
ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1
от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице
кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на
ответника.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Съгласно ТП
№ 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС,
ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност
на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното
управление по аргумент от чл. 6 от
Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1
ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране
на иска като такъв по чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал.
2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното анд №809/2018 год.
на РС Плевен, че е отменено наказателното постановление, като с решение на
касационната инстанция решението е оставено в сила и е влязло в законна сила на 18.12.2018 г. ,
т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон,
който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за
осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно
производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски
в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат
възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде
отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР №
2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело №
7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не
подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство,
за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен
по исков ред .
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На основание чл. 1, ал.1
и ал. 4 от
ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират
само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен
преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време
и място, следващо противоправния резултат.
В хода на анд № 809/2018г по описа на РС Плевен е
представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото,
като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е
заплатено в брой. Договор за правна защита и съдействие е представен и за
касационната инстанция, като в същия е отразено, че договорената сума в размер
на 300 лева е платена в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в
договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по
силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско
възнаграждение и неоснователен е доводът
на ответника, че не е налице реално плащане на претендираното като обезщетение
възнаграждение. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения
патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда
за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за
установено, че незаконосъобразно е било привлечено към
административно-наказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление.
Налице е и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за
лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за
причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно
наказателно постановление В случая ищецът не би заплатил адвокатско
възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при
осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице бе
съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни
наказания.
Предвид горепосоченото и при наличие на всички
елементи, предявеният иск се явява основателен и доказан както по основание,
така и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за
защитата му по анд №809/2018 г. по описа
на РС Плевен и разноски за адвокатска възнаграждение, платени за защита по к.
адм. дело № 870 по описа за 2018 година на Административен съд Плевен.
По отношение искането за плащане на законната лихва от
момента на влизане в сила на решението 24.10.2016 година до окончателното плащане на главницата, съдът
намира, че е неоснователна. Законна лихва е дължима от 18.12.2018 година –
датата на която е постановено решението по к.адм. дело № 870 по описа за 2018
година на АС Плевен, като датата 24.10.2016 година не представлява датата на
влизане в сила на решението, тъй като НП е издадено през 2018 година, през
която година се е развило обжалването му и е поставена отмяната му и в случая
съдът не следва да присъди лихва, тъй като не е претендирана от момента на
влизане в сила на решението на касационната инстанция.
С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на
ищеца за присъждане на разноски и
съгласно чл. 10, ал.3
от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Съдът намира, че следва да
присъди в полза на ищеца разноски в общ размер на 310 лева - адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. и държавна такса в размер на 10 лв.
Предвид горното и
на основание чл. 203 от АПК,
вр. с чл. 1, ал.1 от
ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав
РЕШИ:
Осъжда Община
Плевен, гр. Плевен, пл. Възраждане № 2 да заплати на А.Р.Т.,*** сума в размер на 600 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за
адвокатско възнаграждение, платени по анд №809 по описа за 2018 година на РС
Плевен и разноски за адвокатско възнаграждение, платени по к. адм. дело № 870
по описа за 2018 година на Административен съд Плевен.
Осъжда Община Плевен, гр. Плевен, пл. Възраждане № 2
да заплати на А.Р.Т.,*** направените в
настоящото съдебно производство
разноски в размер общо на 310 (триста и десет) лв., съставляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и държавна такса в
размер на 10 лв.
Оставя без уважение искането на А.Р.Т.,*** за
заплащане на законната лихва върху главницата до окончателното плащане на
сумата от датата на влизане в сила на решението – 24.10.2016 г..
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба чрез Административен
съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/