Р E Ш Е Н И Е

№ 25

гр.Плевен, 16.01.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 1038 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 812 от 16.10.2018 год., постановено по НАХД № 2004/2018 год., Районен съд – Плевен потвърдил наказателно постановление № 35 - 0000210/30.07.2018г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” - Плевен, с което на Ц.Х.Р., ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.18 т.1 от Наредба № Н- 8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка.

Недоволен от горното решение останал Ц.Х.Р., който е подал в законния срок касационна жалба против него. В същата не се отрича осъществяване състава на нарушението, за което е реализирана административнонаказателната отговорност, а се развиват подробни доводи за наличието на предпоставките на чл.28, б.“а“ от ЗАНН като се твърди, че се касае за маловажен случай на административно нарушение. Излагат се и оплаквания, че административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.53 от ЗАНН като не е изложил мотиви в оспореното НП за обстоятелството защо приема, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В заключение е направено искане да бъде отменено решението на РС- Плевен, както и оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не излага допълнителни доводи във връзка с касационната жалба.

Ответникът не се представлява и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен излага доводи, че е налице формално нарушение, от което не са настъпили обществено значими вредни поседици, поради което съдът следва да обсъди възможността за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

За да постанови обжалвания съдебен акт Районен съд- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 247315/02.07.2018г. от страна на О. И. К. – инспектор при ОО „АА“ - Плевен, в присъствието на свидетеля А. Б. А., както и на жалбоподателя Ц.Х. Р.. Съставен е за това, че на 02.07.2018 г. около 11:30 часа на път Плевен – Ловеч, с.Брестовец, като водач на товарен автомобил „Ивеко“ с рег.№ ****** /собственост на Металик Бисипи“ АД/, извършва превоз на товари - кварцов пясък, за собствена сметка от гр.Плевен до с.Гъбене, съобразно заповед за пътуване от 02.07.2018г., като в момента на проверката не представя трудов договор или заверено извлечение от него – нарушение по чл.18 т.1 от НАРЕДБА № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН, а е отбелязал, че има трудов договор, който ще представи допълнително; не е представил възражения и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от касатора и се подкрепя от събраните в хода на производството пред РС- Плевен гласни и писмени доказателства, поради което настоящият съдебен състав не намира за нужно да повтаря изложените в обжалваното решение доводи в тази насока, тъй като ги споделя напълно.

Основното оплакване на касатора се изразява в това, че административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.53 от ЗАНН, като не е съобразил, че нарушението съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и не е изложил мотиви в оспореното НП защо приема, че не са налице основанията за приложение на горната разпоредба.

Настоящият съд намира, че при издаване на оспореното НП не е нарушена разпоредбата на чл.53 от ЗАНН. В обстоятелствената част на същото е посочено, че административнонаказващият орган е извършил преценка на събраните доказателства, тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и целите на чл.12 от ЗАНН, при което е преценил, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. От горното е видно, че е изпълнено задължението за извършване на изискуемата от чл.53 ЗАНН преценка. Нарушението, за което е санкциониран касатора е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения. Ето защо при този вид нарушения не може да има маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН от една страна, а от друга не могат да се обосноват смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Обстоятелството, че касаторът разполага с трудов договор, който е представил два дни след установяване на нарушението е ирелевантно и не може да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като нарушението, за което е санкциониран се изразява в неизпълнение на задължението по чл. 18 от Наредбата да представи при поискване от контролните органи в момента на проверката на трудов договор или заверено извлечение от него.

Предвид така изложените съображения съдът намира, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 812 от 16.10.2018 год., постановено по НАХД № 2004/2018 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.