Р E Ш Е Н И Е

№ 21

гр. Плевен, 14.01.2019 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                     Председател: Николай Господинов

                                                           Членове: Елка Братоева

                                                                                   Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1037 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 777 от 10.10.2018 г., постановено по анд № 1667/2018 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 15-021 от 04.06.2018 г. на Началник на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ГД „Рибарство и контрол“ при ИА по рибарство и аквакултури /ИАРА/, с което на Б.Е.В. ***, на основание чл. 70, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500.00 лева за нарушение на чл. 32, ал. 1 от ЗРА и Заповед № РД 09-347/11.04.2018 г. на министъра на МЗХГ за това, че на 8.05.2018 г. в 10:00 часа, на водоем в землището на с. Бръшляница, до асфалтовия път, намиращ се югоизточно на около 200 м от табелата, обозначаваща началото на с. Бръшляница, в посока гр. Гулянци извършва любителски риболов с риболовен уред телескоп с макара, който в момента на проверката е въведен в действие, в работно положение във водата и е уловил риба от вида каракуда – 10 бр. с общо тегло около 2 кг.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба ИАРА, чрез юрк. П., в която се моли да бъде отменено решението на РС - Плевен. В същата се сочи, че решението е материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че констатациите на съда, отразени в мотивите към съдебното решение, не се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е по безспорен начин, че лицето Б.Е.В. на 8.05.2018 г. в 10:00 часа при рутинна проверка, извършена от служители на ИАРА, е забелязан да лови риба на водоем в землището на с. Бръшляница, до асфалтовия път, намиращ се югоизточно на около 200 м от табелата, обозначаваща началото на с. Бръшляница, в посока – гр. Гулянци. При проверката е установено, че лицето извършва любителски риболов с риболовен уред – телескоп с макара, който при проверката е въведен в работно положение – потопен във водата, и е уловил риба, от вида „каракуда“, в количество 10 броя, с общо тегло около 2 кг. Датата 8.05.2018 г. попада в периода на забрана за риболов на пролетно-лятно размножаващите се риби, каквато е каракудата, съгласно Приложение № 1 към чл. 32, ал. 1 от ЗРА, б. „Б“, във вр. с б. „Г“, т. 18 към ЗРА. Сочи, че водоемът в землището на с. Бръшляница не попада сред разрешените за риболов, съгласно заповед № РД-09-347/11.04.2018 г. на МЗХГ,  а в забранените и обхваща периода на размножаване на пролетно-лятно размножаващите се риби от 15.04.2018 г. до 31.05.2018 г. По тази причина както в АУАН, така и в НП е налице описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, поради което не е налице съществено процесуално нарушение поради непосочването, че датата 8.05.2018 г. попада в периода на забрана за риболов  на пролетно-лятно размножаващите се риби, каквато е уловената от Б.В.. Нарушителят е любител-риболовец и притежава редовен билет, представен по делото. Сочи се, че той е длъжен да знае периодите на забрана за различните видове риба и разрешените водоеми, поради което правото му на защита по никакъв начин не е ограничено от непоясняване разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗРА, която е длъжен да познава. Изложени са мотиви, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради „маловажност“ на нарушението. Моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение по и вместо него да се постанови друго решение, с което да се отхвърли жалбата срещу НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба Б.Е.В. се явява лично. Моли да се потвърди решението на РС.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба с оглед събраните по делото доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

С оспореното решение РС е приел за установено, че наказателното постановление е издадено въз основа на Акт №В-0010148 от 8.05.2018 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на същата дата в 10,00 часа на водоем в землището на с.Бръшляница, до асфалтов път, намиращ се югоизточно на около 200 м от табелата, обозначаваща началото на с.Бръшляница, в посока гр.Гулянци, В. извършвал любителски риболов с риболовен уред телескоп с макара, който в момента на проверката е въведен в действие, в работно положения във водата и е уловил риба от вида каракуда – 10 бр. с общо тегло около 2 кг. Приел е, че тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител и свидетелите по АУАН, чиито показания е кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Изложил мотиви, че разпитаните свидетели са категорични, че на 8.05.2018 г. в 10,00 часа на водоем в землището на с.Бръшляница, до асфалтов път, намиращ се югоизточно на около 200 м от табелата, обозначаваща началото на с.Бръшляница, в посока гр.Гулянци, жалбоподателят В. извършвал любителски риболов с риболовен уред телескоп с макара, който в момента на проверката е въведен в действие, в работно положения във водата и е уловил риба от вида каракуда – 10 бр. с общо тегло около 2 кг. От показанията на същите свидетели съдът установил, че уловената риба не е замервана с везна. РС е кредитирал напълно показанията на свидетелите пред него, като е приел, че техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие от В. -любителски риболов с риболовен уред телескоп с макара, който в момента на проверката е въведен в действие, в работно положение във водата. Направил  извод, че при така приетото за установено от фактическа страна, законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си В. е извършил нарушения по чл.32, ал.1 от ЗРА.

РС обаче е констатирал, че в хода на проведеното административно-наказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, обуславящи отмяната на наказателното постановление. В случая не са спазени императивните изисквания на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление липсва пълно, изчерпателно и конкретизирано фактическо описание на извършеното нарушение. Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 32, ал.1 от ЗРА, във водните обекти по чл. 3, ал.1, т.1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1. В приложението са посочени видовете риби и други водни организми, рибностопански обекти и зони, и са определени съответните срокове /периоди/ на забраната, които са различни за различните видове риби. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е цитирана Заповед на № РД 09-347/11.04.2018 г. на МЗХГ, в която също се съдържат различни хипотези на забрани за риболов, в зависимост от вида на водния обект, в който се осъществява уловът, неговата надморска височина, както и с оглед вида риба, която се лови. Нарушението, което жалбоподателят е извършвал е описано като любителски риболов с риболовен уред телескоп с макара, който в момента на проверката е въведен в действие в работно положение във водата, като е уловена риба от вида каракуда с общо тегло около 2 кг. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е посочена Заповед на № РД 09-347/11.04.2018 г. на МЗХГ, но не е уточнено в коя хипотеза на забрана за риболов попада извършеното от него - коя точно забрана се има предвид, по отношение на какви видове риби и водни организми, и за какъв период е същата. Съдът направил извод, че този пропуск не може да се преодолее посредством посочване на нарушената правна разпоредба, още повече, че същата изрично препраща към Приложение № 1, а в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление се цитира само № РД 09-347/11.04.2018 г. на МЗХГ. Съгласно изискванията на ЗАНН в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са били нарушени, тъй като нарушението, за което се твърди, че е извършено от лицето, е предмет на доказване по делото. Дори от приложените към административно—наказателната преписка документи да може да се установят коментираните обстоятелства, доколкото се касае за съществени реквизити на акта и наказателното постановление, тяхната липса или неточност не може и не следва да бъде изяснявана и установявана едва в производството по обжалване на наказателното постановление, съответно тези факти и обстоятелства не следва да се извличат по тълкувателен път от данните по делото.

РС е приел, че допуснатото процесуално нарушение е съществено и не може да бъде санирано  в хода на съдебното производство, тъй като това би довело до подмяна на волята на наказващия орган, а това е недопустимо. По този начин санкционираното лице няма да е наясно как следва да организира защитата си. Посоченото нарушение на процесуалните правила при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да се обсъжда правилността му, респ. на това извършено ли е административно нарушение, как следва то да се квалифицира и санкционира.

Решаващият съд е приел още, че дори да се приеме, че допуснатото съществено нарушение на процедурните правила не е от категорията на съществените процесуални нарушения и не е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, то обжалваното НП е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. В случая би следвало установените фактически констатации да се подведат от административно-наказващия орган под разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, защото се касае за маловажен случай. Съдът приел, че в конкретния случай не е отчетено обстоятелството, че не са налице доказателства за други извършени административни нарушения от страна на жалбоподателя в качеството му на адресат на нормите на специалния Закон за рибарство и аквакултури, което придава инцидентен характер на конкретно констатираното действие. В полза на нарушителя е и фактът, че контролните органи не са установили с контролна везна уловено количество риба, което в значителна степен занижава интензитетът на проявление на извършеното. Същевременно се касае за извършване на любителски риболов, а не на такъв със стопанска цел. Т.е. независимо от обстоятелството, че нарушението е формално, в случая липсват ангажирани доказателства за настъпили допълнителни, макар и несъставомерни последици. Следва да се отчетат в тази насока и обстоятелствата, касаещи личността на дееца – възрастен човек на около 70 години, за когото няма данни за извършени други противообществени прояви, което, наред с обстоятелството, че се касае за първо такова нарушение, сочат, че обществените отношения не са засегнати до степен, налагаща приложението на административнонаказателната принуда. Съдът направил извод, че налагането на санкция в случая би надхвърлило границите на подходящото и необходимо при постигане на легитимно преследваните от законодателството цели.

На тези основания РС е отменил НП.

Според касационната инстанция правилни и съответни на доказателствата по делото и на приложимите норми са изводите на РС за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство. Съгласно чл.32, ал.1 от ЗРА, във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1. В случая липсва посочване на водоема дали попада в хипотезата на чл.3, ал.1, т.1 и 2 от ЗРА. В хипотезите на тази разпоредба попадат естествените води и водни обекти и изкуствените водни обекти. В разпоредбата на чл.3, ал.1, т.3 от ЗРА са описани и специализирани обекти за аквакултури, за които забраната по чл.32, ал.1 от ЗРА не е се отнася. Водоемът, в който се извършва риболовът, не е посочено какъв е. Липсва посочване в АУАН и в НП на съответната точка от Приложение №1, към което приложение насочва чл.32, ал.1 от ЗРА. Това Приложение съдържа 18 отделни точки с различни хипотези. В АУАН и НП не е посочено коя хипотеза е приложима. Такова посочване не може да се направи едва в касационната жалба, както в случая е сторено. При разпита на свидетелите - служители на ИАРА пред РС се установява, че  водоемът е на височина под 500 метра, че каракудата е пролетно-лятно размножаваща се риба, и че забраната за риболов на последната е от 15.04 до 31.05. Такива обстоятелства обаче не се сочат в АУАН и в НП, поради което лицето не е в състояние да организира защитата си. Доколкото различните водоеми са със забрана за риболов през различно време, не може да се приеме, че липсата на посочване на забраненото за риболов време не е съществено нарушение. Служителите на ИАРА са длъжни да посочат коя хипотеза на Приложение №1 е приложима, за да може привлеченият към отговорност да организира защитата си, а съдът - да прецени правилно ли са подведени установените факти и обстоятелства към нея. В случая липсва и твърдение, че водоемът не е специализиран обект за аквакултури, същият не е описан какво представлява.

Неправилен се явява обаче другият направен от съда извод  за маловажност на нарушението по чл.28 ЗАНН, но това не се отразява на правилността на крайния извод на съда за незаконосъобразност  на НП, обосноваваща неговата отмяна. Посоченият висок размер на минималната санкция показва, че нарушенията на чл.32, ал.1 от ЗРА са с висока обществена опасност. Фактите, че В. е на 70 години, че не е наказван за подобно нарушение преди, че уловената риба не е претеглена и че риболовът е любителски, а не стопански, не могат да доведат до отмяна на НП на основание маловажност, а само до налагане на санкцията в минимален размер.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 777 от 10.10.2018 г., постановено по анд № 1667/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                        2.