Р E Ш Е Н И Е

№ 76

гр.Плевен, 19.02.019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                           

            Председател: Елка Братоева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 36 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 943 от 30.11.2018 г., постановено по НАХД № 2470 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-0938-001631/04.05.2015г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на И.Н.И. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от И.Н.И., в която са наведени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Сочи се, че при постановяване на решението си районният съд не е взел под внимание внесените от жалбоподателя писмени бележки. Посочва се, че давността е обстоятелство, изключващо наказателната отговорност, съответно преследването и изтърпяването на наложеното наказание, като изтеклата давност има за последица погасяване правото на компетентния орган да реализира изпълнението на наложената санкция. Посочва се още, че в ЗАНН е регламентирана два вида давност – по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и по чл. 82 от ЗАНН, като заложената в чл. 82 давност предоставя период от време, установен в закона, след изтичането на който принудителното изпълнение на едно задължение става невъзможно, като това правило важи ако срещу нарушителя не е започнало изпълнително производство – т.е. ако глобата не е изпратена за принудително събиране в НАП, тъй като в тази случай всяко действие на публичния изпълнител срещу длъжника „прекъсва“ изпълнителската давност, а след това прекъсване започва да тече нов срок. Посочва се още, че от представените по делото материали липсват доказателства да е прекъсната давността. Счита се, че по отношение на абсолютната погасителна давност, районният съд, преди да приложи чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е следвало да приложи чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 81, ал. 2 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, по смисъла на които тази давност започва да тече от 22.04.2015 г., тъй като давността по НК се прилага и по отношение на давността за започване и приключване на административнонаказателно преследване. Предвид вмененото задължение на съда за цялостна проверка се счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът И.Н.И. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С наказателно постановление №15-0938-001631/04.05.2015г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен е реализирана административно-наказателната отговорност на И. за това, че на 22.04.2015г. в 15:26часа на ул.“*****“ в с.Българене, път първи клас №ПП-3, посока гр.Плевен, управлява товарен автомобил „Рено“ с рег.№В***РР със скорост 77км/ч. в населено място при максимално разрешена 50км/ч., като скоростта е измерена и фиксирана с техническо средство TFR 1-М с фабр.№586/12, видеоклип №6933, превишение от 27км/ч.; водачът не представя контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Нарушенията са квалифицирани като такива по чл.21 ал.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Пред районният съд е обжалвано наказателното постановление в неговата цялост, като с обжалваното пред настоящата инстанция решение е потвърдено наказателното постановление само в частта по отношение нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Позовавайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е счел за доказано превишението на скоростта от страна на управлявания от И. товарен автомобил, като изрично е посочил, че не е изтекла абсолютната погасителна давност от четири години и половина. По отношение нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП съдът е приел в мотивите, че наложеното административно наказание е глоба в размер на 10лева и на основание чл.59 ал.3 от ЗАНН наказателното постановление е влязло в законна сила, като в диспозитива на решението не е налице произнасяне по тази част на жалбата.

Касационната инстанция намира, че решението по отношение наложеното на И. наказание за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за обстоятелството, че И. е извършил превишение на скоростта с 27км/ч., за което следва да носи отговорност по чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност следва само да се допълни, че с Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС е прието, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност. При това положение, срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от НК е четири години и половина и към настоящият момент не е изтекъл. Следва да посочи още, че давността по чл.82 от ЗАНН се отнася за погасяване възможността на компетентния орган да реализира изтърпяването на наложената санкция, като същата започва да тече от влизане в сила на наказателното постановление, съобразно чл.82 ал.2 от ЗАНН, което в случая не е настъпило. Предвид изложеното, решението по отношение наложеното наказание на И. за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По отношение, обаче, нарушението на И. по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП не е налице произнасяне на районния съд в диспозитива на решението. Изложеното в мотивите на съда, че в тази част наказателното постановление е влязло в законна сила е в противоречие със закона, доколкото нормата на която се е позовал въззивния съд (чл.59 ал.3 от ЗАНН) е отменена с ДВ бр.77/2012г. и съдът дължи произнасяне по жалбата на И. за това нарушение. Ето защо делото следва да бъде върнато на същия състав на РС-Плевен за произнасяне по жалбата на И. срещу Наказателно постановление № 15-0938-001631/04.05.2015г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на И.И. е наложена глоба в размер на 10лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 943 от 30.11.2018 г., постановено по НАХД № 2470 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 15-0938-001631/04.05.2015г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на И.Н.И. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.

ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд Плевен за произнасяне по жалбата на И.Н.И. *** срещу Наказателно постановление № 15-0938-001631/04.05.2015г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на И.И. е наложена глоба в размер на 10лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/                 2./п/