Р E Ш Е Н И Е

№ 102

гр. Плевен, 27.02.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 35 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 941 от 29.11.2018 г., постановено по анд № 2058/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-002350 от 25.05.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „ПП“ с което на В.А.К. ***, основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во отЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че на 13.05.2018г. в 02:32 часа в гр. Плевен, на ул. *** в посока ул. ***, управлявал личния си автомобил „***“ с рег. № *** без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила и отказал да му бъде извършена проба за алкохол в количеството издишан въздух с техническо средство Алкотест 7410 с фабр. № ARON -0390 (издаден талон за медицинско изследване № 0001630).

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В.К., в която излага доводи, че оспореното решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че за да постанови обжалваното решение, съдът е приел от правна страна, че съставеният акт и обжалваното НП са правилни и законосъобразни. Кредитирал е в пълнота показанията на разпитаните свидетели. Твърди, че при описване на нарушението в АУАН е посочено, че К. е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и му е издаден талон за медицинско изследване. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. От разпитаните свидетели се установило, че е извършил няколко опита да издиша въздух в измервателното устройство, което по никакъв начин не може да се характеризира като отказ. Същевременно обаче в НП е посочено, че е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство , не е дал кръв за медицински анализ, отказал е проба с анализатор и проба за наркотици. Нарушението отново е квалифицирано по същия начин – по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. С оглед на това счита, че е налице неяснота относно това, за кое точно нарушение е санкциониран – по първото или по второто предложение на цитираната законова норма. В конкретния случай, в наказателното постановление са описани четири нарушения, които са квалифицирани общо по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП без да се прави разграничение между тях. Същевременно му е наложено само едно наказание, като не става ясно – за кое от всички изброени по-горе нарушения е определено то. Моли съда да отмени оспореното решение.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв.И.Ф.и поддържа жалбата на заявените в нея основания, развива подробни съображения в представена писмена защита за неправилност на постановения съдебен акт, моли съда да го отмени.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –ОД на МВР-Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба. Моли съда да отмени оспореното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 13.05.2018г. около 02:32 часа в гр. Плевен, на  ул. „***“  в близост до МОЛ Център – гр. Плевен полицейски служители, изпълняйки служебните си задължения, свързани с контрол на автомобилния транспорт, забелязали управлявания от К. лек автомобил „***“ с рег. № ***, който при завиване наляво по ул. „***“ извършил маневрата с приплъзване и просвирване на гумите. Актосъставителят А.подал сигнал за спиране, на който К. се отзовал след разстояние от около 30 метра. Полицейските служители констатирали, че водачът управлява без поставен предпазен колан, усетили миризма на алкохол, след което извършили проверка на документите на водача и го поканили до служебния автомобил, за да даде проба за употреба на алкохол. Актосъставителят А.обяснил на К. как работи техническото средство и след като същият заявил, че знае, му било предоставено такова - Алкотест 7410 с фабр. № ARON - ***. К. с цел да осуети вземането на проба за наличие на алкохол в кръвта поемал дълбоко въздух, след което поставял езика си върху входа на тапата на устройството и така апаратът не отчитал проба. След като възпрепятствал извършването на проба около 6-7 пъти, актосъставителят му издал Талон за медицинско изследване № 0001630, като К. не се явил в рамките на 45 минути от връчването му в ЦСМП-Плевен за даване на кръвна проба. За така констатираните нарушения на 13.05.2018г. на К. бил съставен АУАН с номер 401697, в който било отразено, че на 13.05.2018г. в 02:32 часа в гр. Плевен, на  ул. *** до № *** управлявал личния си автомобил „***“ с рег. № *** без поставен обезопасителен колан по време на движение на автомобила и отказал да му бъде извършена проба за алкохол в количеството издишан въздух с техническо средство Алкотест 7410 с фабр. № ARON - *** (издаден талон за медицинско изследване № 0001630). Като нарушени били посочени разпоредбите на чл. 137А, ал. І от ЗДвП и чл. 174, ал. ІІІ, пр. І-во от ЗДвП. В срока по чл. 44, ал. І от ЗАНН К. подал писмени възражения срещу съставения му АУАН №401697 от 13.05.2018 година, в които посочил, че не е отказал проба за алкохол с техническо средство, а не е дал такава поради заболяване, а именно бронхиална астма, като представил и копие от Протокол за медицинска комисия ЛКК №9/17.02.2009 година. Въз основа на съставения АУАН и след като се запознал с писмените възражения на жалбоподателя, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, в което изцяло е възпроизведена описаната в АУАН №401697 от 13.05.2018 фактическа обстановка.

Съдът установил горната фактическа обстановка по несъмнен и категоричен начин след анализ на ангажираните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК, както и въз основа на показанията на свидетелите А.Н.Б., чиито показания съдът приел с доверие като логични, непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се. От последните установил, че на посочените в АУАН дата и място, К. е управлявал лек автомобил, марка „Мерцедес“, както и че отказал да му бъде извършена проба за употреба за алкохол с техническо средство, който отказ се изразявал в умишлено препятстване извършването на пробата чрез запушване на входа на тапата на устройството с език от страна на жалбоподателя и именно поради това такава не била отчетена. Съдът приел още, че така установената фактическа обстановка не се опровергава и от  показанията на свидетелката Г.С., чиито показания съдът приел с доверие като непротиворечиви с останалия събран по делото доказателствен материал досежно фактите от значение за случая. Свидетелката съобщила, че е била в управлявания от жалбоподателя автомобил към момента на извършената му проверка на 13.05.2018 година, както и че на посоченото в АУАН място бил спрян от служители на сектор „ПП“ към ОС на МВР-Плевен, които в нейно присъствие поискали документите на водача, след което проверката продължила на известно разстояния от автомобила, в който се намирала.    

При тази установеност на фактите, съдът направил извод, че К. е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл. 137а, ал. І от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да не управлява моторно превозно средство, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Така осъщественото нарушение е на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен. Съдът изложил мотиви, че хода на съдебното производство не са събрани доказателства, свидетелстващи за наличието на някоя от хипотезите на чл. 137а, ал. ІІ от ЗДвП, изрично уреждаща изключените от действието на общото задължение субекти, разрешаващи определени категории лица да не използват обезопасителни колани. Приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 183, ал. ІV, т. 7,пр. 1 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер на 50,00 лева, каквото по вид и размер е и наложеното на жалбоподателя. На това основание съдът счел, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно в тази му част.

Относно нарушението по чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП съдът изложил мотиви, че от редакцията на цитираната разпоредба става ясно, че субект на нарушението е водач, включително на МПС, като изпълнителното деяние може да бъде осъществено по два алтернативни начина - чрез отказ за извършване на проверка за наличието на алкохол или упойващи вещества с техническо средство/тест (предл. І- во) или чрез неизпълнение на предписанието за медицинско изследване чрез даване на кръвна проба (предл. ІІ- ро). В разглеждания случай, от фактическа страна приел за безспорно, че на инкриминираните място, дата и час, К. е управлявал лек автомобил *** с рег. № ***, т. е притежава качеството водач по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП. Същият е отказал да даде проба с техническо средство Алкотест 7410 за наличие на алкохол. Според решаващия състав на РС, разпоредбата а на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП визира две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство с или без концентрация на алкохол, респ. на упойващи вещества в кръвта. Изложил мотиви, че в случай, че водачът е отказал само медицинското изследване, но се е съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл.174, ал. ІІІ от ЗДвП, защото след проверката ще се установи дали има концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до1,2 на хиляда включително и едва при установено наличие на алкохол в тези параметри,  нарушението би било квалифицирано по чл. 174, ал. І от ЗДвП, а ако не се установи наличие на алкохол или е налице концентрация на такъв до 0,5 на хиляда, деянието не би било съставомерно независимо от факта, че лицето отказва и да изпълни предписание за медицинско изследване. Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи наличието на алкохол или упойващи вещества в кръвта според РС не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта, независимо чрез кой от алтернативно предвидените методи. На това основание съдът намерил, че в случая е налице доказаност на вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП. Направил извод, че в производството по издаване на обжалваното наказателно постановление са спазени всички процесуални правила до степен, че не са налице съществени нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице или да са от такова естество, че ако не бяха допуснати, резултатът от административно-наказателното производство би бил различен. На тези основания съдът потвърдил изцяло оспореното НП.

Касационната инстанция намира  оспореното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вменените с НП нарушения. Този извод се споделя и от настоящата инстанция.

Неоснователно е възражението в касационната жалба и в писмените бележки за несъставомерност на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Касторът твърди, че не е налице отказ да бъде изпробван с техническо средство за установяваване наличието на алкохол в кръвта, тъй като от всички доказателства по делото, в т.ч. показанията на полицейските органи в съдебно заседание се установява, че К. е направил няколко опита да бъде изпробван. Установява се действително от показанията на разпитаните по делото полицейски служители А.Н.Б., че К. е направил няколко опита да бъде изпробван с техническото средство за установяване наличието на алкохол в кръвта. Последните обаче са се оказали неуспешни не поради невиновно негово поведение -невъзможност да осъществи пробата поради заболяване или друга причина, а поради компрометиране на пробата от самия него. И тримата полицаи са заявили категорично, че К. си е поемал дълбоко въздух и при издишването е поставял езика си на входа на тапата, поради която причина апаратът не е отчел никакви стойности. Самият апарат не е могъл да започне работа, защото в него не е започнало вкарването на въздух. Налага се извод, че невъзможността апаратът да отчете резултат е поради компрометиране на пробата от водача, което негово поведение е равнозначно на отказ да бъде изпробван. С това си поведение К. е осъществил състава на нарушение по чл.174, ал.3, пр.първо от ЗДвП, която е посочена в наказателното постановление като санкционна норма, въз основа на която е реализирана административнонаказателната отговорност на водача. Вярно е, че като нарушена е посочена единствено нормата на чл.174, ал.3, без да е посочено конкретно осъщественото предложение на същата, но словесно описаното в обстоятелствената част на акта за нарушение деяние напълно съответства на съдържанието на тази норма. Тази неточност, непрецизност при изписване на нарушената норма е преодоляна и чрез посочване на конкретното предложение на нормата в диспозитива на НП, при посочване на основанието, на която се налага санкцията. От друга страна деянието и обстоятелствата, при които е извършено то са описани толкова подробно и изчерпателно, че не се поставя под съмнение какво деяние е вменено. В обстоятелствената част на нарушението е описано подробно какви действия са извършени спрямо водача-че същият е тестван с техническо средство Алкотест 7410, с фабричен номер ARCN 0390 и че същият е отказал да даде валидна проба. Поради отказа на водача да бъде изпробван, на същия е издаден и талон за медицинско изследване, чийто номер е описан в НП. Описването на обстоятелствата във връзка с издадения талон за медицинско изследване не обосновават констатиране на нарушение в тази хипотеза, но са посочени като обстоятелства във връзка с нарушението. В този смисъл правилни се явяват изводите на въззивния съд, че ако водачът беше извършил една от двете алтернативни хипотези на нормата-да бъде изпробван с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, то тогава не би извършил съставомерно деяние. Затова е ангажирана отговорността и е санкциониран водачът в първата от двете алтернативни хипотези, поради отказа му да даде валидна проба с алкотест, като деяние, констатирано именно от контролните органи при проверката. Именно в хипотезата на отказ да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол е повдигнато обвинение и наложена санкция на водача. И вече в диспозитива на НП е посочена и конкретната хипотеза на нарушената, явяваща се едновременно и санкционна норма-чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Категорично се установява от събраните по делото доказателства и не се опровергава с други такива от касатора, че на датата а и мястото на проверката К. е управлява МПС, без да използва обезопасителен колан по време на движение, с което е осъществил и състава на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което законосъобразно е бил наказан.

Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 941 от 5.11.2018 г., постановено по анд № 2058/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.