Р Е Ш Е Н И Е

№ 358

Плевен, 25.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, втори състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

 

при секретаря Бранимира Монова изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 1031 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 125, ал.1, т.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с НАРЕДБА № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /по-долу Наредба № 8121з-647/ и НАРЕДБА № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар /по-долу Наредба № Iз-1971/.

Образувано е по жалба на Средно училище „Иван Вазов“ - гр.Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес за призоваване гр.Плевен, ***, чрез директора Д.Я.М., срещу Разпореждане № 3.23 от 16.10.2018 г., издадено от инспектор Я.И.Г. - служител в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Плевен при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

В жалбата се сочи, че разпореждането е връчено на 17.10.2018 г., като със същото на основание чл.34, ал.1, т.4 от № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за „Правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ /без да е уточнено от кой нормативен акт/, е разпоредено да се премахнат поставените в коридорите на първи и втори етаж на учебното заведение шкафчета по национална програма “Осигуряване на съвременна образователна среда“, модул „Осигуряване на учебни шкафчета“. Същите са изработени от горим материал - плоскости от пресовани дървени частици /ПДЧ/, с което са нарушени изискванията на чл.34, ал.1, т.4 от № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за „Правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.“ Даден е срок за отстраняване на шкафчетата до 31.03.2019 г.

Твърди се, че разпореждането е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на административно производствените правила, материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи, че разпореждането е оспорено и по административен ред, но не жалбоподателя не е уведомен за произнасяне на горестоящия административен орган. Изразява се становище, че е допуснато нарушение на чл.36 от АПК, като не са събрани доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Неправилно в разпореждането не е посочено кое лице следва да го изпълни. Твърди се, че нормата на чл.34, ал.1, т.4 не кореспондира с действителната фактическа обстановка, като в началото на учебната 2018 - 2019 г. са монтирани 649 нови ученически шкафчета, а не са безпризорно поставени или захвърлени, каквото внушение се прави с разпореждането. Сочи се, че монтирането е извършено при стриктно спазване разпоредбите и правилата за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. В коридорите е оставено достатъчно място, същите не се преграждат и могат да се използват за евакуация при възникнал пожар. Излагат се доводи, че не става въпрос за горими материали, а за обзавеждане /оборудване/ за съхраняване на учебници, учебни комплекти, учебни помагала и др. материали, необходими за осъществяване на образователния процес. Нарушен е и чл.35 от АПК, доколкото вмененото от тази разпоредба задължение на органа не е изпълнено. В заключение се прави искане да бъде отменено разпореждането. Претендират се деловодни разноски.С жалбата са представени писмени доказателства, включително снимки на оборудването.

С Определение № 1587/28.11.2018 г. /л.27/ жалбата е била оставена без движение за уточнение на същата, за внасяне на държавна такса и за представяне на удостоверение за съществуване и представителство на юридическото лице. Нередовностите са отстранени, като е представена молба с препис за ответника /л.30 и сл./, представен е документ за внесена държавна такса /л.36/, трудови договори и допълнения към тях по отношение на директора на училището /л.л.37-39/. Представено е и мотивирано решение /л.л.33,34/, с което е отхвърлена подадената по административен ред жалба срещу разпореждането.

От ответника по делото не е постъпил писмен отговор, въпреки дадената му с Определение № 1655/07.12.2018 г. /л.40/ възможност. Налице е становище, изходящо от горестоящ административен орган - директор на РСПБЗН, което е изпратено заедно с жалбата до съда /л.л.11,12/.

В съдебно заседание жалбоподателят СУ „ИВАН ВАЗОВ“ – Плевен, се представлява от директора Д.М. и от адв. Р.Д. с пълномощно по делото. Правят искане да се постанови съдебно решение, с което да се отмени обжалвания административен акт като неправилен и незаконосъобразен, съгласно подробно изложените съображения в жалбата. Изразява становище, че съдът следва да съобрази  констатациите, направени в заключението от изслушаната съдебно-техническа експертиза, приета в настоящото производство. Шкафчетата, монтирани в коридорите на училището, са изработени от материал, който е с много ограничен принос за неконтролирано горене, а освен това същите са монтирани в ниши, с което по никакъв начин не се ограничават коридорите, които представляват евакуационни изходи, а свободното пространство, което при съответно събитие би послужило за евакуация е с ширина 2.5 метра, което е повече от максималната светла единична ширина, съгласно изискванията на наредбата. В този смисъл моли да се постанови съдебно решение. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар и депозит за вещо лице.

Ответникът – инспектор Я.Г. при РАЙОННА СЛУЖБА „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ – ПЛЕВЕН се явява лично. Оспорва жалбата. Отбелязва, че в разпореждането е упоменат чл. 34, ал. 1, т. 4, като не е записано, че шкафчетата намаляват широчината на пътя за евакуация. Обозначено е просто, че не трябва да бъдат поставяни горими материали по път за евакуация. Не е съгласен със заключението на експертизата и твърди, че вещото лице няма необходимата компетентност в прилагането на Наредба 1971 и Наредба 8121з-647 за обекти в експлоатация. В заключение прави  искане да бъде отхвърлена като неоснователна подадената жалба.

Административен съд - Плевен, втори състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото разпореждането е връчено на 17.10.2018 г. /л.4, гръб/, а жалбата  е подадена на 31.10.2018 г., видно от вх.№ на органа - л.2, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Установява се следната фактическа обстановка:

На 12.10.2018 г. е била извършена проверка, въз основа на която на 16.10.2018 г. е съставено Разпореждане № 3.23 от 16.10.2018 г., издадено от инспектор Я.И.Г. - служител в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Плевен /л.4/. В разпореждането се сочи, че при проверка на СУ „Иван Вазов“ ул*** гр.Плевен е констатирано, че в коридорите на първи и втори етаж на учебното заведение са поставени шкафчета по национална програма “Осигуряване на съвременна образователна среда“, модул „Осигуряване на учебни шкафчета“. Същите са изработени от горим материал - плоскости от пресовани дървени частици /ПДЧ/, с което са нарушени изискванията на чл.34, ал.1, т.4 от № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за „Правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ /обн., ДВ бр.89 от 28 октомври 2014 г./. За отстраняване на несъответствията с изискванията за пожарна безопасност на основание чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР е разпоредено да се премахнат поставените в коридорите на първи и втори етаж на учебното заведение шкафчета по национална програма “Осигуряване на съвременна образователна среда“, модул „Осигуряване на учебни шкафчета“. Същите са изработени от горим материал - плоскости от пресовани дървени частици /ПДЧ/, с което са нарушени изискванията на чл.34, ал.1, т.4 от № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за „Правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ /обн., ДВ бр.89 от 28 октомври 2014 г./, като е даден е срок за отстраняването им до 31.03.2019 г. Посочени са възможностите за оспорване на разпореждането по административен и съдебен ред, както и срока, в който това оспорване може да бъде извършено.

Разпореждането е връчено на 17.10.2018 г.

От жалбоподателя е представен снимков материал на шкафчетата, от който е видно /л.л.5-10/, че същите са на три нива, част от тях са вградени в стената на коридора.

 По делото е приобщено становище във връзка с жалбата, подписано от директора на РСПБЗН Плевен /л.л.11,12/, като същото е изпратено на съда заедно с жалбата и преписката. В същото се сочи, че РСПБЗН Плевен е изискала документи за всички училища, участващи в програмата, като същите са били уведомени, че следва да спазват изискванията за пожарна безопасност. Твърди се, че жалбоподателят не е спазил тези изисквания, макар че е бил уведомен. Сочи се, че директорът на училището Д.М. е пряко отговорен за изпълнение на разпореждането. Изразява се становище, че Наредба № 8121з-647 не прави разлика дали горимите материали са поставени, монтирани, нахвърляни безпризорно, а се интересува само от горимостта на материала. Твърди се, че по смисъла на Таблица №2 от Приложение №6 към чл.14, ал.8 от Наредба № Iз-1971 дървените плоскости, от които са изработени и монтирани въпросните шкафчета, са от класове по реакция на огън В, D и Е, което категорично и еднозначно потвърждава, че инсп. Г. точно е преценил коя разпоредба е била нарушена, за което е съставил и съответното разпореждане.

По делото са приобщени разменяни писма между РСПБЗН и Регионално управление на образованието - Плевен /РУО/, както и списък на училищата, които са класирани за участие в програмата /л.л.13-17/. Приобщено е писмо на директора на ГДПБЗН до главния секретар на МОН /л.18/, в което се сочи, че при разполагане на ученически шкафчета следва да се спазват разпоредбите на чл.34, ал.1, т.3 и т.4 от Наредба № 8121з-647, като същите разпоредби са и цитирани. Копие от това писмо е изпратено от РУО /писмо на л.19/ до различни училища, включително до електронната поща на настоящия жалбоподател /л.20/.

Подадената по административен ред жалба е била разгледана, като е постановено мотивирано решение от 14.11.2018 г. /л.25/. Жалбата по административен ред е отхвърлена, като се твърди, че в разпоредбата на чл.34, ал.1, т.4 от Наредба № 8121з-647 е налице абсолютна забрана за поставяне на горими материали по пътищата за евакуация. Твърди се, че същата разпоредба не прави разграничение, ако от материалите е изработено оборудване. Посочено е, че шкафчетата са изработени от материал, за който не са представени доказателства, установяващи класа му на реакция на огън.  Сочи се, че съгласно Приложение № 6 към чл.14, ал.8 от Наредба № Iз-1971 дървените плоскости, от които са изработени и монтирани въпросните шкафчета, са от класове по реакция на огън В, D и Е и съгласно чл.14, ал.8 от същата Наредба са горими материали. Разпореждането е издадено на основание чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР.

 По делото е приобщена декларация за съответствие по отношение на плочи от дървесни частици - ламинирани /л.35/.

Приобщена е заповед № 7341з-1/02.01.2018 г. относно определяне на специализирани и териториални участъци за осъществяване на държавен противопожарен контрол от и.д.директор на РСПБЗН /л.л.51-56/, като издалият разпореждането инспектор Г. е определен за трети участък, включващ и частта от ул.“Иван Вазов“ в гр.Плевен, на която се намира училището.

По делото е назначена съдебно - техническа експертиза /СТЕ/ с ВЛ - строителен инженер, като заключението е приобщено на л.л.69-70. Съгласно последното, класът на функционална пожарна опасност на СУ „Иван Вазов“ е Ф 4, подклас Ф 4.1. При оглед и измерване на място е установено, че на етаж първи и втори на училището са монтирани шкафчета в три реда на височина. Шкафчетата са изработени от ламинирани плочи от дървесни частици с меламинова хартия /ЛПДЧ/, изработени от „Кастамону България“ АД. Съгласно приложената по делото декларация за съответствие плочите са тип Р2 и емисионен клас Е1. Посочена в СТЕ е класификацията на строителните продукти по реакция на огън в зависимост от приноса им за развитието на неконтролирано горене, съгласно чл.14, ал.6 от Наредба № Iз-1971. Посочено е също, че съгласно приложение 6 към чл.14 от същата наредба дървесните плоскости са от класове по реакция на огън В, D и Е, като материала, от който са изработени шкафчетата представлява плоча с мин.плътност 640 кг/куб.м, и дебелина 18 мм, с клас на реакция на огън B S2 d0. Използваният за направа на шкафчетата материал е продукт с много ограничен принос за неконтролирано горене. Шкафчетата на първи и втори етаж са монтирани в източната част коридорите, като на втори етаж са монтирани в обособени строителни ниши за обзавеждане. Ширината на коридорите, представляващи евакуационни изходи с монтираните шкафчета е 2,50 м, с което е спазен чл.46, ал.1 от Наредба № Iз-1971, която в случая изисква да е 2,4 м. Посочено е, че монтираните шкафчета не намаляват широчината на евакуационните пътища. Използваният за направата на шкафчетата материал е горим продукт с много ограничен принос за неконтролирано горене, съгласно приложената по делото декларация за съответствие на плочите, чл.14, ал.6 от Наредба № Iз-1971 и сертификата за устойчивост на горене на сайта на фирмата производител.

В съдебно заседание ВЛ отново заявява, че материалът на шкафчетата е горим от клас B S2 d0, съобразно сертификата за устойчивост на горене, който е даден от фирмата производител. Адв. Д. и инсп. Г. заявяват, че следва да се приеме заключението.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Разпореждането предмет на съдебна проверка е издадено за отстраняване на нарушение, на основание  чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба, при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението: издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Аналогична е разпоредбата и на чл. 22 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол /Наредба № 8121з-882/2014 г./, според която за изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, издават писмени разпореждания (приложение № 4). Оспореното разпореждане е издадено по образеца, съгласно приложение № 4 към Наредба № 8121з-882/2014 г., като същото е издадено от компетентен орган. Издалият го служител е посочен като осъществяващ контрол на територията, на която е училището, доколкото в заповед № 7341з-1/02.01.2018 г. за определяне на участъци в участъка на Г. е посочена и улицата, на която е училището.

Разпореждането е писмено, но изискуемата писмена форма не е спазена с оглед липсата на мотиви. По отношение на мотивите, спазването на административно производствените правила, материалния закон и целта на закона, съдът съобразява следното:

С  Наредба № 8121з-647 се определят правилата и нормите за пожарна безопасност (ПБ) при експлоатацията на обектите в урбанизираните, земеделските, горските и защитените територии и в нарушените територии за възстановяване, наричани за краткост "обекти"- в този смисъл е чл.1 от тази наредба. Обектите по чл. 1 се подразделят на класове по функционална пожарна опасност и на категории по пожарна опасност съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. на Министерството на вътрешните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (ДВ, бр. 96 от 2009 г.) - в този смисъл е чл.4 от Наредба № 8121з-647.

Съгласно чл.31 от Наредба № 8121з-647, при извършване на текущи ремонти или на строителни и монтажни работи, за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ, в обектите се влагат продукти, съответстващи на изискванията по чл. 5 и 6 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. А съгласно чл.32, т.7 от Наредба № 8121з-647, в сградите и помещенията не се разрешава влагане на столове и на продукти за покрития на вътрешни и външни повърхности, както и на продукти за технологични инсталации, уредби и съоръжения (вентилационни, отоплителни, електрически и др.), които са с класове по реакция на огън, несъответстващи на определените в Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, при извършване на текущи ремонти или на строителни и монтажни работи, за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ.

От така посочените норми е видно, че в случаи, при които са извършени текущи ремонти или е налице извършване на строителни и монтажни работи, за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ, не са приложими разпоредбите на Наредба № 8121з-647, изискващи конкретно поведение, а разпоредбите на Наредба № Iз-1971. С оглед на това не са основателни мотивите на горестоящия административен орган, изложени при обжалването по административен ред, че няма значение дали материалите са поставени, монтирани или нахвърляни безпризорно. В случаите, когато е извършен текущ ремонт, или строителни и монтажни работи, за които не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ, не е приложима разпоредбата на чл.34, ал.1, т.4 от Наредба № 8121з-647. В случая е налице поставяне на шкафчета, като видно от СТЕ същите са монтирани, поради което са приложими разпоредбите на Наредба № Iз-1971. За пълнота съдът отбелязва, че тези норми са приложими и в случаи, когато за ремонта се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ – например, ако освен монтиране на шкафчета при него са извършвани и други дейности. Независимо, че по преписката не са събрани доказателства за вида на ремонта, респективно дали за последния се изисква или не разрешение за строеж, приложимата наредба, която следва да бъде съобразявана, е Наредба № Iз-1971. При ремонт, за който се изисква издаване на разрешение за строеж, нейните норми се съобразяват при издаването на това разрешение. Посочването на неотносима правна норма като основание за издаване на разпореждането съдът приема са съществено нарушение. Това е така, защото Наредба № 8121з-647 не регулира монтираните при ремонта шкафчета, а изискванията към тях се уреждат от Наредба № Iз-1971. Непосочването в разпореждането на точното наименование на нормативния акт - а именно на Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, и конкретно непосочването, че става въпрос за наредба със съответния номер, обнародвана в съответен брой на ДВ, в случая не е съществено нарушение, доколкото от номера на нормативния акт и броя на ДВ може да стане ясно кой е нормативният акт. Както бе посочено обаче, съответната наредба № 8121з-647 е неотносима в случаи като настоящия, при които е извършен ремонт, изразяващ се в монтиране на шкафчета към стената на коридорите на училището.

Видно от приобщената в цялост административна преписка, органът не е събирал и не се опитвал да събере никакви доказателства, относими към установяване на фактите, въз основа на които следва да се издаде административният акт. Събраната кореспонденция между ГДПБЗН, МОН и РУО няма никаква връзка с пожарната безопасност на конкретното училище. Не са събрани доказателства за проекта, по който е участвало училището. Както беше посочено, във връзка с този проект са монтирани шкафчета, за което монтиране не се изисква разрешение за строеж съгласно глава осма, раздел III от ЗУТ. Нито от училището, нито от друго лице са изисквани доказателства за вложените шкафчета и за материала, от който са изработени. Декларацията за съответствие на плочите от дървесни частици, от които са изработени шкафчетата, е представена с допълнителната молба от жалбоподателя. Органът не е изискал такъв документ от него. За плочите от дървесни частици при СТЕ е установено, че са с клас на реакция на огън B S2 d0. Във връзка с оспорването на експертизата съдът отбелязва, че едва след като ответникът е заявил, че следва да се приеме експертизата, прави оспорване на компетентността на ВЛ. Съдът счита това оспорване за неоснователно. ВЛ е строителен инженер, и като такъв следва да познава строителните продукти, и в частност техният клас реакция на огън, който се определя въз основа на резултатите от изпитване за всеки строителен продукт, както изисква чл.14, ал.1 от Наредба № Iз-1971. За да посочи класа по реакция на огън на материала на шкафчетата, ВЛ се е позовало на декларацията за съответствие на л.35 от делото, която не е оспорена и е приета като доказателство. Въз основа на последната, при съпоставка със съответните норми и сертификати е определена класификацията на материала, а именно клас на реакция на огън B S2 d0. Съдът приема заключението на СТЕ за правилно и задълбочено, отговарящо на поставените въпроси и го цени като изясняващо класа на реакция на огън на вложените материали. Съдът отбелязва, че в представеното от горестоящия административен орган становище, както и в решението, с което се отхвърля жалбата, подадена по административен ред, се признава, че ПДЧ могат да са от клас на реакция на огън В, както е и установило ВЛ за плочите, от които са изработени шкафчетата, монтирани в училището.

Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № Iз-1971, за осигуряване на безопасността при въздействия от пожар строежите или части от тях (съгласно чл. 12, ал. 1) и помещенията в зависимост от функционалната им пожарна опасност се подразделят на класове и подкласове съгласно табл. 1. От ВЛ е установено, че съгласно същата таблица 1, класа на функционална пожарна опасност на училището е Ф4, подклас Ф4.1. Съдът намира, че така посоченият клас отговаря на съответната таблица в тази наредба, доколкото в клас Ф4 попадат „Сгради за обществено обслужване в областта на образованието и сгради за административно обслужване (сгради на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и др.), чиито помещения се използват в продължение на определен период през денонощието и в тях присъстват постоянно хора с определена възраст и физическо състояние, запознати с планировката на сградите“, а в подклас Ф4.1 попадат „Училища, учебно-възпитателни заведения, включително за следучилищни занимания, учебно-възпитателни и социални учебно-професионални заведения, колежи, висши учебни заведения, учебни заведения за повишаване на квалификацията.“

В глава трета от Наредба № Iз-1971 „ОГНЕУСТОЙЧИВОСТ. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СТРОИТЕЛНИТЕ КОНСТРУКЦИИ И ЕЛЕМЕНТИ“ подробно са описани критерии към строителните конструкции и елементи, като въз основа на същите в таблица 4 към чл.13 са посочени при какъв клас на функционална пожарна опасност каква степен на огнеустойчивост се изисква, като същата зависи от височината и застроената площ на сградата. За сградата на училището от органа не са събрани никакви доказателства за височината и застроената й площ, поради което степента на огнеустойчивост не може да се определи със сигурност. В разпореждането се твърди, че шкафчетата са и на втори етаж от сградата, и тази степен на огнеустойчивост следва да е I, II или III. Доколкото обаче от снимка на училището в интернет сайта му е видно, че същото е на три етажа, следва степента на огнеустойчивост на училището да е I или II.

В чл.14, ал.1 от Наредба № Iз-1971 е посочено, че „Основен показател за оценяване на степента и приноса за разпространяване на пожара и за класифициране на строителните продукти е класът по реакция на огън, който се определя въз основа на резултатите от изпитване.“ В разпоредбата на чл.14, ал.6 е посочено, че при класификацията на строителните продукти по реакция на огън в зависимост от приноса им за развитието на неконтролирано горене се използват следните означения:

1. клас А1 - за негорими продукти, които нямат принос за развитието на неконтролирано горене;

2. клас А2 - за негорими продукти с изключително ограничен принос за неконтролирано горене;

3. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) клас В - за продукти с много ограничен принос за неконтролирано горене;

4. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) клас С - за продукти с ограничен принос за неконтролирано горене;

5. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) клас D - за продукти с приемлив принос за неконтролирано горене;

6. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г.) клас E - за продукти със значителен принос към неконтролирано горене;

7. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2013 г., бр. 1 от 2017 г., в сила от 4.03.2017 г.) клас F - за продукти с много значителен принос към неконтролирано горене.“

В разпоредбата на чл.14, ал.7 от Наредба № Iз-1971 е посочено, че „Строителните продукти се класифицират допълнително в зависимост от интензивността на отделяне на дим и образуването на пламтящи частици или капки при горене и се означават със символите "s (s1, s2, s3)" и "d (d0, d1, d2)", както следва:

1. с s1 - при много ограничено отделяне на дим; с s2 - при ограничено отделяне на дим; с s3 - когато няма изискване за ограничаване на образуването на дим;

2. с d0 - когато не образуват пламтящи частици или капки; с d1 - когато пламтящите частици или капки изгасват бързо; с d2 - когато няма изискване за ограничаване на образуването на пламтящи частици или капки.“

Както бе посочено по-горе, при СТЕ е установено, че материалът, от който са изработени шкафчетата, е с клас на реакция на огън B S2 d0.

В разпоредбата на чл.14, ал.12 от Наредба № Iз-1971 е посочено, чеКласовете по реакция на огън на продукти за покрития на вътрешни повърхности в помещения (стени, тавани и подове) са определени в табл. 7“. Тази разпоредба е относима към шкафчетата, доколкото същите монтирани съгласно СТЕ и покриват значителна част от стените на коридорите в учебното заведение, видно от събрания снимков материал. В таблица 7 в зависимост от Клас (подклас) на функционална пожарна опасност на помещението и размера на помещението, за елемента на помещението - стени и тавани, се посочва в зависимост от степента на огнеустойчивост какъв следва да бъде класът на продуктите. За помещения в сгради с клас на функционална пожарна опасност Ф4 и площ на помещението до 300 кв.м със степен на огнеустойчивост I или II е допустимо покритие на стени и тавани от клас D-s2, а ако площта на помещението е над 300 кв.м до 1000 кв. м е допустимо покритие на стени и тавани от клас С-s2, d1.

Органът не е установил големината на всеки от коридорите, но от установената от ВЛ ширина 2,5 м и приложен снимков материал явно те не са с площ над 1000 кв.м, поради което изискването за такива помещения - от над 1000 кв. м за покритие от клас C-sl, d0 явно не е приложимо.

Съгласно забележките към таблица 7, и там т.7-т.10 се допуска използването на покрития с по-добра реакция на огън, което е логично, доколкото по-добрата реакция осигурява по-добра защита от пожар. Съгласно т.8, „Допуска се използване на покрития с клас по реакция на огън А1, А2, В и С за стени, тавани и подове, за които по табл. 7 се изисква клас D на покритията.“. Съгласно т.9, „Допуска се използване на покрития с клас по реакция на огън А1, А2 и В за стени, тавани и подове, за които по табл. 7 се изисква клас С на покритията.“

В случая изискуемият клас за покритието на стените на коридора на училището е D-s2, ако всеки от коридорите е под 300 кв.м /което е най-вероятно/, или С-s2, d1, ако всеки поотделно е над 300 до 1000 кв.м. Установеният клас на материала, от който са изработени шкафчетата, е B S2 d0, което означава, че е по-добър от минимално изискуемия, и същите шкафчета са изработени от материал, превишаващ минималните изисквания по Наредба № Iз-1971, и използването на материал с такъв клас е допустимо съгласно посочените по-горе точки от забележките към Таблица 7 на Наредба № Iз-1971. Същото разрешение е напълно логично, доколкото пожарната опасност ще се повиши ако се използва материал с по-лоша реакция на огън, а използването на материали, които са с по-добра реакция на огън, както в случая, ще доведе до по-голяма пожароустойчивост.

По останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Не е основателно твърдението, че неправилно в разпореждането не е посочено кое лице следва да го изпълни. Същото е адресирано до СУ „Иван Вазов“ и именно същото юридическо лице, чрез лицето, което го представлява, следва да изпълни разпореждането.

Разпореждането не е основано на хипотезата за стесняване на коридорите, които представляват евакуационни изходи, а и СТЕ установява, че такова стесняване не е налице.  

С оглед на изложеното, постановеното разпореждане е немотивирано, като не са изяснени фактите, нито са приложени относимите правни норми. Постановено е при съществено нарушение на административно производствените правила, доколкото не са събрани необходимите и относими доказателства, не са изяснени фактите и обстоятелствата по случая съгласно чл.35 и чл.36 от АПК. Нарушен е и материалния закон, като по отношение на монтираните шкафчета, които покриват стените на коридорите са предявени по-големи изисквания, отколкото се предявяват при строителство, извършвано въз основа на разрешение за строеж. Разпореждането не е съобразено и с целта на закона, която е да се осигури пожарна безопасност, като е разпоредено премахването на материал, който е с по-добра реакция на огън от минимално допустимата.

С оглед на изложеното, разпореждането следва да се отмени.

При този изход на делото са основателни претенциите жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, което е поискано още с първоначалната жалба. В съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК разноските се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Т. е. независимо от правния статут на органа - издател на акта, разноските на адресата по повод на делото се дължат от бюджета на юридическото лице, към което той е ситуиран. В случая юридическото лице, към което е ситуиран издателя на акта е Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – Плевен – чл. 39, ал. 5 от ЗМВР, чл. 8, ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. В този смисъл е Решение № 1392 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8285/2017 г. Следва Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – Плевен да бъде осъдена да ги заплати. Същите са в размер на 50 лева за държавна такса /л.36/, 600 лева заплатено възнаграждение на един адвокат /л.59/, и 300 лева депозит за експертиза /л.65/, или общо 950 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав,

 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № 3.23 от 16.10.2018 г., издадено от инспектор Я.И.Г. - служител в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Плевен.

ОСЪЖДА Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - Плевен, да заплати на Средно училище „Иван Вазов“ - гр.Плевен, БУЛСТАТ ***, гр.Плевен, ***, сумата 950 /деветстотин и петдесет/ лева разноски по делото.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

        

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: