Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№  234/  30. Април 2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На десети април  2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 31/ 2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на П.Н.П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Белене срещу Заповед № Л-5181/17.12.2018г. на Зам. Главния директор на ГДИН, с която на осн. чл. 58 от ЗИНЗС и на осн. т. 4.6 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Гл. Директор на ГДИН е наредено жалбоподателя да бъде преведен в Затвора – Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.

Жалбоподателят оспорва заповедта. Твърди, че от 08.03.2018г. изтърпява присъда в ОЗ –Белене в размер на 5г. и 3м. Моли да не бъде превеждан в Затвора – Ловеч, където е по район.  А да изтърпи наказанието си Затвора – Белене, тъй като там се чувства добре, свикнал е с обстановката на затвора, работи като бакар и няма конфликти с други лишени от свобода, а вече работи и като строител, за да може по-бързо да изтърпи присъдата си. Посочва, че е сирак и самотен родител. За първи път влиза в затвора и всяко едно преместване е стрес за него.

Ответникът - Зам. Главния директор на ГДИН, чрез юрк. У. изразява становище за неоснователност на жалбата.  Посочва, че жалбоподателят е постъпил в Затвора – Белене на 08.03.2018г. с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. След постановяване на окончателната присъда жалбоподателят следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на 5г. и 3 м. и е преведен в Затвора Ловеч съобразно заповед на ГДИН и капацитета на местата за лишаване от свобода.  Разпределението на лишените от свобода по затвори се извършва на основание чл. 58 ЗИНЗС, като осъдените се настаняват в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на ГДИН, съобразно възможността да изтърпяват наказанието си най-близко до постоянния си адрес и изискването на чл. 43 ал.4 ЗИНЗС. В конкретния случай П. е с постоянен адрес ***. Търново и съгласно т.4.6 от Заповед № Л-919 от 08.03.2017г. на гл. директор на ГДИН следва да изтърпява наказанието си в Затвора – Ловеч. Моли да се отхвърли жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 62 ал.3 от ЗИНЗС.

Заповедта е връчена на 18.12.2018г.  Жалбата е подадена по пощата, чрез Затвора - Белене с рег. № 5626/21.12.2018г. (п.к. 21.12.2018г.) и следователно в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят П.Н.П. е с постоянен адрес ***. Търново. С Постановление № 3476/17 ДП-429/2017г. от 02.03.2018г.  наблюдаващият прокурор при Районна прокуратура – Русе е постановил превода на обвиняемия П. ***, по отношение на когото е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. След постановяването на окончателна присъда – 5 г. и 3 м. лишаване от свобода при първоначален „строг режим“ с писмо от 22.11.2018г. районният прокурор е изпратил препис от присъдата до Началника на Затвора Белене за изпълнение, като е посочено, че се приспада срока на задържането от 28.07.2017г.

Началникът на Затвора – Белене е изпратил писмо ЗД № 59/30.11.2018г- до ГДИН , в което е посочено, че осъдения с окончателна присъда П.Н.П. е с постоянен адрес ***. Търново и следва да изтърпява наказанието си в друг затвор. Направено е предложение за превеждането му на осн. т.4.6 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН. А видно от приложената справка П. от постъпването си в Затвора – Белене не е получавал доходи от трудово възнаграждение, а полага доброволен труд на осн. чл. 80 от ЗИНЗС.

С оспорената Заповед № Л-5181/17.12.2018г. на Зам. Главния директор на ГДИН на осн. чл. 58 от ЗИНЗС и на осн. т. 4.6 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Гл. Директор на ГДИН е наредено П. да бъде преведен в Затвора – Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.

Заповедта е издадена от ст.комисар И. Й. – Зам. Гл. Директор на ГДИН, на когото Гл.Директор на ГДИН със своя Заповед № Л-4133/20.09.2018г. е делегирал правомощия да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл. 58 ЗИНЗС, съобразно Заповед № 919/08.03.2017г. на Гл.Директор на ГДИН, както и да прави отказ за преместване.

Със Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. Главния директор на ГДИН на осн. чл. 13 ал.2 т.1 и чл. 58 от ЗИНЗС е определил разпределението на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. В т.4.6 от цитираната заповед е определено лишените от свобода от област В. Търново да изтърпяват наказанието си в Затвора – Ловеч. Видно от приложената справка и копие на лична карта, жалбоподателят е с постоянен адрес *** и затова след получаване на окончателна присъда законосъобразно е бил настанен да търпи наказанието си в Затвора – Ловеч с процесната заповед.

По реда на чл. 58 от ЗИНС Главния директор на ГДИН има правомощие да разпредели осъдените за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в съответния затвор, затворническо общежитие от открит или закрит тип според първоначално определения им режим и съобразно останалите два критерия – най-близко до постоянния адрес и спазване на изискването за минимална жилищна площ.

Това се прави при първоначалното разпределение на л.св. за изтърпяване на наказанието, след получаването на окончателна присъда, какъвто е настоящия случай. П. е бил настанен от 02.03.2018г. в Затвора Белене въз основа на прокурорско разпореждане в качеството на обвиняем, по отношение на когото е била взета мярка „задържане под стража“. Но след постановяване на окончателната присъда, отново по разпореждане на прокурора присъдата е изпратена на Началника на Затвора – Белене, където се е намирало лицето - за изпълнение на наказанието. Незабавно е изготвено предложение и предприета процедура за настаняване на лицето съобразно Заповед № Л-919/08.03.2017г. на ГДИН според постоянния му адрес.

В случая не се касае за преместване в някоя от хипотезите на чл. 62 ЗИНЗС, а за първоначално разпределение на л.св. за изтърпяване на наказанието на осн. чл. 58 ЗИНЗС, след получаването на окончателна присъда, което става по ред, определен от Гл.Директор на ГДИН със Заповед № Л- 919/08.03.2017г., тъй като дотогава е имал статут на обвиняем с взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Заповедта за превода на осъдения да търпи наказанието си в Затвора – Ловеч е съобразена с постоянния му адрес, за да се запазят връзките в близките му, както и съобразно капацитетните възможности на затвора, за да му бъде осигурена минималната жилищна площ от 4 кв.м. според посочената заповед на ГДИН.

Заповедта за превода на жалбоподателя в Затвора Ловеч е издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, при спазване на процесуалните правила, съобразена е с материалния закон и целта му.

Поради това жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Белене срещу Заповед № Л-5181/17.12.2018г. на Зам. Главния директор на ГДИН, с която на осн. чл. 58 от ЗИНЗС и на осн. т. 4.6 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Гл. Директор на ГДИН е наредено жалбоподателя да бъде преведен в Затвора – Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

С Ъ Д И Я: /П/