Решение по Административно дело 25/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 219

гр.Плевен, 17.04.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №25 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от ДЗЗД „Балкан-Плевен“, с Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „***, представлявано от К.С.Я., чрез адв.С.В. ***, против Ревизионен акт №Р-04001518002662-091-001/17.09.2018 год., издаден от Й.И.Д-Началник сектор „Ревизии“ и С.Г.Г.-главен инспектор по приходите, в частта по ЗДДС, в която за данъчен период месец март 2018 год. е извършена корекция на резултата, като декларираният в справката-декларация резултат-ДДС за възстановяване в размер на 23 193,88 (двадесет и три хиляди сто деветдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки) лева е намален на ДДС за възстановяване в размер на 11 721,09 (единадесет хиляди седемстотин двадесет и един лева и девет стотинки) лева, потвърден с Решение №227/7.12.2018 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново.

В жалбата се твърди, че РА е издаден в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Жалбоподателят счита за неправилни изводите на решаващия орган и постановени в противоречие с мотивите на ОС-Плевен, изложени в решението по т.д. №71/2017 год. В решението на ОС според жалбоподателя изрично е посочено, че допълнително извършените СМР не са били изпълнени по повод сключен между община Плевен и ДЗЗД „Балкан-Плевен“ договор за обществена поръчка №ИРО-2071/25.08.2016 год., поради което общината е осъдена да заплати на ДЗЗД обезщетение за неоснователно обогатяване. Съгласно съдебното решение за допълнително извършените СМР община Плевен отговаря пред ДЗЗД до размера на обогатяването си, който съответства на стойността на изпълнените допълнителни дейности, надвишаващи максимално допустимата прогнозна стойност на обществената поръчка (извършени извън предмета на договора за възлагане на обществена поръчка) без включване на ДДС и след приспадане на 10% печалба. Позовава се на съдебна практика, според която обезщетението за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД обхваща направените разходи за материали и труд, т.е. без печалбата за изпълнителя, като в него не се включва и ДДС, тъй като обезщетението няма характер на облагаема доставка по смисъла на чл.2 от ЗДДС. Позовава се още на решение на ВКС по т.д. №237/2011 год., според което, за да бъде една доставка обект на облагане с ДДС, е необходимо да се изпълнени няколко условия : чрез доставка да се прехвърля право на собственост или други вещни права върху стока или да е извършена услуга; прехвърлянето на собствеността или други вещни права върху стоката или услугата да се извършват срещу насрещна престация; прехвърлянето на права върху стоката и осъществяването на услугата да се извършват на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. Имайки предвид, че с влязло в сила съдебно решение по т.д. №71/2017 год. е установено, че СМР-предмет на фактура №12/10.03.2017 год. не са извършени на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи, то тези СМР не представляват облагаема доставка по смисъла на ЗДДС и на основание чл.115, ал.2 от ЗДДС за дружеството е възникнало задължението да издаде кредитно известие №000000013/16.03.2018 год. към горната посочена фактура. На последно място счита, че ДДС като данък върху потреблението е предназначен да остане в тежест върху крайния потребител. Затова, ако се приеме, че СМР, с които община Плевен се е обогатила за сметка на ДЗЗД (които съгласно съдебното решение по т.д. №71/2017 год. са 57 363,91 лева) представляват облагаема доставка, то върху цената на тези СМР следва да се начисли ДДС, заплащането на който е в тежест на община Плевен (краен потребител на доставката), а не на ДЗЗД. Моли съда да отмени РА, като по същество се признае на дружеството право на ДДС за възстановяване в размер на 23 193,88 лева

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В. от АК-Перник с пълномощно на л.21 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени РА в оспорената част и да признае на дружеството право на възстановяване на ДДС в размер на 23198,88 лева. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, директор на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. с пълномощно на л.132 от делото оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава. Счита ,че в хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, че допълнително извършените СМР от дружеството в полза на община Плевен по фактура №12/10.03.2017 год., чиято стойност е определена окончателно в резултат на решение по правен спор по т.д. №71/2017 год. на ПОС, представлява облагаема доставка. Позовава се на мотивите, изложени в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“, с които е потвърден оспорения РА. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния административен контрол. Ревизионния акт, който се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение №227/7.12.2018 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново. С оглед на изложеното, жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Обжалваният Ревизионен акт №Р-04001518002662-091-001/17.09.2018 год. е издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад №Р-04001518002662-092-001/22.08.2018 год., връчен на дружеството по електронен път на 22.08.2018 год., който е издаден в резултат на извършена ревизия на ДЗЗД „Балкан-Плевен“ за установяване на задължения по ЗДДС за данъчни периоди 1.03.2018-31.05.2018 год. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия №Р-04001518002662-020-001/9.05.2018 год., връчена по електронен път на 10.05.2018 год. и изменена със Заповед за изменение на ЗВР №Р-04001518002662-020-002/4.07.2018 год.

Ревизионен акт №Р-04001518002662-091-001/17.09.2018 год. е издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2, изп. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при постановяването му е спазена процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е РА в частта по ЗДДС, потвърдена с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ , в която за данъчен период месец март 2018 год. е извършена корекция на резултата, като декларираният в СД по ЗДДС резултат-ДДС за възстановяване в размер на 23 193,88 лева е намален на ДДС за възстановяване в размер на 11 721.09 лева. Оспорва се основанието на издадената от дружеството на община Плевен фактура №12/10.03.2017 год. с данъчна основа -63 737,68 лева и ДДС-12 747,54 лева с предмет „Извършени СМР по Актове образец 19 на обект „16 класно училище „Патриарх Евтимий“-реконструкция и пристрояване на съществуващата сграда“, надвишаващи количествата по Договор №ИРО-2071/25.08.2016 год., както и на издаденото към тази фактура Кредитно известие №13/16.03.2018 год. с данъчна основа -63 737,68 лева и ДДС-12 747,54 лева. Твърдението на жалбоподателя е, че КИ е издадено, тъй като община Плевен съгласно решение на ПОС по т.д. №71/2017 год. е осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 57 363,91 лева, с която община Плевен се е обогатила за сметка на ДЗЗД, явяваща се стойност без ДДС по фактура №12/10.03.2017 год. на допълнителни СМР, надвишаваща максимално допустимата прогнозна стойност на поръчката по договор за обществена поръчка №ИРО-2071/25.08.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от 57 363,91 лева, считано от подаване на исковата молба-17.05.2017 год. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят твърди, че присъдената с решението сума , не представлява облагаема доставка, тя представлява обезщетение за неоснователно обогатяване, а не възнаграждение за доставена услуга. Като допълнителен аргумент жалбоподателят сочи, че допълнителните СМР са били извършени без наличието на конкретно облигационно основание за това. В обжалвания РА органите по приходите са приели, че в решението по т.д.№71/2017 год. ПОС се е произнесъл по отношение на възнаграждението по доставка по фактура №12/10.03.2017 год. и е определена данъчната основа за допълнително изпълнените СМР извън тези по Договор за обществена поръчка с предмет „16 класно училище „Патриарх Евтимий“-реконструкция и пристрояване на съществуваща сграда“ №ИРО-2071/25.08.2016 год. в размер на 57 363,91 лева. Приели са, че на основание чл.115 от ЗЗД данъчната основа по фактура №12/10.03.2017 год. за извършена доставка на СМР от ДЗЗД на община Плевен следва да се намали със сумата от 6 373,77 лева, представляваща разликата между сумата по фактурата 63 737,68 лева и тази, присъдена на жалбоподателя от ПОС с решението от 57 363,91 лева и ДДС 1 274,75 лева. С оглед на това органите по приходите са приели, че издаденото от ДЗЗД кредитно известие №13/16.03.2018 год. за пълната стойност на фактурата е неправилно издаден данъчен документ и следва да бъде анулирано. С оглед на тази констатация с РА е извършена корекция на данъчен резултат на ДЗЗД“Балкан-Плевен“ за месец март 2018 год., като декларираният в СД резултат –ДДС за възстановяване в размер на 23 193,88 лева е намален на ДДС за възстановяване в размер на 11 721,09 лева вследствие неправилно издадено кредитно известие за сумата от 57 363,91 лева и ДДС-11 472,79 лева

С оглед на така очертания спорен предмет и твърденията на двете спорещи страни, съдът намира, че от съществено значение за спорното право е да се установи дали допълнително извършените СМР от ДЗЗД“Балкан-Плевен“ в полза на община Плевен, извън договорените в Договор за обществена поръчка №ИРО-2071/25.08.2016 год., представляват облагаема доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, за която се дължи ДДС. За да отговори на този въпрос, съдът съобрази следното:

Към настоящото дело е приложено производството по т.д. №71/2017 год. на Окръжен съд-Плевен, по което е постановено решение №34/26.02.2018 год., влязло в сила на 21.03.2018 год. Видно от материалите и решението по същото, жалбоподателят и община Плевен са сключили договор за обществена поръчка №ИРО-2071/25.08.2016 год. с предмет „16 класно начално училище „Патриарх Евтимий“-реконструкция и пристрояване на съществуваща сграда“, по силата на който община Плевен е възложила на ДЗЗД „Балкан-Плевен“ изпълнението на обществената поръчка-СМР, като в чл.2, ал.1 от сключения договор е посочено, че всички възложени работи по договора не трябва да надвишават максималната му стойност, която е до 259 994,03 лева без ДДС или 311 992,84 лева с ДДС. В чл.6, ал.1 от договора е посочено, че срокът за изпълнение на СМР е до 30.11.2016 год., като съгласно чл.6, ал.2 от договора, всички задължения на страните по него за изпълнение на СМР приключват от датата на въвеждане на обекта в експлоатация, която дата се счита за краен срок на договора. След извършване на всички дейности съгласно утвърдения от община Плевен работен проект, както и допълнителни СМР, за обекта е издаден Констативен акт №15 за установяване на годността за приемане на строежа от 21.02.2017 год.. Обектът е въведен в експлоатация и е издадено Удостоверение №30/7.03.2017 год. на главния архитект на община Плевен. Община Плевен не е извършила плащане към ДЗЗД „Балкан-Плевен по договора за обществена поръчка над сумата от 207 762,33 лева без ДДС, 249 314,80 лева с ДДС. След изпълнение на строителството ДЗЗД „Балкан-Плевен“ е изпратило две писма до община Плевен с покана за заплащане на дължимото възнаграждение според окончателния обем на извършените работи, приети от община Плевен, към които са били приложени два броя фактури, едната от които №12/10.03.2017 год. на стойност 63 737,68 лева без ДДС, респ. 76 485,22 лева с ДДС за заплащане на СМР, надвишаващи количествата съгласно договора за обществена поръчка. С писмо община Плевен е уведомила жалбоподателя, че не дължи заплащане по фактура №12/10.03.2017 год., тъй като тази сума надхвърля стойността на договор за обществена поръчка №ИРО-2071/25.08.2016 год. Жалбоподателят е предявил искова молба пред ОС-Плевен да му бъде заплатена от община Плевен сумата от 76 485,22 лева с ДДС по фактура №12/10.03.2017 год.за извършените, но незаплатени СМР, надвишаващи количествата съгласно сключения договор за обществена поръчка. По делото е постановено решение №34/26.02.2018 год. В мотивите на решението съдът е приел, че започнатата по силата на договора работа е довършена от ДЗЗД „Балкан-Плевен“, но вече като чужда работа, водена без пълномощие в хипотезата на чл.61, ал.2 от ЗЗД. Така е, защото работата е била предприета уместно, както в интерес на община Плевен (да се въведе възможно най-бързо училищната сграда в експлоатация, предвид извършване на строителството по време на учебната година), така и в интерес на ДЗЗД „Балкан-Плевен“ (да се допълни възложената с договора работа така, че крайният резултат да съответства на техническите изисквания за годност на строежа и той да бъде приет с акт образец №15). Окръжен съд-Плевен с решението е осъдил на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.61, ал.2 от ЗЗД община Плевен да заплати в полза на ДЗЗД „Балкан-Плевен“, сумата от 57 363.91 лв., с която община Плевен се е обогатила за сметка на ДЗЗД „Балкан-Плевен“, явяваща се стойност без ДДС по фактура №12/10.03.2017 г. на допълнителни СМР, надвишаваща максимално допустимата прогнозна стойност на поръчката по договор за обществена поръчка №ИРО-2071/25.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 57 363.91 лв., считано от подаване на исковата молба – 17.05.2017 г. до окончателното и изплащане, а искът за разликата до претендираните 76 485.22 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Настоящият състав на съда намира, че допълнително извършените СМР от ДЗЗД“Балкан-Плевен“ в полза на община Плевен, извън договорените в Договор за обществена поръчка №ИРО-2071/25.08.2016 год., в размер съобразно постановеното съдебно решение 57 363.91 лв представляват облагаема доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, за която се дължи ДДС, поради следните съображения:

Данъчното третиране на извършените от жалбоподателя СМР в полза на община Плевен извън договорените в договор за обществена поръчка №ИРО-2071/25.08.2016 год. следва да бъде съобразно Закона за данък върху добавената стойност , който транспонира разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Съгласно чл. 2, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. В чл. 9, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга, в това число: продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество; поемането на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права; всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя; извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив. Облагаема доставка според разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Въз основа на тези разпоредби може да се приеме, че облагаема доставка по смисъла на ДДС е прехвърляне на право на собственост или други вещни права върху стоката или всяко извършване на услуга срещу насрещна престация, като доставката следва да е извършена от данъчно задължено по закона лице - лице, което е регистрирано по реда на ЗДДС. Не е налице основание да се приеме, че употребеното в цитираните разпоредби понятие "доставка" е равнозначно на гражданскоправното понятие "сделка", тъй като за възникването на данъчно събитие е от значение реалното осъществяване на доставката, а не постигането на съгласие между страните за пораждане на договорения резултат.

В случая е налице първата предпоставка-извършване на услуга. Не се спори и се установява от материалите по т.д. №71/2017 год. на ПОС, че ДЗЗД „Балкан-Плевен“ е доставило услуга на община Плевен, изразяваща се в извършване на СМР извън тези, които са възложени на жалбоподателя с договора за обществена поръчка №ИРО-2071/25.08.2016 год. с предмет „16 класно начално училище „Патриарх Евтимий“-реконструкция и пристрояване на съществуваща сграда“. Вярно е, че тези допълнителни СМР не са възложени с договора или с друг писмен акт, подписан и от двете страни. Според съдебното решение по т.д. №71/2017 год. тези допълнително извършени СМР съставляват водене на чужда работа без пълномощие в хипотезата на чл.61, ал.2 от ЗЗД. Така е, защото работата е била предприета уместно, както в интерес на община Плевен (да се въведе възможно най-бързо училищната сграда в експлоатация, предвид извършване на строителството по време на учебната година), така и в интерес на ДЗЗД „Балкан-Плевен“ (да се допълни възложената с договора работа така, че крайният резултат да съответства на техническите изисквания за годност на строежа и той да бъде приет с акт образец №15). Воденето (управлението) на чужда работа без възлагане (пълномощие, натоварване) (negotiorum gestio) по чл. 60-62 от Закона за задълженията и договорите „се състои в доброволното извършване на актове в чужд интерес, без да е налице натоварване от заинтересувания от работата“ (р. № 892 от 1930 г., IV г.о., ВКС 3). Това е „представителство без пълномощие, без строга юридическа основа и не по длъжност служебна“ (р. № 64 от 1893, II г.о., ВКС 4). Понастоящем константната съдебна практика на ВКС поддържа становището, че воденето на чужда работа без възлагане е един извъндоговорен източник на задължения (р. № 134 от 10.09.2012 г. по т.д. № 134 от 2011 г., ІІ т.о.; о. № 826 от 30.12.2011 г. по т.д. № 868 от 2010 г., II т.о.; о. № 848 от 16.11.2012 г. по т.д. № 1158 от 2011 г., II т.о.5). Независимо от липсата на сключен между страните договор за изпълнение на тези допълнително извършени СМР, ЗДДС не поставя изискване като условие за квалифициране на доставката като облагаема същата да произтича на договорно основание, достатъчно е за признаване на тази характеристика дейностите да са реално осъществени. В случая тези дейности не се спори, че са реално осъществени, и е признато с влязло в сила съдебно решение, че са предприети уместно, както в интерес на община Плевен (да се въведе възможно най-бързо училищната сграда в експлоатация, предвид извършване на строителството по време на учебната година), така и в интерес на ДЗЗД „Балкан-Плевен“ (да се допълни възложената с договора работа така, че крайният резултат да съответства на техническите изисквания за годност на строежа и той да бъде приет с акт образец №15). Нещо повече-от изслушаната по т.д.№71/2017 год. експертиза се установява, че без изпълнението на допълнителните СМР не е било възможно приемането на обекта и въвеждането му в експлоатация. Ето защо (макар и института на т.нар. полудоговор“, към който се е причислявало управлението на чужда работа по чл. 45 ЗЗД от 1892 г. (отм.) (р. № 876 от 1907 г., II г.о.; р. № 3325 от 1909 г., III г.о.; р. № 892 от 1930 г., IV г.о., р. № 920 от 1930 г., I г.о., ВКС 2) да е отменен и неприложим, то дори от самото заглавие на понастоящем действащия раздел в ЗЗД–Водене чужда работа без пълномощие, се налага извод, че извършената, но впоследствие одобрена, приета работа от този, в чийто интерес е водена, се приравнява на възложена, поради което приложими към имуществените отношения между предприелия работата и заинтересования от изпълнението й се явяват правилата на договора за поръчка. От това следва извод, че макар и извъндоговорен източник на задължения, предприетите допълнително извършени СМР съставляват извършена в интерес на община Плевен, одобрена и приета работа. Нещо повече-тази извършена в интерес на общината, одобрена и приета работа съставлява конкретен стойностно оценим резултат, който е станал част от патримониума на община Плевен. В този смисъл по отношение на извършената услуга е налице един от основните елементи, характеризиращи я като доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС-нейното реално осъществяване-извършени допълнително СМР, придаващи завършеност на обекта, която завършеност е удостоверена от самата община чрез издаването на Констативен акт №15 за установяване на годността за приемане на строежа от 21.02.2017 год. и Удостоверение №30/7.03.2017 год. за въвеждане в експлоатация, издадено от главния архитект на община Плевен .

Втората предпоставка за дължимост на данък върху добавената стойност е услугата да се извърши срещу насрещна престация, да е възмездна, тъй като безвъзмездните доставки не са обект на облагане, освен в изрично предвидените случаи, по аргумент от чл.2, т.1 от ЗДДС. Възмездността се изразява най-общо в еквивалентността на дадено имуществено разместване. В случая еквивалентно на извършените допълнителни СМР е присъдената от съда по т.д. №71/2017 год. сума от 57 363.91 лв., с която община Плевен, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.61, ал.2 от ЗЗД , се е обогатила за сметка на ДЗЗД „Балкан-Плевен“, явяваща се стойност без ДДС по фактура №12/10.03.2017 г. на допълнителни СМР, надвишаваща максимално допустимата прогнозна стойност на поръчката по договор за обществена поръчка №ИРО-2071/25.08.2016 г. В случая тази сума, с която община Плевен неоснователно се е обогатила, замества дължимото за допълнително извършените СМР възнаграждение за положения от жалбоподателя труд, без който не е било възможно приемането на обекта и въвеждането му в експлоатация. Това възнаграждение е формирано от стойността на допълнително извършените СМР без печалба и дължимостта му като насрещна престация за извършения труд, е установена с влязло в сила съдебно решение. Т.е. присъденото обезщетение замества в случая дължимото възнаграждение за положения труд, и има обезщетителен характер именно защото не почива на договор, а произтича от извъндоговорно отношение, възникнало след изпълнение на вече сключен договор. Което не променя основната му характеристика на дължимо, еквивалентно възнаграждение за положен допълнителен труд в интерес на възложителя. С оглед на този му характер в данъчноправен аспект това заместващо възнаграждението за положен труд обезщетение представлява възнаграждение по доставка. Следователно, доставката на допълнително извършените СМР е възмездна, поради което и на това основание попада в обхвата на ЗДДС.

Налице е и друго условие за дължимостта на ДДС-от услугата да се е възползвала насрещната страна (чл.9 от ЗДДС)-в случая не се спори и се установява от влязлото в сила решение по т.д. №71/2017 год., че от услугата се е възползвала община Плевен.

Услугата е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС (чл.12, ал.1 от ЗДДС)-ДЗЗД „Балкан-Плевен“ към датата на доставката е било регистрирано по ЗДДС и този факт не е спорен между страните.

Мястото на предоставяне на услугата (мястото на изпълнение) е на територията на страната (чл.12 и чл.21 от ЗДДС от ЗДДС).

Следователно, извършените допълнително СМР от жалбоподателя представлява облагаема доставка на услуга, до какъвто извод са достигнали органите по приходите в издадения РА и последващото потвърдително го решение на Директора на Дирекция „ОДОП“, по смисъла на чл. 12, ал. 1 вр. чл. 9 ЗДДС, както и във връзка с чл. 8 ЗДДС, а именно: дейност, която има стойност и не представлява нито стока, нито пари (чл. 8 ЗДДС), от фактическия резултат от тази дейност се е възползвала община Плевен - извършена услуга (чл. 9, ал. 1 ЗДДС), жалбоподателят е данъчно задължено лице по ЗДДС (чл. 12, ал. 1, пр. 1 ЗДДС) и мястото на предоставяне на услугата (мястото на изпълнение) е на територията на страната (чл. 12 и чл. 21 ЗДДС).

Изводът е, че извършването на строително-монтажни работи от данъчно регистрирано лице представлява доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 3 ЗДДС, независимо дали е в изпълнение на сключен договор за изработка или е осъществен на извъндоговорно основание. Тази доставка е възмездна, тъй като дори и без да е налице сключен договор между доставчика и получателя на услугата, по силата на постановеното съдебно решение на доставчика се дължи стойността на извършените СМР поради недопустимостта на неоснователното обогатяване. В този случай съгласно чл. 26, ал. 2 ЗДДС данъчната основа се определя от стойността на извършените СМР, която се дължи от получателя на услугата като насрещна престация по доставката. С оглед на това доставчикът е длъжен да начисли данъка и да го внесе, като при изпълнение на това задължение би извършил разходи не само в размер на стойността на извършените от него СМР, но и на дължимото ДДС, а насрещната страна като получател на услугата би спестила разходи в същия размер. Затова правилно е бил начислен ДДС на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС, но неправилно е било издадено кредитно известие с данъчна основа в размер на 63 737,68 лева. ДЗЗД“Балкан-Плевен“ е следвало да издаде кредитно известие с данъчна основа в размер на 6373,77 (63737,68-57363,91) и ДДС в размер на 1274,75 лева, затова издаденото кредитно известие в частта на данъчната основа в размер на 57 363,91 лева и ДДС в размер на 11472,79 лева е издадено без правно основание, поради което правилно приходните органи са извършили корекция на резултата за данъчен период месец март 2018 год., като декларираният в справката-декларация по ЗДДС резултат - ДДС за възстановяване в размер на 23 193,88 лева е намален с ДДС за възстановяване в размер на 11 721,09 лева.

На това основание жалбата против РА в оспорената част, потвърдена с решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът следва да му присъди такива по реда на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.161 от ДОПК съобразно размера на определените с РА задължения. Съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника разноски по делото в размер на 569,46 лв.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, пети състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ДЗЗД „Балкан-Плевен“, с Булстат ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „***, представлявано от К.С.Я., чрез адв.С.В. ***, против Ревизионен акт №Р-04001518002662-091-001/17.09.2018 год., издаден от Й.И.Д-Началник сектор „Ревизии“ и С.Г.Г-главен инспектор по приходите, в обжалваната част по ЗДДС, в която за данъчен период месец март 2018 год. е извършена корекция на резултата, като декларираният в справката-декларация резултат-ДДС за възстановяване в размер на 23 193,88 (двадесет и три хиляди сто деветдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки) лева е намален на ДДС за възстановяване в размер на 11 721,09 (единадесет хиляди седемстотин двадесет и един лева и девет стотинки) лева, потвърден в тази част с Решение №227/7.12.2018 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-гр.Велико Търново.

ОСЪЖДА ДЗЗД „Балкан-Плевен“, с Булстат 177062663, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „***, представлявано от К.С.Я. да заплати на Дирекция „ОДОП” – В. Търново към ЦУ на НАП разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 569,46 лв.(петстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки)

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ :