Р E Ш Е Н И Е

№ 9

гр.Плевен, 7 Януари 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1022 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46, ал.5 и ал.1, т.3 от Закона за общинската собственост и чл. 32, т.3 от Наредба № 18 на Общински съвет-Плевен.

Делото е образувано по жалба от Е.Н.А. ***, против Заповед №РД-10-1554/29.10.2018 год. на кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“ Плевен и жалбоподателя за ползваното от него общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул ***, представляващо една стая, кухня и сервизни помещения, като е разпоредено А. да освободи доброволно имота до 18.11.2018 год.

В жалбата се твърди, че А. няма вина за ситуацията, в която е бил замесен и заради която е попаднал в местата за лишаване от свобода. Твърди, че има деца, които не са виновни затова, че той е престъпник по смисъла на законодателството, а същите растат и без майка и най-вероятно ще следва да живеят по гюмовете. Сочи, че не намира правни аргументи, но моли да се подходи човешки и да бъде отменена оспорената заповед. Твърди, че той като баща, който се грижи за децата си, се опитва да им осигури подслон. Моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и претендира от съда да бъде оставен в жилището. Твърди, че е самотен баща, който упражнява родителски права върху децата си. Майката е изоставила децата и А. се грижи сам за тях. Твърди, че и трите деца са болни от туберкулоза, едното е с епилепсия и мозъчна травма и няма къде да отидат. Претендира за отмяна на заповедта.

Ответникът-кметът на община Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Б. с надлежно пълномощно, който заявява, че А. е настанен в общинско жилище в района на ул. ***. В същия този район са настанени множество общински наематели, срещу които често в администрацията на Община - Плевен постъпват жалби и оплаквания за тяхното поведение, за нарушаване на добрите нрави, за лошо стопанисване на жилищата. В тази връзка Община - Плевен има тясно сътрудничество с ОД на МВР - Плевен и има уговорка между двете институции Община - Плевен своевременно да бъде уведомявана за нарушения на общински наематели, съставяне на актове или образуване на досъдебни производства. Сочи, че в тази връзка в Община – Плевен е постъпило писмо 339/000-6667/30.07.2018 г., с което административният орган е уведомен, че срещу Е.А. е започнало досъдебно производство за притежаване на наркотични вещества. В последствие ОП „Жилфонд“ е получило и следващо писмо от ГД“ИН“, че лицето е постъпило в Затвора - Плевен въз основа на влязла в сила присъда и изтърпява наказание лишаване от свобода от три месеца. В тази връзка административният орган – кметът на Община - Плевен е взел решение, че извършените действия от страна на общинския наемател представляват нарушаване на добрите нрави и следва да бъде прекратен договора за наем и започната процедура на основание чл. 46. Счита административния акт за правилен, законосъобразен, постановен в съответствие с материалния закон и моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното от фактическа страна:

От приложените по делото доказателства се установява, че със Заповед №РД-11-143/5.08.2016 г. на кмета на община Плевен /л.17/, Е.Н.А., заедно със съпругата си и ненавършилите пълнолетие свои деца И. Е. А. и А. Е. А. са настанени под наем в общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул ***, представляващо една стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ 37 кв.м.за срок от 5 /пет/ години, считано от датата на сключване на договора. Въз основа на заповедта е сключен приложеният на л.18-19 договор за наем на общински жилищен имот.

Началникът на Второ РУ-Плевен е изпратил до кмета на общината писмо на л.10-11 от делото, в което е посочил, че от извършените проверки са докладвани в РП за вземане на отношение по компетентност ЗМ 532/2018 год. по чл.354 от НК за притежание на наркотични вещества от лицето Е.А.. А. е уведомен с писмо изх.№583/16.08.2018 год. на л.12 за горното получено писмо от Началника на Второ РУ и е предупреден, че при повторно установяване на извършено престъпление или явно нарушение и неспазване на добрите нрави, ще започне процедура по прекратяване на наемните правоотношения за общинския имот.

С Констативен протокол от 17.08.2018 год. служители от ОП „Жилфонд“ са извършили проверка на жилището на А., при която са установили, че в жилището е била само племенницата на наемателя-А. на 10 год., която е заявила, че в жилището живеят баба ѝ и дядо ѝ-Н. и Н., майка ѝ и баща ѝ и М. Д. с двамата ѝ братя Д. и Е., а чичо ѝ-титулярът на настанителната заповед Е.А. е в затвора. Жената, която съжителства на семейни начала с Е.А. е заминала на морето заедно с Н. А. и трите деца на Е.А..

С писмо изх.№593/20.08.2018 год. на л.15 Директорът на ОП „Жилфонд“ е поискал от Началника на затвора Плевен информация относно А. има ли влязла в сила присъда и за какъв период. Постъпил е отговор вх.№1205/27.08.2018 год. на л.14, че А. *** год. за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в размер на три месеца.

С Констативен протокол от 9.10.2018 год. на л.13 служители от ОП „Жилфонд“ са извършили проверка на отдадени под наем общински жилища, в т.ч. на жилището, отдадено под наем на А. и са установили, че същият изтърпява присъда в затвора гр.Плевен и ще бъде освободен на 20.10.2018 год. В жилището са установени М. Д. и децата ѝ. От проведения с последната разговор е установено, че в жилището живеят родителите на А.-Н. и Н., М. Д. със съпруга си-брата на А.-Н. и трите им непълнолетни деца.

До кмета на общината е изпратено писмо №ЖС-94-1548-1/12.10.2018 год. на л.7 от Директора на ОП „Жилфонд“, с което е уведомен, че от писмо на МП е станало ясно, че общинският наемател Е.А. е постъпил в затвора в гр.Плевен на 6.08.2018 год. за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в размер на три месеца. Поискано е становището на кмета на общината за последващи действия спрямо горепосоченото лице. Върху писмото е поставена резолюция от кмета на общината, съставляваща становище, че наемното правоотношение би могло да се прекрати на основание чл.32, т.3 от Наредба №18 на ОС-Плевен-поради нарушаване на добрите нрави.

До Е.А. е изпратено писмо на л.6, с което е уведомен, че от получено писмо от Второ РУ-Плевен е станало ясно, че е извършил правонарушение-притежаване на наркотични вещества, а от писмо от ГДИН е установено, че на 6.08.2018 год. е постъпил в затвора Плевен за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за срок то три месеца. Уведомен е , че това е основание за прекратяване на наемното правоотношение между него и ОП „Жилфонд“ съгласно чл.46, ал.1, т.3 от ЗОС и чл.32, т.3 от Наредба №18 на ОС-Плевен и на това основание е открито производство по издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение. На основание чл.34 и чл.35 от АПК му е предоставен тридневен срок за представяне на писмени обяснения и възражения. Уведомлението е получено от А. на 22.10.2018 год., видно от отбелязването върху гърба на л.6 от делото.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №РД-10-1554/29.10.2018 год. на кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“ Плевен и жалбоподателя за ползваното от него общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул ***, представляващо една стая, кухня и сервизни помещения, като е разпоредено А. да освободи доброволно имота до 18.11.2018 год. Заповедта е връчена на А. на 31.10.2018 год., видно от отбелязването на гърба на л.5. Жалбата против заповедта е подадена на 8.11.2018 год.1 видно от щемпела на л.2 от делото.

Така установеното от фактическа страна води съда до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване, пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.46, ал.2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. Видно от приложената на л.17 от делото настанителна заповед и съгласно чл.14, ал.3, изр. второ от Наредба №18 на ОС-Плевен, това е кметът на общината, който е издал процесната заповед.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма в съответствие с чл.59, ал.2 АПК и съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в чл. 46, ал. 2 от ЗОС, а именно основания за прекратяване на наемното правоотношение и срока за опразване на жилището, който не е по-дълъг от един месец. Оспорената заповед съдържа изискващите се реквизити в чл. 59, т. 4 от АПК, а именно фактически и правни основания за издаване на акта. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено получено в администрацията на община Плевен писмо №339/00 6667/30.07.2018 год. от ОД на МВР-Плевен, Второ РУ, от които става ясно, че А. е извършил правонарушение-притежаване на наркотични вещества. Съдържа се и позоваване на писмо №5301/24.08.2018 год. На ГД”ИН”, от което се установява, че на 6.08.2018 год. А. *** за изпълнение на наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца. Същевременно в оспорената заповед се съдържа позоваване на изпратеното до наемателя уведомление №ЖС-94-1548-1/18.10.2018 год., в което уведомление също подробно са описани фактическите основания за издаване на заповедта. Съгласно ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС на РБ, не е необходимо да съвпаднат по време издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото решение, т. е. е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В настоящия случай, мотивите за издаване на заповедта се съдържат не само в нея, но и в Уведомителното писмо по чл. 26, ал. 1 от АПК, изпратено до жалбоподателя, поради което в конкретният случай не е допуснато процесуално нарушение при издаване на заповедта и не е нарушено правото на защита на наемателя, тъй като са постигнати посочените по-горе цели на изискването за мотивиране на административните актове.

Настоящият състав намира, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила. Видно от доказателствата по делото, наемателят е бил уведомен за започване на производство по издаване на процесната заповед, с което са изпълнени изискванията на чл. 26 от АПК. Дадена му е възможност да представя писмени обяснения или възражение, но такива не са направени.

Спазени са материалноправните разпоредби на закона при издаване на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1-8 от ЗОС, наемните правоотношения се прекратяват при наличието на конкретно посочени предпоставки, като заповедта за прекратяване на наемните правоотношения се издава при наличието на всяка една от тях, без да се изисква кумулативност и всяка една от тези предпоставки представлява самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение.

В конкретния случай оспорената заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС, а именно предпоставките за нейното издаване са нарушаване на добрите нрави. Същото основание е преповторено и с разпоредбата на чл. 32, т.3 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен, която е издадена на основание чл. 45а ал.1 от Закона за общинската собственост и урежда условията и реда на установяване на жилищни нужди и настаняване под наем в общински жилища.  В законодателно липсва дефиниция за понятието "добри нрави", но според настоящия съдебен състав под това понятие следва да се разбира такова поведение на наемателя, което е съобразено с морала и бита на българина. Това е поведение в обществото, което следва е съобразено с обичайните правила за добро поведение и се преценява за всеки отделен случай. Следва да се отбележи, че "нарушение на добрите нрави" представлява действие или бездействие, което отрицателно въздейства върху установените в обществото морални и/или етични норми или е в противоречие с тях. В конкретния случай са налице безспорни доказателства за нарушаване на добрите нрави. Видно от приложените към настоящото нохд №1906/2018 год. и БП№240/2018 год., А. е сключил споразумение, което е било одобрено от РС-Плевен, по силата на което същият се е признал за виновен в това, че на 18.07.2018 год. В гр.Плевен без надлежно разрешително, държал високорисково наркотично вещество: 6.528 грама марихуана с активно действащ компонент 19% тетрахидроканабинол на стойност 39.17 лева-престъпление по чл.354А, ал.3, т.1 от НК. По силата на споразумението на А. на основание чл. чл.354А, ал.3, т.1 от НК във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим. Наказанието е изтърпяно от А. за периода 6.08.2018-22.10.2018 год. в затвора –Плевен. Поведението на А., изразяващо се в извършване на престъпление по НК, за което е изтърпял ефективно наказание, е в разрез с морала и нравите на обществото ни, като следва да се отбележи, че това поведение не е инцидентно, налице са били до настоящия момент множество извършени противообществени простъпки, за които са му били наложени съответни наказания и тези факти се установяват от приложената на л.16-19 от БП 240/2018 год. справка за съдимост на А.. Последното налага извод, че жалбоподателят системно има поведение, съставляващо наказуеми по НК общественоопасни простъпки и влизащи в предметния обхват на понятието „нарушаване на добрите нрави”. Не без значение е факта, че по данни от приложеното БП-протокол за разпит на свидетел на л.2, протокол за разпит на обвиняем на л.4 и протокол за извършена проверка на л.14 намирането у А. на наркотични вещества е станало по повод получен сигнал, че в дома му се съхраняват наркотични вещества, както и че процесните наркотични вещества са намерени в дома му на ул ***, т.е. в обитаваното от него и малолетните му деца общинско жилище. Т.е. в жилището, което обитава семейството на А., в т.ч. трите му малолетни деца, някои от които страдат при това от епилепсия и туберкулоза, видно от представените от самия жалбоподател доказателства, се извършвана незаконна и престъпна дейност, свързана с държане на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешително.

В случая цялостното поведение на наемателя сочи на незачитане на установените в държавата обществени отношения, основани на правовия ред и морала, което поведение съставлява престъпление, за което А. е понесъл наказание с влязло в сила споразумение, правилно е квалифицирано от административният орган като такова, нарушаващо добрите нрави и съответно като основание на чл. 46, ал.1, т. 3 от ЗОС, във връзка с чл. 32, т. 3 от Наредба № 18 за прекратяване на наемното правоотношение. Безспорно е, че извършването на подобно престъпление е в противоречие както с добрите нрави, така и с писаните закони и представлява неспазване на установения ред.

Съдът отчита, че жалбоподателят е лице, за което са налице основанията за настаняване в общинско жилище –четиричленно семейство-жалбоподателят с три малолетни деца, но обстоятелството, че са картотекирани и настанени под наем в общински имот, не следва да води до поведение, което застрашава живота и здравето дори на собствените деца на жалбоподателя, предвид, че наркотичното вещество е намерено в дома на А., в наетото от него общинско жилище, където живея и трите му малолетни деца, някои от които със сериозни заболявания. Вярно е, че обществените отношения, които регламентира ЗОС, в частта по отношение отдаването под наем на общински жилища на хора с жилищни нужди и съответната наредба на общинския съвет имат за цел да осигурят достойното право на живот и дом на лицата, които имат нужда от това и са с установена невъзможност да се справят по друг начин с тази нужда. При вземане на решение обаче за прекратяване на тези наемни правоотношения, органът е взел предвид сериозността на фактите и обстоятелствата, обосновали това решение-извършване на престъпно деяние, изпълнителното деяние на което само по себе си застрашавана здравето и сигурността на малолетните деца на наемателя. Това обосновава сериозната необходимост от наложената мярка - прекратяване на наемното правоотношение, поради което съдът преценява заповедта като законосъобразна, а подадената срещу нея жалба-като неоснователна.

По тези съображения и на основание 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Н.А. ***, против Заповед №РД-10-1554/29.10.2018 год. на кмета на община Плевен, с която е прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“ Плевен и А. за ползваното от него общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул ***, представляващо една стая, кухня и сервизни помещения, като е разпоредено А. да освободи доброволно имота до 18.11.2018 год.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

Преписи от Решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: