Р Е Ш Е Н И Е

№ 267/ 27. Май 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На осми май 2019 г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на прокурор: Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 22/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по искова молба на ЕТ „Импорт-Експорт 2000 – В.В.“***, представляван от В.И.В., чрез адв. Л. П. *** срещу ИААА - София с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 450 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1797/2018г. по описа на Районен съд – Плевен, завършило с отмяна на НП № ДАИ-0000057/29.05.2018г. на Началника на отдел АНД в ГДАИ – София, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство.

Ответникът – ИААА – София, чрез юрисконсулт Карадиамандиева в депозираното писмено становище признава иска за основателен в частта за обезщетяване на вреди във връзка с изплатения адвокатски хонорар в размер на 450 лв. по отмененото НП по НАХД № 1797/2018г. на РС - Плевен. Относно направените в настоящото производство разноски се позовава на хипотезата на чл. 78 ал.2 ГПК, тъй като е изпратил писмо до ищеца, че признава иска и е готов да заплати претендираната сума по посочена банкова сметка, ***. Предвид направеното признание на иска моли да се постанови решение съобразно чл. 237 ГПК, в случай, че ищецът изрази съгласие за прекратяване на съдебното дирене.

Прокурорът дава заключение за основателност на исковата молба и предлага да бъде уважена.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу надлежен ответник – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София, която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК, тъй като издател на отмененото НП е Началника на отдел АНД в ГД„АА“ – София.

Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

НАХД № 1797/18 по описа на РС – Плевен е приобщено като доказателство по настоящото дело. С Решение № 945 / 30.11.2018г. по НАХД № 1797/2018г. Плевенски районен съд е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № ДАИ-0000057/29.05.2018г. на Началника на Отдел АНД в ГДАИ – София, с което на осн. чл. 96г ал.1 пр.2 от ЗАвПр на ЕТ „Импорт-Експорт 2000 – В.В.“***, представлявано от В.И.В. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 28.12.2018г.

В съдебното производство пред районния съд жалбоподателят е бил защитаван от адв. Л.П. ***, въз основа представено писмено пълномощно по делото от 19.06.2018г. срещу договорено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., платени в брой на същата дата.

Дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания също е вид административна дейност.

Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната администрация, в резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.

Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда, тъй като договореното адвокатско възнаграждение за съдебната инстанция в размер на 450 лв. реално е било платено изцяло и в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие, за което представянето му по делото е достатъчно доказателство, защото има характер на разписка между страните. В този смисъл е т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК.

Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по административно-наказателни дела, както пред районния съд, така и пред касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП, по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално представителство за учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.

Но с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения са задължителни и обвързващи за съдилищата.

Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение по повод обжалването на отмененото като незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от него, защото издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна защита и съдействие пред съда, за да се защити срещу този увреждащ правата му санкционен административен акт.

Направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 450 лв. за първа инстанция е в разумен, обоснован и справедлив размер. То не надхвърля съществено определеното минимално възнаграждение за защита по административно-наказателни дела за една съдебна инстанция съгласно чл. 18 ал.2 вр. чл. 17 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което се определя според защитавания материален интерес, а именно в зависимост от размера на санкцията. В случая размера на наложената с обжалваното НП санкция е 3000 лв. и съответно минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. плюс 7% за горницата над 1000 лв. или - 440 лв.

Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 450 лв. е основателен и доказан, признава се от ответника и следва да се уважи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2019г. до окончателното й плащане, защото с подаването на исковата молба за пръв път от този момент е било предявено искането за плащане на направените разноски.

Ответникът е признал иска и заявил готовност да заплати претендираното обезщетение, но въпреки отправената от него писмена покана, ищецът не е посочил сметка, по която да бъде преведена сумата.

Ето защо съдът счита, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признава иска, поради което съобразно чл. 78 ал.2 от ГПК разноските следва да се възложат върху ищеца, а претенцията за присъждане на направените деловодни разноски за настоящото производство се явява неоснователна.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София на основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на ЕТ „Импорт-Експорт 2000 – В.В.“***, представляван от В.И.В., обезщетение в размер на 450 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1797/2018г. по описа на Районен съд – Плевен, завършило с отмяна на НП № ДАИ-0000057/29.05.2018г. на Началника на отдел АНД в ГДАИ – София, ведно със законната лихва върху сумата от 08.01.2019г. до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я : /П/