Решение по Административно дело 21/2019г.

РЕШЕНИЕ

№ 113

гр. Плевен , 05.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретар Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №21 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба от д-р Ц.П.С. ***, чрез адв.Л. П.от АК-Ловеч, ул „Търговска“ №21, ет.2, оф.207, против Изпълнителна агенция „Медицински одит“ към Министерство на здравеопазването, гр.София, ПК 1606, ул „Св.Георги Софийски“ №3, предявен на основание чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за причинените на лицето имуществени вреди, заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП, което е било отменено от съда, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление №27-393/31.01.2019 год. на ИАМО към МЗ, на основание чл.116, ал.1 във връзка с чл.117 от ЗЛЗ, на С. е била наложена глоба в размер на 2000 (де хиляди) лева. С. е обжалвал НП пред РС, за което е упълномощил адвокат, който да защити интересите му пред съда. На упълномощения адвокат е заплатил възнаграждение в размер на 500 лева-за изготвяне на жалба и за процесуално представителство по делото. По жалбата в ПРС е било образувано анд №676/2018 год. По същото е постановено Решение №406/23.05.2018 год., с което наказателното постановление е било отменено. Срещу постановеното решение е била подадена касационна жалба от ИАМО чрез юрисконсулт Т., по която в Административен съд-Плевен е било образувано канд №682/2018 год. Твърди, че във връзка с подадената касационна жалба С. е заплатил на адвоката си в брой сумата от 500 лева за процесуално представителство и защита в касационното производство, в което е постановено решение, с което е оставено в сила решението на РС. Сочи, че платеният хонорар за адвокат, представлявал ищеца пред ПРС и пред АС-Плевен, представлява имуществена вреда, която е основание по чл.1 от ЗОДОВ да бъде ангажирана отговорността на държавата, като се позовава на постановеното Тълкувателно решение №1/15.03.2017 год. по тълк.дело №2/2016 год. на ОСС на I и II колегия на ВАС. В заключение моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 (хиляда) лева обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи платено възнаграждение за адвокат, който е представлявал ищеца по анд №676/2018 год. на ПРС и по канд №682/2018 год. на АС-Плевен, по които НП е било отменено, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски-заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3, пр.2 от ЗА.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.П.с пълномощно на л. 3 от делото, който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло. Претендира разноски на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът- Изпълнителна агенция „Медицински одит“ гр.София, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Депозирал е писмено становище, в което са развити подробни съображения за неоснователност на предявената искова претенция. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно-в случай на уважаване на исковата претенция, се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Нанка Рачева дава заключение за основателност и доказаност на предявената искова претенция.

Административен съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

От приложената по анд №676/2018 год. административнонаказателна преписка се установява, че с Наказателно постановление №27-393 от 31.01.2018г на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ гр.София, с което на д-р Ц.П.С. в качеството му на Началник на Отделение по хирургия към Първа клиника по хирургия на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД гр.Плевен, е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.116 ал.1 от Закона за лечебните заведения вр.чл.117 от Закона за лечебните заведения административно наказание глоба в размер на 2000лв за нарушение на чл.71, т.2 от ЗЛЗ във връзка с чл.72 от ЗЛЗ. Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал С., който го е обжалвал пред Районен съд-Плевен, където е образувано анд №676 по описа на съда за 2018 год. По делото е постановено решение №406/23.05.2018 год., с което съдът е отменил наказателно постановление №27-393 от 31.01.2018г на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ гр.София. Постановеното решение е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен, където е образувано канд №682/2018 год., по което е постановено Решение №2/3.01.2019 год., с което е оставено в сила решение №406/23.05.2018 год. на РС-Плевен по анд №676/2018 год. Решението е влязло в законна сила на 3.01.2019 год.

В развилото се пред Районен съд-Плевен съдебно производство по обжалване на издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил адвокат Л. П.от Адвокатска колегия-Ловеч с пълномощно на л.8 от делото на РС, с оглед защита и процесуално представителство по делото. Жалбата против НП е изготвена чрез адв.П., видно от отбелязването върху титулната ѝ част и е подписана от упълномощения адвокат. По делото са проведени три съдебни заседания- на 26.03.2018 год., на 11.04.2018 год. и на 25.04.2018 год., на които жалбоподателят е бил представляван от адв.П., видно от отбелязването в протоколите от проведените съдебни заседания. За изготвяне на жалбата до РС и за осъщественото процесуално представителство по делото, на упълномощения адвокат е било заплатено в брой възнаграждение в размер на 500 (петстотин ) лева. В развилото се пред Административен съд –Плевен касационно административнонаказателно производство С. е упълномощил отново адв.П.да го представлява по делото, видно от пълномощно на л.15 от канд. По делото са проведени две съдебни заседания-на 12.10.2018 год. и на 19.12.2018 год., на които С. е бил представляван от адв.П., което се установява от протоколите от проведените съдебни заседания. За осъщественото процесуално представителство по касационното дело, на упълномощения адвокат е било заплатено в брой възнаграждение в размер на 500 (петстотин ) лева.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 676/2018 год. по описа на РС – Плевен и канд №682/2018 год. по описа на Административен съд-Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен , поради следните съображения:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ София.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, частично отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложените анд №676/2018 год. на ПРС и канд №682/2018 год. на АС-Плевен, че с решение по анд №676/2018 год. Районен съд-Плевен, оставено в сила с решение по канд №682/2018 год. на Административен съд-Плевен, е отменено наказателно постановление №27-393 от 31.01.2018г на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ гр.София, с което на д-р Ц.П.С. в качеството му на Началник на Отделение по хирургия към Първа клиника по хирургия на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД гр.Плевен, е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.116 ал.1 от Закона за лечебните заведения вр.чл.117 от Закона за лечебните заведения административно наказание глоба в размер на 2000лв за нарушение на чл.71, т.2 от ЗЛЗ във връзка с чл.72 от ЗЛЗ. Не се спори между страните, че съдебното решение е влязло в законна сила. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменено изцяло или отчасти. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите.

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

В хода на анд № 676/2018 г. по описа на РС - Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на л.8 от делото на РС, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е заплатено в брой. В хода на канд № 682/2018 г. по описа на РС - Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на л.15 от делото на АС, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване и в двата договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумите от 500 лева за всяка съдебна инстанция са реално изплатени на упълномощения адвокат. Настоящият състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за производството и пред РС-Плевен, и пред АС-Плевен, е изцяло основателна до пълния претендиран размер от 500 (петстотин) лева за всяка съдебна инстанция. Делото в РС, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, е административнонаказателно по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в три съдебни заседания. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004 год., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Стойността на имуществената санкция, наложена с отмененото НП, е 2000 (две хиляди) лева. Според чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, при интерес от 1000 до 5000 лв. , възнаграждението е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., в случая то е в размер на 370 лева. Съобразно чл.7, ал.8 от Наредбата, при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.Като се има предвид, че в случая пред РС са проведени общо три съдебни заседания, към сумата от 370 лева следва да се прибавят 100 лева за представителството по третото по ред съдебно заседание, и възнаграждението за един адвокат, представлявал жалбоподателя пред РС, възлиза общо на 470 лева. За тази съдебна инстанция са претендирани 500 лева. За касационната инстанция възнаграждението се определя също по горните правила, но предвид, че пред касационната инстанция са проведени само две съдебни заседания, по аргумент от чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, дължимото възнаграждение за един адвокат е в размер на 370 лева, а претендираният такъв за представителството пред АС-Плевен също е в размер на 500 лева. Или дължимото минимално възнаграждение за двете съдебни инстанции е общо в размер на 840 лева, а договореното и реално заплатено е в размер на 1000 лева.

В случая съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя за защитата пред РС и АС по административнонаказателното дело общо в размер на 1000 лева. По-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение се присъжда, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Доколкото законът не предоставя конкретни критерии в каква степен следва да се счита, че дадено възнаграждение е прекомерно, насока за това следва да се вземе от текста на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно който, размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде обоснован и справедлив. Под понятие "фактическа сложност" следва да се отнесат фактите от обективната действителност, подлежащи на установяване във фазата на съдебното дирене като необходими за правилното разрешаване на съответния спор. За правната сложност значение имат относимите и значими, за правилното решаване на спора, нормативни актове, брой предявени искове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, безспорност на правния казус и други. Фактическите и правни възражения на страните не всякога са критерии за сложност, а само в случай на тяхната относимост, състоятелност и основателност. Съобразно тези критерии съдът намира, че фактическата сложност на административнонаказателното дело е относително висока за този род дела, предвид предмета на спора, свързан с преценка на специфични документи в областта на медицината; видът и големия обем на събраните по делото доказателства; материалният интерес изразим в размера на заплатеното адвокатско възнаграждение; спорните в хода на развилите се производства обстоятелства и извършените от страните и от съда процесуални действия. Правната сложност, обусловена от приложимите правни норми и естеството на казуса в случая също се явява относително висока в сравнение с други административнонаказателни дела-например за сравнение повечето дела по Закон за движение по пътищата или други, приключват в едно съдебно заседание, при които се прилага единствено АУАН, НП и се разпитват само един или двама свидетели. Изхождайки от горното и при своевременно заявеното възражение на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер по 500 лв. за всяка инстанция-РС и АС, съдът намира, че същото не се явява прекомерно и и би покрило критериите за обоснованост и справедливост. Предвид изложеното съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца обезщетение в пълния претендиран размер от 1000 (хиляда) лева-по 500(петстотин) лева за всяка от съдебните инстанции-РС и АС, пред които адв.П.е осъществил процесуално представителство и защита на ищеца.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателнопостановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на НП, издадено от длъжностно лице от Изпълнителна агенция „Медицински одит“гр.София и отменено, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваните във връзка с обжалването на НП анд 676/2018 год. по описа на РС – Плевен и канд №682/2018 год. на Административен съд-Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 500 лева , платена за адвокатско възнаграждение по анд №676/2018 год. на РС-Плевен и сумата от 500 лева, платена за адвокатско възнаграждение по канд №682/2018 год. на АС-Плевен, следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-8.01.2019 год., от която начална дата е претендирана, до окончателното й изплащане.

Отговорна по иска за вреди е Изпълнителна агенция „Медицински одит“ гр.София в качеството й на юридическо лице, в чиято структура се намира издателят на НП, на основание чл.205 от АПК във връзка с чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИАМО.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан по основание и размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по анд №676/2018 год. по описа на ПРС и за защитата му по канд №682/2018 год. на Административен съд-Плевен.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски, както следва: 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА. Искането е основателно. Разходът от 10 лева , представляващи държавна такса за образуване на делото е доказан с платежно нареждане на л.4 от делото и следва да бъде присъден на ищеца на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. В самото приложено на л.3 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 370 (триста и седемдесет) лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в този смисъл Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч.д.№ 1451/2014 г., ІІ г.о.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински одит“ към Министерство на здравеопазването, гр.София, ПК 1606, ул „Св.Георги Софийски“ №3 да заплати на д-р Ц.П.С. ***, с ЕГН ********** сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №676 по описа на ПРС за 2018 год. и канд №682 по описа на АС-Плевен за 2018 год., ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-8.01.2019 год., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински одит“ към Министерство на здравеопазването, гр.София, ПК 1606, ул „Св.Георги Софийски“ №3 да заплати на адвокат Л. П. П.от Адвокатска колегия-Ловеч, гр.Ловеч, ул „Търговска“ №21, ет.2, оф.207 разноски по делото в размер на 370 (триста и седемдесет) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, представлявал по пълномощно д-р Ц.П.С. ***, с ЕГН ********** в настоящото съдебно производство.

Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд -гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: /П/