ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1156

гр.Плевен, 14.06.2019 год.

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм.дело №19/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от „Елит Комерс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Свищов, представлявано от управителя Р.Б., против Заповед №РД-06-138/14.12.2018г. на Директора на ТП Държавно горско стопанство-Никопол, с която по проведен търг с явно наддаване за продажба на „местни търговци“ на добита дървесина по прогнозни количества и сортиментни ведомости на маркирания лесосечен фонд за 2019г. на територията на ТП-ДГС-Никопол, за обект №1906-2 е класиран на първо място „Дунав-Никопол“ ЕООД гр.Никопол, определен е за изпълнител „Дунав-Никопол“ ЕООД гр.Никопол, както и от участие в търга е отстранен „Елит Комерс“ ЕООД гр.Свищов.

Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.04.2019г., на която дата за ответника се е явил адв.С., а за заинтересованата страна адв.М.. Делото е било отложено за събиране на доказателства за 26.06.2019г.

С молба вх.№2627/27.05.2019г. от „Елит Комерс“ ЕООД, чрез пълномощник адв.Б., е заявен отказ от жалбата и се иска прекратяване на делото. Направено е и възражение за прекомерност на разноските при условие, че такива се поискат.

Съгласно разпоредбата на чл.155 ал.1 и ал.3 от АПК, при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. Оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба.

Депозираната от адв.Б., като пълномощник на оспорващото дружество, молба по същество представлява десезиране на съда от разглеждане на административноправния спор, поради което са налице условията на чл.155 ал.1 и ал.3 и чл.159 т.8 от АПК и подадената жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

При този изход на делото и на основания чл.143 ал.3 и ал.4 от АПК, оспорващото дружество следва да заплати разноските по делото. Заинтересованата страна „Дунав-Никопол“ ЕООД гр.Никопол в съдебно заседание е представлявано от адв.М. с пълномощно по делото. В становище от 28.05.2019г., във връзка с искането за прекратяване на делото, упълномощеният адвокат е поискал присъждане на направените разноски, като със същия е договорена и заплатена в брой сума в размер на 3600лв. (три хиляди и шестстотин лева). В молбата от 27.05.2019г. адв.Б. е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), ако плащането е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая е налице вписване за реално плащане в брой. Съдът, обаче, намира за неоснователно възражението, направено от пълномощника на оспорващото дружество за прекомерност на възнаграждението. Въпреки липсата на правна и фактическа сложност на производството, заплатеното адвокатско възнаграждение от заинтересованата страна е съвсем малко над минималната сума, дължима на адвоката, която се определя въз основа на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-върху основа от 102950.00лева, която е първоначалната цена на прогнозните количества дървесина. В този случай дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 3559,50лева (три хиляди петстотин петдесет и девет лева и 0,50ст.), а договореното и реално заплатено е в размер на 3600 (три хиляди и шестстотин лева), поради което същото следва да се присъди в пълен размер.

Ответникът в съдебното производство е представляван от адв.С. с пълномощно по делото. Упълномощеният адвокат е поискал в отговора по жалбата присъждане на направените разноски. Видно от договора за правна помощ, сключен между ответника и адв.С. е договорено възнаграждение в размер на 300 (триста) лева и разходи за път в размер на 100 (сто лева), за които е записано, че са платени изцяло по банков път. От страна на адв.С. не е представен списък на разноските, а с допълнителна молба от 14.06.2019г. е представено извлечение от интернет банкиране за сумата от 800лева. За последната сума, обаче, само е отразено в документа, че представляват адвокатски хонорар, но не е конкретизирано за кое административно дело е. Твърди се от адв.С., че посочената сума от 800лева представлява заплатено по адм.дело №19 и адм.дело №16 по описа на АС-Плевен адвокатско възнаграждение и разходи за път. Настоящият състав намира, че с представеният документ не е доказано по надлежния ред, че сумата от 800лева включва договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева по настоящето дело. Последното, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/12 г. на ОСГТК, се явява пречка за присъждане на така договореното адвокатско възнаграждение, тъй като процесуалният закон е уредил единствено случаите, при които разноските са заплатени, а не договорени. Щом заплащане по банков път не е документално установено със съответните банкови документи по надлежния ред, същото не може да бъде присъдено от съда, предвид и задължителния характер на ТР, съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ.

Недоказана се явява и претенцията на адв.С. за заплащане на пътни разноски, тъй като не е доказана посредством разходооправдателни документи-билети за пътуване с обществен транспорт, респ. доказателства за изразходваното гориво за личен или служебен автомобил по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение. Горната стойност се определя от данните за вида и марката на личното моторно превозно средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари. Ответникът не е представил доказателства за горните обстоятелства, поради което претендираният разход също се явява недоказан.

Воден от гореизложеното и на основание чл.159 т.8 във връзка с чл.155 ал.1 и ал.3 от АПК и чл.143 ал.3 и ал.4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.04.2019г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2019г. от 11.30часа.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Елит Комерс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Свищов, представлявано от управителя Р.Б., против Заповед №РД-06-138/14.12.2018г. на Директора на ТП Държавно горско стопанство-Никопол.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №19 по описа за 2019г. на Административен съд-Плевен.

ОСЪЖДА „Елит Комерс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Свищов, ул „Патриарх Евтимий“ №66, с ЕИК 104624158, представлявано от управителя Р.Б., да заплати на „Дунав-Никопол“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Никопол, ул.“Васил Левски“ №2, с управител И.М.С., с ЕИК 000390792, направените по делото разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, представлявал заинтересованата страна в съдебното производство, в размер на 3600лева (три хиляди и шестстотин лева).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на ТП ДГС Никопол за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, представлявал ответника в съдебното производство и пътни разходи на упълномощения адвокат.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Плевен, в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ: