ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№2286
гр.Плевен, 13.11.2019 год.
Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в
закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Катя
Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдията административно дело №18 по описа на
Административен съд – Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.144
от АПК.
Делото е образувано по жалба от „Елит Комерс“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Свищов, ул „Патриарх Евтимий“ №66, с ЕИК
104624158, представлявано от управителя Р.Б., против Заповед
№РД-06-137/14.12.2018г. на Директора на ТП Държавно горско стопанство-Никопол.
С решение №278/31.05.2019 год. настоящият състав на
съда е отхвърлил жалбата на „Елит Комерс“ ЕООД
гр.Свищов против Заповед №РД-06-137/14.12.2018г. на Директора на ТП Държавно
горско стопанство-Никопол; осъдил е „Елит Комерс“
ЕООД гр.Свищов да заплати на „Дунав Никопол“
ЕООД гр.Никопол направените по делото
разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, представлявал
заинтересованата страна в съдебното производство, в размер на 3000 (три хиляди)
лева; оставил е без уважение искането
на Директора на ТП ДГС Никопол за
присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат,
представлявал ответника в съдебното
производство и пътни разходи на упълномощения адвокат.
Против горното постановено
решение в частта, с която е оставена без уважение молбата на ответника за
присъждане на направените по делото разноски, е подадена касационна жалба с
вх.№3157/20.06.2019 год. от Директора на Териториално поделение „Държавно
горско стопанство“-Никопол до ВАС. Във ВАС е образувано адм.дело №8552/2019
год., прекратено с Определение
№13496/10.10.2019 год. и изпратено по компетентност на настоящия съд, по
искането с правно основание чл.248 от ГПК. В мотивите на определението на ВАС е прието, че подадената касационна
жалба против постановеното от АС-Плевен решение
в частта за разноските по своя характер и с оглед заявеното искане,
съставлява молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските.
Настоящият състав на съда
с Разпореждане №4713/14.10.2019 год. е изпратил касационната жалба, имаща характер на
молба по чл.248 от ГПК, за становище по искането за изменение на решението в
частта за разноските, на страните, за отговор в едноседмичен срок от
съобщението, но до изтичането на определения то съда срок становища не са
постъпили. Становище е постъпило от „Елит комерс“ ЕООД гр.Свищов, но по
подадената касационна жалба, която е приета от ВАС за молба по чл.248 от ГПК.
Последното е приложено на л.13-14 от делото на ВАС и в него е изразено
становище за недопустимост на искането, алтернативно-за неговата
неоснователност. Изложени са подробни съображения.
Съдът, за да се произнесе по молбата, съобрази
следното:
Молбата за изменение на решението в частта за
разноските е допустима-подадена е от страна в производството, в срока за
обжалване на постановеното съдебно решение и е представен списък на разноските
на л.123 от делото.
По същество е неоснователна, поради следните
съображения:
Ответникът в съдебното
производство е представляван от адв.С. с пълномощно на л.107 от делото.
Упълномощеният адвокат е поискал до приключване на съдебното дирене присъждане
на направените разноски, видно от протокола от проведено с.з. на 9.05.2019 год.
Видно от приложения на л.108 от делото договор за правна помощ, сключен между
ответника и адв.С. е договорено възнаграждение в размер на 300 (триста) лева и
разходи за път в размер на 100 (сто лева), за които е записано, че са
платени изцяло по банков път. В съдебното заседание адв.С. е представил
списък на разноските, в който е вписал : заплатен адвокатски хонорар в размер
на 300 (триста лева) по договор за правна помощ от 25.03.2019 год.; заплатен
адвокатски хонорар по фактура от 2.05.2019 год. в размер на 2700 (две хиляди и
петстотин лева) и заплатени разходи за път в размер на 100 (сто лева) или общо
разходи в размер на 3100 (три хиляди и сто лева).
Нито в хода на съдебното
производство, нито при неговото приключване и вземане на делото за решаване, нито с писмената
защита, нито с касационната жалба против постановеното решение в частта за
разноските, имаща характер на молба по чл.248 от ГПК, е представена фактура или
банков документ, удостоверяващи направените
плащания към адв. С.. Последното,
съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/12 г.
на ОСГТК, се явява пречка за присъждане на така договореното адвокатско
възнаграждение, тъй като процесуалният закон е уредил единствено случаите, при
които разноските са заплатени, а не договорени. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Когато е
уговорено плащането да е по банков път, както е в настоящия случай съобразно
договора за правна помощ на л.108 от делото, заплащането следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането.Щом заплащане по банков път не е документално установено със
съответните банкови документи, респ. с посочената фактура, удостоверяващи
плащането, същото не може да бъде присъдено от съда, предвид и задължителния
характер на ТР, съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ.
В този смисъл приложеното към касационната жалба на
л.7 от делото на ВАС извлечение от интернет банкиране не съставлява такъв
документ по смисъла на предвидените такива с тълкувателното решение от една
страна и от друга, съставлява частен неподписан документ, като е налице
неяснота от кого изхожда, няма данни да е отпечатан от съответна информационна
система и няма доказателствена стойност. Затова не може да удостовери по
обвързващ съда начин извършено плащане по банков път на уговореното между адв.С.
и ответника възнаграждение за един
адвокат, представлявал ответника в производството пред АС-Плевен.
Недоказана се явява и
претенцията за заплащане на пътни разноски, тъй като не е доказана посредством
разходооправдателни документи-билети за пътуване с обществен транспорт, респ.
доказателства за изразходваното гориво за
личен или служебен автомобил по разходни норми, определени от производителя на
моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение. Горната
стойност се определя от данните за вида и марката на личното моторно превозно
средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в
километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари.
Ответникът не е представил доказателства за горните обстоятелства, поради което
претендираният разход също се явява недоказан.
Ето защо молбата за езминение на постановеното съдебно
решение в частта на разноските, присъждането на които е отказано на ответника ,
следва да се остави без уважение, като неоснователна.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молбата на Директора на Териториално поделение
„Държавно горско стопанство“-Никопол по чл.248 от ГПК (наречена касационна
жалба, с вх.№3157/20.06.2019 год.), за изменение на Решение №278/31.05.2019 год. по настоящото дело в
частта, с която е оставено без уважение
искането на Директора на ТП ДГС
Никопол за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един
адвокат, представлявал ответника в
съдебното производство и пътни разходи на упълномощения адвокат.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
С Ъ Д И Я: /п/