РЕШЕНИЕ

№ 278

гр.Плевен, 31.05.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова , като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 18 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от „Елит Комерс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Свищов, ул ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя Р.Б., против Заповед №РД-06-137/14.12.2018г. на Директора на ТП Държавно горско стопанство-Никопол.

Жалбоподателят оспорва заповедта с доводи за нейната незаконосъобразност, несъответствие с материалноправните разпоредби на закона, целта на закона и неспазване на административнопроизводствените правила при постановяването й. Моли за нейната отмяна и присъждане на направените по делото разноски. Твърди, че Заповед №РД-06-115/21.11.2018 год. за откриване на тръжната процедура съдържа неясноти и грешки-посочени са като основания за нейното издаване конкретни разпоредби, без да се посочи от кой нормативен акт са същите. Твърди, че не са посочени ясни и конкретни условия, неограничаващи необосновано правата на участниците и несъздаващи условия за различно тълкуване. В тази връзка счита за изцяло лишен от яснота заложеният от органа критерий за наличието на необходимия брой преработваща техника. Твърди, че жалбоподателят е отстранен от участие на първо място защото не е изпълнил изискването за „местен търговец“ по смисъла на чл.115, ал.1, т.1 от ЗГ, който извод е неправилен, тъй като комисията е констатирала, че дружеството има регистриран клон в гр.Белене, с което е изпълнени изискването за „местен търговец“. Съгласно чл.17 от ТЗ клонът има относителна стопанска обособеност, предмет на дейност и управленски органи, които се припокриват с тези на жалбоподателя, води търговски книги и има седалище в гр.Белене, попадащ в горската територия на ДГС Никопол. В тази връзка ответникът е признал качеството на „местен търговец“ на дружеството с писмо изх.№2131/2018 год. Второто основание за отстраняване на жалбоподателя е, че не е извършвал търговска дейност на територията на ДГС –Никопол в регистрирания обект по чл.106 от ЗГ. Твърди, че декларацията от 3.12.2018 год., че дружеството не развива търговска дейност на територията на ответника, цитирана в т.2 от Протокола на Комисията, е попълнена по указание на служител на ответника, същата не е по образец от тръжната документация. Поради което дружеството е било умишлено въведено в заблуждение от служители на ответника да я представи с цел последващо декласиране на това основание. Твърди, че с отстраняването на жалбоподателя от търга, ДГС –Никопол е нарушил т.15.8 от собствената си заповед за откриване на процедурата, според който текст доказването на това обстоятелство се доказва с удостоверение/служебна бележка , че дружеството притежава действащ обект по чл.206 от ЗГ за търговия, преработка и съхранение на дървени материали на територията на общината, в която попадат територии на ТД ДГС Никопол. В случая жалбоподателят е представил такъв, издаден от самия ответник. Счита, че в заповедта за откриване на търга не съществува абсолютно изискване кандидатът да извършва търговска дейност на територията на ДГС Никопол, поради което неизвършването на такава не води автоматично до отстраняване на участника, доколкото по т.15.9 се допуска доказване на предпоставките за участие в търга и по друг начин-с документи, каквито са представени от дружеството, но не са съобразени от ответника. Счита, че от въведените от административния орган условия за участие в търга не става ясно какви са изискванията към кандидатите относно наличие на мощности за преработка на съответната категория дървесина, какви са конкретните цифрово изразени параметри на необходимия минимален брой производствени мощности, респ.тяхното задължително позициониране и функциониране на горската територия на ответника. Това изискване изрично не е посочено в документацията от една страна, а само изискване за счетоводна разпечатка за дървопреработващи машини, а от друга страна не се припокрива с изискването на ответника за наличие на действащ обект на територията, който може да бъде и за търговия, и за съхранение на дървесина, но не и задължително за преработка. Обжалва едновременно с отстраняването си и класирането и определянето на изпълнител. Счита, че спечелилият участник не е представил изискуемите документи, в т.ч. за съответствие с международен стандарт, издаден от независим орган по сертификация, свързан с дейностите по добив и/или преработка на дървесина. На последно място сочи, че заповедта за откриване на търга и класиране на участниците са издадени от материално некомпетентен орган, тъй като съгласно чл.67, ал.1, т.3 от Наредбата процедурите за продажба на дървесина и недървесни горски продукти за горски територии-държавна собственост, се извършват от ТП на ДП, в случаите, когато директорът на ДП е оправомощил директорите на ТП, какъвто не е настоящият случай.

В съдебно заседание дружеството се представлява от адв.Б. *** с надлежно пълномощно на л.113 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на заповедта. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на ответника и на заинтересованата страна.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП Държавно горско стопанство-Никопол в съдебно заседание се представлява от адв.С. от САК с надлежно пълномощно на л.107 от делото, който оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли. Претендира направените по делото разноски. Представил е писмен отговор по жалбата на л.101-106 от делото, както и писмена защита с вх.№2483/17.05.2019 год., в които е изложил подробни съображения за неоснователност на въведените с жалбата и в съдебно заседание оплаквания.

Заинтересованата страна – „Дунав Никопол“ ЕООД гр.Никопол в съдебно заседание се представлява от адв.М. *** с надлежно пълномощно на л.112 от делото, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения по съществото на спора, претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №РД-06-116/21.11.2018 год. на Директора на ТП-ДГС Никопол е открита процедура „търг с явно наддаване“ по реда на чл.46, т.2 и чл.66, ал.2, т.1 и чл.38, ал.1-7 от НУРВИДГТДОСПДНГП, за продажба на добита дървесина на „местни търговци“ по прогнозни количества и сортиментни ведомости на маркирания лесосечен фонд. Търгът е открит за обект 19052-2, като със заповедта са определени гаранцията за участие, стъпката за наддаване, гаранцията за изпълнение, условията и начина на плащане на цената, срока на договора, датата и часа на провеждане на търга и т.н. Посочени са в заповедта по т.15 документите, които се изисква да представят кандидатите за участие в търга. Към заповедта са приложени условията за участие в търга (л.29- 35.), както и образци на документите за участие в процедурата (л.24 и л.л.36-45). Документи за участие в търга са подали жалбоподателят –вх.№2174/4.12.2018 год.-л.46-64 и заинтересованата страна-вх.№2202/7.12.2018 год.-л.65-89. Със Заповед №РД-06-133/11.12.2018 год. на Директора на ТП-ДГС Никопол на л.23 от делото е утвърдена комисия за провеждане на процедурата, като е определен нейния поименен състав, датата на провеждане на търга за съответните обекти и срока за приключване работата на Комисията. Членовете на Комисията са подписали декларации по чл.60, ал.5 от Наредбата, приложени на л.18-22 от делото.

Търгът е проведен на обявената дата, видно от Протокол от 11.12.2018 год., приложен на л.10-12 от делото. Комисията е констатирала по отношение на жалбоподателя, че притежава регистриран обект по чл.206 от ЗГ под №13406 на територията на гр.Белене, но с приложена декларация от 3.12.2018 год. управителят Р.Б. е декларирала, че дружеството не е извършвало търговска дейност на територията на ДГС-Никопол; с оглед установяване изискванията за „местен търговец“ Комисията се е снабдила със справка за актуално състояние на дружеството и е установила, че същото е със седалище и адрес на управление в гр.Свищов, обл.Велико Търново, ул ***, което не попада на територията на ДГС-Никопол. Това е мотивирало Комисията да приеме, че не са изпълнени кумулативно двете изисквания на чл.115 от ЗГ за „местни търговци“, а именно-да осъществяват дейността си на територията на ДГС Никопол и кандидатът да е със седалище и адрес на управление на територията на ДГС Никопол. С оглед на това и на основание т.1.1, раздел VI от Условията за провеждане на търга, одобрени със Заповед №РД-06-116/21.11.2018 год., Комисията е декласирала и недопуснала жалбоподателя до втория етап на процедурата-наддаване и класиране. Комисията е констатирала, че „Дунав Никопол“ ЕООД е спазило изискванията по условията на процедурата и е допуснат до следващия етап под №1. „Дунав Никопол“ ЕООД е обявен за спечелил търга участник.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №РД-06-137/14.12.2018г. на Директора на ТП Държавно горско стопанство-Никопол, с която е класиран за обект №1905-2 на първо място „Дунав Никопол“ ЕООД, той е определен и за изпълнител на този обект. С т.3 от заповедта настоящият жалбоподател е отстранен от участие в търга, като са изложени мотиви, аналогични на изложението от Комисията относно основанията за отстраняване на дружеството от търга. Тази заповед е предмет на оспорване в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Липсват категорични доказателства за датата на обявяването на оспорената заповед на жалбоподателя, но предвид, че между датата на издаване на заповедта- 14.12.2018 год. и датата на подаване на жалбата – 27.12.2018 год. е изминал срок , по-кратък от 14 дни, същата се явява подадена в установения 14 дневен срок за съдебно обжалване, тъй като най-ранната дата, на която е могла да бъде обявена заповедта е датата на издаването й. Подадена е от лице, което е участвало в обявения търг и е отстранено от участие в него и следователно имащо право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.62, ал.1 от НУРВИДГТДОСПДНГП, търгът с явно наддаване завършва със заповед на органа, открил процедурата. Видно е от Заповед №РД-06-116/21.11.2018 год., че процедурата за провеждане на търг е открита от Директора на ТП-ДГС Никопол инж.А.П., което е издател и на оспорената заповед. На последния са възложени и правомощия от Директора на Северозападно държавно предприятие , със Заповед №247/31.07.2015 год. да провежда всички необходими процедури за изпълнение дейността на повереното му поделение, като в тази връзка да издава индивидуални административни актове, както и да сключва търговски и други договори от името и за сметка на ТП ДГС Никопол. Последното е в рамките на предоставените му правомощия съобразно чл.172, ал.1, т.14 от ЗГ, на което основание е издадена заповедта на л.109 от делото. Следователно, заповедта е издадена от компетентен орган съобразно предоставените му със закона правомощия.

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма и при спазване на реквизитите на съдържанието, посочени в чл.59 от АПК, същата е мотивирана, тъй като в нея се съдържат както правните основания за издаването й, изрично са изложени и фактически основания за взетото решение. Мотиви за отстраняване на жалбоподателя от по-нататъшно участие в търга и за класиране на първо място на спечелилия участник, са изложени и в протокола от работата на Комисията, на чиято работа е присъствал пълномощник на жалбоподателя, видно от отбелязването в самия протокол. Съгласно ТР на ОСГК на ВС № 16/1975 г. е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване, какъвто в случая е протоколът на комисията по провеждане и класиране на участниците в търга, който съдържа оценяването, класирането и определянето на участника, предложил най-висока цена. Нарочни мотиви в настоящия случай се съдържат и в самата оспорена заповед.

Спазени са съществените административнопроизводствени правила при издаването на заповедта, разписани в чл.66 и следващи от НУРВИДГТДОСПДНГП, както и тези на раздел първи от глава трета във връзка с препращането от чл.69 от Наредбата. Оспорената заповед е издадена след провеждане на търг с явно наддаване по реда на Наредбата и е публикувана на интернет – страницата на административния орган, в съответствие с чл.70, видно от приложените документи на л.13-14 от делото.

Заповедта е съобразена с материалноправните разпоредби на закона и приложимата Наредба. Комисията е констатирала, а Директорът на ТП ДГС Никопол е възприел тези мотиви и като ги е направил своя воля, е издал оспорената заповед, че жалбоподателят притежава регистриран обект по чл.206 от ЗГ под №13406 на територията на гр.Белене, но с приложена декларация от 3.12.2018 год. управителят Р.Б. е декларирала, че дружеството не е извършвало търговска дейност на територията на ДГС-Никопол; с оглед установяване изискванията за „местен търговец“ Комисията се е снабдила със справка за актуално състояние на дружеството и е установила, че същото е със седалище и адрес на управление в гр.Свищов, обл.Велико Търново, ***, което не попада на територията на ДГС-Никопол. Това е мотивирало Комисията да приеме, че не са изпълнени кумулативно двете изисквания на чл.115 от ЗГ за „местни търговци“, а именно-да осъществяват дейността си на територията на ДГС Никопол и кандидатът да е със седалище и адрес на управление на територията на ДГС Никопол.

Според чл.38 от НУРВИДГТДОСПДНГП, държавните горски стопанства, ДЛС, както и общините – собственици на гори, могат да предоставят до една трета от годишното си ползване на дървесина за добив или за преработване на търговци, които отговарят на изискванията на чл. 115 ЗГ. Съгласно чл.115, ал.1 от ЗГ, държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, както и общините - собственици на гори, могат да предоставят до една трета от годишното си ползване на дървесина за добив или за преработване на търговци, които: осъществяват дейността си и са със седалище и адрес на управление на територията на: община, в която попадат територии на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, в което се извършва ползването на дървесина, или съответната община, в случаите, когато ползването на дървесина се извършва в горски територии – общинска собственост, и притежават документ за съответствие с международен стандарт, издаден от независим орган по сертификация, свързан с дейностите по добив и/или преработка на дървесина.

Не се спори, че обявеният търг е от квотата за "местни търговци". Именно затова кандидатите трябва да имат седалище и адрес на управление на територията на съответното горско стопанство. Кандидатът „Елит комерс“ ЕООД има седалище и адрес на управление в гр. Свищов, видно от УАС на л.63 от делото, а на територията на горското стопанство Никопол има клон, регистриран със седалище в гр.Белене, видно от УАС на л.64 от делото. От една страна, и видно от подадената от жалбоподателя документация за участие в търга-л.46 и сл. от делото, заявление за участие в търга е подало самото юридическо лице „Елит комерс“ ЕООД със седалище в гр.Свищов според записаното на плика и в цялата документация, представена за участие в търга, а не клона на търговското дружество. От друга страна и съгласно чл. 17 от ТЗ, клонът на търговското дружество не е юридическо лице, а е част от търговското предприятие, което представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения и няма самостоятелна правосубектност. Поради което не може да участва самостоятелно в правоотношения от вида на процесните. Аргумент в посока на извода, че клонът няма самостоятелна правосубектност е и разпоредбата на чл.20 от ТЗ, която предвижда във всички случаи исковете във връзка с правоотношения с клона да се предявяват срещу търговеца, макар и този спор да може да се разгледа от съда по седалището на клона.

Налице е и другото констатирано от Комисията обстоятелство, довело до отстраняване от участие в търга жалбоподателя. Видно е от приложеното на л.54 от делото Удостоверение №I-2-7212/14.09.20189 год., че жалбоподателят притежава регистриран обект по чл.206 от ЗГ под №13406 на територията на гр.Белене. С приложената на л.58 от делото декларация от 3.12.2018 год. управителят Р.Б. е декларирала, че дружеството не е извършвало търговска дейност на територията на ДГС-Никопол, което от своя страна е удостоверило липсата на другото изискващо се от чл.115 от ЗГ условие дружеството да осъществява дейността си на територията на общината, в която попада територия на ДГС, в случая да осъществява дейността си на територията на община Никопол. Настоящият състав на съда намира, че обстоятелството дали тази декларация е написана и подписана от управителя на дружеството по указание на представител на ответника или не, за което свидетелства разпитаната в съдебно заседание свидетелка Б., е неотносимо към констатацията на Комисията относно този факт и съответно към законосъобразността на заповедта на това основание. Защото значимият и релевантен факт, който е установен посредством тази декларация, независимо дали е написана, подписана и подадена доброволно или по указание на когото и да било, е че жалбоподателят не развива дейност на територията на ДГС и съответно на община Никопол, каквото е изискването на чл.115 от ЗГ. Защото този факт е останал неопроверган от жалбоподателя, т.е. не са представени доказателства, че дружеството действително извършва дейност на тази територия, а не само че формално притежава регистриран обект по чл.206 от ЗГ под №13406 на територията на гр.Белене, след като е подписало декларация в обратен смисъл. Затова фактът под чие въздействие е написана декларацията не опровергава извода, съдържащ се в тази декларация. Дори да се приеме, че с наличието на клон на търговеца на територията на ДГС и община Никопол и наличието на регистриран обект по чл.206 от ЗГ с дейност склад за дървен материал в гр.Белене, жалбоподателят е отговорил на второто изискване на чл. 115, ал. 1 - осъществяване на дейност на територията на стопанството, по отношение на него е останало неизпълнено първото условие на чл. 115, ал. 1, т. 1, пр. първо от закона, тъй като седалището и адресът на управление на територията на гр.Свищов са извън територията на ДГС Никопол и община Никопол. Т.е., дори и една от причините да е налице (само липсата на седалище на търговеца на територията на ДГС Никопол), това е достатъчно основание за недопускането на жалбоподателя до участие в следващия етап на процедурата - този по предоставяне на ценовите оферти чрез явно наддаване и класиране. Очевидно е, че този кандидат не отговаря на предварително обявените от възложителя условия, поради което законосъобразно е бил отстранен от по-нататъшно участие в процедурата. Като е достигнал до същия този правен извод, административният орган е постановил законосъобразна заповед, която не страда от твърдяните в жалбата пороци за неправилна преценка на доказателствата и неправилно тълкуване на закона.

Заповедта е съобразена и с целта на закона - в случая се цели да се възложат дейности в горски територии-държавна и общинска собственост и ползването на дървесина и недървесни горски продукти от тях, като при проведен търг се достигне до сключване на договор с предложилия най - висока цена в интерес на населението на общината.

Доводите на жалбоподателя относно незаконосъобразност на останалите изисквания на възложителя са неотносими към законосъобразността на заповедта, след като жалбоподателят не е отстранен от участие на някое друго основание, като неотговорящ на друго изискване на възложителя, за което се твърди, че е незаконосъобразно. Напротив-от всички доказателства по делото се установява, че с изключение на условията, за несъответствие с които е отстранен, жалбоподателят е представил доказателства за съответствие с останалите изисквания на възложителя. Участник в тръжната процедура „Кожухаров 2009“ ЕООД клон Никопол не е имало, поради което и оплакванията , че последният не е представил изискуеми в процедурата документи, не следва да се обсъждат. Неоснователно е и оплакването, че в заповедта за откриване на търга и в утвърдената документация липсва посочване на конкретните основания за недопускане или отстраняване на кандидат от участие в процедурата. На първо място такива условия са налице-посочени са в раздел VI- основание за декласиране от Условията за провеждане на търга на л.29 и сл. от делото. В тях обаче като основания действително не са посочени несъответствие с изискванията на чл.115 от ЗГ и/или чл.38 о Наредбата. Няма и как да са посочени такива основания, тъй като условието за „местно лице“ произтича от самия характер на процедурата като такава, относима само и единствено за „местни лица“ Това е основно условие на само за допускане до по –нататъшно участие, а изобщо за допускане и приемане на документите за участие. Оспорената тръжна процедура е за продажба на добита дървесина по асортименти на прогнозни количества - чл. 66, ал. 1, т. 1 от наредбата. Съгласно заповедта за откриване, предметът попада в обхвата на чл. 115 от ЗГ и е предназначен само и единствено за търговци, отговарящи на въведените в нормата условия, определени впоследствие от раздел IV от наредбата, като "Местни търговци". Именно затова, за да участват в търговете, те следва да установят на първо и основно място съответствие с изискванията на чл. 115. ОТ това следва извода, че не е необходимо да бъде посочвано като основание за декласиране обстоятелство, наличието на което се изисква по силата на самата провеждана процедура като условие за подаване на документи, за участие в търга, а именно, че участникът е местно лице.

Ето защо оспорената заповед като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба-отхвърлена.

При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.4 от АПК жалбоподателят следва да заплати разноски, както следва:

Заинтересованата страна „Дунав Никопол“ ЕООД гр.Никопол в съдебно заседание е представлявана от адв.М. с пълномощно на л.112 от делото. Упълномощеният адвокат е поискал до приключване на съдебното дирене присъждане на направените разноски, видно от протокола от проведено с.з. на 9.05.2019 год., със същия е договорена и заплатена в брой сума в размер на 3000 (три хиляди) лева. В съдебното заседание по съществото на спора адв. Б., представлявал жалбоподателя, е направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, вписано в протокола от с.з. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), ако плащането е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая е налице вписване за реално плащане в брой. Съдът обаче намира за неоснователно възражението, направено от пълномощника на жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението. Въпреки липсата на правна и фактическа сложност на производството, заплатеното адвокатско възнаграждение от заинтересовата страна е съвсем малко над минималната сума, дължима на адвоката, която се определя въз основа на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-върху основа от 80300, която е първоначалната цена на прогнозните количества дървесина. В този случай дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 2939 (две хиляди деветстотин тридесет и девет лева), а договореното и реално заплатено е в размер на 3000 (три хиляди лева), поради което същото следва да се присъди в пълен размер.

Ответникът в съдебното производство е представляван от адв.С. с пълномощно на л.107 от делото. Упълномощеният адвокат е поискал до приключване на съдебното дирене присъждане на направените разноски, видно от протокола от проведено с.з. на 9.05.2019 год. Видно от договора за правна помощ, сключен между ответника и адв.С. е договорено възнаграждение в размер на 300 (триста) лева и разходи за път в размер на 100 (сто лева), за които е записано, че са платени изцяло по банков път. В съдебното заседание адв.С. е представил списък на разноските, в който е вписал : заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 (триста лева) по договор за правна помощ от 25.03.2019 год.; заплатен адвокатски хонорар по фактура от 2.05.2019 год. в размер на 2700 (две хиляди и петстотин лева) и заплатени разходи за път в размер на 100 (сто лева) или общо разходи в размер на 3100 (три хиляди и сто лева). Нито в хода на съдебното производство, нито при неговото приключване и вземане на делото за решаване, нито с писмената защита, е представена фактура или банков документ, удостоверяващи направените плащания към адв. С.. Последното, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/12 г. на ОСГТК, се явява пречка за присъждане на така договореното адвокатско възнаграждение, тъй като процесуалният закон е уредил единствено случаите, при които разноските са заплатени, а не договорени.Щом заплащане по банков път не е документално установено със съответните банкови документи, респ. с посочената фактура, удостоверяващи плащането, същото не може да бъде присъдено от съда, предвид и задължителния характер на ТР, съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ. Недоказана се явява и претенцията за заплащане на пътни разноски, тъй като не е доказана посредством разходооправдателни документи-билети за пътуване с обществен транспорт, респ. доказателства за изразходваното гориво за личен или служебен автомобил по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение. Горната стойност се определя от данните за вида и марката на личното моторно превозно средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари. Ответникът не е представил доказателства за горните обстоятелства, поради което претендираният разход също се явява недоказан.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Елит Комерс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Свищов, *** с ЕИК ***, представлявано от управителя Р.Б., против Заповед №РД-06-137/14.12.2018г. на Директора на ТП Държавно горско стопанство-Никопол.

ОСЪЖДА „Елит Комерс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Свищов, ул *** с ЕИК ***, представлявано от управителя Р.Б. да заплати на „Дунав Никопол“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Никопол, ул ***, с ЕИК ***, представлявано от И.М.С., направените по делото разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, представлявал заинтересованата страна в съдебното производство, в размер на 3000 (три хиляди) лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на ТП ДГС Никопол за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, представлявал ответника в съдебното производство и пътни разходи на упълномощения адвокат.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен Административен съд чрез Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

С Ъ Д И Я :