Решение по Административно дело 1017/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 220/ 18. Април 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесети март 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1017/ 2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на В.Г.П. ***, чрез неговия настойник Г.В.П. срещу Заповед № ЗИХУ42/Д-ЕН/3616/21.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен, с която на жалбоподателя е отказана целева помощ по чл. 39 от ППЗИХУ за покупка на помощно средство – акумулаторна инвалидна количка, поради това че лицето е поставено под пълно запрещение и според приложеното решение на Плевенски Окръжен съд не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й, поради несъответствие с целта на закона. Посочва, че ползването на акумулаторна инвалидна количка е единственият начин за придвижване, дори и в домашни условия, като е в абсолютна невъзможност да задвижи сам инвалидната количка, поради което тя ще се управлява от родителите му, които се грижат за него. Това ще допринесе за облекчаване на семейството при извършването на обичайни дейности като хранене, пребиваване на свеж въздух и ще спомогне за неговата социална интеграция. Не е без значение и влошеното здравословно състояние на майка му, която приоритетно се грижи за него. Изискването за предоставяне на акумулаторна инвалидна количка лицето да е физически и психически годно да я управлява цели да предотврати възможността с действията си това лице само да се постави в животозастрашаваща ситуация или да постави околните в такава, каквато опасност в случая няма, тъй като жалбоподателят не е в състояние да управлява самостоятелно инвалидна количка от какъвто и да е вид т.е. във всички случаи тя ще бъде управлявана от родителите му. В съдебно заседание настойникът твърди, че синът му може да управлява количката чрез джойстик, тъй като може да работи с лаптоп и мишка, но придружаван от родителите, които ще се намесват при нужда.

Ответникът – Директорът на ДСП – Плевен, чрез юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че лицето не отговаря на второто медицинско условие за отпускане на този вид целева помощ, визирано в т.12, буква „Б“ от Приложение № 7 към чл. 40 ал.1 ППЗИХУ– да има физическа и психическа годност да управлява такъв вид количка, доколкото е поставен под пълно запрещение с решение на ОС – Плевен. Затова въпреки приетото заключение поддържа мнение, че е налице риск при използване на такава инвалидна количка, тъй като тя следва да се управлява от лицето с увреждания. А при използването й във външна среда без придружител, би могло да се поставят в риск живота и здравето, както на лицето с увреждания, така и на останалите. Поради това счита ринговата количка за по-подходяща в случая.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 44 ал.5 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм.) вр. чл. 42 ал.8 от Правилника за прилагана на Закона за интеграция на хората с увреждания (отм.) вр. § 10 от ПЗР на Закона за хората с увреждания (нов ДВ – бр. 105/18.12.2018г. в сила от 01.01.2019г.).

Заповедта е била обжалвана по административен ред пред Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Плевен, който с Решение № 15-РД06-0057/26.10.2018г. отхвърлил жалбата. Решението на Директора на РДСП – Плевен, с което е потвърдена заповедта е произнесено в срока по чл. 97 ал.1 АПК. Решението е връчено на 26.10.2018г. На осн. чл. 145 ал.2 т.1 от АПК предмет на оспорването е първоначалният индивидуален административен акт - Заповед № ЗИХУ42/Д-ЕН/3616/21.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен. Жалбата срещу заповедта е подадена на 08.11.2018г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Г.В.П. в качеството си на настойник на сина си В.Г.П. е подал Заявление-декларация с Вх. № ЗИХУ42/Д-ЕН/3616/19.09.2018г. за отпускане на целева помощ за покупка на акумулаторна инвалидна количка по чл. 39 от ППЗИХУ. Декларирал е, че има издадено ЕР на ТЕЛК – пожизнено. Приложил Медицински протокол на ЛКК – неврологична, в което е отразено, че В.Г.П. е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК №1579/100/01.06.2016г. със 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ. В анамнезата е отразено, че *************************************. Протоколът на ЛКК е издаден с цел да послужи пред ДСП по местоживеене и е подписан от членовете на ЛКК. Приложено е и удостоверение № 2629/17.09.2018г., издадено от отделение за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД – Плевен, че лицето не се води на Диспансерен учет.

Към заявлението е приложено и Удостоверение Изх. № ГР-190/09.08.2018г. от органа по настойничество и попечителство при Община Плевен, от което се установява, че Г.В.П. е настойник на В.Г.П., поставен под пълно запрещение с Решение по гр.д. № 896/2012г. на Окръжен съд – Плевен в сила от 08.02.2013г. Това удостоверение има значение единствено за представителната власт на настойника и правото му да подаде заявлението от името на сина си съгласно чл. 42 ал.1 ППЗИХУ като негов законен представител. Приложено е и съдебното решение, от което е видно, че според представено ЕР на ТЕЛК 03.07.2012г. В.П. е бил инвалидизиран със 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ със срок до 01.07.2013г. От приложената епикриза е видно, че при изписването на 23.07.2012г. е в добро общо състояние, но неврологично – следи с поглед, неконтактен, без генерализирани тонични гърчове. При проведения от съда в дома на лицето личен контакт е установено, че той не движи и четирите си крайника, неподвижен на легло, не говори, при което е невъзможно да се осъществи контакт с него. В потвърждение на констатациите са и свидетелските показания. В заключение съдът е приел, че поради горепосочените заболявания лицето не може да се грижи само за своите работи, поради което следва да бъде поставено под пълно запрещение.

Въз основа на съдебното решение за поставяне на лицето под пълно запрещение социалния работник, обработил заявлението, е дал заключение, че лицето няма право на акумулаторна инвалидна количка, тъй като е недееспособен и не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си.

С оспорената Заповед № ЗИХУ42/Д-ЕН/3616/21.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен на В.Г.П. е отказана целева помощ по чл. 39 от ППЗИХУ за покупка на помощно средство – акумулаторна инвалидна количка, поради това че лицето е поставено под пълно запрещение и според приложеното решение на Плевенски Окръжен съд не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си.

На 04.10.2018г. в 14-дневния срок съгласно чл. 42 ал.8 ППЗИХУ заявителят обжалвал заповедта по административен ред пред Директора на РДСП – Плевен като изразил несъгласието си с мотивите. С Решение № 15-РД06-0057/26.10.2018г. Директорът на РДСП – Плевен отхвърлил жалбата като неоснователна.

В мотивите е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 44 ал.2 ЗИХУ хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г ал.1, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от НЗОК. А съгласно ал.5 условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето и прекратяването на целевите помощи и размерите на целевите помощи по ал.1 се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно Раздел ІІ, част V от ППЗИХУ целевата помощ за изработване, покупка и ремонт на помощни средства се отпуска въз основа на заявление-декларация до ДСП по настоящ адрес от лицата, изброени в чл. 42 ал.1 ППЗИХУ – от лицето с увреждане, от негов законен представител или от упълномощено от него лице. Според разпоредбата на чл. 42 ал.2 ППЗИХУ към заявлението-декларация по ал.1 се прилагат необходимите медицински документи за помощни средства, за които лицата ползват целева помощ.

Посочено е, че съгласно т.12, буква „б“ от Приложение № 7 към чл. 40 ал.1 ППЗИХУ медицинските условия за отпускане на целева помощ за акумулаторна инвалидна количка са: увреждане на горни и долни крайници(две бедрени ампутации с противопоказания за протезиране и съдова патология, тежка парапареза и параплегия), които увреждания не позволяват самостоятелно използване на количките по буква „а“, и ако лицето е физически и психически годно да управлява такава количка. Относно необходимите медицински документи е предвидено целева помощ за акумулаторна количка да се отпуска при представяне на медицински протокол от специализирана ЛКК по профила на заболяването, издадено от ДКЦ (МЦ) МБАЛ, УМБАЛ или УСБАЛ, или ЕР на ТЕЛК/НЕЛК.

Директорът на РДСП – Плевен е приел, че в конкретния случай, видно от представения медицински протокол на неврологична ЛКК В.П. страда от тежка квадрипареза и поради тежкия функционален дефицит на десен горен крайник не може да използва рингова инвалидна количка, с което е изпълнено първото условие за отпускане на целева помощ за акумулаторна количка. Условието за физическа и психическа годност на лицето да управлява такава количка не е изпълнено, доколкото лицето е поставено под пълно запрещение и е недееспособен съгласно чл.5 ал.1 от Закона за лицата и семейството, тъй като поради болестта си не може да се грижи за своите работи. Направен е извод, че това състояние предполага липса на психическа годност на лицето да управлява акумулаторна количка, поради което не е изпълнено второто условие, регламентирано в т.12, буква „б“ от Приложение № 7 към чл. 40 ал.1 ППЗИХУ. Предвидените предпоставки за отпускане на целева помощ за акумулаторна количка следва да са изпълнени кумулативно, поради което липсата на една от тях е достатъчно основание да се откаже отпускането на целевата помощ по чл. 44 ал.2 ЗИХУ.

Към жалбата до съда е приложено и последното ЕР на ТЕЛК № 1579/100/01.06.2016г. с което на В.П. е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ със срок пожизнен за състояние ******************************. Заключението на ТЕЛК изцяло е възприето от ЛКК при издаване на Медицинския протокол от 23.08.2018г., приложен към заявлението.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза с вещи лица – невролог и психиатър се установява актуалното физическо и психично състояние на В.Г.П.. Според заключението от инвалидизацията през 2012г. и поставянето му под запрещение през 2013г. е изминал продължителен период на рехабилитация в резултат на което състоянието му значително се е подобрило. Понастоящем освидетелстваният е *****************************************

Физическото му състояние не позволява използване на рингова инвалидна количка. А здравословното състояние на майката, която ежедневно се грижи за него – според приложените епикризи е оперирана за **********************, при които е противопоказно вдигането и носенето на тежести, не позволява ползването й и е изключително трудно, на практика – невъзможно.

Заключението на експертизата е, че В.П. притежава психическа годност да управлява акумулаторна инвалидна количка – в съзнание е, апсихотичен, ориентиран за място, време и собствена личност. Понастоящем не са актуални нарушения в езиковото разбиране на насрещната реч, езиковото изразяване е частично засегнато при първоначалната невъзможност за говорене. Има критично отношение и отсъстват смислови и граматически грешки при изразяването, говора е затруднен, накъсан от паузи, неплавен, по-мудна комуникация, но е възможен словесен контакт с него. Налице е и физическа годност да управлява акумулаторна инвалидна количка – има умения да работи с джойстик и лаптоп в резултат на настъпило известно подобрение на двигателните функции седем години след черепно-мозъчната травма. Това състояние му позволява да управлява акумулаторна инвалидна количка, но с придружител.

Заповедта е издадена от съответния материално и териториално компетентен орган – Директора на ДСП – Плевен по настоящия адрес на заявителя, в необходимата писмена форма, съдържаща фактическото и правното основание за постановения отказ. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Но неправилно е приложен материалния закон и не е съобразена целта му.

В приложение №7 към чл. 40 ал.1 от ППЗИХУ т.12 б. „б“ са посочени медицинските условия за отпускане на целева помощ за акумулаторна инвалидна количка, а те са: увреждане на горни и долни крайници (две бедрени ампутации с противопоказания за протезиране и съдова патология, тежка парапареза и параплегия), които увреждания не позволяват самостоятелно използване на количките по буква „а“ – рингови колички и, ако лицето е физически и психически годно да управлява такава количка. Наличието на тези предпоставки се доказва с медицински документи, издадени от ЛКК или ЕР на ТЕЛК/НЕЛК и приложени към заявлението според изискванията на чл. 42 ал.2 ППЗИХУ. Преценката за характера на увреждането и невъзможността лицето с увреждане да ползва самостоятелно рингова количка, както и физическата и психическата годност на лицето с увреждания да управлява акумулаторна инвалидна количка се преценява от медицинската експертиза. В случая към заявлението е приложен Протокол на ЛКК, който е съобразил заключението и мотивите на последното ЕР на ТЕЛК от 2016г.

Даденото медицинско заключение, което е обвързващо за ДСП е, че лицето страда от ********************* не може да използва рингова инвалидна количка и се нуждае от акумулаторна инвалидна количка по т.12 б от Приложение № 7 към чл. 40 ал.1 ППЗИХУ. Приложено е и удостоверение от психодиспансер, доказващо психическата годност на лицето. Медицинският протокол на ЛКК представлява акт на медицинската екпертиза, който подлежи на обжалване по реда на чл. 112 от Закона за здравето от заинтересованите лица, в това число и от АСП. В случай на несъгласие с медицинската преценка АСП е следвало да упражни правото си на оспорване на медицинския протокол на ЛКК, но не се е възползвала от тази възможност. И затова е следвало да съобрази заповедта с медицинското заключение за отпускане на акумулаторна инвалидна количка. Вместо това органът се е позовал на решението на ОС – Плевен за поставяне на лицето под запрещение, като е счел, че то дава основание да се приеме, че лицето няма психическа годност да управлява акумулаторна инвалидна количка, защото не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си.

Поставянето на едно пълнолетно лице под пълно запрещение ограничава възможността му да извършва правни действия самостоятелно, защото в хода на съдебното производство е преценено, че то поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи и в този смисъл е недееспособно от гледна точка на правото. Но това не означава, че не може да извършва фактически действия като например управлението на акумулаторна инвалидна количка, за което не се изисква специална правоспособност, но се изисква преценка от медицинска комисия за неговата физическа и психическа годност.

Действително запрещението не е отменено. Но от 2013г., когато е постановено съдебното решение са изминали повече от 5 години и психическото и физическо състояние на В.П. значително се е подобрило вследствие на рехабилитацията. Неговата физическа и психическа годност да управлява акумулаторна инвалидна количка, на първо място е преценена от ЛКК спрямо актуалното му състояние при прегледа и съобразно експертната оценка в ЕР на ТЕЛК, която е обвързваща за административния орган и той няма възможност за самостоятелна преценка.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза за актуалното му състояние се установява, че то е значително подобрено спрямо 2013г., когато е бил поставен под пълно запрещение. Налице е **********, което не му позволява самостоятелно ползване на рингова инвалидна количка, с което е изпълнено първото медицинско условие.

През 2013г. той не е говорил и не е могло да се осъществи контакт с него. Понастоящем той е със съхранени интелектуални качества, говори, макар и забавено и трудно разбираемо, но при правилно и логично протичане на мисълта. Налице е и физическа годност да управлява акумулаторна инвалидна количка, защото има умения да работи с джой стик и с лап топ, тъй като може да движи самостоятелно китките и пръстите на ръцете си, по-добре на лявата, което му позволява да се справи с управлението на акумулаторна инвалидна количка от подобен тип, оборудвана с джой стик и бутони за лесно управление, за което не се изисква голямо усилие. Това ще му позволи да се чувства по-независим в домашна обстановка и ще облекчи майка му, която се грижи за него ежедневно като придружител, предвид здравословното й състояние, което не й позволява ползване на рингова количка. Ще му позволи и придвижване извън дома в присъствие на придружител, за да се предотвратят евентуални опасности за него самия и за околните, и съобразно целта на закона за интеграция на лицата с увреждания и подобряване качеството им на живот и възможности за съхраняване на социалните контакти и подпомагане на рехабилитацията.

Ето защо са налице всички предпоставки за отпускане на целева помощ за покупка на акумулаторна инвалидна количка на В.П. съобразно изискванията на т.12 б. „б“ от Приложение № 7 към чл. 40 ал.1 от ППЗИХУ, което е удостоверено с предвидените медицински документи – Медицински протокол на ЛКК от 2018г. , съответства на ЕР на ТЕЛК от 2016г. и се потвърждава от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза с в.л. невролог и психиатър, които категорично установяват, че актуалното физическо и психическо състояние на лицето му позволява да управлява акумулаторна инвалидна количка.

Това налага отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и целта му и изпращане на административната преписка за ново произнасяне по подаденото заявление съобразно дадените по-горе указания по прилагане и тълкуване на закона.

На осн. чл. 174 АПК следва да се определи 10-дневен срок за произнасяне по заявлението съобразно срока по чл. 42 ал.3 ППЗИХУ, считано от влизане в сила на настоящото съдебно решение.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗИХУ42/Д-ЕН/3616/21.09.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен, с която на В.Г.П. *** е отказана целева помощ по чл. 39 от ППЗИХУ за покупка на помощно средство – акумулаторна инвалидна количка.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен за ново произнасяне по Заявление-декларация с Вх. № ЗИХУ42/Д-ЕН/3616/19.09.2018г. на Г.В.П. в качеството на настойник на сина си В.Г.П. за отпускане на целева помощ за покупка на акумулаторна инвалидна количка, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение, в 10-дневен срок от влизане в сила на решението.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я : /П/