ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1074

гр.Плевен, 05.06.2019 год.

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм.дело №16/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от „Елит Комерс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Свищов, представлявано от управителя Р.Б., против Заповед №РД-06-135/14.12.2018г. на Директора на ТП Държавно горско стопанство-Никопол, с която по проведен търг с явно наддаване за продажба на „местни търговци“ на добита дървесина по прогнозни количества и сортиментни ведомости на маркирания лесосечен фонд за 2019г. на територията на ТП-ДГС-Никопол, за обект №1904-1 е класиран на първо място „Кожухаров-2009“ ЕООД клон Никопол, със седалище и адрес на управление с.Новачене, общ.Никопол, определен е за изпълнител „Кожухаров-2009“ ЕООД клон Никопол, както и от участие в търга е отстранен „Елит Комерс“ ЕООД гр.Свищов.

Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.04.2019г., на която дата за ответника се е явил адв.С., а за заинтересованата страна адв.М.. Делото е било отложено за събиране на доказателства за 26.06.2019г.

С молба вх.№2364/13.05.2019г. от „Елит Комерс“ ЕООД, чрез пълномощник адв.Б., е заявен отказ от жалбата и се иска прекратяване на делото. Направено е и възражение за прекомерност на разноските при условие, че такива се поискат.

Съгласно разпоредбата на чл.155 ал.1 и ал.3 от АПК, при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти. Оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба.

Депозираната от адв.Б., като пълномощник на оспорващото дружество, молба по същество представлява десезиране на съда от разглеждане на административноправния спор, поради което са налице условията на чл.155 ал.1 и ал.3 и чл.159 т.8 от АПК и подадената жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

При този изход на делото и на основания чл.143 ал.3 и ал.4 от АПК, оспорващото дружество следва да заплати разноските по делото. Заинтересованата страна „Кожухаров 2009“ ЕООД гр.Никопол в съдебно заседание е представлявано от адв.М. с пълномощно на л.114 от делото. В становище от 20.05.2019г., във връзка с искането за прекратяване на делото, упълномощеният адвокат е поискал присъждане на направените разноски, като със същия е договорена и заплатена в брой сума в размер на 3000 (три хиляди) лева. В молбата от 13.05.2019г. адв.Б. е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), ако плащането е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая е налице вписване за реално плащане в брой. Като съобрази разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК, приложима по силата на чл.144 от АПК, съдът обаче намира за основателно възражението, направено от пълномощника на оспорващото дружество за прекомерност на възнаграждението, както поради липсата на правна и фактическа сложност на производството, така и с оглед факта, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от заинтересованата страна е 3000лева, което надвишава минималната сума, дължима на адвоката, която се определя въз основа на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-върху основа от 66927.00лева, която е първоначалната цена на прогнозните количества дървесина. В този случай дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 2538лева (две хиляди петстотин тридесет и осем лева), а договореното и реално заплатено е в размер на 3000 (три хиляди лева), поради което искането за разноски следва да бъде уважено до минималния размер по наредбата.

Ответникът в съдебното производство е представляван от адв.С. с пълномощно на л.106 от делото. Упълномощеният адвокат е поискал в отговора по жалбата присъждане на направените разноски. Видно от договора за правна помощ, сключен между ответника и адв.С. е договорено възнаграждение в размер на 300 (триста) лева и разходи за път в размер на 100 (сто лева), за които е записано, че са платени изцяло по банков път. От страна на адв.С. не е представен списък на разноските, нито доказателства за заплатено възнаграждение. Такива не са представени и в срока за отговор по молбата за прекратяване на производството по делото. Последното, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/12 г. на ОСГТК, се явява пречка за присъждане на така договореното адвокатско възнаграждение, тъй като процесуалният закон е уредил единствено случаите, при които разноските са заплатени, а не договорени. Щом заплащане по банков път не е документално установено със съответните банкови документи, същото не може да бъде присъдено от съда, предвид и задължителния характер на ТР, съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ. Недоказана се явява и претенцията за заплащане на пътни разноски, тъй като не е доказана посредством разходооправдателни документи-билети за пътуване с обществен транспорт, респ. доказателства за изразходваното гориво за личен или служебен автомобил по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение. Горната стойност се определя от данните за вида и марката на личното моторно превозно средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари. Ответникът не е представил доказателства за горните обстоятелства, поради което претендираният разход също се явява недоказан.

Воден от гореизложеното и на основание чл.159 т.8 във връзка с чл.155 ал.1 и ал.3 от АПК и чл.143 ал.3 и ал.4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.04.2019г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2019г. от 11.30часа.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Елит Комерс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Свищов, представлявано от управителя Р.Б., против Заповед №РД-06-135/14.12.2018г. на Директора на ТП Държавно горско стопанство-Никопол.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №16 по описа за 2019г. на Административен съд-Плевен.

ОСЪЖДА „Елит Комерс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Свищов, ул „Патриарх Евтимий“ №66, с ЕИК 104624158, представлявано от управителя Р.Б., да заплати на „Кожухаров 2009“ ЕООД клон Никопол със седалище и адрес на управление с.Новачене, общ.Никопол, ул.“Георги Димитров“ №69, с управител Т.С.К., с ЕИК 2007350620019, направените по делото разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, представлявал заинтересованата страна в съдебното производство, в размер на 2538лева (две хиляди петстотин тридесет и осем) лева, като за разликата до 3000лева оставя без уважение искането.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на ТП ДГС Никопол за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, представлявал ответника в съдебното производство и пътни разходи на упълномощения адвокат.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Плевен, в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.

СЪДИЯ: