Р Е Ш Е Н И Е

№ 457

гр.Плевен, 09.09.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Плевен, ІI-ри състав, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов адм.дело № 1014 по описа за 2019 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 111, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (изм. и доп. бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба от Н.Т.Н. – лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора Белене, против заповед № 157/16.08.2019 г. на Началника на затвора Белене, с която на л.св. Н. е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 (четиринадесет) денонощия.

В жалбата се твърди, че наказанието е наложено несправедливо и се иска неговата отмяна.

Ответникът е депозирал писмен отговор, в който се сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган и в кръга на правомощията му. При издаването ѝ са съобразени разпоредбите на чл. 104 и чл. 106 от ЗИНЗС, същата е надлежно мотивирана и при издаването ѝ са спазени изискванията на чл. 89, ал. 1-4 от ППЗИНЗС. Оспорват се доводите на жалбоподателя и се твърди, че нарушението е установено по категоричен начин от събраните писмени доказателства. В заключение е направено искане да бъде потвърдена оспорената заповед.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован се явява лично и със служебен адвокат М.А. ***. Поддържа жалбата си и твърди, че не е извършил нарушението, за което е наказан. Моли заповедта да бъде отменена.

Адвокат А. изразява становище за незаконосъобразност на издадената заповед и недоказаност на нарушението, за което е наказан доверителят му, поради което прави искане оспорената заповед да бъде отменена. Твърди, че заповедта не е издадена в съответствие с изискванията на АПК, доколкото в нея не е конкретизирано в какво се изразява обидното отношение от страна на жалбоподателя към медицинския персонал. Оспорва и основанието, на което е наложено дисциплинарното наказание.

Административен съд - Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на обжалваната заповед и депозирана в предвидения от чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложената по делото дисциплинарна преписка се установява, че на 26.07.2019 г. при посещение по график на 9-та група в Медицински център на затвора Белене жалбоподателят е проявил обидно отношение към медицинските служители. В тази връзка е издадена и процесната заповед № 157/16.08.2019 г., в която е посочено, че това не е еднократен акт, а повтаряща се линия на поведение, уронваща авторитета на персонала.

Ответникът е приел, че с действията си л.св. Н. е нарушил задължението си да спазва установените правила съобразно чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС, като е проявил обидно отношение към служител, което се явява дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, поради което и на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС е наложил наказание на жалбоподателя 14 денонощия изолиране в наказателна килия.

От писмените доказателства, представени от ответника е видно, че производството по издаване на процесната заповед е започнало с докладна записка от м.с. С.А., в която е отразено, че на 26.07.2019 г. л.св. се държал арогантно с нея като й казал: „Таа не искам да я слушам“, „Таа кво са а разбучала“, „Таа нищо не разбира“, като същевременно била заплашена, че ще се видят в съда. Доколкото тази докладна записка не е оспорена от жалбоподателя и неговия процесуален представител, съдът приема, че в нея са конкретизирани уронващите престижа изрази отправени от жалбоподателя към лице от персонала на медицинския център. Съдебната практика приема, че мотиви за издаване на административен акт може да се съдържат и извън него, а именно в административната преписка послужила за издаване на оспорения административен акт. Ето защо и доколкото ответникът се е позовал на горната докладна записка, съдът приема, че обидните изрази са достатъчно конкретизирани и могат да бъдат изведени от материалите по административната преписка.

По делото е приложено обяснение от Н., от което е видно, че същият не отрича, че е влязъл в словесен конфликт с А., но твърди, че ѝ е казал, че ще заведе дело, поради факта, че 8 месеца няма кой да го сложи на диета, а това е чисто отказване на лечение и много голямо изтезание. В хода на производството пред настоящия съд е разпитан в качеството на свидетел Г.Г.М., който е дал обяснение в хода на проведеното административно производство, довело до издаване на оспорената заповед. Свидетелските показания на този свидетел са изцяло в подкрепа на изложеното в докладната записка на медицинската сестра С.А., както и в приетите като писмено доказателство докладна записка от Д.И.Ч.– ИСДВР при Затвора Белене.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е на началника на затвора Белене, т.е. от оправомощено за това длъжностно лице съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС, в границите на неговата териториална и материална компетентност и при спазване на установените в чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС срокове.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, като в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът приема, че е спазено изискването по чл. 105 от ЗИНЗС и преди налагане на наказанието л.св. Н. е изслушан. От него са дадени обяснения по случая. Не са допуснати и нарушения при установяване на дисциплинарното нарушение, а преди налагане на дисциплинарното наказание, наказващият орган е направил преценка на характера и тежестта на нарушението.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Няма спор, че Н.Т.Н. е лишен от свобода и изтърпява наказанието си в затвора Белене.

Анализът на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка дава основание на настоящия състав да приеме, че л. св. Н. на 26.07.2019 г. е отправил обидни думи към служител на затвора Белене.

Процесното дисциплинарно наказание е наложено за това, че Н. е нарушил разпоредбите на чл. 96, т. 3 и чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, а именно проявил е обидно отношение към служител на затвора. Горното съставлява основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС и същото е в установения от тази разпоредба максимален размер. От приложената от ответника справка /л. 54/ е видно, че от 2017 г. до 2019 г. Н. е наказван общо 6 пъти. Горното очевидно обуславя налагане на максималното предвидено от закона наказание, в който смисъл е и оспорената заповед. Съгласно чл. 100 ал. 1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС, дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. От приложената по-горе справка от ответника за налаганите до момента наказания по отношение на лишения от свобода може да се направи именно извода за наличие на системни нарушения по смисъла на посочения текст, което обуславя законосъобразността на наложената санкция. Наложеното наказание е правилно индивидуализирано, като е определено в предвидения от ЗИНЗС размер. При налагането му наказващият орган е съобразил характера и тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение и отношението на лишения от свобода към него, както и цялостното му поведение в затвора.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена. Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед този изход от производството, съдът намира искането за основателно. Налице са предпоставките на чл. 143, ал. 4 от АПК, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ГДИН – София минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 111, ал. 5 и ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА заповед № 157/16.08.2019 г. на Началника на затвора Белене, с която на л.св. Н.Т.Н. е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 (четиринадесет) денонощия.

ОСЪЖДА л.св. Н.Т.Н. да заплати в полза на ГДИН – София минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно 100 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

СЪДИЯ: