Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

  236/  30. Април 2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На десети април  2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 14/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на М.В.Й. ***, чрез адв. Р. *** срещу Заповед за ПАМ № 18-0270-000230/19.09.2018г. на Началник група при РУ – Гулянци към ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а б. „б“  от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, затова че със съставен АУАН № Д971825/19.09.2018г. е установено нарушение на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП – на 19.09.2018г. около 23.50ч. в с. Брест, ул. „България“ № 21 управлявал собствения си автомобил Фолксваген Голф с Рег. № ******* и отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“ с Фабр. № ARDM 0257, издаден е талон за медицинско изследване № 0015496.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и иска отмяната й. Твърди, че описаните в съставеният акт обстоятелства не отговарят на обективната истина.

Ответникът - Началник група при РУ – Гулянци към ОД на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Фердинандова изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконссултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 19.12.2018г. Жалбата е подадена на 21.12.2018г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН № Серия Д 971825/19.09.2018г. е установено, че на 19.09.2018г. около 23:50ч. в с. Брест, ул. „България“ № 21 жалбоподателят М.В.Й. управлявал лек автомобил Фолксваген Голф с Рег. № ****** и отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“ с Фабр. № ARDM 0257, като напуснал мястото на проверката без разрешение на контролния орган и не изпълнил неговите указания - нарушения на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП и чл. 103 ЗДвП. Издаден е талон за медицинско изследване № 0015496, приложен по делото. При съставянето на акта е иззето СУМПС на водача и СРМПС. Актът не е връчен и подписан от водача, тъй като по време на извършването на проверката и съставянето на акта той самоволно напуснал мястото на проверката. Тези обстоятелства са отразени в съставения АУАН, отказът на нарушителя да получи и подпише акта и да получи препис от него е удостоверен с подписа на един свидетел съобразно разпоредбата на чл. 43 ал.2 ЗАНН. Впоследствие на 21.09.2018г. на жалбоподателя е връчен препис от акта. Той подал възражение срещу констатациите, извършена е проверка, при която актосъставителят и свидетелят по акта са дали писмени обяснения, снети са писмени обяснения и от жалбоподателя.

Във възражението и в дадените писмени обяснения жалбоподателят потвърждава, че е напуснал самоволно мястото на проверката и затова не е бил изпробван за алкохол, нито е получил препис от акта и от издадения талон за медицинско изследване, които факти се подкрепят и от писмените сведения на актосъставителя и свидетеля по акта и кореспондират с описаната в акта фактическа обстановка и останалите писмени доказателства – съставен акт и издаден талон за медицинско изследване, в които е удостоверен отказа. Ето защо актът е бил връчен по-късно – на 21.09.2018г. По късно е връчена и издадената въз основа на него заповед за ПАМ, тъй като жалбоподателят е търсен многократно, но не е бил открит на адреса и на работното си място. При връчването на ЗПАМ са свалени и табелите с регистрационните номера.

Актът е редовно съставен и съгласно чл. 189 ал.2 ЗДвП формалната му доказателствена сила не е оборена от останалите доказателства по делото. Напротив потвърждават се установените с него правнорелевантни факти, а именно че водачът е отказал извършването на проба за алкохол с техническо средство, тъй като самоволно е напуснал с автомобила си мястото на проверката, с което на практика отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол и затова действията му правилно са квалифицирани като отказ по смисъла на чл. 174 ал.3 ЗДвП. От писмените сведения на актосъставителя и свидетеля по акта се установява, че водачът е бил предупреден, че ще бъде изпробван, но не изчакал да му бъде съставен акт за констатираните други две нарушения, а решил да напусне мястото на проверката и последното обстоятелство се потвърждава по категоричен начин и от него самия в писменото възражение и дадените писмени сведения по случая.

Със съставения АУАН се установява, че жалбоподателят практически е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, в нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП. Поради което е издадена процесната заповед за ПАМ с правно осн. чл. 171 т.2а б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Съгласно чл. 171 т.2а „б“ от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване за срок от 6 мес. до 1 година на регистрацията на моторно превозно средство, собственост на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол.

В случая жалбоподателят като водач и собственик на управлявания автомобил е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.

Въз основа на съставения акт е издадено НП № 18-0270-000812/15.10.2018г. на Началник Група при РУ – Гулянци към ОД на МВР – Плевен, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на осн. чл. 174 ал.3 пр.1 ЗДвП и на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Видно от справката по делото НП е било обжалвано. До приключване на съдебното дирене по настоящото дело, въпросът за административно-наказателната отговорност на Й. във връзка със съставения акт и констатираното с него нарушение не е решен, но това е без значение за законосъобразността на ЗПАМ. За издаването на заповедта е достатъчно да е съставен АУАН, с който се установява наличието на предпоставките, даващи основание за прилагането на ПАМ.

В случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка, а именно жалбоподателят като водач и собственик на МПС е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок – от 6 мес. до 1 година.

Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по отношение на водача ефект,  както и фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на нарушението. Действието на мяраката е ограничено с определен срок от 6м. до 1 год., което е било съобразено като е приложен минималния, предвиден в закона срок – 6 месеца.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на ПАМ  се извършва чрез отнемането на документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС, както и чрез отнемането на табелите с регистрационния номер в допустимите от закона случаи. Съгласно чл. 172 ал.4 от ЗДвП в случаите на чл. 171 т.2а от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва СРМПС, както и табелите с регистрационните номера, както е процедирано в случая. Напускането на мястото на проверката е станало причина табелите с регистрационния номер фактически да бъдат иззети по-късно, при връчването на ЗПАМ, което не съставлява съществено процесуално нарушение. Основанието за изземването им е съставения АУАН и издадената въз основа на него от същата дата ЗПАМ, което съответства на целите на принудителната мярка и духа на закона.

Заповедта е издадена от Началник Група в РУ – Гулянци при ОД на МВР – Плевен, който е оправомощен със Заповед № 316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.2а от ЗДвП на територията, обслужвана от РУ- Гулянци при ОД на МВР - Плевен.

Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е възпроизведено в мотивите на заповедта като фактическо основание. Последното обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.2а б. „б“  от ЗДвП за прекратяване за срок от 6 месеца на регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС – негова собственост, поради отказа на водача да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо средство. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида и срока на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства.

Възпроизвеждането в заповедта на пълното съдържание на акта с описването на всички констатирани при проверката факти и обстоятелства, относими към констатираните при проверката други две нарушения е излишно и може да създаде известно объркване, но не представлява съществено процесуално нарушение. Изписването на всички хипотези на отказ за употреба на алкохол, визирани в чл. 174 ал.3 от ЗДвП също не опорочава съдържанието на заповедта, защото изрично е посочено, че се отнася за нарушение на първата хипотеза – водача отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, което съответства и на описанието в обстоятелствената част на заповедта. То кореспондира на приложената мярка по чл. 171 т.2а б.„б“ ЗДвП. Затова съдържанието на заповедта в достатъчна степен позволява да се разберат мотивите за издаването й.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – отказ на водач на МПС, негова собственост, да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е ограничена до определения в закона минимален  срок от 6 месеца и е съразмерна и съответна на преследваната от закона цел.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100 лв.

Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на обжалване.

         Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на М.В.Й. ***, чрез адв. Р. *** срещу Заповед за ПАМ № 18-0270-000230/19.09.2018г. на Началник група при РУ – Гулянци към ОД на МВР - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а б. „б“  от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА М.В.Й. *** да заплати на ОД на МВР – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

                                                        С Ъ Д И Я : /П/