Р E Ш Е Н И Е

№224

гр.Плевен, 22.04.2019год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       Председател: Цветелина Кънева

 

При секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №13 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.1 б.“Б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от М.В.Й., чрез адв.Е.Р. ***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ №18-0270-000229 от 19.09.2018г. на Началник група при ОД на МВР-Плевен, РУ-Гулянци, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се излагат доводи, че заповедта е незаконосъобразна. Сочи се, че АУАН е съставен на 19.09.2018г. в 23,50часа за извършени в с.Брест нарушения на правилата за движение по пътищата, а заповедта за ППАМ е издадена на същата дата, което е практически невъзможно, доколкото до полунощ остават само 10 минути. Твърди се, че отразените в заповедта обстоятелства са неверни и противоречиви. Моли се за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.Р., който поддържа депозираната жалба. Сочи в допълнение, че в АУАН не е вписано, че на водача е издаден талон за медицинско изследване, а в заповедта за ППАМ това е отразено. Сочи се още, че в акта е вписана резолюция за издаване на ЗППАМ с дата 19.09.2018г., което е невъзможно, тъй като проверката е приключила след полунощ на тази дата, а преписката е била образувана на дата 21.09.2018г. , когато е връчен акта на лицето. Твърди се, че е допуснато и друго нарушение при съставяне на акта, а именно актосъставителят се е подписал и на реда за нарушител, за да удостовери, че водачът е отказал да подпише акта, и в разписката, че водачът е отказал да му бъде връчен акта, като това е следвало да направи свидетел, а не актосъставителя. Твърди се още, че актът е съставен в отсъствие на лицето, тъй като последният е напуснал мястото на проверката преди довършване на акта. Сочи се също, че в акта е сгрешено ЕГН на свидетеля, като това не е техническа грешка. Счита се, че не е доказано и извършването на нарушението по чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП, като се позовава на свидетелските показания на св.А., която е била на мястото на проверката. Считат се за противоречиви и несигурни показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. В заключение се счита, че всичките нарушения допуснати при съставяне на акта са довели до незаконосъобразност на процесната заповед.

За ответника по делото в съдебно заседание се явява юрисконсулт П. Ф. с надлежно пълномощно, която излага подробни доводи за законосъобразно издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Моли жалбата да бъде отхвърлена.  

            Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 19.12.2018г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена по пощата на 21.12.2018г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С АУАН фабричен №971825 от 19.09.2018г., съставен от К.В. *** при ОД на МВР-Плевен, на М.В.Й. са вменени нарушения на чл.150а, чл.100 ал.1 т.1, чл.103, чл.174 ал.3 вр. с чл.5 ал.3 от ЗДвП, за това, че на 19.09.2018г. около 23:50часа в с.Брест, ул.“България“ №21, управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ЕН***ВХ като: 1.Свидетелството за управление на МПС е с изтекъл срок  - СУМПС №237367598 е валидно до 08.09.2018г.; 2.Не представя контролен талон към СУМПС; 3. Отказва да бъде изпробван за алкохол с тех.средство Дрегер 7510 с фабр.№ARDM0257 като напуска мястото на проверката без разрешение на представителите на службата за контрол и не изпълнява техните указания. В акта е оформен отказ на нарушителя  да го подпише и да получи препис от него, удостоверено с подписа на един свидетел. Посочено е, че се изземват СУМПС №237367598 и свидетелство за регистрация част ІІ №006565435. В АУАН е поставена резолюция от дата 19.09.2018г. за издаване на ЗППАМ на основание чл.171 т.2 б.“б“ и чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП.

Във връзка с горното, на 19.09.2018г. от Началник група към ОД на МВР-Плевен, РУ-Гулянци, на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0270-000229, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено като фактическо основание, че на 19.09.2018г. около 23:50часа в с.Брест, ул.“България“ №21, Й. управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ЕН***ВХ като: 1.Свидетелството му за управление на МПС е с изтекла валидност на 08.09.2018г.; 2.Не представя контролен талон към СУМПС; 3. Отказва да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер „Алкотест“ 7510 с фабр.№ARDM0257, издаден е талон за медицинско изследване №0015496; 4.Напуска мястото на проверката без разрешение на представителите на службата за контрол и не изпълнява техните указания. Посочено е също, че на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП временно се отнема СУМПС на водач, който при управление на МПС отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест.изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и /или хим.токсилог.лаб.изследване, което е нарушение на чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

Установява се също, че въз основа на съставения АУАН спрямо Й. е издадена и ЗППАМ №18-0270-000230/19.09.2018г. по чл.171 т.2а б.“Б“ от ЗДвП, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

По делото е приложен и Талон за медицинско изследване №0015496 издаден на лицето М.Й.. Талонът е оформен при отказ на водача да подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел.

По делото са приложени и докладни записки на актосъставителя К.В. и на свидетеля по акта И.Д., в които е описано как е извършена проверката на Й.. От последните се установява, че в хода на проверката на водача е съобщено, че ще му бъде извършена проверка за алкохол, като след съставяне на акта лицето е напуснало мястото на проверката, като по този начин е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство Дрегер.

По делото е приложено и възражение от Й. по съставения АУАН, в което той посочва, че възразява срещу отразеното в т.2 и т.3 от акта и единствено е вярно в него, че самоволно е напуснал мястото на проверката, като твърди, че за проверка за алкохол не е ставало въпрос.

Приложено е и издадено срещу Й., въз основа на АУАН,  Наказателно постановление №18-0270-000812 от 15.10.2018г.  

По делото са разпитани като свидетели лицата М.С.А. (свидетел на оспорващия) и К.Н.В. (актосъставител) и И.Ц.Д. (свидетел по акта).

Св.А. твърди, че по време на проверката е била с Й.. Заявява, че не е имало лошо отношение от страна на проверяващите. Твърди, че не е ставало дума за проверка за алкохол, само са искали шофьорската книжка. Заявява също, че не е ставало въпрос за талон за медицинско изследване. Твърди, че на нея не е правена никаква проверка, „ …даже не ме и погледнаха коя съм. Те явно не са ме видели, че съм била там.“ Сочи също, че са чакали дълго, след което Й. е запалил колата и са тръгнали.

Св.В. заявява, че по време на проверката на Й. друго лице в автомобила не е имало. Твърди, че след като са казали на водача, че ще бъде санкциониран за изтекло СУМПС, на него не му е станало приятно и се е ядосал. Твърди, че са го поканили за проба за алкохол, защото това е било рутинна процедура за нощни смени. Заявява, че лицето отказало и си тръгнало, като оставило всичките документи при проверяващите го. Сочи, че ЕГН-то на свидетеля в акта го е писал той. Заявява, че освен на мястото на актосъставител е положил подпис и на мястото където следва да се подпише нарушителя, с цел да удостовери неговия отказ. Сочи, че поставената допълнително резолюция в акта не е написана от него, а най-вероятно от началника.

Св.Д. заявява, че е положил подпис в акта като свидетел №1 и като свидетел на отказа на лицето. Заявява още, че Й. е бил сам в управлявания от него автомобил. Твърди, че на лицето е казано, че ще му бъде направена проба за алкохол, която той отказал и си тръгнал. Сочи, че неговият подпис се намира и при отказа на лицето да получи талона за медицинско изследване. Категорично твърди, че Й. е уведомен, че ще му бъде извършена проба за алкохол.

Между свидетелите В. и Д. и св.А. е извършена и очна ставка, във връзка с установява на обстоятелството дали Й. е бил сам или с А. в автомобила по време на проверката, като двамата свидетели категорично твърдят, че водачът е бил сам в колата, а А. твърди, че е била с Й. по време на проверката.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на л.41-43 е приложена Заповед №316з-27/03.01.2018г, с която началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР-Плевен са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Следва да се посочи също, че по делото е представен и АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ, като същият е посочен и в заповедта. Актът е оформен при отказ на нарушителя да го получи, което е удостоверено с подписа на един свидетел, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка следва да се посочи, че неправилното изписване в акта на последните четири цифри от ЕГН на свидетеля по акта И.Д. не представлява съществено процесуално нарушение и не е основание да се приеме, че актът не е редовен и е оборена неговата доказателствена сила, тъй като правилно са изписани датата, месеца и годината на раждане, както и трите имена на свидетеля, както и изрично последният заяви в съдебната зала, че подписите, положени в акта за свидетел на нарушението и свидетел на отказа са негови. Ето защо така констатираното не влияе на законосъобразността от процесуална страна на обжалваната заповед, доколкото от акта се установява нарушението, което е станало основание за издаване на принудителната административна мярка.

Не представлява нарушение на процедурата по съставяне на акта и обстоятелството, че актосъставителят В. е положил подпис освен на мястото на актосъставител, и при отказа на нарушителя, като с последното не се смесват функциите на орган по установяване на нарушението и на свидетел по акта, доколкото актосъставителят е положил подпис на мястото за актосъставител, а отказът на нарушителя е удостоверен с подписа и на един свидетел, както са изискванията на ЗАНН.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително оспорващият не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило правата и законните интереси на Й.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на Й. за започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена. В тази връзка следва да се посочи, че не представлява съществено нарушение при издаване на процесната ПАМ и фактът, че заповедта носи като дата, датата на съставяне на акта. За да достигне до този извод съдът съобрази както изложеното по-горе, така и разпоредбата на чл.172 ал.3 от ЗДВП, съгласно която в случаите по чл.171 т.1 б. "б"  свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, както и изрично е отразено в съставения АУАН.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, съгласно която временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че Й. е отказал проверка с техническо средство за употреба на алкохол и е напуснал проверката без разрешение.  В тази връзка следва да се посочи, че за целите на административното производство в тази хипотеза по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е необходимо водачът да е отказал по един от всичките алтернативно изброени в нормата начини да бъде проверен за алкохол, поради което не е от съществено значение обстоятелството дали издаденият на Й. талон за медицинско изследване е вписан в акта или не, и дали същият му е връчен или не.

По делото не се спори, че на 19.09.2018г. около 23:50часа при управление на МПС Й. е бил спрян за проверка. От всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен начин, че при извършване на проверката е констатирано, че водачът е с изтекло СУМПС, за което е следвало да му бъде съставен АУАН. Установява се още, че на лицето е указано, че ще бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол, при което той е напуснал мястото на проверката. Този факт се посочва и от самият Й. в депозираното от него възражение срещу акта, в което сочи, че единствено вярно е, че самоволно е напуснал мястото на проверката. С това си поведение водачът реално е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол, за която проверка е бил уведомен, че ще му бъде извършена. В тази насока са и свидетелските показания на св.В. и св.Д.. Свидетелските показания на св.А. съдът не кредитира с доверие, на първо място поради факта, че има роднински отношения с Й., което предполага заинтересованост от изхода на делото, и на следващо място поради факта, че и в двете приложени по делото обяснения (възражение по акта от 21.09.2018г. и сведение от 14.01.2019г) на Й. по случая не се посочва фактът, че лицето е било с придружител в колата.

Нарушението на Й. по чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП е констатирано с АУАН, който както бе посочено и по-горе, е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. На основание чл.17 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189 ал.2 от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН за съставянето му. В настоящето производство не подлежи на преценка съставомерността на посоченото като извършено в акта нарушение, а следва да се прецени само неговата валидност. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.

За пълнота следва да се посочи, че ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

В разпоредбата на чл. 171, т.1 б.“б“ от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В конкретния случай от данните по делото се установява, че въпросът с отговорността на Й. още не е решен.

По изложените по-горе съображения жалбата на Й. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

 

                                                   Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.Й. против Заповед за прилагане на ПАМ №18-0270-000229 от 19.09.2018г. на Началник група при ОД на МВР-Плевен, РУ-Гулянци.

Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 изр.второ от ЗДвП.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                    СЪДИЯ: