РЕШЕНИЕ

№ 642

гр. Плевен , 13.11.2019  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание  седми ноември  две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                           

                                                           Председател:  Катя Арабаджиева

при секретар Цветанка Дачева  и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №1012  по описа  на Административен съд-Плевен за 2019  год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба от К.П.К. с ЕГН ********** ***, чрез адв.С.Б. *** със съдебен адрес ***, против Областна дирекция на МВР-Плевен, ул „Сан Стефано“ №3 с Булстат 129009863, представлявана от Директора, предявена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 300(триста) лева, представляваща обезщетение за причинените на лицето имуществени вреди, заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП, което е било отменено, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се твърди, че с НП №12А/27.05.2019 год. год. на Началник РУ-Гулянци при ОД на МВР-Плевен, на К. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.258, ал.1 от ЗМВР  за нарушение на чл.69, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. НП е било обжалвано пред РС-Никопол, който с Решение №27/29.07.2019 год., постановено по анд №147/2019 год. е отменил НП. Решението на съда е влязло в сила. Твърди, че във връзка с издаденото НП и образуваното анд по жалбата против последното, К. е упълномощил адвокат и е сключил договор за правна помощ и съдействие, като по повод на това е заплатил  договорено възнаграждение в размер на 300 лева , което съставлява минималното такова по Наредба №1/2004 год. Счита, че така заплатените разноски за адвокатско възнаграждение съставляват имуществена вреда, претърпяна вследствие на издаден незаконосъобразен акт на административен орган, който е отменен. Счита, че същите следва да бъдат възстановени по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по аргумент от ТР №1/15.03.2017 год. на ВАС по т.д. №2/2016 год. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинените му  имуществени вреди, заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП, което е било отменено, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ищецът  се представлява от адв.Б. с пълномощно на л. 24 от делото, която поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Ответникът- Областна дирекция на МВР-Плевен, в съдебно заседание  не се представлява  и не взема становище по съществото на спора.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иван Шарков дава заключение за основателност и доказаност на предявената искова претенция.

Административен съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

От приложената  по анд №147/2019 год. на РС-Никопол  административнонаказателна преписка се установява, че с Наказателно постановление №12А/27.05.2019 год.на Началник РУ-Гулянци при ОД на МВР-Плевен, на К.П.К. ***,  за нарушение на чл.69, ал.1 и ал.2 от ЗМВР и на основание чл. 258, ал.1 от ЗМВР  е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева затова, че на 30.04.2019 год. не се явил в сградата на РУ-Гулянци в гр.Гулянци, ул „Васил Левски“ №28, след като е бил редовно призован от разследващ полицай П.Н. на 23.04.2019 год. в 11.44 часа чрез обаждане от мобилен телефон, за извършване на процесуални действия-разпит.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал К., който го е обжалвал пред Районен съд-Никопол, където е образувано анд №147/2019 год., по което  е постановено решение № 37/29.07.2019 год., с което съдът е отменил оспореното пред него наказателно постановление. Постановеното решение не  е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен и е влязло е в законна сила.

В развилото се пред Районен съд-Никопол съдебно производство по обжалване на издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил адвокат  С.Б. *** с пълномощно на л.39 от делото на РС, с оглед защита и процесуално представителство по анд №147/2019 год. по описа на РС-Никопол По делото е проведено  едно съдебно заседание-на 26.07.2019 год., на което жалбоподателят се е явил лично и е бил представляван от адв.Б.. На упълномощения адвокат е било заплатено в брой възнаграждение в размер на 300 (триста ) лева.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 147  по описа на РС- Никопол  за 2019 год.  разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е изцяло основателен , поради следните съображения:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-Плевен. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото  като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

            Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и  се установява от приложеното анд №147/2019 год. на РС, че с решението по това дело      Районен съд-Никопол е отменил Наказателно постановление № 12А/27.05.2019 год.на Началник РУ-Гулянци при ОД на МВР-Плевен, с което на К.П.К. ***,  за нарушение на чл.69, ал.1 и ал.2 от ЗМВР и на основание чл. 258, ал.1 от ЗМВР  е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева. Не се спори между страните, че съдебното решение е влязло в законна сила.  Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая  НП, бъде отменено изцяло или отчасти. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на анд № 147/2019 г. по описа на РС – Никопол  е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на л.39  от делото на РС, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е заплатено изцяло в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в  договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 300 лева е реално изплатена на упълномощения адвокат. Настоящият състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за производството пред РС-Никопол  е изцяло основателна до пълния претендиран размер от 300 (триста)  лева. Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в едно съдебно заседание. Тъй като упълномощеният адвокат  е осъществил процесуално представителство,  съдът намира за доказан размерът на претенцията за обезщетение от 300 лева, който е   минимално предвиденият такъв в чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което се явява справедлив и обоснован.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издадения незаконосъобразен акт-наказателно постановление . В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на НП, издадено от орган в структурата на ОД на МВР –Плевен и изцяло отменено,  ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП анд 147/2019 год. по описа на РС – Никопол. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.

Сумата в размер на 300 лева , платена за адвокатско възнаграждение по анд №147/2019год. на РС-Никопол, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от  датата на  подаване на исковата молба в съда-2.09.2019 год.  Съгласно чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, както предвижда чл. 84, ал.2 от ЗЗД. При липса на изпратена покана в по-ранен момент, с подаването на исковата молба се счита,че ответникът е поканен от ищеца и затова ще следва главницата от 300 лв. да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба срещу ОД на МВР-Плевен до окончателното изплащане на сумата.В този смисъл  са решения на ВАС по административни дела №№8399/2017, 8483/2017, 8472/2017, 6831/2017, 1857/2017, 3124/2017, 8730/2017 и др

Отговорна по иска за вреди е Областна дирекция на МВР-Плевен в  качеството й на юридическо лице,  в чиято структура се намира издателят на НП, на основание чл.205 от АПК във връзка с 37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР.

С оглед изхода на делото и на основание чл.10 от ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски общо в размер на 370 лева, от които   10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото-квитанция на л.2,  и 360 лева поискано, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство, видно от адв.пълномощно на л.24 от делото.  

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен с адрес гр.Плевен, ул“Сан Стефано“ №3 да заплати на К.П.К. с ЕГН ********** *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №147  по описа на РС-Никопол  за 2019 год., ведно със законната лихва,  начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-2.09.2019 год.,  до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен с адрес гр.Плевен, ул“Сан Стефано“ №3 да заплати на К.П.К. с ЕГН ********** *** разноски по настоящото дело в размер на 370 (триста и седемдесет)  лева, представляващи възнаграждение за един адвокат и държавна такса за образуване на делото.

 Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд -гр.Плевен,  пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

СЪДИЯ: /п/