РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Плевен , 28.02.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при секретар Бранимира Монова
и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура Плевен Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдията
Арабаджиева административно дело №12 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е въз основа на искова молба от А.Х.Т. ***, чрез адв.Ч.Д. *** със сл.адрес
гр.Плевен, ***, против Община Плевен,
гр.Плевен, ***, предявен на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 100(сто) лева,
представляваща обезщетение за причинените на лицето имуществени вреди,
заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в
производството пред съда по обжалване на НП, което е било отменено, както и
направените в настоящото производство разноски.
В
исковата молба се твърди, че на Т. е бил съставен АУАН №118з от полицай от
Първо РУ-Плевен за извършени нарушения по чл.7, ал.1, т.4 и чл.8, т.6 от
Наредба №6 на Общински съвет –Плевен затова, че на посочената дата в 21,00 часа
в гр.Плевен, парк „Кайлъка“, до обръщалото на тролеите, като собственик на куче
бяло-кафяво, порода „Микс“, не носи ветеринарно-медицински паспорт на кучето и
разхожда същото без нашийник и намордник. Въз основа на АУАН е било издадено НП
№43/11.06.2018 год. на заместник-кмета на община Плевен, с което на основание
чл.13, ал.1 вр. чл.8, т.6 и чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №6 на Общински
съвет-Плевен за регистрация и отглеждане на кучета на територията на Община Плевен са му наложени
административни наказания-две глоби, всяка в размер на 150 лева, или общо 300
лева. Сочи, че Т. е обжалвал същото пред
РС-Плевен, където е образувано нахд №1708/2018 год., с решението по което съдът е отменил като незаконосъобразно наказателното постановление. Във връзка с
обжалването на НП пред РС, Т. е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с
осъщественото процесуално представителство и защита по нахд №1708/2018 год., в
размер на 100 лева, които вреди според Т. се намират в пряка връзка и са непосредствена последица от
отменения като незаконосъобразен
административен акт-НП №43/11.06.2018 год. В заключение моли съда да
осъди Община Плевен да заплати на ищеца
сумата от 100 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи
платено възнаграждение за адвокат, който е представлявал ищеца по дело,
образувано по жалба против НП, което е било отменено, както и направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищецът се представлява
от адв.Д. с пълномощно на л. 7 от делото, който поддържа исковата молба и моли
съда да я уважи изцяло. Претендира заплащане на направените по делото разноски
съобразно представен списък.
Ответникът-
Община Плевен, в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт П.П., която оспорва исковата молба. Твърди, че не
са налице доказателства за реално
плащане на адвокатското възнаграждение, поради което няма реално
настъпила вреда. Счита, че реалността на плащането не може да се удостовери
чрез отбелязване в договора за правна защита и съдействие.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Нанка Рачева дава заключение
за основателност и доказаност на предявената искова претенция, като се позовава
на постановеното ТР №1/2017 год. на ОС на ВАС.
Административен
съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
От
приложеното анд №1708/2018 год. се
установява, че с Наказателно постановление № 43 от 11.06.2018 година на
заместник-кмет на община Плевен, на основание чл. 13 ал.І от Наредба № 6 на
Общински съвет – Плевен на А.Х.Т. ***, са наложени две административни
наказания както следва: глоба в размер на 150 лева за извършено нарушение по
чл. 8 т. 6 от Наредба №6 на Общински съвет-Плевен и глоба в размер на 150 лева
за извършено нарушение по чл. 7 ал. 1 т. 4 от същата Наредба.
Недоволен
от издаденото наказателно постановление е останал Т., който го е обжалвал пред Районен
съд-Плевен, където е образувано анд №1708 по описа на съда за 2018 год. По
делото е постановено решение №818/18.10.2018
год., с което съдът е отменил наказателно постановление № 43 от 11.06.2018
година на заместник-кмет на община Плевен. Постановеното решение не е обжалвано
по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен, и е влязло в
законна сила на 13.11.2018 год. според отбелязването върху същото.
В
развилото се пред Районен съд-Плевен съдебно производство по обжалване на
издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил адвокат Т.К.от Адвокатска колегия-Плевен с пълномощно
на л.12 от делото на РС, с оглед защита
и процесуално представителство по делото. По делото са проведени две съдебни
заседания на 19.07.2018 год. и на 20.09.2018 год. год., на които жалбоподателят
е бил представляван от адв.К., видно от отбелязването в протоколите от проведените
съдебни заседания на л.14-15 и л.30-31. Упълномощеният адвокат е представил и
писмени бележки, в които е развил подробни съображения във връзка със спора,
приложени на л.27-29. За осъщественото процесуално представителство по делото,
на упълномощения адвокат е било заплатено възнаграждение в размер на 100 (сто ) лева.
При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Искът е допустим, като предявен от физическо лице,
претендиращо имуществени вреди в резултат на частично отменено наказателно
постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 1708 по описа на РС – Плевен за 2018 год. разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. №
2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване,
са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС -
Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.
Съдът
намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен , поради следните съображения:
Фактическият
състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва
следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие;
3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и
вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и
да е води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-Плевен.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по
естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание
разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната
природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов
издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт,
се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за
обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на
чл. 203 и сл. АПК, частично отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/
при изпълнение на административна дейност.
Наказателното
постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204,
ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и
се установява от приложеното анд №1708/2018 год. на ПРС, че с решение 818/18.10.2018
год. по анд №1708/2018 год.. Районен съд-Плевен е отменил наказателно
постановление № 43 от 11.06.2018 година на заместник-кмет на община Плевен, с
което на основание чл. 13 ал.І от Наредба № 6 на Общински съвет – Плевен на А.Х.Т.
***, са наложени две административни наказания както следва: глоба в размер на
150 лева за извършено нарушение по чл. 8 т. 6 от Наредба №6 на Общински
съвет-Плевен и глоба в размер на 150 лева за извършено нарушение по чл. 7 ал. 1
т. 4 от същата Наредба. Не се спори между
страните, че съдебното решение е влязло в законна сила на 13.11.2018. Следователно, налице е първият елемент от
фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Тук именно следва да се
посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В
случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди,
представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно
приложимият НПК предвиждат ред, по който
направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт, в случая НП,
бъде отменено изцяло или отчасти. Нещо повече, в тази връзка изрично е
постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по
тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните
съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните
разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното
производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира
същите, освен по исков ред.
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На
основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за
всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е.,
които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат.
В
хода на анд № 1708/2018 г. по описа на РС - Плевен е представен Договор за
правна защита и съдействие, който е приложен на л.12 от делото на РС, като
видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. е
заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна
помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна защита и съдействие е
направено, поради което съдът приема, че сумата от 100 лева е реално изплатена
на упълномощения адвокат. Настоящият състав на съда намира, че претенцията за
заплащане на обезщетение за вреди за производството пред РС-Плевен е изцяло
основателна до пълния претендиран размер от 100 (сто) лева. Делото,
по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с
фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по
смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в
съдилищата, което в РС е приключило в две съдебни заседания. Тъй като
упълномощеният адвокат е осъществил
процесуално представителство, съдът
намира за доказан размерът на претенцията за обезщетение от 100 лева, който
дори е под минимално предвидения такъв в чл.18, ал.2 във
връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което се явява справедлив и обоснован
(същият се определя върху основа от 300 (150+150) лева, какъвто общ размер
глоба е отменен с влязлото в сила съдебно решение).
Налице
е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издадения
незаконосъобразен електронен фиш. В случая ищецът не би заплатил адвокатско
възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при
осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе
съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни
наказания. Именно в резултат на НП, издадено от Община Плевен и отменено, ищецът е следвало да ангажира адвокат по
образуваното във връзка с обжалването на НП анд 1708/2018 год. по описа на РС –
Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017
г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.
Отговорна
по иска за вреди е Община Плевен в
качеството й на юридическо лице, в чиято структура се намира издателят на НП, на
основание чл.205 от АПК във връзка с 14 от ЗМСМА.
Следователно,
и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява изцяло основателен и
доказан по основание и размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за
защитата му по анд №1708/2018 год. по
описа на ПРС.
В настоящото производство
се претендира и заплащане на разноски, както следва: 10 лева, представляващи
държавна такса за образуване на делото и 300 лева възнаграждение за един
адвокат, съставляващо минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за
адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е
представлявал ищеца в настоящото производство. Разходът от 10 лева ,
представляващи държавна такса за образуване на делото е доказан с платежно
нареждане на л.8 от делото и следва да бъде присъден на ищеца на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Възнаграждението за един адвокат в размер на 300 лева е
своевременно поискано, договорено и реално заплатено , видно от приложеното на л.7 от делото адвокатско пълномощно и е
минималното предвиденото такова съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004
год.
Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Плевен, гр.Плевен, пл.***,
представлявана от кмета на общината, да
заплати на А.Х.Т. *** сумата от 100 (сто)
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №1708 по описа на ПРС за 2018 год.
ОСЪЖДА
Община Плевен, гр.Плевен, пл. ***,
представлявана от кмета на общината, да
заплати на А.Х.Т. *** разноски по делото в размер на 310 (триста) лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат, представлявал по пълномощно
ищеца в настоящото съдебно производство,
и държавна такса за образуване на делото.
Решението може да се обжалва от страните в
14 - дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд -гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р
България.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: