Решение по Административно дело 1006/2018г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 6

гр.Плевен, 4 Януари 2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №1006 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.2а, б.“А“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от М.К.М. ***, чрез адв.А.К. *** с надлежно пълномощно, срещу Заповед за прилагане на ПАМ №18-0938-002207 от 07.10.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Счита се, че в заповедта е възприета вътрешно противоречива теза, тъй като от една страна се твърди, че К. М. управлява без СУМПС и КТ, а от друга, че предоставя СУМПС от САЩ. Счита се, че този порок води до липса на волеизявление, което е абсолютно основание за отмяна на акта. Твърди се, че конкретния случай не покрива хипотезата на чл.171 т.2А от ЗДвП. Счита се, че целта на закона с прекратяване на регистрацията на МПС е да предпази обществото от неправоспособни водачи, които се движат по улиците, а не да ограничава правото на собственост на едно трето лице. В заключение се моли за отмяна на обжалваната заповед и се претендира присъждане на направените по делото разноски.

По делото е депозирано писмено становище от ответника (л.38-39), в което са изложени подробни доводи за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.К., който поддържа депозираната жалба. Счита, че не е спазен материалния закон и целта на закона. Твърди, че съгласно споразумение между САЩ и Република България документите, а именно паспорт и шофьорска книжка не се нуждаят от легализация и са валидни. Счита още, че не е налице субективната страна на деянието, тъй като в оспорващия не е възникнало съмнение относно правоспособността на сина му да управлява МПС. Моли за отмяна на заповедта и претендира присъждане на разноски.

За ответника в съдебно заседание се явява юрисконсулт Ф. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Навежда подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед като счита, че са налице предпоставките по чл.171 т.2А от ЗДвП. Прави възражение за размера на претендираните разноски, както и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100лева.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С АУАН сер.АА №104802/07.10.2018г., съставен от Ц. Ц.-младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, на К. М. М. са вменени нарушения по чл.70 ал.1 пр.1 и чл.150А ал.1 от ЗДвП за това, че на 07.10.2018г. в 23:07часа в гр.Плевен, ул.“Стоян Заимов“ посока ул.“Вардар“ управлява лек автомобил Рено Меган Сценик с рег.№РВ***СХ, като в тъмната част на денонощието се движи с включени само габаритни светлини, без да е включил късите светлини на автомобила; управлява без СУМПС и КТ към него, като при проверката представя СУМПС от Вирджиния Съединени Американски щати с номер на СУМПС А61692211. Посочено е в АУАН, че се изземват СРМПС №007838009 и 2бр.регистрационни табели с №РВ***СХ.

Във връзка с горното, на 07.10.2018г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171 т.2а от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №18-0938-002207, с която спрямо М.К.М. е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като е отразено, че са отнети СРМПС №007838009 и 2бр.регистрационни табели с №РВ***СХ. В заповедта е посочено като фактическо основание, че се прекратява регистрацията на лек.а-л Рено Меган с рег.№РВ***СХ, тъй като на 07.10.2018г. МПС е управлявано от К. М. М., който не притежава съответното свидетелство за управление, съставен му е АУАН сер.АА №104802/07.10.2018г.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

Видно от приложена на л.15 справка е, че собственик на лек автомобил Рено Меган Сценик с рег.№РВ***СХ е М.К.М..

По делото е приложена шофьорска книжка от Вирджиния, Съединени Американски щати в легализиран превод на български език на лицето К. М. М., издадена на 15.05.2017г. и валидна до 05.11.2024г. за категория Д. Легализираният превод е извършен на 01.12.2018г., видно от документа на л.44 от делото.

По делото е приложена и справка от ОД на МВР-Плевен, от която се установява, че за периода 01.01.2008г. до 28.11.2018г. лицето К. М. е излязъл от РБ за първи път на 25.09.2008г. и влязъл за първи път след тази дата на 25.10.2008г., като последно пътуване е влизане в РБ на 29.01.2018г. Изрично е посочено в справката, че данните не са пълни с оглед проверката на българските граждани на ГКПП по метода „преценка на риска“.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на л.16-18 е приложена Заповед №316з-27/03.01.2018г., с която Началникът на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ, както и позоваване на съставения АУАН за констатираното нарушение по чл.150А от ЗДвП извършено от К. М., а именно че управлява МПС без да притежава съответното свидетелство за управление. Следва да се посочи също, че по делото е представен този АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ, който е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително оспорващия не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило значително правата и законните му интереси. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на М. за започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.2а от ЗДвП, съгласно б.“А“ на която в приложимата към датата на нейното издаване редакция – ДВ бр.2/2018г. в сила от 03.01.2018г., за срок от шест месеца до една година се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. А съгласно чл.172 ал.4 от ЗДвП, в случаите на чл.171 т.2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, както и се изземват и табелите с регистрационен номер.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че автомобилът собственост на М.М. се управлява от К. М., който не притежава съответното свидетелство за управление, за което му е съставен АУАН, като в последния изрично е посочено, че при проверката е представено СУМПС от Вирджиния Съединени Американски щати с №А61692211. Т.е. в процесния случай сме в хипотезата на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо валидно СУМПС. В тази връзка следва да се посочи, че за целите на административното производство в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице, непритежаващо валидно свидетелство за управление и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като разпоредба на чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП не поставя други изисквания за прилагане на мярката.

Нарушението на К. М. е констатирано с АУАН, който както бе посочено и по-горе, е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. На основание чл.17 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189 ал.2 от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН за съставянето му. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС от водач непритежаващ съответно СУМПС съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В АУАН е посочено, че К. М. управлява без СУМПС, като при проверката е представено СУМПС от Вирджиния Съединени Американски щати с №А61692211, т.е. е управлявал със СУМПС издадено от САЩ.

Правилата за валидността и признаването в България на свидетелство за управление на МПС, издадено от чужди държави, са уредени в ЗДвП, както и в няколко международни договора- -Женевска конвенция за движение по пътищата от 1949г., Виенска конвенция за движение по пътищата от 1968г. и Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили. Тези международни договори са обнародвани, ратифицирани и влезли в сила за България, поради което имат предимство пред вътрешното законодателство, което им противоречи.

Съгласно чл.161 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.

Двете международни конвенции регулират отношенията между различни държави, в зависимост от това кои от тях са страни по съответната конвенция, а споразумението се прилага само към водачи с определен статут-водачът е от въоръжените сили на държавата, страна по Северноатлантическия договор. Т.е. съществуват и различни правила за признаване и валидност на чуждестранно СУМПС в зависимост от това коя държава го е издала и кой международен договор се прилага. В България се признават и са валидни чуждестранни национални свидетелства, които не са издадени от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като конкретните изисквания се съдържат в едно от трите международни договора, в зависимост от държавата издала свидетелството и статута на водача.

Виенската конвенция от 1968г. се прилага по отношение на СУМПС, издадени от държава-страна по нея, като условията за валидност, предвидени в нея, са възпроизведени и в ЗДвП. САЩ, обаче, не е страна по тази Конвенция. Ето защо лицето е следвало да представи свидетелство за управление на МПС с легализиран превод на български език или международно свидетелство, което отговаря на Женевската конвенция. В случая при проверката на 07.10.2018г. К. М. е представил само СУМПС, издадено от САЩ, като по делото е представен превод на свидетелството но от 01.12.2018г., като не се твърди от оспорващия, че такъв е представен и при проверката. Следва да се посочи още, че САЩ се е присъединила към Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Хагската конвенция) и България също е страна и следва документите, попадащи в обхвата на Конвенцията да не се легализират, да бъдат заверени по установения ред с Конвенцията. Свидетелството за управление е административен документ по смисъла на чл.1 б.“б“ от Конвенцията и документът следва да бъде снабден с Apostile, а не следва да се легализира. Представеният документ не е снабден с изискуемата заверка по Конвенцията и правилно се приема, че лицето не е представило свидетелство за управление на МПС, валидно към датата на проверката-07.10.2018г.

От всичко изложено се налага извода, че към датата на проверката – 07.10.2018г. са били налице материално-правните предпоставки за прилагане спрямо М. на процесната ПАМ.

Следва да се посочи също, че мярката по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. В нормата е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.

По изложените по-горе съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане в хода по съществото на спора, на ОД на МВР-Плевен следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.М. *** срещу Заповед за прилагане на ПАМ №18-0938-002207 от 07.10.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо М.М. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА М.К.М. ***, ЕГН:**********, да заплати по сметка на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен направените по делото разноски в размер на 100лева (сто лева).

Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: