Р Е Ш Е Н И Е

№ 459/ 12. Септември 2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На дванадесети септември 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1006/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Е.П.Д., изтърпяващ наказание л.св. в ЗООТ – Плевен 3, срещу Заповед № Л-1240/21.08.2019г. на Началника на Затвора - Плевен, с която на осн. чл. 104 ал.1 и чл. 101 т.7 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия, като на осн. чл. 107 ал.1 от ЗИНЗС изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят, чрез адв. К. от АК – Враца, оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон и иска отмяната й. Твърди, че не е извършил нарушението, тъй като е изпълнявал задачи, възложени от собственичката на фирмата на техни обекти, при което е придружаван от нея с лек автомобил. Освен това не е налице системно нарушаване на закона и затова няма основание да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание съобразно чл. 102 ал.2 пр.второ от ЗИНЗС.

Ответникът – Началникът на Затвора – Плевен е приложил административната преписка. Изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението е установено по безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство писмени обяснения от четирима лишени от свобода, работещи на обекта, както и от писмените обяснения на Д.. А съдружничката – К. Ц. няма представителни и управленски функции и няма правомощия да възлага задачи на лишените от свобода, работещи на обекта, съгласно сключения договор за отдаване на труд.

Като съобрази относимите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл.145 и следващите от АПК вр. чл. 111 от ЗИНЗС.

Заповедта е връчена на 22.08.2019г. Жалбата е подадена чрез куриер - Еконт на 26.08.2019г. (понеделник) и следователно е депозирана в законния 3-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят Е.Д. изтърпява наказание л.св. в ЗООТ – Плевен 3 към Затвора Плевен.

Заповедта е издадена от Началника на Затвора – Плевен, който е материално и териториално компетентния орган съгласно разпоредбата на чл. 104 ал.1 от ЗИНЗС и има правомощието да налага дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок до 14 денонощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити. Мотивирана е с посочването на фактическите и правни основания за издаването й.

В хода на извършената проверка не са били установени всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е изяснена обективната обстановка. Снети са писмени обяснения от останалите лишени от свобода, работещи на обекта, включително и от нарушителя. Д. е изслушан и в комисия на 15.08.2019г. преди налагане на наказанието. Но не са снети обяснения от всички лица, съпричастни със случая и така не е била изяснена всестранно обективната истина.

В хода на извършена проверка на 14.08.2019г. в 09:20 ч. от гл.инспектор Н. К. и мл. инспектор И. Л. на лишените от свобода, работещи на външен обект към фирма „Венец.Т.“ ООД – Плевен (Цех за преработване на плодове и зеленчуци), намиращ се в с. Тодорово е установено, че при пристигане пред цеха л.св. Е.Д. не е бил на обекта. Според снетите писмени обяснения на останалите лишени от свобода, работещи на обекта, и изготвена от проверяващите докладна записка по случая, Е.Д. сутринта е напуснал обекта с „шефката“ К. Ц., която е съдружник в дружеството, и заминали нанякъде. При проверка и на трите обекта на дружеството Д. не бил открит. По-късно около 11:00 ч. се появил пред цеха в с. Тодорово с автомобил, управляван от К. Ц., като заявили, че до момента са били на обекта в м. „Сухи дол“. Но при направената по-рано там проверка, заедно със служителка от фирмата – свидетелката Г. М., не били открити. К. Ц. не отговорила и на многократните телефонни позвънявания от проверяващите. Според обясненията на останалите лишени от свобода, работещи на обекта – Д. системно - всеки ден напускал обекта с „шефката“.

С представените писмени доказателства от жалбоподателя не може да се установи по достоверен начин местонахождението на Д.. Потвърждава се, че управлявания от К. Ц. автомобил Мерцедес е собственост на дружеството. Действително К. Ц. е съдружник в дружеството „Венец.Т“ ООД, но управител на дружеството, който има правото да го управлява и представлява, видно от справката от търговския регистър е друго лице – Г.И. Г., който е сключил и договора за отдаване на труд с ТП на ДП „Затворно дело“ – Плевен и има правото да възлага пряко и да ръководи лишените от свобода при изпълнението на възложената им работа, наети по договора лица съгласно чл. 7 т.3 от договора.

Но може да се приеме, че К. Ц. фактически е имала ръководни функции в дружеството, доколкото от обясненията на лишените от свобода е видно, че я наричат „шефката“. Същото се потвърждава и от показанията на управителя на дружеството – Г. Г. и И. М. – организатор производство, според които тя е имала контролни функции, макар и без изрично пълномощно или договор, което следва от правата й като съдружник и Д. е изпълнявал възложени от нея задачи на друг обект на фирмата в м. Сухи дол и е бил придружаван от нея със служебния автомобил.

При проверката двамата с Е.Д. не са били намерени на никой от обектите на фирмата. Но според показанията на св. Г. М., която е придружавала проверяващите, те не са обходили целия парцел в м. Сухи дол. Видно от показанията на всички свидетели парцелът е голям, около 50 дка и с различни насаждения, зеленчукови и овощни, поради което е напълно възможно при това положение да не бъдат открити. А според обясненията на жалбоподателя в с.з. служебният автомобил е бил паркиран на черния път и няма как да не бъде забелязан при обхождането на целия парцел.

Д. е наказан за извършено дисциплинарно нарушение на чл. 100 ал.2 т.6 от ЗИНЗС, затова че се е отклонил от работния обект.

При изложените факти съдът счита, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин, че Д. се е отклонил от работния обект.

Поради това счита, че не е доказано, че виновно е извършил нарушение на чл. 100 ал.2 т.6 от ЗИНЗС, за което в чл. 102 ал.2 ЗИНЗС е предвидено налагане на дисциплинарно наказание по чл. 101 т.7 ЗИНЗС – изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия. В случая се касае за първата, а не за втората хипотеза на чл. 102 ал.2 ЗИНЗС – системни нарушения.

Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания, мотивиращи акта.

Но в хода на дисциплинарната проверка са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са събрани всестранно доказателства за изясняване на обективната истина по случая. Не е доказано по безспорен и несъмнен начин нарушението, за което е наказан Д., което налага отмяната на заповедта като незаконосъобразна.

Съгласно чл.111 ал.5 ЗИНЗС решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на осн. чл. 111 ал.6 ЗИНЗС съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № Л-1240/21.08.2019г. на Началника на Затвора - Плевен, с която на осн. чл. 104 ал.1 и чл. 101 т.7 от ЗИНЗС на Е.П.Д., изтърпяващ наказание л.св. в ЗООТ – Плевен 3, е наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи незабавно на страните. 

С Ъ Д И Я :/П/