Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

  144/  22. Март 2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесети февруари 2019г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1/2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на П.П.Ш.-А. ***, чрез адв. Ч.Д. *** срещу Решение № 250/11.12.2018г. на Директора на ТД на НАП- В. Търново и потвърденото с него Разпореждане с изх. № С180015-137-0011510/05.11.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, офис Плевен в частта, с която е отказано погасяване по давност на задължения по Данъчна декларация № 555/21.02.2010г. на Община Плевен в размер на 816 лв. и Данъчна декларация № 690/24.01.2012г. на Община Плевен в размер на 528 лв. 

Жалбоподателката оспорва решението като незаконосъобразно и иска отмяната му поради противоречие с материалния закон и процесуалноправните разпоредби. Неправилно не са били приети възраженията за изтекла погасителна давност. Моли за отмяна на решението изцяло, като преписката по възражението за изтекла погасителна давност и отписване на публични задължения се върне  на публичния изпълнител в Сектор „ОСПВ“ – Плевен със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира разноски.

Ответникът – Директора на ТД на НАП – В. Търново, чрез юрк. Г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 268 от ДОПК.

Решението на Директора на ТД на НАП – В. Търново е връчено на 13.12.2018г. с писмо с обр.разписка. Жалбата е подадена на 17.12.2018г. от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт в законния 7-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разпореждането е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, офис Плевен във връзка с подадено възражение вх. № С180015-000-0482005/17.08.2018г. за изтекла погасителна давност на публични задължения на ЕТ „Полипласт – П.Ш.“*** и е издадено от компетентен материално и териториално орган.

С разпореждането е отказано отписване поради погасяване по давност на задълженията по образуваното Изпълнително дело № 15150001556/2015г. и прекратяването му в тази част по отношение на публичните вземания, произтичащи от подадена от лицето Данъчна декларация № 555/21.01.2010г. до Община Плевен по чл. 61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък в размер на 816 лв. и от Данъчна декларация № 690/24.01.2012г. до Община Плевен по чл. 61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък в размер на 528 лв.

До лицето са били изпратени покани за доброволно изпълнение и за двете задължения и след като не са били платени Отдел „Приходи от местни данъци и такси“ е изпратил искане до ТД на НАП за образуване на принудително производство за събиране на вземанията по реда на ДОПК.

Изпратено е съобщение до длъжника за доброволно изпълнение на осн. чл. 221 от ДОПК с Изх. № 001556/2015/000001/16.02.2015г. от публичния изпълнител, с което е уведомен, че е образувано изпълнително дело за неплатените публични вземания в ТД на НАП – В. Търново, офис Плевен под № 1556/2015г. и е поканен в 7-дневен срок да предложи начин на изпълнение, удовлетворяващ държавата. Предупреден е, че в противен случай ще се пристъпи към прилагане на способи за принудително изпълнение за събиране на вземането.

Касае се за оспорване на действия на публичния изпълнител по принудителното изпълнение за събиране на публично вземане, произтичащо от задължения за данъци по смисъла на чл. 162 ал.2 т.1 ДОПК. Задълженията са определени по подадена от задълженото лице данъчна декларация, с която само е определило задължения за внасяне, представляващи патентен данък съгласно чл. 61н Закона за местните данъци и такси. Реда и начина на внасяне на данъка е определен в разпоредбата на чл. 61п от ЗМДТ, като патентният данък се внася на тримесечия на четири равни вноски през годината, за която се отнася.

Съгласно разпоредбата на чл. 171 ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. А съгласно втората алинея, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината , следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

В случая задължението за данък по Данъчна декларация за упражняване на патентна дейност по чл. 61н от ЗМДТ с № 555/21.01.2010г. на Община Плевен е за 2010г. и е следвало да се плати до края на годината за която се отнася. Затова 5-годишният давностен срок по чл. 171 ал.1 ДОПК започва да тече от 01.01.2011г. и изтича на 01.01.2016г. А задължението за Окончателен годишен патентен данък по Данъчна декларация за упражняване на патентна дейност по чл. 61н от ЗМДТ с № 690/24.01.2012г. на Община Плевен е за задължение за 2012г. и е следвало да се плати до края на същата година. Петгодишният давностнен срок по чл. 171 ал.1 ДОПК за това задължение е започнал да тече от 01.01.2013г. и изтича на 01.01.2018г.

С оглед на тези данни с изпращането на съобщение за доброволно изпълнение на осн. чл. 221 от ДОПК на 16.05.2015г. по образувано изпълнително дело е започнало изпълнителното производство, с което действие на публичния изпълнител се прекъсва петгодишния давностен срок и започва да тече нов. От момента на прекъсването - 16.05.2015г. и до настоящи момент не е изтекъл петгодишния давностен срок и за двете задължения, с оглед на което правилно публичният изпълнител е приел, че те не са погасени по давност и законосъобразно е отказал да прекрати изпълнителното производство по отношение на двете вземания.

Съобщението по чл. 221 ал.1 ДОПК по същността си представлява действие на публичния изпълнител насочено към събиране на вземането и затова представлява действие по принудителното изпълнение, с предприемането на което по смисъла на чл. 172 ал.2 ДОПК давността се прекъсва. Това е така, тъй като систематичното място на разпоредбата е  в Глава Двадесет и пета – „Принудително изпълнение“, в Раздел ІV „Действия“, където в чл. 220 и следващите се уреждат действията по принудителното изпълнение. Съгласно чл. 220 ал.1 ДОПК изпълнителното дело се образува въз основа на заявление до публичния изпълнител, когато не бъде платено в срок. В случая е видно, че както в определения законов срок, така и след покана от приходната администрация – Отдел „Приходи от МДТ“ на Община Плевен, чието връчване е надлежно удостоверено, задълженията не са били платени.

Затова общинската администрация е сезирала НАП с искане за образуване на изпълнително производство по реда на ДОПК за принудително събиране на вземанията.

С изпращането на поканата за доброволно изпълнение по чл. 121 ал.1 ДОПК започва производството по принудително изпълнение, тъй като след изтичането на 7-дневен срок, ако вземането не бъде събрано, се пристъпва към някой от предвидените способи за принудителното му  събиране. Съобщението по чл. 121 ал.1 ДОПК е част от производството по принудително изпълнение и представлява действие на публичния изпълнител, поставящо началото на изпълнителното производство и прекъсващо давността. 

За прекъсването на давността е достатъчно да е предприето действие по принудително изпълнение от публичния изпълнител, с което бездействието на органа се прекъсва, затова е без значение дали и кога съобщението е било връчено на длъжника. Същественото е, че към момента на изпращане на съобщението не е бил изтекъл 5-годишния давностен срок и за двете задължения, а е бил прекъснат с извършеното действие на публичния изпълнител, насочено към събиране на вземанията, откогато е започнал да тече нов 5-годишен срок. Този срок, както към момента на подаване на възражението, така и понастоящем не е изтекъл, с оглед на което възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно и не са били засегнати съществено правата на жалбоподателя. Независимо от спирането и прекъсването на давността, не е изтекъл и 10-годишния давностен срок по чл. 171 ал.2 ДОПК, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

Решението за Директор на ТД на НАП – В. Търново е подписано при условията на заместване от М. Г. П. – заместник териториален директор, оправомощена със Заповед № ЗЦУ-ОПР-36/07.11.2017г. да замества директора при негово отсъствие. Видно от заповед за отпуск титулярът е отсъствал към момента на издаване на решението.

Решението на Директора на ТД на НАП – В. Търново и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител са издадени от материално и териториално компетентен орган, в рамките на правомощията им. Издадени са в необходимата писмена форма, съдържаща фактически и правни основания, мотивиращи акта. При изяснена фактическа обстановка и съобразно доказателствата по преписката е обоснован правилен и законосъобразен извод според материалния закон и целта му за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност за задълженията.

При този изход на делото на осн. чл. 161 ал.1 ДОПК в полза на ответника  следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 324 лв. съобразно защитавания материален интерес съгласно чл. 8  ал.1 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

         Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.Ш.-А. ***, чрез адв. Ч.Д. *** срещу Решение № 250/11.12.2018г. на Директора на ТД на НАП- В. Търново и потвърденото с него Разпореждане с изх. № С180015-137-0011510/05.11.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, офис Плевен в частта, с която е отказано погасяване по давност на задължения по ДД № 555/21.02.2010г. на Община Плевен в размер на 816 лв. и ДД № 690/24.01.2012г. на Община Плевен в размер на 528 лв. 

ОСЪЖДА П.П.Ш.-А. *** да заплати на ТД на НАП – Велико Търново  юрисконсултско възнаграждение  в размер на 324 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я :/П/