РЕШЕНИЕ
№ 57
гр.
Плевен, 31 Януари 2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети януари две
хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретар Анета Петрова
и с участието на Иван
Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа
докладваното от председателя касационно административно
дело № 1077 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на В. А. И., срещу
решение № 998/14.11.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д
№ 2837/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 14-0938-001058/20.03.2014 г. на
Началник на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Плевен, с което е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2,
предл. І от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на В. А. И. ***
административно наказание глоба в размер на 140 /сто и четиридесет/ лева.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде
отменено като незаконосъобразно. Касаторът посочва, че РС – Плевен е сезиран с
жалба, с която е поискана отмяна на издаденото наказателно постановление поради
изтекла погасителна давност, като в решението си РС – Плевен изобщо не е
обсъдил въпроса с давността, „задоволил се е да коментира фактическата
обстановка“, както и че кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля,
който вероятно е колега на актосъставителя. Счита, че само по себе си обсъждането/кредитирането
на едни и игнорирането/изключването на други доказателства е процесуален
пропуск, още повече, че именно необсъден е останал въпросът, с който жалбоподателят
е сезирал съда. Сочи, че в периода от издаване на НП – 20.03.2014 г. до неговото
връчване – 11.10.2017 г. – 3 години, 6 месеца и 20 дни, липсват данни, а и не
са налични безспорни доказателства да са правени, каквито и да е опити за
връчване на НП. Счита, че това бездействие от страна на
административнонаказващия орган, поражда правото и възможността за успешно
реализиране на възражението за изтекъл давностен срок в полза на жалбоподателя,
което е направено своевременно, но е останало необсъдено от решаващия съд.
Счита, че последното е нарушение на материалния закон защото съдът не е
извършил процесуални действия по обсъджане и прилагане на давността за
изпълнение на наложеното наказание, която е съответно обикновена – 2 години по
чл. 82, ал. 1, т. 5 и абсолютна - 3
години по чл. 82, ал. 4 от НК и понеже липсват данни за действия по ал. 3 и ал.
5 на чл. 82 от НК. Счита, че фактът, че административнонаказващият орган е
бездействал в продължение на 3 години и 6 месеца за да връчи издаденото
постановление, не означава, че този период не би следвало да се взема предвид,
като недопустимо е да се тълкува във вреда на жалбоподателя, в контекст, че НП
не е влязло в сила, понеже административния орган не е изпълнил задължението си
да го връчи след като е било издадено, ето защо след прекъсване на давността в
хипотезата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН при изпълнение на административното
наказание „глоба“, се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от
ЗАНН, т.е. единственото действие след извършване на нарушението, е издаването
на НП № 14-0938-001058/20.03.2014 г., като след тази дата до 11.10.2017 г. не е
имало никакви действия насочени към санкционираното лице, поради което
настоящите са незаконосъобразни. Моли да бъде отменено решението на РС –
Плевен, заедно със законовите последици от това – отмяна на издаденото НП,
поради невъзможност за изпълнение на същото в следствие бездействие на
административния орган, довело до погасяване на тази възможност по давност.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява е не се
представлява. Депозира е писмени бележки, с които подържа жалба и доразвива
основания посочени в нея.
Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща
представител и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на РС е правилно
и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Касаторът е санкциониран, за това че на
10.03.2014 г. в 13:10 часа в гр. Плевен до фирма „Алумил“, посока с. Радишево
като водач на лек автомобил /индивидуализиран/ губи контрол на автомобила,
излиза вляво извън платното за движение и се удря в бетонна стена, с което
предизвиква пътнотранспортно произшествие с материални щети. Нарушение на чл.
20, ал.2 от ЗДвП, за което е наложно наказание
– „глоба“ в размер на 140 лева съгласно чл. 179, ал.1, пр. 1 от ЗДвП.
В
първоначалната жалба е посочено само, че наложеното наказание, не може да бъде
изпълнено поради изтекла давност. Пред настоящата инстанция се поддържа, че
решаващият съд не се е произнесъл относно изтеклата давност.
Действително
в оспореното съдебно решение липсват мотиви относно давността. В случая това не
е съществено процесуално нарушение, тъй като наличието на тези мотиви нямаше да
доведат до различен краен съдебен акт.
Давността
относно изпълнение на административните наказания по чл. 82 от ЗАНН, започва да
тече от влизане в сила на НП. Последното в конкретния случай все още не е
влязло в законна сила, тъй като правото на жалба срещу него е упражнено в срок
и се развива допустимо съдебно
производството. Едва с приключването на съдебния спор на всички инстанции и то
само ако НП бъде потвърдено и от последната, НП ще влезе в сила от дата на
постановяването на окончателния съдебен акт и ще подлежи на изпълание.
Що се
отнася до абсолютната погасителна давност съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а разпоредбата на
чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс. Прилагат се разпоредбите на НК
относно давността в редакцията им към датата на извършване на нарушението –
10.03.2014 г.
Съгласно
чл. 80, ал.1,т.5 /в редакция към момента на извършване на нарушението/ и чл.
81, ал.3 от НК наказателното преследване се изключва за деяния, за които се
предвижда наказание – глоба, с изтичане на четири години и половина абсолютен
давностен срок. С случая деянието е извършено на 10.03.2014 год. и следователно абсолютната давност ще изтече
на 10.09. 2018 год. Следователно към настоящия момента не е изминал срокът,
който законът предвижда за се признае, че административно наказателното
производство е недопустимо и следва да бъде прекратено поради абсолютна давност.
С оглед изложеното възражението, за изтекла и неприложна
давност е неоснователно.
Касационният състав намира, че оспореното съдебно решение
е правилно и законосъобразно.
Решаващият съд е проверил фактите по случая, като е
събрал писмени и гласни доказателства. Те в своята съвкупност са потвърдили
фактическата обстановка, описана в НП, за което са изложени достатъчно мотиви в
решението. Съдът е стигнал до извода, че при ангажирането на административно
наказателната отговорност на настоящия касатор не са допуснати съществени
процесуални нарушения, правилно е издирен и приложен материалния закона, поради
което е потвърдил НП.
Изводите на съда съответстват на събраните по делото
доказателства и закона. Жалбоподателят не е присъствал на съдебното заседание в
РС-Плевен, не е ангажирал доказателства, не е участвал в разпита на
свидетелите, а и дори не е навел в първоначалната си жалба различни фактически
твърдения, а само е посочил, че НП не следва да се изпълнява поради изтекла
давност.
С оглед всичко изложено и при направената служебна
проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че
решението Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо, съобразено е с
материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 998/14.11.2017
г., постановено по н.а.х.д. № 2837 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017
г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.