Р E Ш Е Н И Е

№ 85

гр.Плевен, 14 Февруари  2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                Председател: Николай Господинов

                                                             Членове: Елка Братоева

                                                                                     Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1052 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 850 от 16.10.2017 г. г., постановено по нахд № 2447/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Електронен фиш Серия К № 1662231 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на К.Р.Р. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП  за това, че на 17.07.2015 г. в 20,16 часа на първокласен път Бяла – Ботевград, Е-83, км.89.2, околовръстен път Плевен, с МПС „Лексус ИС 220 Д“ с рег.№ СВ***АК, е извършил нарушение за скорост, като при разрешена скорост 90 км/час е установена скорост 138 км/час – превишаване на разрешената скорост с 48 км/час.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от К.Р.Р., който счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че решаващият състав не е обсъдил и разгледал всички изложени в жалбата и допълнителната молба възражения, вследствие на което е достигнал до неправилен извод за правилност и законосъобразност на ЕФ и вместо да обсъди изложените възражения, съдът бланкетно е посочил, че фактическата обстановка е безспорно установена, а посочените в жалбата доводи са неоснователни. Твърди, че решаващият състав не е обсъдил направеното в допълнителната молба доказателствено искане за събиране на данни дали са били налице към 17.07.2015 г. знаци за видеоконтрол на скоростта на движение в процесния участък. Счита, че съгласно разпоредбите на закона техническите средства или системи следва да бъдат предварително обозначени и липсата на такова обозначение съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по установяване на нарушението. На следващо място сочи, че в обжалваното решение не е обсъдено направеното в допълнителната молба възражение, че в обжалвания ЕФ е налице разминаване при посочване на техническото средство, с което е установено вмененото му нарушение, като не става ясно за кой точно тип система за видеоконтрол става въпрос, нито дали това техническо средство е одобрено по надлежния за това ред, дали е преминало съответните първоначални и периодични проверки и дали е годно да установява и регистрира пътни нарушения. Сочи още, че вместо да обсъди изложените от него възражения, съдът бланкетно е посочил, че в достатъчна степен били описани и обстоятелствата на нарушението, а жалбата била неоснователна, като неправилно е стигнал до извод, че при издаване на ЕФ не са били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до цялостното му опорочаване. Твърди, че в противоречие с императивните законови разпоредби, в ЕФ е изложена бланкетна, неясна и несвързана фактическа обстановка, като наказващият орган е използвал безглаголни изречения и само схематично е описал нарушението. На следващо място твърди, че в обжалваното решение липсва произнасяне относно изложеното в допълнителната молба възражение, че в обжалвания ЕФ е посочено, че е отчетен толеранс от -3% км. Счита, че макар и в двата случая отчетеното превишение на скоростта да попада в рамките на една и съща санкционна норма, по този начин е накърнено правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение на правилата за движение се твърди, че е извършил. Твърди още, че в обжалваното решение липсва произнасяне и относно изложеното възражение, че процесният електронен фиш вероятно е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението на 17.07.2015 г., тъй като същият му е връчен едва на 14.08.2017 г. – повече от две години след заснемане на твърдяното нарушение, като липсват каквито и да било данни да са правени опити за връчване преди това. Позовава се на разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, според който образуваното административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, а тази разпоредба е императивна и спазването на установените в нея правила е задължително. Твърди, че визираните срокове са преклузивни и след изтичането им е налице процесуално основание за прекратяване на административно наказателното производство, като счита, че в случая е изтекла и абсолютната давност. Сочи също, че в обжалваното решение не е обсъдено и направено възражение, че в хода на производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание е допуснато и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствието на електронния фиш със законовите изисквания, т.к. всеки акт, съдържащ властническо волеизявление на държавен орган, следва да съдържа точни данни за неговия издател – имена и длъжност и липсата на тези данни лишава акта от възможността да породи целените с него правни последици, защото не може да се прецени дали е издаден от надлежно овластен затова орган на държавна власт. Твърди също, че липсва и подпис на издателя, както и дата на издаване на електронния фиш. По изложените съображения счита, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, с което е нарушено правото му на защита, което води до порочност на издадения ЕФ и същия следва да бъде отменен. Според касатора районният съд в пределите на своята компетентност е бил длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, да събере и оцени всички относими и необходими доказателства, но без да изложи мотиви за това същият е счел, че събраните по делото писмени доказателства доказват процесното нарушение. В заключение моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отмени изцяло електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът  не се явява и не се представлява, депозирал е писмена молба с вх.№332/18.01.2018 год., в която моли съда да отмени атакуваното решение и потвърдения с него електронен фиш.

В съдебно заседание ответникът  по касационната жалба – ОД на МВР-Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 17.07.2015г. в 20:16 часа, с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, било заснето движението на МПС - лек автомобил марка „Лексус ИС 220 Д“ с рег. № СВ***АК, който се движел по Първокласен път Бяла-Ботевград, Е-83, км.89.2, Околовръстен път Плевен със скорост от 138 км/ч. Максимално разрешената скорост на движение в посочения пътен участък била до 90 км/ч., а процесният автомобил се движел със скорост от 138 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия Серия-К № 1662231 срещу К. Р.. В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 138 км/ч – превишаване с 48 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство, което, видно от Протокол от проверка № 154-ИСИ/19.03.2015г. е преминало последваща проверка, а за място на нарушението- Е-83, км 89.2 Околовръстен път Плевен.  Решаващият състав на РС-Плевен приел, че така изложената фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, и от приложения снимков материал от заснета снимка № 969 със стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът се позовал на разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, според която при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 130 км/ч, а според ал.2 на цитираната правна норма когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на електронния фиш за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 41 до 50 km/ч, водачът се наказва с глоба от 200 лева. Съдът направил извод, че правилно   административно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на  чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, предвиждаща налагане на наказание глоба  в размер на 200 лева за водач на превозно средство за обществен превоз на пътници и опасни товари. На тези основания съдът отменил оспорения електронен фиш.

Касационната инстанция преценява оспореното решение като неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства, по следните съображения:

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 17.07.2015 г. в 20,16 часа на първокласен път Бяла – Ботевград, Е-83, км.89.2, околовръстен път Плевен, водач на МПС „Лексус ИС 220 Д“ с рег.№ СВ***АК, е извършил нарушение за скорост, като при разрешена скорост 90 км/час е установена скорост 138 км/час – превишаване на разрешената скорост с 48 км/час. Нарушението е заснето със стационарна система MULTA RADAR SD 580 Установено е от справка в информационните масиви на МВР, че собственик на управляваното МПС „Лексус ИС 220 Д“ с рег.№ СВ***АК е „Булгарекспорт 11“ ЕООД - справка на л.18 от делото на РС и на основание чл.189, ал.5 във връзка с чл.188, ал.1и ал.2 от ЗДвП, на управителя на търговското дружество  Р. К. Р. е издаден електронен фиш серия К №1118936. Същият е връчен на Р. Р. на 15.08.2017 год., видно от приложената на л.18 от делото разписка. При спазване разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, управителят на  собственика на МПС е изпратил в сектор ПП при ОД на МВР-Плевен  приложената на л.21 от делото на ПРС декларация-приложение  6 от 13.06.2017 год., с която е декларирал, че на дата 17.07.2015 год. в 20:16 часа превозното средство с рег.№СВ***АК е било управлявано от лицето К.Р.Р., към нея е приложил ксерокопие на  СУМПС на лицето, управлявало МПС и е изпратил същите в СДВР, където са получени на 14.06.2017 год. На основание постъпилите документи и в изпълнение на разписаната в чл.189, ал.5 от ЗДвП процедура първоначално издаденият на Р. К. Р. електронен фиш серия К №1118936 е анулиран и е издаден оспореният пред РС-Плевен електронен фиш серия К №1662231 , издаден срещу лицето К.Р.Р.. При тези данни съдът намира за безспорно установено, че електронен фиш серия К №1118936, който е бил предмет на проверка пред РС, е незаконосъобразен като издаден след изтичане на законоустановените в чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове.  В настоящия случай е безспорно установено, че от датата на извършване на нарушението – 17 юли 2015 год., до най-ранната дата, на която е могъл да бъде  издаден електронен фиш серия К №1662231 на К.Р.Р. -14 юни 2017 год. (това е датата на получаване в СДВР на декларацията от Р. Р. ведно с копие на СУМПС на К.  Р.),е изминал период около две години. Т.е. преследвателската давност по чл. 34, ал.1 ЗАНН- 1 година от извършване на нарушението е изминала безспорно и след нейното изтичане се е погасила възможността за осъществяване на наказателно преследване срещу К.Р.. Вярно е, че анулирането на електронен фиш серия К №1118936, издаден на Р. Р. и издаването на новия електронен фиш серия К №1662231 на К.Р.Р. е станало в изпълнение на разписаната в чл.189, ал.5 от ЗДвП процедура, което е абсолютно допустимо  и съобразено с приложените по делото доказателства, но провеждането на тази процедура е следвало да се осъществи в рамките на регламентираните в чл.34, ал.1 от ЗАНН давностни срокове за наказателно преследване-тримесечен от откриване на нарушителя, който срок е спазен, и едногодишен-от извършване на нарушението, който срок не е спазен. Тези срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН са абсолютно приложими в административнонаказателните производства по издаване на електронен фиш, който е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно    към АУАН и НП  по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП). Разлика се установява с АУАН и НП относно  формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити и процедура по издаване, от което следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН обаче са напълно приложими и в производствата по издаване на електронни фишове и след като в този конкретен случай, именно поради провеждане на процедурата по анулиране на предходно издаден на друго лице електронен фиш, който не му е бил своевременно връчен, се е стигнало до издаване на процесния  електронен фиш на Крилил Р. почти две години след датата на извършване на самото нарушение, което е недопустимо от гл.т. на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, това обстоятелство влече отмяна на процесния ЕФ и на потвърдилото го въззивно решение само на това основание.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 850 от 16.10.2017 г. г., постановено по нахд № 2447/2017 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 1662231 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на К.Р.Р. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.