ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1575
гр.
Плевен , 27.11.
2018 г.
Административен
съд-гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми
ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдията
Арабаджиева административно дело №998 по
описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба от Е.Ц.И., ЕГН **********,
понастоящем в затвора Враца, срещу Министерство на правосъдието, с правно
основание: чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и ц цена на иска 50000 (петдесет хиляди) лева.
В исковата молба твърди, че с
разпореждане на съда е бил преместен за
доизтърпяване на наложеното му наказание в затвора Враца поради нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС, които бил поставен да търпи в затвора Плевен. След преместването
му от затвора Плевен в затвора Враца бил конвоиран за дела до гр.Плевен, като
пренощувал в затвора Плевен. В затвора Плевен служителите на ГДИН го
настанявали в килия за чужда делегация, като го
поставяли на жестоко отношение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо
се в липса на течаща вода, храна, спално бельо, възглавници и дюшеци. През
месец август на 2018 г. подал молба до Административен съд – Плевен по адм.д.№
390/2018 г. да бъде променен часът на
насроченото съдебно заседание от 10,00
часа за 11,30 часа, за да може служителите на ГДО да го закарат и върнат на
същия ден, без да бъде оставян за
нощуване в затвора Плевен. Такова искане му било уважено от съдии по другите
дела, които води в гр.Плевен, с цел да се избегнат нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.
На 13.09.2018 г. получил съобщение във връзка с молбата му за преместване на
часа на делото от 10,00 ч. на 11,30 ч., като съдът оставил без уважение молбата
му с вх.№ 3376/20.08.2018 г. Твърди, че с
отказа си да бъде преместен часа на делото, Административен съд – Плевен
и в частност съдия Кучева от Административен съд – Плевен, не спазва законовите
разпоредби по чл.3 от ЕКПЧОС, ратифицирани от РБ и чл.3 от ЗИНЗС. Счита, че
този отказ да промени часа на делото
е повлиян от лична омраза към ищеца и
нерегламентирани отношения – шуробаджанащина със служителите на затвора Плевен,
което води до стимулиране от страна на съдията на нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС спрямо ищеца в
затвора Плевен. Сочи, че дни след
отказа, при нощуване в затвора Плевен
бил подложен на тормоз на съзнанието, унижение и насилие, изразяващо се в
събличане чисто гол за претърсване, стискане силно с ръка по тестисите и
подуване на лакътя от удар от служителите на НОС в затвора Плевен, от което бил
на оперативна интервенция веднага след случая. Счита, че това бездействие от страна
на длъжностно лице с възложеното по силата на закон задължение, подлага ищеца на тормоз, незащитеност,
отхвърленост, незачитане на негови права
и интереси в безкраен период от време, тъй като му предстоят нови дела в
гр.Плевен.
Формулира следният петитум: Административен съд – Плевен да образува
производство с призоваване на страните и след доказване от страна на ищеца на
фактите и обстоятелствата, описани в исковата молба, да: 1. Установи нарушението
от страна на Административен съд – Плевен, назначени от Министерство на
правосъдието, с което чрез волеизявлението си длъжностното лице поставя ищеца
като физическо лице на тормоз и страдание; 2. Административен съд –
Плевен да осъди Министерство на правосъдието да
заплати на ищеца обезщетение в
размер на 50000 (петдесет хиляди) лева, представляващо репарация за
претърпените от негова страна неимуществени вреди – породени чувства на
унижение, страх, тормоз, незащитеност, отхвърленост, незачитане на негови права
и интереси, регламентирани в закони и самооценката и убежденията му като човешко същество, като обезщетението
бъде присъдено ведно със законната лихва на БНБ за периода от момента, в който
Административен съд – Плевен установи нарушението до момента на окончателното
му изплащане от страна на Министерство на правосъдието. Претенцията му за горната
сума е за периода от 13.09.2018 г. до момента на завеждане на настоящия иск,
като изброените вреди по-горе са пряк причинно следствен резултат, произхождащ
от противоправното поведение на административен служител, назначен в
Административен съд Плевен от Министерство на правосъдието.
Посоченият от ищеца
ответник-Министерство на правосъдието, в определения от съда срок , не е
депозирало становище по предявената искова молба.
Настоящият състав на съда,
за да се произнесе по исковата молба, съобрази следното:
Фактите, от които произтича предявената от И. претенция за обезвреда, са
следните:
В Административен съд-Плевен било образувано административно дело
№390/2018 въз основа на искова молба от ищеца по настоящото дело срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, разпределено на доклад на съдия от
Административен съд-Плевен. Съдебно заседание по делото било насрочено за
19.09.2018 год. от 10,00 часа. Ищецът подал молба с вх.№3376/20.08.2018 год. по
делото, с която поискал от съдебния
състав да бъде променен началният час на съдебното заседание на 19.09.2018 год.
от 10,00 часа на 11,30 часа. Като мотиви посочил, че изтърпява наказанието си в
затвора Враца и ако съдебното заседание по адм.дело №390/2018 год. на АС-Плевен
започне в по-ранен час, това ще наложи конвоирането му в затвора –Плевен един
ден преди съдебното заседание за пренощуване. А в затвора-Плевен ищецът е
подлаган на жестоко, нечовешко и унизително отношение. Затова е поискал
съдебното заседание по адм.дело №390/2018 год. да започне в по-късен час, за да
не бъде воден и да пренощува в затвора-Плевен, за да се избегнат нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС. С Определение №1160/13.09.2018 год. съдебният състав е оставил
без уважение така депозираната молба с мотиви, че за същата дата с начален час
11,30 има насрочено друго дело.
Счита, че този отказ на
съдията-докладчик по адм.дело №390/2018 год. на АС-Плевен да промени началния час
на съдебното заседание по делото е стимулирал служителите на затвора Плевен да
извършат нарушения по чл.3 от ЗИНЗС спрямо ищеца в затвора Плевен, а именно- дни след
отказа, при нощуване в затвора Плевен
бил подложен на тормоз на съзнанието, унижение и насилие, изразяващо се в
събличане чисто гол за претърсване, стискане силно с ръка по тестисите и
подуване на лакътя от удар от служителите на НОС в затвора Плевен, от което бил
на оперативна интервенция веднага след случая. Това бездействие от страна на съдията-докладчик
по адм.дело №390/2018 год. е причинило на ищеца тормоз, незащитеност, отхвърленост,
незачитане на негови права и интереси в
безкраен период от време, тъй като му предстоят нови дела в гр.Плевен.
Счита, че отговорност за това бездействие на съдията-докладчик по
адм.дело №390/2018 год. на АС-Плевен да промени началния час на съдебното
заседание по делото, което е довело до причиняване нему вреди, носи
Министерство на правосъдието, което е назначило съдията на служба в Административен
съд-Плевен. Поради което претендира парично обезщетение в размер на 50 000
лева, ведно със законната лихва за конкретен период, които да му бъдат платени
именно от Министерство на правосъдието в качеството му на орган, назначил съдията.
Исковата молба е предявена на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
При така установените факти,
настоящият състав на съда намира, че производството по така предявената искова
не му е подсъдно, а е подсъдно на общите граждански съдилища, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, Държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.2 от
същия ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при: 1. задържане под стража,
включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени,
прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни
медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на
лишаване от свобода в нарушение на чл.
5, § 1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в
Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.)
(обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999
г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията"; 2.
нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията; 3. обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; 4. налагане на
наказание по Наказателния кодекс или на
административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното
наказание бъде отменено; 5. прилагане от съда на административна мярка, когато
решението му бъде отменено като незаконосъобразно; 6. изпълнение на наложено
наказание над определения срок или размер; 7. незаконосъобразно използване на
специални разузнавателни средства; Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от съдебни актове по Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Изхождайки именно от изложените
твърдения по фактите и формулирането на предявените претенции за обезвреда на
вреди настоящият състав на съда намира, че предявените искове следва да се
подведат под хипотезите на правните норми на чл.
49
и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Не е налице хипотезата на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ,
тъй като не се претендират вреди вследствие на незаконосъобразни актове на
органи и длъжностни лица от администрацията на държавата и общините, причинени
при или по повод изпълнение на административна дейност, защото дейността на
съдиите не е административна, а правораздавателна. Правозащитните органи не са
административни органи и исковете за вреди, произтичащи от техни актове, действия и бездействия, какъвто е и
конкретният случай, са извън компетентността на административните съдилища,
съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от
АПК
и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Не е налице и
никоя от хипотезите на чл.
2, ал. 1 от ЗОДОВ,
тъй като няма твърдения за осъществяване на такива факти по т. 1-7 от посочения
текст или по ал.2, когато държавата отговаря за вреди, причинени при
осъществяване на правозащитна дейност. При това положение, след като не са
налице особените предвидени хипотези на ЗОДОВ, уреждащ отговорността на
държавата за вреди, причинени от непозволено увреждане при действието на
нейната администрация и правозащитни органи и предвиждащ особен ред за защита
на така накърнените права и законни интереси, то пред увредените правни субекти
остава общия ред за защита въз основа на уредбата на генералния деликт по ЗЗД -
чл.
45,
вкл. и чл.
49 от ЗЗД
(в този смисъл Определение № 671 от
25.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 598/2010 г., IV г. о., ГК).
Ето защо и на основание изложените мотиви, компетентен да се произнесе
по допустимостта и основателността на исковете,
представляващи по същността си такива по
чл.
49
вр. чл.
45, ал. 1
и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД
е общият граждански съд. В случая и на основание чл.104, т.4 и чл.115 от ГПК, с
оглед цената и характера на иска, последният се явява подсъден на Окръжен
съд-Плевен, на когото делото следва да се изпрати по подсъдност.
Воден от горното и на основание чл.135, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
административно дело №998 по описа на Административен съд –Плевен за 2018 год.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на
Окръжен съд-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
оспорване.
Преписи от определението да се изпратят на ищеца и на МП.
СЪДИЯ: