Р Е Ш Е Н И Е

№ 717

гр.Плевен, 3 Декември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №996 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Е.А.А. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0938-002190/6.10.2018 год., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.б от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

С жалбата се навеждат доводи, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна, постановена в противоречие със съставения АУАН №АА 104607/6.10.2018 год. Твърди, че съгласно съставения АУАН е управлявал описания автомобил след употреба на алкохол с концентрация 0,60 на хиляда, а в обжалваната заповед е посочен отчетен резултат 0,69 промила. Счита, че е налице несъответствие между стойността на пробата, отразена в АУАН и тази, отразена в оспорената заповед. Тъй като в двата документа са отразени различни резултати, не става ясно точно какъв е резултата, което съставлява съществено нарушение-основание за незаконосъобразност на заповедта. На второ място счита, че неправилно е квалифициран управлявания от А. автомобил като немоторно превозно средство. С оглед на тези съображения моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да уважи жалбата.

Ответникът- Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ф. с надлежно пълномощно на л.41 от делото, която оспорва жалбата. Твърди, че издадената заповед за принудителна административна мярка от началник сектор „ПП“ е законосъобразна и правилна, издадена в съответствие с целта на закона и при спазване на административно производствените правила. Счита, че заповедта е добре мотивирана чрез посочване в нея на АУАН 104607 от 06 октомври 2018 г., който съдържа допълнително мотиви, въпреки че в заповедта е посочена фактическата обстановка подробно. Счита, че няма разминаване относно установената концентрация на алкохол в кръвта, установено от служителите на „ПП“, предвид, че както в АУАН, така и в заповедта за ПАМ, е посочена концентрация на алкохол в кръвта 0,60 промила. Действително по-късно, с извършен тест за кръвно изследване за определяне концентрация на алкохол в кръвта е установено, че реално количеството алкохол е било 0,69 промила, но това заключение е било направено след издаване на заповедта за ПАМ и е отразено само в НП. Твърди, че в конкретния случай обжалваната заповед е базирана изцяло на показанията на техническото средство, с което е установена концентрация на алкохол в кръвта. Безспорно е установено кое е МПС-то, с което е извършено нарушението, то е подробно описано като товарен автомобил Фолксваген транспортер. Моли да се отхвърли жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 100 лева.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С Акт за установяване на административно нарушение фабр.№104607/6.10.2018 год., съставен от мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР-Плевен е повдигнато административно обвинение срещу Е.А.А. ***, с ЕГН ********** затова, че на 6.10.2018 год. 18,14 часа в гр.Плевен, ул „Стоян Заимов“ срещу №1 с посока на движение към ул „Дойран“, управлява собствения си товарен автомобил „Фолксваген транспортер“ с рег.№ЕН *** ВМ, след употреба на алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ARBA0182, който в 18,16 часа отчел положителен резултат 0,60 промила на хиляда в издишания от водача въздух; Издаден талон за медицинско изследване с №0001182/6.10.2018 год.Резултатът показан на водача.

Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление №18-0938-005319/19.10.2018 год. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с което за нарушение на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и на същото основание, на А. били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

От доказателствата по делото се установява още, че при извършената на 6.10.2018 год. проверка, на А. е издаден и талон за изследване №0001182 на л.4 от делото, връчен му на същата дата в 18.30 часа с указание в талона да се яви до 45 минути от връчване на талона, в СПО –ЦСМП на УМБАЛ „Г.Странски“ –Плевен. А. се е явил и е дал кръв за изследване, по повод на което е съставен Протокол за химическо изследване №434/9.10.2018 год., съгласно който в получената за изследване кръв се е доказало наличието на етилов алкохол в концентрация 0,69 промила.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0938-002190/6.10.2018 год., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.б от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на сектор ПП при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия, в т.ч. да прилага ПАМ по чл.171, т.2А, б.б от ЗДвП, със Заповед № 316з-27/3.01.2018 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.15-16 от делото.

При постановяването на заповедта са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. В заповедта е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба като водач на МПС, не само текстово, но и чрез своето цифрово изражение. Фактическата обстановка е описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение. Установеното в мотивите на заповедта нарушение е описано точно и съответства на правната разпоредба на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. От друга страна, фактическите констатации са изложени подробно и в съставения АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения административен акт. Изложените мотиви в заповедта сочат на основание по чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП, така, както е отразено в нея. Както заповедта, така и АУАН (на основание чл.43, ал.2 от ЗАНН) са надлежно връчени на жалбоподателя. Концентрацията на алкохол в кръвта от 0,60 промила е установена по надлежния ред- с техническо средство, съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Фактът, че въз основа на издадения талон за изследване лицето е дало кръв и за лабораторно изследване, резултатът от което се е оказал различен от установения с техническо средство (при изследване на кръвта резултатът е 0,69 промила) не е довело до различна фактическа обстановка от тази, описана в оспорената заповед. Описаното в АУАН и в оспорената заповед деяние се явява съставомерно и е основание за прилагане на ПАМ във всички случаи на управление на МПС с установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, поради което дали показаният резултат е 0,60 или 0,69 промила не е от съществено значение за правните последици на деянието. Неоснователни са и оплакванията в жалбата, че в оспорената заповед управляваният автомобил е описан като „немоторно ППС“. И в съставения акт за нарушение, и в обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено, че се касае за управление на МПС-Фолксваген Транспортер с рег.№ЕН ***ВМ. Действително, в полето, отредено за посочване на нарушената правна норма, станала основание за прилагане на мярката, словесно е посочено -“водач на ППС, което не е моторно….“, но това не е определящо за индивидуализиращите белези на превозното средство, след като в обстоятелствената част на заповедта МПС е описано чрез всички свои индивидуализиращи белези. В този смисъл допуснатата неточност не е съществена и не съставлява отменително основание. Тази неточност не е препятствала своевременното и адекватно организиране на правото на защита на адресата на заповедта, който е разбрал каква мярка се прилага спрямо него и управляваното от него МПС.

Процесната заповед е издадена в съответствие с материално правните разпоредби на закона. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, за срок от 6 месеца до една година. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП в конкретния случай е установена по надлежния ред употреба на алкохол, която е довела до наличие на концентрация от 0,60 промила.

На първо място следва да се посочи, че конкретните факти, изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение серия АА №104607/6.10.2018 год.., съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. АУАН представлява и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и има обвързваща доказателствена сила за извършените изявления и действия, поради което на основание 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. АУАН съставлява част от административната преписка. В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК от страна на жалбоподателя, включително и тази на АУАН. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението от водача на МПС след употреба на алкохол, установено по надлежния ред съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК.

От граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл.171, т.2А, б.”б” от ЗДвП, съдът намира, че материално правните предпоставки за прилагане на ПАМ са следните: лицето да има качеството собственик на МПС; да е управлявало собственото си МПС ; управлението на това МПС да е след употреба на алкохол; алкохолната концентрация да е над 0,5 промила, установена по надлежния ред. За целите на настоящото производство, достатъчно е тези обстоятелства да са констатирани и отразени в съставен акт за установяване на административно нарушение, без да е необходимо съдът да изследва в конкретната хипотеза дали лицето има качеството собственик и водач на МПС и управлявало ли е след употребата на алкохол, установено по надлежния ред. Този въпрос следва да бъде решен в рамките на административно наказателното/наказателното производство, което се развива пред РС. При наличие на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение, компетентният орган не може да подлага на съмнение отразените в него факти. Той има право да приложи или да не приложи ПАМ, като в конкретния случай Началникът на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с прилагането на мярката и тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол.

Независимо от изложеното, настоящият състав на съда приема, че жалбоподателят не е оборил по надлежния ред констатациите в АУАН, поради което съдът намира, че са налице предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП. В случая жалбоподателят А. е собственик на описаното в оспорената заповед МПС Фолксваген Транспортер с рег. №ЕН ***ВМ, видно от справката на л.19 от делото, а и това обстоятелство не се оспорва от А.. Последният е имал качеството водач на МПС, при управлението на което е употребил алкохол и употребата на алкохол е установена по надлежния ред-както с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARBA 0182, така и с химическа експертиза, и двата способа предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Установената алкохолна концентрация според отразеното в акта за нарушение и в протокола за химическо изследване е над 0,5 промила. Ето защо Началникът на сектор ПП е доказал по несъмнен начин наличието на условията, с възникването на които относимата правна норма свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

В този смисъл, мярката по чл. 171, т.2А, б "б" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината; чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН).

Настоящият състав на съда намира, че е спазена и процедурата във връзка с издаване на оспорената заповед. В административната преписка липсват доказателства за уведомяване на А. по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочнатото производство по прилагане на ПАМ. Със съставянето на АУАН, обаче, следва да се счита, че лицето е уведомено, че спрямо него се започва административно производство по прилагане на ПАМ. Съдът не констатира да са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени по надлежния ред от жалбоподателя, последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което атакуваният индивидуален административен акт се явява законосъобразен и правилен.

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона- осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране целта на конкретно приложената мярка- осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни деяния.

Ето защо жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и с оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ, на ОД на МВР-Плевен следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.А.А. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0938-002190/6.10.2018 год., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.б от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Е.А.А. ***, с ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР-Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: