Р Е Ш Е Н И Е

№ 747

гр.Плевен, 17 Декември 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №995 по описа за 2018г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от В.Л.Н. ***, чрез адв.С.В. ***, против Областна дирекция на МВР-Плевен, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, и с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 300лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени по административно-наказателно производство по обжалване на Наказателно постановление №17-0285-000494/01.12.2017г. на Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ-Кнежа, разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане и на направените разноски по настоящето дело в размер на 300лева адвокатско възнаграждение и 25лева внесена държавна такса.

В исковата молба се твърди, че въз основа на АУАН за нарушение по ЗДвП срещу Н. е издадено Наказателно постановление №17-0285-000494/01.12.2017г. от Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ-Кнежа, което е отменено с решение №42/02.04.2018г. по НАХД №20/2018г по описа на РС-Кнежа. Твърди се, че решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Сочи се, че пред съдебната инстанция в производството по НАХД Н. е представляван от адв.В., като за указаната правна помощ и представителство е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300лева. Позовава се подробно на ТП №2/2014г. на ОСГК на ВКС и втора колегия на ВАС и на ТР №1/15.03.2017г. на ВАС и моли да бъде постановено решение, с което ОД на МВР-Плевен да бъде осъдено да заплати причинените му имуществени вреди по обжалването и отмяната на наказателното постановление в размер на 300лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и да бъдат присъдени разноски за настоящето дело.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от адв.В. ***, в което се поддържа исковата молба и се излагат доводи за наличието на всички предпоставки от отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба следва да бъде уважена.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление №17-0285-000494/01.12.2017г. на Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ-Кнежа, на В.Л.Н., за нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лева.

По жалба на В.Н., чрез адв.С.В. ***, с Решение №42/02.04.2018г. по НАХД №20/2018г. по описа на Районен съд Кнежа е отменено Наказателно постановление №17-0285-000494/01.12.2017г. на Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ-Кнежа. По делото е проведено едно съдебно заседание, на което не се е явило наказаното лице, нито неговия пълномощник, като е подадена молба от адв.В., в която е посочено, че поради влошена метеорологична обстановка е невъзможно явяване на делото и се излага становище по съществото на спора. На л.5 от делото на РС е приложено пълномощно за изготвяне на жалба и представителство по НАХД и Договор за правна защита и съдействие №0146911/08.01.2018г., сключен между В.Н. и адв.С.В. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба срещу НП и процесуално представителство, като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лева с посочване, че е платено в брой. Решението на РС-Кнежа не е обжалвано пред касационна инстанция и същото е влязло в законна сила на 25.05.2018г.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът ОД на МВР-Плевен, съгласно чл.37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Ето защо ОД на МВР-Плевен е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на В.Н..

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в производството по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско възнаграждение.

Искът е предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на НАХД №20/2018г. по описа на РС-Кнежа разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждане.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен по размер. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г.,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл.203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл.21 ал.1 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204 ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното НАХД №20/2018г. на РС-Кнежа, че наказателното постановление е отменено, което решение е влязло в законна сила, тъй като след надлежното му връчване на страните, то не е обжалвано пред касационната инстанция. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на ОД на МВР-Плевен, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

За пълнота следва да се посочи, че според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая наказателно постановление, бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл.1 ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

В хода на НАХД №20/2018г. на РС-Кнежа е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на л.5 по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 300лв. е реално изплатена на упълномощения адв.В., която е изготвила жалбата и е представила писмено становище пред районния съд.

Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред РС, следва да се има предвид следното: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в едно съдебно заседание. Тъй като упълномощеният адвокат е изготвил жалбата до районния съд, без да е осъществил процесуално представителство, за определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл.18 ал.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В случая стойността на отменената глоба е в размер на 100лева. Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.1, че при интерес до 1000 лв. адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лв. В мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия е посочено, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Предвид изложеното предявената искова претенция следва да бъде уважена в пълния й размер от 300лева.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното наказателно постановление, издадено от ОД на МВР-Плевен, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП НАХД №20/2018г. на РС-Кнежа. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 300 (триста) лева, платена за адвокатско възнаграждение по НАХД №20/2018г. на РС-Кнежа, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на исковата молба-05.11.2018г., от който момент е претендирана, до окончателното й изплащане.

По изложените по-горе съображения, предявеният иск се явява основателен и доказан по основание и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по НАХД №20/2018г. на Районен съд Кнежа, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-05.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба и в писменото становище от адв.В. се претендира за присъждане и на направените в настоящето производство разноски, а именно 300лева адвокатско възнаграждение и 25лева платена държавна такса. Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ е специална и дерогира общите правила на ГПК. С оглед изхода на делото и предвид нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ следва ОД на МВР-Плевен да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца 310лв., представляващи адвокатско възнаграждение по чл.9 ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300лева и дължима държавна такса за образуване на дело в размер на 10лева, съобразно чл.2а т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като за разликата до 25лева на внесената държавна такса искането следва да бъде отхвърлено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен да заплати на В.Л.Н. ***, ЕГН:**********, на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 300лева (триста лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по НАХД №20/2018г. на Районен съд Кнежа, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба-05.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи-Плевен да заплати на В.Л.Н. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 310лева (триста и десет лева).

ОТХВЪРЛЯ искането на В.Л.Н., чрез адв.В., за заплащане на направените по делото разноски представляващи разликата от дължимата държавна такса в размер на 10лева до внесена държавна такса в размер на 25лева.

Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: