Р Е Ш Е Н И Е

№ 756

гр.Плевен, 18 Декември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Цветелина Кънева

при секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева административно дело №989 по описа за 2018 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Производството по делото е образувано по жалба от Д.П. *** против Мотивиран отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение по реда на чл.56 от ЗУТ с изх.№ТСУ-94Д-4186-3 от 12.10.2018г., издаден от Главния архитект на Община Плевен, с който е отказано издаване на разрешение за поставяне и схема за разполагане на автомат за топли напитки в поземлен имот с идент.56722.655.250 по КК КР на гр.Плевен, жк.“Сторгозия“ м.“Текийски орман“.

В жалбата са наведени доводи, че оспореният отказ е издаден в противоречие с материално-правните разпоредби, при съществено нарушение на административно-производствените правила и при несъответствие с целта на закона. Твърди се, че административният акт не е мотивиран, тъй като не са изложени факти, поради които органът отказва издаването на разрешението, а са цитирани само правни норми. Счита се, че липсва конкретика-какво точно не отговаря на изискванията на местната наредба и ЗУТ. Твърди се, че посоченото в диспозитивната част на отказа, че има висящо производство във ВАС по сходен случай е неправилно, тъй като производството касае друг казус. На следващо място се счита, че е незаконосъобразно изискването за издаване на схема за поставяне на преместваемо съоръжение-автомат за топли напитки, тъй като такова изискване има само за имоти общинска и държавна собственост, съгласно чл.56 ал.2 от ЗУТ, но не и за разполагане в недвижими имоти-частна собственост. Счита се, че са нарушен основни принципи в АПК, а именно принципът на законност; за последователност и предвидимост; за достъпност, публичност и прозрачност; за съразмерност и истинност. Моли се за отмяна на отказа и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по делото не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващата не се явява и не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от адв.М.С. с приложено пълномощно, в което се поддържа депозираната жалба и се счита, че са налице всички предпоставки за издаване на исканото разрешение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- Главният архитект на Община Плевен не се явява, представлява се от юрисконсулт С., който счита жалбата за неоснователна. Сочи, че отказът е съобразен с подзаконовата нормативна база, а именно Наредба №15 на ОбС-Плевен, чиято цел е да подпомага прилагането на закона. Сочи, че отказът съдържа както правни, така и фактически основания за неговото издаване. Счита същият за стабилен административен акт и моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева.

Административният съд, четвърти състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Мотивиран отказ с изх.№ТСУ-94Д-4186-3 от 12.10.2018г. е изпратен до Д.П. с писмо изх.№ТСУ-94Д-4186-3/12.10.2018г. и е получен лично от лицето на 15.10.2018г. (л.30). Жалбата е подадена чрез административния орган и е заведена с вх.№ТСУ-ЖС-94Д-4186-3/29.10.2018г. т.е. жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, чиито права и законни интереси са засегнати от отказа, против годен за оспорване индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

До Главния архитект на Община Плевен е подадено заявление вх.№ТСУ-94Д-4186/21.09.2018г. от Д.П., с което се иска издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект на основание чл.56 от ЗУТ – автомат за топли напитки за продажба на кафе и топли напитки, за срок от 25.09.2018г. до 25.09.2019г., в имот частна собственост – поземлен имот с идент.56722.655.250 по КК КР на гр.Плевен, жк.“Сторгозия“ м.“Текийски орман“. Към заявлението е приложено съгласие от собственика на ПИ и скица на имота.

На 04.10.2018г. е проведено заседание на ЕСУТ при Община Плевен, на което с т.13 от протокол №40/04.10.2018г. е взето решение, че разрешение за поставяне не може да бъде издадено, тъй като има висящо производство във ВАС по сходен случай и ЕСУТ не може да се произнесе, поради което следва да се изготви мотивиран отказ по реда на чл.13 ал.4 от Наредба №15 на ОбС-Плевен.

На 12.10.2018г. от Главния архитект на Община Плевен е издаден Мотивиран отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение по реда на чл.56 от ЗУТ с изх.№ТСУ-94Д-4186-3 от 12.10.2018г., с който на основание чл.13 ал.4 вр. чл.2 ал.1 т.1.8 от Наредба №15 на ОбС-Плевен и решение на ЕСУТ е отказано издаване на разрешение за поставяне и схема за разполагане на автомат за топли напитки в поземлен имот с идент.56722.655.250 по КК КР на гр.Плевен, жк.“Сторгозия“ м.“Текийски орман“. За да откаже издаването на разрешение, административният орган е приел, че по смисъла на чл.1 ал.3 т.1 вр. чл.2 ал.1 т.1.8 от Наредба №15 автоматите за топли напитки са преместваеми съоръжения и могат да се поставят временно върху имоти държавна, общинска или частна собственост, до разрешаване на предвиденото съгласно действащия подробен устройствен план строителство, съгласно чл.3 ал.1 от наредбата. Приел е още, че съоръженията трябва да отговарят на устройствените, инженерно-техническите, противопожарните и санитарно-хигиенните норми, съгласно действащото законодателство, както и да са подходящи по местонахождение, разположение, вид, материали и естетика, съгласно чл.8 ал.1 от наредбата и се разрешават въз основа на одобрена схема за разполагане от главния архитект, съгласно чл.14 от наредбата. Посочено е също, че заявлението е разгледано на заседание на ЕСУТ и с решение по т.13 от протокол №40/04.10.2018г. не е прието на основание чл.8 ал.1 от наредбата. В диспозитивната част на отказа е посочено, че разрешение за поставяне не може да бъде издадено, тъй като има висящо производство във ВАС по сходен случай и ЕСУТ не може да се произнесе.

Именно този мотивиран отказ е предмет на настоящето съдебно производство.

От фактическа страна се установява още, че поземлен имот с идент.56722.655.250 по КК КР на гр.Плевен, жк.“Сторгозия“ м.“Текийски орман“ е собственост на Й. С. И..

Установява се също, че във Върховен административен съд е висящо адм.дело №9839/2018г. образувано между същите страни - Главен архитект на Община Плевен и Д.П..

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.56 ал.1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности-павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). Ал.2 на същата разпоредба определя, че за поставянето на горепосочените преместваеми обекти, включително тези за търговска дейност, се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти – и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Приетата от Общински съвет Плевен местната наредба е Наредба №15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен, приобщена по делото. Последната урежда реда и условията за разрешаване поставянето на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи върху поземлени имоти – общинска, държавна и частна собственост, които не са трайно свързани със земята. Съгласно чл.1 ал.2 от наредбата, обектите и съоръженията могат да се поставят във и върху части от имоти-публична или частна общинска, публична или частна държавна собственост, както и върху имоти-частна собственост, само въз основа на разрешение за поставяне, издадено от Главния архитект на Община Плевен или оправомощено от него длъжностно лице от общинската администрация, при спазване реда и условията на наредбата и при условие, че не се възпрепятства ползването на съответния имот според основното му предназначение.

Съгласно чл.1 ал.3 т.1 от Наредба №15, преместваеми обекти и съоръжения са: павилиони, навеси, кабини, спирки на масовия градски транспорт, машини и други подобни съоръжения, предназначени и/или използвани за търговия и други обслужващи дейности, а според чл.2 т.1.8 по своето предназначение и вид преместваемите обекти обслужващи търговията са машини за сладолед, топли и студени напитки, пуканки и други подобни. Съгласно чл.3 ал.1, обекти и съоръжения по чл.1 и чл.2 могат да се поставят временно върху части от имоти – държавна, общинска или частна собственост, до разрешаване на предвиденото съгласно действащия подробен устройствен план строителство. Според чл.6 ал.1 от наредбата, разположението на всеки преместваем обект върху имоти-държавна или общинска собственост се определя въз основа на Схема за разполагане, одобрена от Главния архитект на Община Плевен или оправомощено от него длъжностно лице от общинската администрация. Съгласно чл.14, преместваемите съоръжения по чл.1 ал.3 и чл.2 – т.1.1, 1.5, 1.6, 1.7, 1.8, 2.1, 2.2, 3.1, 3.2, 4,5,6,7, се разполагат върху имоти-общинска собственост при спазване на изискванията и ограниченията на наредбата, въз основа на схеми за разполагане, одобрени по реда на глава ІІ от наредбата. Според чл.13 ал.1, разрешенията за поставяне се издават от Главния архитект на Община Плевен въз основа на заявление и приложени изискуеми документи, като съгласно ал.4 и ал.5 когато не са спазени изискванията на наредбата, органът постановява мотивиран писмен отказ, който подлежи на оспорване по реда на АПК. Съгласно чл.20 ал.1 и ал.2 от наредбата, преместваеми обекти и съоръжения се разполагат върху имоти-частна собственост при спазване на изискванията и ограниченията на наредбата, като разрешението за поставяне се издава на ползвателя въз основа на представен договор или писмено съгласие от собственика или собствениците (при съсобственост), с посочен разрешения срок на ползване.

В контекста на горното от фактическа и правна страна съдът намира, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган-Главният архитект на Община Плевен, съобразно чл.56 от ЗУТ и Наредба №15 на ОбС-Плевен, в изискуемата писмена форма, но при липса на мотиви, от които да се установи защо органът отказа издаване на разрешението и в нарушение на материалния закон и целта на закона. Съображенията за това са следните:

В оспорения отказ административният орган само е цитирал норми от Наредба №15 на ОбС-Плевен, касаещи обстоятелството, че автоматите за топли напитки са преместваеми съоръжения и на какви изисквания следва да отговарят същите когато са разположени в имот общинска собственост, но не са изложени мотиви, поради какви причини се отказва издаване на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение в имот-частна собственост и на какви условия не отговаря преместваемото съоръжение, предвид факта, че е посочено, че ЕСУТ не е приел заявлението на основание чл.8 ал.1 от наредбата. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.6 ал.2 от наредбата за преместваем обект като процесният не е необходимо становище, тъй като кафе автоматите не попадат в хипотезата на първото изречение на тази разпоредба, която сочи за кои обекти изрично се изисква становище на ЕСУТ. Не е ясно поради какви причини е внесено заявлението на П. на заседание на ЕСУТ, като следва да се отбележи, че доколкото се касае за поставяне на преместваем обект в частен имот, съгласно изискванията на ЗУТ и Наредба №15 не е необходима схема за разполагане, за да може главният архитект по своя преценка да внесе заявлението в ЕСУТ за приемане на схема за разполагане, каквато възможност му дава второто изречение на разпоредбата, приложима когато се изисква схема за разполагане. За пълнота следва да се посочи, че макар и некомпетентен, ЕСУТ също не е посочил обоснован мотив за издаване на отказ в своето решение, макар да предлага такъв. Фактът, че във ВАС има висящо производство по сходен казус, не може да бъде мотив и основание за издаване на процесния отказ. Такова основание не е предвидено в приложимата наредба, нито представлява изискване, на което следва да отговаря преместваемият обект.

В конкретния случай е от съществено значение и обстоятелството, че Наредба №15 не изисква схема за разполагане, за да се издаде разрешение за поставяне на преместваем обект в частен поземлен имот. Посочената от административния орган разпоредба на чл.14 от наредбата изискваща такава схема, касае само преместваеми съоръжения разположени на имоти-общинска собственост. В същия смисъл е и ЗУТ. След като не се изисква схема за разполагане и е представено съгласие на собственика на ПИ, административният орган не е имал основание да откаже издаването на исканото разрешение, поради което оспореният отказ е незаконосъобразен.

Предвид гореизложеното, оспореният отказ следва да бъде отменен и доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съгласно чл.173 ал.2 от АПК делото като преписка следва да бъде върнато на органа за ново произнасяне при съобразяване с мотивите по тълкуването и прилагането на закона в настоящето решение. Съгласно чл.174 от АПК и съобразно чл.13 ал.1 от Наредба №15, следва Главният архитект да се произнесе в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящето решение като издаде исканото разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение.

При този изход на делото и направено своевременно искане за присъждане на разноски от страна на пълномощника на оспорващия, следва в полза на П. да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер общо на 110лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 100лева договорено и платено в брой възнаграждение на един адвокат.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Мотивиран отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение по реда на чл.56 от ЗУТ с изх.№ТСУ-94Д-4186-3 от 12.10.2018г., издаден от Главния архитект на Община Плевен, с който е отказано издаване на разрешение за поставяне и схема за разполагане на автомат за топли напитки в поземлен имот с идент.56722.655.250 по КК КР на гр.Плевен, жк.“Сторгозия“ м.“Текийски орман“.

ВРЪЩА делото като преписка на Главния архитект на Община Плевен за ново произнасяне по подаденото от Д.П. заявление вх.№ТСУ-94Д-4186/21.09.2018г. при съобразяване с мотивите по тълкуването и прилагането на закона в настоящето решение, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт.

ОСЪЖДА Община Плевен да заплати в полза на Д.М.П. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 110.00лева (сто и десет лева).

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: