Р E Ш Е Н И Е

№ 52

гр.Плевен, 29.01.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от Председателя касационно административно-наказателно дело № 987 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 832 от 11.10.2017 г., постановено по НАХД № 1668/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 2016– 0041578/31.10.2016г. на Директор на РД за областите Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисия за защита на потребителите, с което на ЕТ “Хелга – С. С." ЕИК: 123027616 е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева, на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение на чл.15 ал.1 ЗЗП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ “Хелга – С. С." с. Горна Митрополия, ЕИК: 123027616, чрез юрк. К.И.Ц., в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Твърди се необоснованост на доводите във връзка с индивидуализация на стоките в издаденото НП, както и във връзка с конкретизацията на предложенията на чл.15,ал.1 ЗЗП. Сочат се допуснати процесуални нарушения на чл.40, ал.1 и 2 и чл.43, ал.1 от ЗАНН при издаване на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че деянието, за което е санкциониран търговеца представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, поради което административнонаказващият орган е могъл да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН и да не налага административно наказание. Сочи се, че административнонаказващият орган не е изложил мотиви защо не прилага разпоредбата на чл.28 ЗАНН, каквото е неговото задължение съобразно чл.53 ал.3 от ЗАНН. Излагат се доводи, че административнонаказателното производство е образувано в присъствието на пълномощник, а не в присъствие на нарушителя, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. В заключение касаторът твърди, че правните изводи на Районен съд- Плевен, обективирани в обжалваното решение, са незаконозъобразни, поради което се прави искане за отмяна на постановеното решение. Претендира се присъждане на разноски.

Постъпило е писмено становище от Регионална дирекция- Русе към Комисия за защита на потребителите, в което се излагат доводи, че решението на Районен съд- Плевен е правилно и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. Сочи, се, че обжалваното НП не страда от пороците, които се твърдят от касатора, тъй като в него е налице достатъчна индивидуализация на стоките, за които е констатирано нарушението по чл.15, ал.1 ЗЗП. Излагат се доводи, че се касае за нарушение на формално извършване, поради което е било достатъчно посочване на част от стоките или само на една от тях. Оспорват се доводите за допуснато нарушение на правото на защита на касатора, тъй като АУАН е съставен в присъствие на управителя на фирмата, който собственоръчно е написал в графата за възражения : „Веднага сме поставили цени върху стоките“, с което е потвърдил констатациите по акта. Оспорват се и доводите за маловажност на нарушението като се твърди, че се касае за такова на формално извършване, при което наличието на вредоносен резултат не е елемент от състава, респ. не може да бъде използван като критерий при преценка на обществената опасност. Сочи се, че е наложена имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер, поради което са съобразени всички смекчаващи отговорността обстоятелства и не са допуснати нарушения на правата на касатора. В заключение се иска да бъде оставено в сила обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. К.И.Ц., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Пледира за отмяна на решението на Районен съд- Плевен и отмяна на НП, издадено по отношение на ЕТ „Хелга- С. С.“.

Ответникът по касационната жалба не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка на 20.04.2016 г. в магазин за хранителни стоки в с. Горна Митрополия, обл. Плевен, ул. „Г. Димитров“ №67 е констатирано, че в обекта се предлагат за продажба стоки, без предварително поставени на видно място в непосредствена близост до тях продажни цени: козуначено руло, сладки, козуначени кифлички, пакетирани сладки в тарелка, снаксове, лимони, лук, зеле, картофи, краставици, натурални сокове, боза, различни разфасовки минерална вода, натурални сокове „ПФАНЕР“, козунаци, сокчета „Мики“ и „ИСО СПОРТ“, натурални сокове „ФЛОРИНА“, майонеза „Краси“, прясно мляко, яйца – 10 кутии /по 6 броя в кутия/, кашкавал „ВИОЛА“, кашкавал „МИНЧЕВИ“, кашкавал „ЛАЗАРОВА“, сирене „ЛАЗАРОВА“, маргарин „КАЛИАКРА“ в малки и големи кутии, маргарин „ТОМИ“, краве масло „ПРЕЗИДЕНТ“, топено сирене, майонеза с топено сирене, 7 вида насипни ядки, закуски, различни видове колбаси в хладилна витрина, кетчуп, майонеза, перилни и почистващи препарати – около 20 броя, безалкохолни „ДЕРБИ“ – около 30 броя. За горните констатации е издаден АУАН сериен № К - 0041578/06.06.2015г. от К. С. И. - главен инспектор при КЗП – РД - Русе, в присъствието на свидетеля В Н. И., както и П. Л. И. – съответно упълномощено лице от името на ЕТ “Хелга – С. С.". Така описаното нарушение в АУАН е квалифицирано като нарушение на чл.15 ал.1 ЗЗП. Тези факти установил въз основа на писмените доказателства и показанията на свидетелите К. И.- актосъставител и В И.- свидетел при установяване на нарушението.

Настоящият съд споделя доводите, а и между страните няма спор, че АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени от компетентни административни органи и в рамките на предоставените им правомощия. АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушението е  квалифицирано правилно като такова по чл.15 ал.1 ЗЗП. Правилно е определена и приложена санкционната разпоредба на чл.200 ЗЗП. Неоснователни са доводите на касатора за наличие на неяснота при отбелязване на нарушените предложения на този текст, което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. На първо място в диспозитива на чл.15, ал.1 ЗЗП не съществуват отделни предложения, а на второ- няма законоустановено изискване при квалифициране на нарушението, освен по членове, алинеи, точки и букви, да се посочват и предложенията, които касаят извършеното деяние.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите за липсата на конкретизация в обжалваното НП на артикулите, за които жалбоподателят е санкциониран поради непоставена на видно място цена. От съдържанието на същото е видно, че преобладаващия брой описани стоки са конкретизирани достатъчно като вид и марка. С оглед състава на нарушението не е необходима конкретизация като количество. Сравнително малка част от стоките са посочени само като вид, но, както правилно е посочил РС- Плевен в обжалваното решение, дори наличието само на един от посочените артикули без поставена цена на видно място в непосредствена близост до стоката, би съставлявало основание за налагане на санкция. Имуществената санкция е в минималния предвиден от закона размер, поради което броя на артикулите или тяхното количество е без съществено значение при индивидуализация на наказанието.

Неоснователни са и доводите на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствие на пълномощник на собственика, а не на управителя. От писмените, а и от гласните доказателства се установява, че при извършената проверка на 20.04.2016г. е съставен констативен протокол, а АУАН, който е предмет на настоящето производство е издаден на 06.06.2016г., след отправена покана до управителя на ЕТ “Хелга – С. С.", в която изрично е посочено, че в офиса на КЗП, гр. Ловеч следва да се яви лично управителят или упълномощено от него лице, за съставяне на акт, във връзка с извършената проверка на 20.04.2016г. в стопанисвания от търговеца обект. За съставяне на АУАН се е явил упълномощен представител на търговеца, който е представил и съответно нотариално заверено пълномощно, а именно П. Л. И.. Съдът намира, че с представеното по делото пълномощно са делегирани достатъчен обем права, даващи основание на настоящия съд да приеме за законосъобразно съставянето на АУАН и връчване на препис от него на пълномощника.

Настоящият съд споделя напълно и доводите на Районен съд- Плевен по отношение твърдяната от касатора маловажност на административното нарушение. Отговорността на юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна /”безвиновна”/ отговорност, при която не може да се обсъжда въпросът за вина, тъй като никое юридическо лице не може да прояви вина в поведението си, защото това е присъщо само за физическите лица, притежаващи съответната правоспособност и дееспособност. Нарушението, за което е наложена имуществената санкция е формално и за съставомерността му  не се изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения. Ето защо при този вид нарушения не може да има маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН от една страна, а от друга не могат да се обосноват смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на деянието е съобразена от закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, ето защо, тези обстоятелства не могат след това да се явят едновременно като такива, които определят и индивидуалната тежест на конкретното нарушение от този вид, и следващото се за него индивидуализирано наказание. Всички тези положения са изрично визирани от обобщителната формулировка на чл. 56 от НК : "Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление". Не съществува съмнение, че, постановявайки това, законодателят е изхождал от правилната теза, че не е справедливо значението на едно и също обстоятелство да се отчита веднъж като основание за съществуването на административнонаказателна отговорност и втори път - като основание за нейна индивидуализация. Ето защо в този конкретен случай (поради факта, че нарушението е безрезултатно), липсата на настъпили вредни последици, която липса е преценена от законодателя при формулиране на състава на конкретното деяние, не може да се цени едновременно и като едно от основанията за квалификация на случая като маловажен. Ето защо, анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, касационната инстанция преценява, че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, до какъвто извод е достигнал и РС. Санкционираният субект е извършил нарушение от посочения вид за първи път, което е съобразено от административнонаказдващия орган, а и от РС- Плевен като смекчаващо отговорността обстоятелство, което е обусловило налагане на наказание в минималния предвиден от законодателя размер.

Ето защо, като е достигнал до извод за законосъобразност на атакуваното НП, ПРС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 832 от 11.10.2017 г., постановено по НАХД № 1668/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.