Р E Ш Е Н И Е

№ 58

гр.Плевен, 1 Февруари 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от Председателя касационно административно-наказателно дело № 984 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 791 от 29.09.2017 г., постановено по НАХД № 1756/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН като законосъобразно наказателно постановление №72 от 22.05.2017г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което на “МОБИЛТЕЛ” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК 131468980, представлявано само заедно от А. Д., в качеството му на изпълнителен директор, е наложена на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения, във връзка с чл.42, ал.3 от Общите изисквания – имуществена санкция в размер на 7500,00 лв. за това, че на 01.03.2017 г. в магазин, находящ се на адрес: гр. Плевен, ул. „Васил Левски” №174, „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК 131468980 не е предоставило възможност на Т. И. Г. проект на индивидуален договор №504412197/01.03.2017г. за запознаване със съдържанието му преди подписването му – нарушение по чл.42, ал.3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения /Общите изисквания/.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК 131468980, чрез пълномощника П. Ш.- юрисконсулт. В същата се излагат доводи, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила като се твърди недоказаност на извършеното нарушение, а от там и немотивираност на постановения въззивен съдебен акт. Сочи се, че копие от договора е бил предоставен на клиента и такова е приложено към делото. Излагат се съображения за допуснати нарушения на служебните задължения от страна на актосъставителя. Твърди се и се излагат доводи за несъставомерност на деянието, тъй като няма нормативно установени изисквания за начина, по който предприятията трябва да предоставят възможност на клиентите си да се запознаят с договора. Алтернативно се навеждат доводи за наличие на предпоставки за приложение чл.28 ЗАНН поради маловажност на допуснатото нарушение, или за намаляване на санкцията до законовия минимум по чл.326 от ЗЕС.

В съдебно заседание касаторът и ответникът не се представляват и не ангажират допълнителни доводи във връзка с предмета на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че АУАН № ВТ-107 е съставен на 28.04.2017г. от Н. П. А. – Началник отдел в Главна дирекция “Контрол на съобщенията” на КРС срещу “МОБИЛТЕЛ” ЕАД гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК 131468980, представлявано от А. В. Д., ЕГН **********, в качеството му на член на Управителния съвет за това, че на 01.03.2017 г. в магазин, находящ се на адрес: гр. Плевен, ул. „Васил Левски” №174, „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК 131468980, не е предоставило възможност на Т. И. Г. проект на индивидуален договор №504412197/01.03.2017г., за запознаване със съдържанието му преди подписването му – нарушение по чл.42, ал.3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения /Общите изисквания/.

Въззивният съд е приел, че описаните в посочения по- горе АУАН обстоятелства са установени чрез извършена проверка, резултатите от която са били обективирани в съставен и приложен като писмено доказателство по делото констативен протокол № ВТ- НА- 002/01.03.2017г., изготвен от Н. П. А. – ст.инспектор при КРС и Т. И. Г. – Началник отдел в КРС.

Описаните в АУАН факти приел за установени по безспорен начин от писмените доказателства и показанията на свидетелите Н. П. А. – ст.инспектор при КРС, Т. И. Г. – Началник отдел в КРС и Д. И. М.- свидетел при съставяне на акта.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост на обжалваното решение, както и за недоказаност на нарушението.

Настоящият съд споделя изводите на РС- Плевен, а и между страните няма спор, че АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени от компетентни административни органи и в рамките на предоставените им правомощия. АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушението е  квалифицирано правилно като такова по чл. 42, ал.3 от Общите изисквания при осъществяване на обществените електронни съобщения и наложената имуществена санкция е определена на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения. Не е налице недоказаност на извършеното нарушение. Напротив, показанията на свидетелите Н. П. А. и Т. И. Г. пряко доказват същото. Тези показания кореспондират напълно с отразеното в констативен протокол № ВТ-НА-002/01.03.2017г. и съставения въз основа на него АУАН. От горната съвкупност от доказателства е видно, че на свидетеля Т. Г. И., който в хода на проверката се е представил като клиент и е поискал да сключи индивидуален договор, не е бил предоставен проекта на договора за мобилни услуги за запознаване с неговото съдържание преди сключването му. Той е бил поканен да положи подпис, без преди това да му е предоставена възможността да се запознае със съдържанието на договора. Препис от договора е бил предоставен едва след легитимация на служителите и във връзка с изрично тяхно искане. Изпълнението на задължението по чл.42, ал.3 от Общите изисквания не е обусловено от наличието на отправено от страна на потребителя искане за запознаване със съдържанието на договора За възникване на това задължение е достатъчно наличието на постигнато предварително съгласие по условията за договора и когато такова съгласие е налице, доставчикът е длъжен да предостави проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му. Това може да стане на хартиен или електронен носител. Тълкуванието на тази норма от касатора в насока, че за да е налице нарушение на чл.42, ал.3 от Общите условия следва да има подписан договор, е в пряко противоречие с посочената норма, която изрично въвежда задължение за предприятията, предоставящи електронни съобщения за предоставяне на потребителя проект на договора преди подписването му. От показанията на свидетелите А. и Г. е видно, че проект на договора не е бил предоставян за запознаване до момента, в който Г. е бил поканен да подпише същия, с което е осъществен състава на нарушението.

Абсолютно неоснователни, а и извън предмета на настоящето производство са оплакванията за обстоятелството, че свидетелите А. и Г. са нарушили служебните си задължения като не са се легитимирали. По делото е установено, че те са сторили това в момента, в който са констатирали извършване на нарушението, което е предмет на оспорваното НП.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователни и доводите на касатора във връзка с приложимостта на чл.28, б.“а“ ЗАНН. Нарушението, за което е наложена имуществената санкция е формално и за съставомерността му  не се изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения. Ето защо при този вид нарушения не може да има маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН от една страна, а от друга не могат да се обосноват смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Ето защо, анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, касационната инстанция преценява, че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, до какъвто извод е достигнал и РС.

Касационната инстанция намира, че няма допуснати нарушения при индивидуализацията на наложената имуществена санкция. Разпоредбата на чл.326 ЗЕС предвижда такава в размер от 3000 лв. до 15 000 лв. Административнонаказващият орган е определил санкция в размер на 7500 лв., т.е. между средата и минимума на предвидения от закона размер, като в самото НП са изложени подробни мотиви, касаещи значимостта на засегнатите от нарушението обществени отношения. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са посочени и други, издавани по отношение на касатора НП за същото по вид нарушение, което несъмнено следва да се отрази на размера на наложеното наказание и предопределя невъзможност за налагане на санкция в предвидения от закона минимален размер, в която насока е искането на касатора. Ето защо настоящият съд намира за обоснован извода на РС- Плевен за адекватност и справедливост на наложената имуществена санкция.

При тези съображения, като е достигнал до извод за законосъобразност на атакуваното НП, РС- Плевен е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 791 от 29.09.2017 г., постановено по НАХД № 1756/2017 г., по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.