Р E Ш Е Н И Е

№ 720

гр.Плевен, 6 Декември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 983 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 763 от 08.10.2018 г., постановено по НАХД № 1514 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-001383/28.03.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на Л.Ц.Б. ***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо осем к.т.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Л.Ц.Б., в която са наведени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Счита се, че районният съд е нарушил грубо съдопроизводствените правила и основни правни принципи. Посочва се, че въпреки изричното доказателствено искане на касатора да бъдат изискани от административнонаказващия орган веществени доказателства, доказващи твърдяното административно нарушение, съдебният състав не само не е обсъдил липсата на такива, но и очевидно не е сторил необходимото да се произнесе по искането на същия. Сочи се, че от текста на съдебното решение по нищо не личи да са ценени каквито и да било други доказателства, освен свидетелските показания на административното обвинение, поради което касаторът счита, че грубо е нарушен принципът на равенство на страните в производството по обжалване пред съдебна инстанция. Сочи се, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е изискал заповедите, по силата на които актосъставителят и административнонаказващият орган са оправомощени да съставят АУАН и да издават НП, като без тези документи цялото административнонаказателно производство е незаконосъобразно проведено. Счита се, че в нарушение на процесуалните правила, съдът /въпреки изричното настояване на касатора в писмена форма/ не е посочил в съдебния акт, къде е било това място, където са се намирали контролните органи и дали действително е имало видимост към мястото на нарушението и по-точно към светофарната уредба от страната на кръстовището, от която е навлязъл управлявания от касатора автомобил. Сочи се, че така обоснования съдебен акт поставя в положение касатора да не разбере как точно е доказано извършеното нарушение, като е недопустимо да се възприеме, че съдебното решение е законово аргументирано с буквално цитиране на свидетелски показания на отсрещната страна в правния спор. Счита се, че не е правно, логически и житейски обоснован изводът на съда, че посочените нарушения в административното производство не са ограничили правото му на защита, както и че съдебното решение е обосновано с негодни аргументи, като към последното на практика липсват мотиви, доколкото изложените не могат да обосноват законосъобразни изводи. Посочва се, че както административнонаказващият орган, така и съдът не е изложил никакви мотиви за липсата на маловажност на деянието, респективно за приложение на чл. 28 от ЗАНН, въпреки липсата на административно нарушение изобщо. Сочат се конкретни нарушения, които са допуснати в административнонаказателното производство, които касаторът счита, че следва да бъдат обсъдени. Счита се, че обжалваното съдебно решение освен очевидно незаконосъобразно е и несправедливо, а наложеното наказание явно не съответства на твърдяното нарушение. Моли се да бъде отменено оспореното решение, както и издаденото наказателно постановление или алтернативно делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за провеждане на законосъобразно и пълноценно производство.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът Л.Ц.Б., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С АУАН №1383/16.03.2018г. е вменено на Б. нарушение по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата за това, че на 16.03.2018г. около 08.30часа в гр.Плевен, кръстовището образувано от ул.“Димитър Константинов“ и бул. „Данаил Попов“ в посока ЖП гара, управлява л.а.“Хюндай Траджет“ с рег.№ЕН***ВХ, като навлиза и преминава кръстовището на червен забраняващ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.

В АУАН е написано възражение от Б. „При навлизане на кръстовището се смени светлината от зелена на жълта и трябваше да се изтегля от кръстовището, при излизане от кръстовището светеше жълта светлина.“

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на Б. за това, че на 16.03.2018г. в 08.30часа в гр.Плевен, кръстовището образувано от ул.“Димитър Константинов“ и бул. „Данаил Попов“ в посока ЖП гара, управлява л.а.“Хюндай Траджет“ с рег.№ЕН***ВХ на червен забраняващ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Нарушението е квалифицирано по чл.6 т.1 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за неоснователно възражението, че нарушението не е доказано, и че не е отбелязано в акта и НП дали автомобилът е бил навлязъл в кръстовището на разрешен сигнал, който в последствие се е сменил. В тази връзка е анализирал събраните по делото доказателства и е достигнал до извод за правилно приложение на закона. Посочил е, че от доказателствата става ясно, че мястото на което са се намирали контролните органи е давало възможност да видят момента на навлизането на автомобила в кръстовището, както и са възприели светлинният сигнал (червено) на светофарната уредба, която е била синхронизирана. Районният съд е приел, че по безспорен начин е доказано извършването на нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, като не са допуснати съществени нарушения и не са налице условията по чл.28 от ЗАНН. За да достигне до този извод, съдът е разгледал елементите от състава на нарушението от обективна и от субективна страна, като е счел, че водачът не е съобразил поведението си със светлинните сигнали и правилно е санкциониран. Приел е за недоказани твърденията му в жалбата, като е отговорил на същите. Посочил е разликата между съществени и несъществени процесуални нарушения и е счел, че в НП се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, като не е нарушено правото на защита на лицето.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на водача на МПС. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.

Възраженията в касационната жалба до голяма степен преповтарят наведените такива пред районния съд, на които последният е отговорил подробно и обосновано. Настоящият състав не констатира пороци на съдебния акт, което да обосновават неговата отмяна. Съдът е установил правилно фактите и е извел правни изводи, които съответстват на доказателствата по делото. Безспорно е извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, поради което правилно Б. е санкциониран. Деянието е ясно и точно описано, както в акта, така и в НП, и правилно квалифицирано, поради което не е нарушено правото на защита на лицето. Не са представени доказателства в обратна насока, които да дават основание за отмяна на наказателното постановление. Решението като съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.

Районният съд не е допуснал и твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата до РС-Плевен е направено доказателствено искане АНО да представи четливи преписи от АУАН и НП, както и заповеди за оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган. По делото пред районния съд са приложени в оригинал АУАН и НП, както и заповед рег.№8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служителите, които имат правото да съставят АУАН и съответно да издават НП. Т.е. доказана е компетентността на актосъставителя и на наказващия орган, противно на твърденията в жалбата.

Също така нито в жалбата, нито в представени два броя писмени защити от Б. е направено писмено доказателствено искане за събиране на веществени доказателства. Такова искане не е правено и в съдебно заседание, като следва да се посочи и че на двете открити съдебни заседания Б. не е присъствал поради твърдяна от него невъзможност за това. В приложената на л.35 писмена защита е отразено, че следва да се извърши преценка за законосъобразност на НП като се отговори на посочени от жалбоподателя въпроси, но не е направено искане за събиране на доказателства. Ето защо районният съд е обосновал правния си извод за извършено нарушение на ЗДвП със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Правилно районният съд е направил преценка кои нарушения са съществени и кои не са съществени, и е приел, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено и същият е разбрал какво нарушение му е вменено. В подкрепа на последното е и собственоръчно написаното възражение в АУАН, от което се установява, че Б. е разбрал за какво нарушение му е съставен акта, съответно е организирал правилно правото си на защита при обжалване на наказателното постановление.

Решението на районният съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 763 от 08.10.2018 г., постановено по НАХД № 1514 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.