РЕШЕНИЕ

№ 43

град Плевен, 25.01.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети януари  две хиляди и осемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Анета Петрова   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 983/2017 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от М.И.К. ***, чрез адв. П.А. ***, срещу решение № 852/16.10.2017 г. по н.а.х.д. № 2498/2017 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че действително е допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1, предложение първо от ЗДвП, но съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и при съставяне на обжалваното наказателно постановление, които да са довели до ограничаване на правото му на защита. Счита, че този извод на съда е необоснован, като излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че при определяне на правната квалификация е посочена най-общо нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, без наказващият орган да посочи за кое изпълнително деяние иде реч – по изречение първо или по изречение второ, което според него е съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че наложената му санкция е по чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, която е за управление на автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, но същевременно в обжалваното наказателно постановление е посочено и друго нарушение – управление на автомобил, който е без регистрационни номера, поставени на определените за това места, за което не е приложена санкция. Поддържа доводите си, че в случая са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 буква „А“ от ЗАНН. Посочва, че деянието е извършено за първи път, не се констатира да са настъпили вредни последици от извършването им, и най-вече, че допуснатото нарушение е отстранено непосредствено след извършването му. Счита, че при това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер и за нарушението, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. Твърди, че установената по делото фактическа обстановка несъмнено сочи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Не споделя извода на районния съд, че е недопустимо същите обстоятелства, които вече са взети в предвид от прокурора при неговата преценка за липса на престъпление, извършено от М.К., да бъдат преценявани от административно-наказващият орган, респективно от съда, и да обуславят квалифициране на извършеното административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП като маловажен случай на административно нарушение по чл. 28 от ЗАНН. Счита, че няма пречка, когато са налице предпоставките за маловажност, да бъде приложена и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, независимо от приложението на чл. 9, ар. 2 от НК. Моли съдът да отмени изцяло решение № 852/16.10.2017 г. на Районен съд гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2498/2017 г. по описа на съда и да отмени обжалваното наказателно постановление № 17-0938-001363/19.05.2017 г. на началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“.

В съдебно заседание касаторът - М.И.К. ***, чрез адв. П.А. ***, се явява лично и  с адв. А., който поддържа жалбата.  Намира, че така описаното нарушение в НП не може да се установи, за какво е санкционирано лицето – за управление на МПС без регистрационни табели или за управление на МПС, което не е регистрирано. Счита, че ако се приеме, че е налице нарушение, то същото е маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението, като се отчете и обстоятелството, че лицето не се занимава с внос на автомобили по занятие и не е запознат с тези изисквания, а и с оглед професионалната му дейност, то наложеното наказание би ограничило възможността му да работи.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено  наказателно постановление  № 17-0938-001363/19.05.2017 г. на началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с М.И.К. ***, за това, че на 02.05.2017 г. в 06.15 часа в гр. Плевен, ул. „Върбишко шосе“, като водач на лек автомобил „Мицубиши“, управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, при обсъждане и анализ на събраните писмени доказателства, свидетелските показания и излагане на мотиви относно кредитирането им. Правилно съдът е приел, че е налице нарушение по см. на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано. Касационната инстанция споделя изцяло доводите относно неприлагане на чл. 28 от ЗАНН.

Неоснователни са доводите на касатора, че в случая не може да се установи, за какво нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето, тъй като и в АУАН и НП е описано, че управлява МПС, което не е регистрирано и не са поставени регистрационни табели, а е наложеното наказание е само едно. В случая безспорно е, че отговорността на К. е ангажирана именно за управление на МПС, което не е регистрирано и същият е напълно запознат с вида на нарушението, което е извършил, като в АУАН е отбелязано, че „нямам документи за регистрация“. В НП е посочено именно предложението от санкционната норма относно управление на МПС, което не е регистрирано, тъй като изпълнителното деяние на нарушението по предложение второ на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП управление на регистрирано МПС, но без поставени регистрационни табели т.е. в процесния случай не съществува съмнение, а и лицето не отрича, че автомобилът не е регистриран. Описанието в АУАН и НП, че не са поставени регистрационни табели е описание на обстоятелствата по установеното нарушение, а не представлява второ нарушение по см. на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, тъй като липсата на регистрационни табели се санкционира в случай, че МПС е регистрирано по см. на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Неоснователни са доводите относно размер на наложеното наказание и затрудняване на лицето да извършва професионална дейност , тъй като наложеното наказание е определено към предвидения в закона минимум, като липсват писмени доказателства, както пред РС Плевен, така и пред настоящата инстанция относно професионалната квалификация на лицето и неговата трудова заетост, които обстоятелства могат да бъдат отчетени при определяне на наказанието.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 852/19.10.2017 г., постановено по н.а.х.д.  № 2498/2017 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                                     2.