Р E Ш Е Н И Е

719

гр.Плевен, 6 Декември 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 982 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 752 от 03.10.2018 г., постановено по НАХД № 794 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-006320/20.12.2018г. на Началник на група към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с което на Л.С.Ц. *** е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Л.С.Ц., чрез адвокат Л.Н. ***, в която са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Счита се, че за да постанови своето решение РС – Плевен е достигнал до неправилен извод от правна страна, че в конкретния случай е неоснователно възражението на касатора, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е отбелязано за кое от предложенията по чл. 6, т. 1 от ЗДвП се отнася извършеното от жалбоподателя нарушение. Счита се това нарушение на процесуалните правила за съществено, а изводът на съда за неправилен, тъй като законът вменява, както на контролния орган, така и на административнонаказващия орган да опишат в своите актове точно и ясно, законовите разпоредби, които са нарушени. Счита се, че неправилно съдът е кредитирал с доверие свидетелските показания дадени в хода на съдебното дирене от свидетелите – С. С., Н. Д. и К. М., тъй като е налице противоречие между тях. Счита се още, че районният съд неправилно не е кредитирал с доверие обясненията дадени в хода на съдебното дирене от касатора и показанията на разпитания свидетел К. М. и неправилно е приел, че обясненията на касатора са само проявление на правото му на защита. Счита се, че дадените обяснения от касатора и снетите показания на свидетеля К. М., съпоставени с показанията на първата група свидетели налага извода за установена фактическа обстановка различна от тази, която е възприел районния съд, а от правна страна налага извода, че в конкретния случай касаторът е действал в хипотезата на чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП, която норма е изключение от общото правило и следователно действията му не следва да се възприемат като нарушение на материалния закон, а следва да се възприемат като действия, които закона допуска и задължава водача на ППС да извърши, когато действа в хипотезата на горепосочената правна норма. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът Л.С.Ц., редовно призован, се явява лично и с адв.Н., който излага подробни съображения за неправилност на съдебното решение, аналогични на тези в касационната жалба. Моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление на Ц. е ангажирана административно-наказателната отговорност за това, че на 08.12.2017г. в 09:20часа в гр.Плевен при движение по ул.“Сан Стефано“ на кръстовището с бул.„Христо Ботев“ в посока ул.“Стоян Заимов“, като водач на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 212Д КА“, с рег.№ЕН *** КК управлява като навлиза и преминава през кръстовището на неразрешаващ сигнал (червен) на светофарната уредба, работеща в нормален лежим и монтирана на самото кръстовище. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не е допуснато твърдяното процесуално нарушение, а именно че не е отбелязано за кое от предложенията по чл.6 т.1 от ЗДвП се отнася извършеното нарушение. Съдът е посочил, че за реализиране правото на защита на лицето е напълно достатъчно посочването, че е нарушена нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП. Приел е, че некоректното посочване на относимо предложение, така и липсата на такова посочване, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като, макар и отличаващи се едно от друго, всички предложения се съдържат в диспозицията на една и съща разпоредба. Посочил е, че е от основно значение ясното словестно изписване на нарушението и правилното му обвързване със съответната разпоредба. По отношение на материалния закон, съдът е анализирал групите свидетелски показания и ги е съпоставил със събраните писмени такива. Съдът подробно и мотивирано е посочил защо кредитира с доверие свидетелските показания на св.С., М. и Д. и защо не приема показанията на св.М. и обясненията на жалбоподателя. Счел е, че не е оборена доказателствената сила по чл.189 ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН. Посочил е, че деянието е правилно квалифицирано и правилно е приложена санкционната норма, като не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на водача на МПС. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. 

Възраженията в касационната жалба преповтарят наведените такива пред районния съд, на които последният е отговорил подробно и обосновано. Настоящият състав не констатира пороци на съдебния акт, което да обосновават неговата отмяна. Съдът е установил правилно фактите и е извел правни изводи, които съответстват на доказателствата по делото. Безспорно е извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, поради което правилно Ц. е санкциониран. Деянието е ясно и точно описано, както в акта, така и в НП, и правилно квалифицирано, поради което не е нарушено правото на защита на лицето. Доколкото настоящият състав споделя изводите на районния съд относно фактическата обстановка, не следва да бъде коментирано твърдението, че за касатора в настоящето производство  е била налице хипотезата на чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДвП, а именно, че значението на жълтата светлина на светофарната уредба "Внимание, спри!" не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението, като при подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. Последното е така, тъй като вмененото нарушение е за навлизане и преминаване на червена светлина на светофарната уредба. Не са представени доказателства в обратна насока, които да дават основание за отмяна на наказателното постановление. Решението като съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 752 от 03.10.2018 г., постановено по НАХД № 794 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.