Р E Ш Е Н И Е

№ 23

гр.Плевен, 15 Януари 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 982 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 856 от 17.10.2017 г. г., постановено по нахд № 590/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 16-0938-004682 от 14.12.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, в частта, с която на С.В.А. ***, пл.***, с ЕГН **********, на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и е отменил същото в частта, с която на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Наказанията са наложени на С.А. за това, че на 03.12.2016 г. около 13,20 часа в гр.Плевен, на ул. Стоян Заимов, управлява МПС Ауди А6 с рег.№ СВ***ВА, в посока ул.Дойран, като нарушава зоната на знак В27; паркира на пътното платно като създава пречки за останалите участници в движението; отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ 0152 за употреба на алкохол; издаден талон за медицинско изследване № 0015138.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Плевен –сектор ПП, в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 16-0938-004682 от 14.12.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, в частта, с която на С.В.А. *** на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП . В жалбата се сочи, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът не е изпълнил служебното си задължение да извърши пълна, обективна и всестранна проверка на всички релевантни по делото доказателство, а за да се произнесе е кредитирал само и единствено показанията на свидетелката на жалбоподателя, придружавала го в хотелската стая на 03.12.2016 г., когато служителите от сектор „ПП“ извършвали проверка по постъпилия сигнал за неправилно паркиран автомобил пред х-л „Сити“. Счита, че предвид взаимоотношенията на свидетелката с нарушителя, показанията й не е следва да се приемат от съда като обективни. Сочи, че никъде в съдебното решение не са обсъдени снетите от служителите на сектор „Пътна полиция“ показания, в които същите заявяват, че не са разпореждали на А. лично да премести колата, а той сам е изявил такова желание и едва след като е преместил лекия автомобил се приближил до полицаите, които усетили, че той мирише на алкохол. Навежда доводи за противоречия в мотивите на съда, постановил оспореното решение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да потвърди същото в частта, в която НП е потвърдено.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – С.В.А. се явява лично и моли съда да остави в сила оспореното решение на ПРС.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с АУАН № 4682 е установено, че на 03.12.2016 г. около 13:20 часа в гр. Плевен, ул. „Стоян Заимов“ № 2а, посока ул. „Дойран“ А. управлява л.а. „Ауди А6“ с рег.№***ВА, като нарушава зоната на знак В-27, паркира на пътното платно като създава пречки за останалите участници в движението. Отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер алкотест 7510 за употреба на алкохол. Издаден талон за медицинско изследване № 0015138, с което е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗдВП.  Така описаната фактическа обстановка е отразена в АУАН  и възпроизведена в атакуваното наказателно постановление . От показанията на актосъставителя Е. съдът установил, че на 03.12.2016 г. изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата си Д.. Получили сигнал за неправилно паркиран автомобил в гр. Плевен, ул. „Ст. Заимов“ пред хотел „Сити“. Пристигайки на място, констатирали л.а. „Ауди“ тъмен на цвят, който бил паркиран неправилно като втори ред /по средата между двете платна/ и  създавал пречка за движещите се автомобили. Д. влязъл в хотел „Сити“, за да провери дали водачът на неправилно паркирания автомобил се намира в хотела. След справка на рецепцията на хотела се оказало, че същият е гост на хотела и бил повикан да слезе долу.  След слизането на жалбоподателя, Е. започнал да му съставя фиш за неправилно паркиране, като жалбоподателят не отрекъл нарушението. Служителите на реда разпоредили на жалбоподателя да премести автомобила си, тъй като създава затруднение на движението. Жалбоподателят изпълнил разпореждането и преместил автомобила, след което отново отишъл до полицейския автомобил. Тогава актосъставителят усетил, че жалбоподателят лъха на алкохол и му казал, че ще бъде изпробван за алкохол, но същият категорично отказал. Издаден му бил талон за медицинско изследване. Тези факти според ПРС се установили и от показанията на св.Д.. От показанията на св.Х. било установено, че на 03.12.2016 г. заедно с А. се прибрали към 6 – 7 часа сутринта от дискотека в хотел  „Сити“. Двамата спели, когато към 11.00 часа чули да се чука на вратата и А. бил извикан да слезе долу. След около пет минути той се обадил на Х. да слезе долу пред хотела, за да му даде документите. Според Х. служителите на реда разпоредили на А. да премести автомобила си, тъй като бил неправилно паркиран и пречел на движението и същият изпълнил разпореждането им. След това поискали да му вземат проба за алкохол. ПРС кредитирал с доверие показанията на актосъставителя и свидетелите като логични, непротиворечащи и взаимодопълващи се.  

Въз основа на анализираните доказателства съдът направил извод, че А. към часа, посочен в АУАН на 03.12.2016 г. не е бил водач на МПС. Извършването на такава проверка от страна на полицаи от пътен контрол и отказа за извършването на описаната по - горе проверка с техническо средство, както и неявяването на лицето да даде кръвна проба, би било нарушение ако проверяваното лице е "водач на МПС". Такова качество според решаващия съд се изисква от разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , ако откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества. Съдът направил извод, че в конкретния случай не се доказва по категоричен начин, че към момента на извършване на проверката в 13.20 ч. жалбоподателят е имал качеството на „водач на МПС” и е управлявал процесния л.а.

На тези основания съдът отменил оспореното НП в частта, с която на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на А. е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

 Според касационната инстанция постановеното и оспорено в тази част решение на решаващия съд е неправилно.

Релевантен за отговорността на А. е въпроса дали контролните органи в деня и на мястото на съставяне на акта са възприели, че А. управлява автомобила и на това основание-има ли качеството „водач“ по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. По смисъла на този текст "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. Безспорно е установено от показанията и на тримата разпитани свидетели – Е., Д. и Х., че и тримата са възприели, че, след като рецепционистката на хотела е извикала А. от хотела и той е излязъл на мястото, на което е бил паркиран автомобила му и където са се намирали и полицейските органи, поради констатирано неправилно паркиране на автомобила, А. е преместил същия от мястото, на което е бил паркират. И Д., и Е., и Х. заявяват : „премести автомобила“ , визирайки А.. Показанията на тримата свидетели са еднозначни и непротиворечиви относно факта на възприемане от тяхна страна, че А. е преместил неправилно паркирания автомобил на друго място, което сочи недвусмислено на управление на автомобила от А. и го квалифицира като водач на същия. Небезпротиворечиви са показанията на тримата свидетели дали преместването на автомобила е станало доброволно, по собствена воля от водача, или по разпореждане или приканване от полицейските органи, но това в случая е ирелевантно за отговорността на А. за вмененото нарушение, защото, ако е имал съзнанието, че е употребил алкохол, той е следва да откаже да премести лично автомобила, дори и под угроза за неизпълнение на полицейско разпореждане, най-малко е могъл да предостави управлението на автомобила с оглед на неговото преместване на друго правоспособно лице-неговата приятелка, лице от хотела, някой от полицейските органи или друго лице, което няма данни да е сторил. Затова, като е преместил лично неправилно паркиралия автомобил и това обстоятелство безспорно е било възприето от тримата свидетели, той е добил качеството водач, управляващ автомобила и на това основание е следвало да даде проба за установяване наличието на алкохол, след като е приканен за това. Като не е сторил това, е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което правилно е била ангажирана отговорността му.

Ето защо решението в оспорената част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което НП в тази част да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 856 от 17.10.2017 г. г., постановено по нахд № 590/2017 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 16-0938-004682 от 14.12.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, в частта, с която на С.В.А. ***, пл.***, с ЕГН **********, на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0938-004682 от 14.12.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, в частта, с която на С.В.А. ***, пл.***, с ЕГН **********, на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.