ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1506
гр.Плевен, 19.11.2018 год.
Административен
съд - гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдията
административно дело №970 по описа на Административен съд – Плевен за 2018 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197 и сл.
от АПК.
Образувано е по
жалба от С.Т. ***, с ел.адрес strahilt@mail.bg, против изричен
отказ №83375.10.2018 год. на
заместник-окръжния прокурор гр.Плевен, постановен по заявление по реда на ЗДОИ.
В жалбата се
твърди, че отказът на заместник административен ръководител на Окръжна
прокуратура-Плевен е незаконосъобразен, необоснован, противоречащ на
административно-процесуалните разпоредби, на духа на закона и нищожен в частта,
касаеща въпросите за неговото психическо здраве. Сочи се, че според последните изменения на ЗДОИ, сезираният орган е длъжен да отговаря и на
анонимни писма, стига те да касаят колективният субект гражданско общество, като определящ критерий,
по който възниква задължение за чиновника е темата на въпросите и указаните
информационен носител и адрес за получаване на отговора. Счита, че е важен
смисъла на въпроса и адреса на адресата, а не кой е самият адресат. Счита, че
след като веднъж е идентифициран, следва да бъде записан в дневник, ведно с
електронния адрес и докато няма данни за кражба на идентичност на е-mail, да контактува чрез тази поща. В заключение моли
съда да отмени отказа като незаконосъобразен, необоснован, противоречащ на
административно-процесуалните разпоредби и на духа на закона и и да прогласи
нищожност на отговора на въпросите, касаещи годността на самия административен ръководител. В уточнителна молба излага
становище, че ако сезираният орган твърди, че оспореното писмо не е изпратено
до жалбоподателя, то делото следва да бъде срещу мълчалив отказ за произнасяне
по ЗДОИ, какъвто е недопустим и не може да съществува. Уточнява, че е получил
оспореният отговор на заместник-окръжния прокурор на 5.10.2018 год. по
електронна поща.
Заместник-окръжният
прокурор е депозирал становище с вх.№4439/9.11.2018 год., в което се сочи, че
заявлението от 31.05.2018 год. е постъпило в Окръжна прокуратура –Плевен след
изтичането на работното време и е заведено в деловодството на прокуратурата на
следващия ден-1.06.2018 год., на която дата окръжният прокурор с резолюция върху отпечатаното заявление е
определила заместник-окръжния прокурор, който да го администрира по преписка
№8337/2017 год. Описва водената кореспонденция. Счита, че оспореното писмо не
съставлява отказ по ЗДОИ, тъй като в писмените заявления не се съдържат искания
за предоставяне на информация, свързана с обществения живот в Република
България и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно задължените по закона
субекти съгласно чл.2 от ЗДОИ, а обидни квалификации за събития случили се
преди 1997 год., засягащи конкретни преписки, които към момента не съществуват.
Излага съображения във връзка с водените прокурорски преписки. В заключение
сочи, че ако се приеме, че заявлението поставя началото на процедура по ЗДОИ,
същото е нередовно, тъй като предизвиква съмнения в самоличността на лицето,
което го е депозирало, тъй като е неподписано. С две писма това е посочено на
искателя и същият не се е явил в Окръжна прокуратура-Плевен, за да го приподпише,
както и не е сторил това съобразно разпоредбата на чл.30, ал.1 от АПК, вместо
което е депозирал отново различни по съдържание изявления.
Съдът, за да се
произнесе по жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:
На 31.05.2018 год.С.Т.Т.
е подал по елекронен път-на електронната поща на Окръжна
прокуратура-Плевен заявление с вх.№8337,
заведено на 1.06.2018 год. (приложено на л.40-41 от настоящото дело). Заявлението
е обозначено като такова „по ЗДОИ и искане за дисциплинарно производство за
престъпления на магистратска ОПГ“. В заявлението се съдържат три пункта, като
единствено по пункт първи се претендира да му бъде предоставена информация с
конкретно съдържание под формата на електронна справка на имейла, от който е
изпратено заявлението. Аргумент в посока на извода, че единствено искането по
точка първа от заявлението е отправено
като такова по реда на ЗДОИ, се съдържа в допълнението на л.38, където Т. е
посочил изрично-„допълвам заявлението по ЗДОИ (т.1)…“, както и в титулната част на допълнението към
заявлението, посочено като „допълнение към заявление по ЗДОИ (въпрос в т.1) …“.
В искането са посочени трите имена на заявителя, по точка първа е описана
исканата информация, посочена е предпочитаната форма за предоставяне на достъп
и е посочен адрес-както електронен, така и административен такъв.
На 6.06.2018
год. Т. е подал допълнение към заявление, заведено с вх.№8337/7.06.2018 год. на
л.38 с искане за предоставяне на информация по девет пункта.
На 8.06.2018
год. заместник –окръжен прокурор е изготвил писмо до заявителя, приложено на
л.37, което е в смисъл, че заведеното в Окръжна прокуратура-Плевен писмено изложение не е подписано нито
саморъчно, нито с електронен подпис и не са налице данни за лицето, което го е
съставило, поради което е приложено към преписка №8337/2017 год. на ОП-Плевен и
няма да бъде разглеждано поради анонимността. В становището на
заместник-окръжен прокурор с вх.№4439/9.11.2018 год. е посочено, че този
отговор е изпратен на електронната поща
на заявителя на 8.06.2018 год. в 15,02
часа.
Между страните
се е развила кореспонденция, предвид, че от приложеното на л.36 от делото писмо
с вх.№8337/11.06.2018 год., отново изпратено от Т. *** по електронна поща е
видно, че Т. е поискал от заместник-окръжния прокурор информация цитираният
горе писмен отговор кое писмо, изпратено от Т., касае и е поискал да му
препрати писмото, с оглед потвърждение.
Последвало е
изпращане на приложеното на л.35 от делото писмо №8337/12.06.2018 год. от
страна на заместник-окръжния прокурор до заявителя, в което отново е посочено,
че заведеното в Окръжна прокуратура-Плевен искане не е подписано нито
саморъчно, нито с електронен подпис и не са налице данни за лицето, което го е
съставило, поради което е приложено към преписка №8337/2017 год. и няма да бъде
разглеждано поради анонимността. Посочено е още, че поради невъзможността на
органа да се увери в самоличността на заявителя, не е възможно да бъдат
изпратени исканите писмени данни-част от
преписката, както и че в Окръжна прокуратура-Плевен е създадена организация за
предоставяне на писмените материали за запознаване на лицата, които имат правен
интерес, след установяване на самоличността им и след надлежно отбелязване. Това
писмо отново е изпратено на електронната поща на заявителя и това се установява
от заявеното становище от самия заместник-окръжен прокурор в писмо с
вх.№4439/9.11.2018 год.
Със следващо
електронно писмо №8337/14.06.2018 год. на л.33 Т. отново е поискал пояснение от
заместник-окръжния прокурор, на което е последвало писмо №9337/18.06.2018 год. на л.32 в същия смисъл –
че изявлението не е подписано нито саморъчно, нито с електронен подпис и не са
налице данни за лицето, което го е съставило и поради невъзможност на органа да
се увери в самоличността на заявителя, не е възможно да изпрати на Т.
данни-част от преписката.
Т. със следващо
електронно писмо вх.№8337/18.06.2018 год. на л.31 е поискал от заместник-окръжния прокурор на
гр.Плевен „спешно да ми укажете, може ли да потвърдя авторството на
волеизявленията си писмено, с подпис на хартиено писмо, изпратено по поща? За
да ги разгледате…“
Последвали са
още две писма от заместник-окръжен прокурор с аналогично съдържание като
предходно изпратените и обсъдени от съда писма-8337/27.07.2018 год. на л.7 и
8337/23.08.2018 год. на л.9.
На л.6 от делото
е приложено и оспореното в настоящото производство писмо №8337/5.10.2018 год.,
с което Т. е уведомен отново, че заведеното в Окръжна прокуратура-Плевен
писмено искане за получаване на преписки и справки от РП-Плевен и Окръжна
прокуратура –Плевен не е подписано нито саморъчно, нито с електронен подпис и
не са налице данни за лицето, което го е съставило, а мейлът е
общодостъпен и не е защитен и не е
възможно да се установи лицето, което го ползва. Посочено е още от
заместник-окръжен прокурор, че поради невъзможността да се увери в
самоличността на заявителя, не е възможно да изпрати исканите от него писмени
данни. Сочи се също, че правилата на ЕС, касаещи личните данни на физическите
лица не позволяват на прокуратурата да разпространява лични данни, освен в
случаите на установен правен интерес. Това писмо е достигнало до адресата си на
5.10.2018 год., видно от становището на Т. на л.81 от делото.
Това писмо се
обжалва от Т. с жалба на л.2-4, постъпила по електронен път на 24 октомври 2018
год.
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
С оспореното
в настоящото производство писмо №8337/5.10.2018 год. Т. е уведомен , че
заведеното в Окръжна прокуратура-Плевен писмено искане за получаване на
преписки и справки от РП-Плевен и Окръжна прокуратура –Плевен не е подписано
нито саморъчно, нито с електронен подпис и не са налице данни за лицето, което
го е съставило, а мейлът е общодостъпен
и не е защитен и не е възможно да се установи лицето, което го ползва,
както и че поради невъзможността да се увери в
самоличността на заявителя, не е възможно да изпрати исканите от него писмени
данни и правилата на ЕС, касаещи личните данни на физическите лица не
позволяват на прокуратурата да разпространява лични данни, освен в случаите на
установен правен интерес. Това писмо по същността си представлява изричен отказ
на сезирания орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване
на индивидуален административен акт. Т.е. представлява акт на прекратяване на административната
преписка, тъй като органът е приел, че
на основание чл.30, ал.1 от АПК (съобразно становище вх.№4439/9.11.2018 год.), когато писменото искане не е подписано и
при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация,
административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или
електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това и при непотвърждаване
в срок производството се прекратява. Съобразно разпоредбата на чл.197 от АПК,
находяща се в раздел IV от глава Х, този изричен отказ за произнасяне по
същество подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му. Както беше
посочено, този отказ е достигнал до адресата си на 5.10.2018 год., видно от становището на Т.
на л.81 от делото, а жалбата против него е подадена на 24.10.2018 год., т.е.
след изтичане на регламентирания в чл.197 от АПК 14-дневен срок. Видно е обаче
от оспореното писмо на л.6 от делото, че нито в него, нито в друг придружителен
документ до Т., не е указано пред кой
орган и в какъв срок може да се подаде жалба. При това положение приложим се
явява чл.
140, ал. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба, когато в административния акт
или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв
срок може да бъде се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се
удължава на два месеца. Тоест, при положение, че писмото - отказ, в което не е
указано в какъв срок може да се обжалва, е съобщено на Т. на 5.10.2018 г.,
срокът за оспорването му по съдебен ред изтича на 5.12.2018 г. Жалбата е
подадена в АС - Плевен на 24.10.2018 г. и следователно се явява подадена в
срок.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Искането до органа е депозирано като такова по реда на
ЗДОИ. Задължени субекти по чл. 3,
ал. 1 от ЗДОИ са "органите", т. е. държавните органи, техните
териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България,
които създават или съхраняват обществената информация, определена в чл. 2,
ал. 1 от ЗДОИ. Заявлението от Т. с искане за предоставяне на достъп до
обществена информация, е адресирано до Окръжна прокуратура-Плевен. По аргумент
от разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за съдебната власт, организацията и
ръководството на дейността на съответната прокуратура, в т.ч. сезираната
Окръжна прокуратура-Плевен, се осъществява от нейния административен
ръководител, в случая-Административен ръководител-Окръжен прокурор на Окръжна
прокуратура-Плевен. Разпоредбата на чл.
28, ал. 2 от ЗДОИ предвижда, че органите или изрично определени от тях лица
вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до
исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето
решение. Следователно, актът, който следва да се постанови въз основа на
подаденото от Т. заявление по реда на ЗДОИ, следва да е издаден от Окръжния
прокурор или изрично определено от него лице по смисъла на чл.28, ал.2 от ЗДОИ.
В случая и видно от поставените два броя резолюции върху подаденото от Т.
заявление на л.40 от делото и допълнение към заявление на л.38 от делото, преписката
по подаденото заявление е била разпределена от окръжния прокурор на гр.Плевен с
резолюция, на заместник-окръжен прокурор Н.Пачевски, която
резолюция е била задължителна за изпълнение от последния на основание чл.136,
ал.3 и чл.140, ал.2 от ЗСВ. Поставената резолюция съставлява писмено
разпореждане на компетентното по закон длъжностно лице да се произнесе по
искане за предоставяне на достъп до обществена информация-в случая окръжния
прокурор на гр.Плевен, към подчинен нему прокурор от поверената му
прокуратура-в случая заместник-окръжния прокурор на гр.Плевен, който следва да
предприеме съответните действия по движение на съответната преписка, която му е
разпределена. На това основание съдът приема, че с поставената резолюция е
налице нарочно писмено овластяване на заместник-окръжния прокурор от окръжния
прокурор на гр.Плевен по реда на чл.28, ал.2 от ЗДОИ да се произнесе по
подадено искане по реда на ЗДОИ, депозирано от С.Т.. Оспореният отговор е
издаден именно от заместник-окръжния прокурор на гр.Плевен. Затова съдът
приема, че оспореният отговор
№8337/5.10.2018 год. е издаден от компетентен орган.
Както беше
посочено вече, оспореното писмо обективира изричен отказ на заместник-окръжния
прокурор на гр.Плевен да се произнесе по подаденото заявление от Т.. Като
мотиви на този отказ е посочено, че
искането на Т. не е подписано нито саморъчно, нито с електронен подпис и не са
налице данни за лицето, което го е съставило, а мейлът е общодостъпен и не е
защитен и не е възможно да се установи лицето, което го ползва, затова е налице
невъзможност на сезирания орган да се увери в самоличността на заявителя и да му изпрати исканите данни.трите
имена, съответно наименованието и седалището на заявителя;
2.
описание на исканата информация;
3.
предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация;
4. адреса
за кореспонденция със заявителя.
Тези основания за отказ да се разгледа по
същество отправеното искане са незаконосъобразни. На първо място неправилно е
приетото от органа, че не са налице данни за лицето, което е подало
искането/исканията. Заявление №8337/1.06.2018 год. (т.1 от същото според
заявеното от Т.) и допълнение към заявлението №8337/7.06.2018 са подадени в
писмена форма и имат обозначен автор чрез посочване на трите имена на
заявителя-С.Т.Т., на когото при това са посочени и административен адрес за
кореспонденция, и електронен такъв. Именно по повод това заявление/заявления се е развила дълга кореспонденция между
заявителя и заместник-окръжния прокурор, цитирана по-горе в изложението от
съда, като на всеки един етап от тази кореспонденция заместник-окръжният
прокурор е изпращал отговори до заявителя на посочения от него електронен
адрес. Налага се извод, че в нито един момент не е възникнало съмнение относно
авторството на заявлението и това е ясно именно от водената кореспонденция, при
която отговорите до заявителя са изпращани именно на електронния адрес, от
който е подадено заявлението. На второ място, изискването за лично полагане на саморъчен
подпис върху заявлението, респективно за удостоверяване наличието на електронен
подпис, не намира законово основание. По аргумент от чл. 25 от
Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ)
и чл.
24, ал. 2 от ЗДОИ, личният подпис не
е задължителен реквизит на заявлението за достъп до обществена информация. А
съгласно чл.24, ал.1 от ЗДОИ, заявлението се счита за писмено и в случаите,
когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл.
15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в.
В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
(OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги. Незаконосъобразно и без да
отчита принципа за прилагане на специалната норма, решаващият орган се позовава на общото правило
на чл.
30 от АПК (позоваването не се съдържа в оспореното писмо, но се съдържа в
становище вх.№4439/9.11.2018), за да обоснове необходимостта от собственоръчен
или електронен подпис за потвърждаване на подадено писмено искане.
Вярно е, че съгласно чл. 30 от
АПК, когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда
от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква
неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок
от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се
прекратява. Независимо от горното обаче, разпоредбата на чл.29, ал.1 от АПК
предвижда, че ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване
на индивидуален административен акт се подава писмено или устно, като
заявителят избира формата и начина на заявяване. Т.е. , за да се приложат
разпоредбите на АПК и в частност тази на чл.30, е необходимо в специален закон
да не е предвидено друго. В случая обаче, според специалния закон – ЗДОИ, заявлението за предоставяне на достъп до
обществена информация съдържа: 1. трите имена, съответно наименованието и
седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. предпочитаната
форма за предоставяне на достъп до исканата информация и 4. адреса за
кореспонденция със заявителя (чл. 25 от
ЗДОИ). Заявлението №8337/1.06.2018
год. (т.1 от същото според заявеното от Т.) и допълнение към заявлението
№8337/7.06.2018 на С.Т. отговарят на изброените изисквания, предвидени в
специалния закон. От друга страна и съобразно чл.24 от ЗДОИ, за
кореспонденцията по ЗДОИ не се изисква
ползването на електронен подпис. ЗДОИ се
прилага за процедури по достъп до обществена информация, а Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) за всички процедури с изключение на
изрично обозначените в закона. На практика към ЗЕДЕП препраща чл.
29, ал. 4 от АПК (вече отменен), но първата алинея на тази разпоредба
предвижда възможност в специален закон (какъвто е ЗДОИ)
да се уредят различни изисквания към исканията за образуване на административно
производство. В подкрепа на това тълкуване е и изричната законодателна промяна
на чл.24, настъпила през 2015 год., предвиждаща изрично липсата на необходимост
от електронен подпис. С. чл.
24, ал. 2 от ЗДОИ заявлението се
счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса
на електронната поща по чл. 15,
ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в.
В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на ЗЕДЕП. Допълнително
следва да бъде посочено, че не е ясно от какво са произтекли съмненията относно
самоличността на подателя на заявлението при положение, че е налице изобилна
кореспонденция между двете страни по спора.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че в противоречие с материалния закон органът е приел,
че на посочените основания следва да прекрати производството по подадено и
регистрирано заявление, поради неговата нередовност, само защото не е подписано
лично, дори без да са дадени указания за това. Ето защо съдът намира, че сезирането
е било редовно, поради което прекратяването на производството от
заместник-окръжния прокурор, обективирано в писмо №8337/5.10.2018 год. е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да бъде
върнато като преписка за произнасяне с нарочен писмен акт. Сезираният с редовно
заявление по реда на ЗДОИ орган, следва да прецени дали исканата информация е обществена
такава, дали се засягат интересите на трети лица, дали представлява защитена по
друг ред информация и т.н. и в срока,
регламентират в ЗДОИ да постанови мотивирано решение, с което да предостави или
да откаже предоставянето на исканата информация. Ако не разполага с цялата или
с част от исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в
14-дневен срок от получаване на заявлението той следва да препрати заявлението
изцяло или в съответната част, като уведоми за това заявителя. Когато органът
не разполага изцяло или частично с исканата информация и няма данни за нейното
местонахождение, в 14-дневен срок той следва да уведоми за това заявителя.
По
изложените съображения Административен съд-Плевен
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изричен отказ на заместник-окръжния
прокурор на гр.Плевен, обективиран в писмо №8337/5.10.2018 год., да се
произнесе по подадени от С.Т.Т. : заявление №8337/1.06.2018 год. и допълнение
към заявление №83377.06.2018 год.
ВРЪЩА делото като преписка на Окръжна
прокуратура - Плевен за произнасяне по заявление №8337/1.06.2018 год. и
допълнение към заявление №83377.06.2018 год. , подадени от С.Т. ***, при спазване на изискванията на Закона за достъп до
обществена информация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 7 (седем) дневен срок от съобщението с
частна жалба от страните, участващи в административното производство.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на Окръжна прокуратура
Плевен.
СЪДИЯ: