Р E Ш Е Н И Е

№ 61

гр.Плевен, 5 Февруари 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

Цветелина Кънева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от Председателя касационно административно-наказателно дело № 968 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 212 от 26.09.2017 г., постановено по НАХД № 400/2017 г., Червенобрежки районен съд е потвърдил наказателно постановление № 236-16/21.11.2016 г. на Председателя на комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с което на П.В.К., с ЕГН ********** *** му е наложена глоба в размер на 1000.00 лв. /хиляда лв./, като правилно и законосъобразно.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П.В.К. от гр. Ч. Бряг, който излага доводи, че съдът не се е произнесъл по оплакванията в жалбата и напълно бланкетно и необосновано е потвърдил обжалваното НП. Касаторът твърди, че не са изпълнени указанията на Административен съд- Плевен, дадени с предходно касационно решение по същото дело. Сочи се, че при новото разглеждане на производството, Районен съд- Ч. Бряг отново не е обсъдил направените с жалбата оплаквания, а именно обстоятелствата около събирането на договора за правна помощ като писмено доказателство, не е взето предвид обстоятелството, че делото, във връзка с което е сключен въпросният договор е прекратено и не е извършвано заплащане на договорен адвокатски хонорар, както и че макар и със закъснение, договорът е деклариран, което предполага ниска степен на обществена опасност, ако се приеме, че изобщо е налице нарушение на ЗПУКИ.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмени бележки, в които навежда доводи във връзка с приложимостта на чл.28 от ЗАНН, въпреки обстоятелството, че се касае за нарушение, което е на формално извършване. В заключение се прави искане да бъде отменено като незаконосъобразно решението на Районен съд- Ч.Бряг

Ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт С. Д., който пледира да бъде потвърдено решението на Червенобрежки районен съд като правилно и законосъобразно. Излага твърдения, че се касае за нарушение на формално извършване, поради което са без правно значение обстоятелствата дали договорът е бил изпълнен, осъществявано ли е фактически процесуално представителство, дали е било заплатено договореното адвокатско възнаграждение и налице ли е настъпил вредоносен резултат. Твърди, че горните обстоятелства, макар и да не съставляват смекчаващи отговорността такива поради характера на извършеното нарушение, все пак са били съобразени от административнонаказващия орган, който е наложил наказанието в предвидения от закона минимален размер.

Процесуалният представител на ответника представя и писмени бележки, в които излага твърдения за неоснователност на твърденията на касатора във връзка със законосъобразното събиране като доказателство на процесния договор за правна помощ, твърди се несъстоятелност на изложените аргументи, свързани с обстоятелството, че не е налице изпълнение на договора за правна помощ. По отношение на обстоятелството, че договорът впоследствие е бил деклариран, ответникът излага доводи, че това обстоятелство не дава основание за приложение разпоредбата на чл.28,б.“а“ ЗАНН, както и че същото е отчетено при определяне размера на наложеното наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение въззинният съд е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят е адвокат от Адвокатска колегия- Плевен, както й общински съветник в Общински съвет при Община- Червен бряг, т.е. лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т.9 от ЗПУКИ. По отношение на жалбоподателя е било проведено производство по реда на Глава VI от ЗПУКИ по сигнал с рег. № С-2016-153/27.07.2016 г. от КПУКИ. В хода на производството е установено, че между „Обществено хранене“ ЕООД, с ЕИК 824106105 - търговско дружество с едноличен собственик на капитала- Община Червен бряг и касатора е бил сключен писмен договор № 0006060/10.03.2016г. за правна защита и съдействие, който не е бил деклариран в седемдневен с декларация по чл.12, т.2 от ЗПУКИ. При извършената проверка е констатирано административно нарушение на чл.15 вр. чл.12, т.3 от ЗПУКИ и жалбоподателя бил поканен и след като се явил му бил съставен АУАН № 215/24.10.2016 г. Било констатирано, че в законоустановения срок – до 17.03.2016 г. пред Постоянната комисия по чл.25, ал.2, т.3 от с.з. при Общински съвет – Червен бряг не е била подадена декларация за промяна на обстоятелствата, декларирани от него с декларация по чл.12, т.2 от ЗПУКИ. В така съставения АУАН жалбоподателят собственоръчно е написал обяснения, че е бил ангажиран като адвокат, изготвил е исковата молба, която е внесъл в РС – Червен бряг и по която било образувано гр.д., впоследствие прекратено поради невнасяне на държавната такса. В законоустановения срок жалбоподателя подал и молба, ведно с удостоверение от „Обществено хранене“ ЕООД, че сумата по договор № 0006060 за правна защита и съдействие не е платена. Въз основа на издадения АУАН било съставено наказателно постановление № 236-16/21.11.2016 г., същото било връчено на 25.11.2016 г. лично на жалбоподателя.

Горните обстоятелства са установени със събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства- договор № 0006060/10.03.2016г. за правна защита и съдействие, сключен между П.В.К. и общинска фирма „Обществено хранене“ ЕООД; клетвен лист на П.К., общински съветник в Общински Съвет – гр. Червен бряг от 10.11.2015 г.; Декларация по чл. 12 т. 1 от ЗПУКИ на П.К., с рег. № 13/10.11.2015 г. на Общински съвет – гр. Червен бряг; Декларация по чл. 12, т. 2 от ЗПУКИ на П.К. с рег. № 52/24.11.2015 г. на Общински съвет – гр. Червен бряг; Протокол № 59/ 27.09.2016 г. на КПУКИ; Решение на КПУКИ от 03.10.2013 г. и докладна записка от 06.10.2016 г., съдържащи данни за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.15 вр. чл.12, т.3 от ЗПУКИ.

Настоящият съд намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени от компетентни административни органи и в рамките на предоставените им правомощия. АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че касаторът не е изпълнил задължението си за подаване на декларацията по чл.12, т.3 от ЗПУКИ в законоустановения по чл.15 от същия закон седемдневен срок. Правилно е определена и приложена санкционната разпоредба на чл.34, ал.1 от ЗПУКИ.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на касатора във връзка с неизпълнение на указанията, дадени от касационната инстанция при предходното разглеждане на производството. Въззивният съд, макар и бланкетно, е взел отношение по оплакванията на жалбоподателя, а по аргумент от чл.227, ал.1 АПК, настоящият съд не може да върне повторно производството за разглеждане, поради което следва да произнесе по направените с касационната жалба оплаквания, които повтарят тези, релевирани пред РС- Ч.Бряг.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията за реда, по който е събран като доказателство договорът за правна защита и съдействие, който е предмет на делото. Същият е събран от административнонаказващия орган в хода на производство по гл. VI от ЗПУКИ и е приложен по въззивното АНД, чието решение е предмет на касационно обжалване. В съдебното производство договорът /като писмено доказателство/ не е оспорен от страните. Касаторът няма релевирани твърдения, че такъв договор не е бил сключен. Не оспорва и датата на сключването му. Оплакванията в касационната жалба са в насока, че по този договор фактически не е осъществена правна помощ и не е получено адвокатско възнаграждение. Тези доводи обаче са ирелевантни по отношение осъществяване състава на нарушението от страна на касатора. За него е възникнало задължение за деклариране в момента, в който е настъпила промяна в обстоятелствата, които подлежат на деклариране по чл.12, т.1 или т.2 ЗПУКИ. Законодателят не е свързал задължението за деклариране с обстоятелствата, свързани с реалното изпълнение или неизпълнението на сключения договор. Освен това не отговаря на истината обстоятелството, че касаторът не е предоставял правна помощ във връзка с този договор. В АУАН собственоръчно г-н П.К. е написал възражение, от което е видно, че е изготвил искова молба, която е внесъл в съда.

Настоящият съд намира неосноватени оплакванията на касатора, свързани с обстоятелството, че договорът е деклариран, но след изтичане на законоустановения срок, във връзка с което, както и поради неизпълнението на този договор и липса на плащане по него са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Нарушението, за което е наложено административното наказание е  формално и за съставомерността му  не се изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения. Ето защо при този вид нарушения не може да има маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН от една страна, а от друга не могат да се обосноват смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид. Ето защо в този конкретен случай (поради факта, че нарушението е безрезултатно), липсата на настъпили вредни последици, която липса е преценена от законодателя при формулиране на състава на конкретното деяние, не може да се цени едновременно и като едно от основанията за квалификация на случая като маловажен. При тези съображения касационната инстанция преценява, че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, до какъвто извод е достигнал и РС. Санкционираният субект е извършил нарушение от посочения вид за първи път, което е съобразено от административнонаказващия орган. Очевидно са съобразени и останалите, посочени по- горе доводи, поради което е наложено минималното предвидено от закона наказание..

Ето защо, като е достигнал до извод за законосъобразност на атакуваното НП, ЧРС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 212 от 26.09.2017 г., постановено по НАХД № 400/2017 г., по описа на Червенобрежки районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.