Решение по Административно дело 961/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 167

22 март 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Плевен, втори състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 961 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145, ал.2, т.1 пр.2 от АПК.

Образувано е по жалба от Д.Л.Й.Б. и П.П.Б.,***, ***, против отказ на Заместник Кмета на Община Плевен, обективиран в писмо изх. № ТСУиС 94Д-2052-1/19.10.2017г. по описа на Община Плевен.

С оспорения отказ не е уважена молба с вх. рег. № ТСУиС 94Д-2052-1/20.09.2017г., подадена двамата жалбоподатели чрез пълномощникът им адв. И.Н., с която е отправено искане за извършване на проверка за установяване наличие на предпоставките за издаване на заповед по чл.49, ал.4 от ЗУЕС, с която да задължи собствениците на обекти в етажната собственост да ремонтират вертикалната мръсна канализация.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ. Оспорват се изложените доводи, че се касае за ремонт, който не е неотложен по смисъла на § 1, т.16 от ДР на ЗУЕС, а необходим такъв, поради което общото събрание на етажната собственост е било нередовно свикано. Твърди се, че е налице необходимост от подмяна на вертикалната мръсна канализация на имота, т.к. същата е амортизирана, съществуват течове в близост до ел. инсталацията на сградата, които създават опасност за живота и здравето на хората, а и е налице опасност от зарази. С оглед горното се изразява становище, че се касае за неотложен ремонт по смисъла на закона, поради което е спазена процедурата за свикване на общо събрание на етажната собственост при неотложен случай, с оглед на което постановеният отказ е неправилен. В заключение се иска да бъде отменен обжалваният отказ като противоречащ на чл.49, ал.4 от ЗУЕС, както и да бъде задължен Кмета на Община Плевен да предприеме необходимите действия и да издаде исканата заповед. Претендират се направените разноски по водене на делото.

Постъпил е писмен отговор от ответника, с който се оспорва жалбата. Излагат се доводи, че извършването на ремонти на общите части на сградата се извършва по решение на общото събрание на собствениците, съобразно чл.48 от ЗУЕС, за която цел в етажната собственост следва да има създаден фонд „Ремонт и обновяване“. При неотложен ремонт, съобразно чл.49 ЗУЕС, с решение на общото събрание се отпускат средства от специалния фонд, а когато такива липсват или не са достатъчни, незабавно се свиква общо събрание за приемане на решение за събирането им. Ответникът твърди, че едва след изпълнение на горното и и ако ремонтът не бъде извършен, живущите в етажната собственост уведомяват кмета, който обаче не е обвързан с искането, а следва да установи налице ли са предвидените от закона предпоставки за издаване на заповед за извършване на неотложен ремонт.Твърди се, че заповедта по чл.49, ал.4 от ЗУЕС е крайна мярка на принуда, която се прилага едва след изчерпване на всички правомощия на собствениците и едва след доказване на всички законови изисквания, както и след извършване на проверка от кмета на общината, при която да се установи, че действително се касае за неотложен ремонт по смисъла на § 1, т.9 от ДР на ЗУЕС. В заключение се излага становище, че отказът на административния орган е правилен и законосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв.И.Н. ***, който пледира да бъде уважена подадената жалба. Представя писмена защита, в която излага доводи, че от изслушаната в съдебно заседание съдебно-техническа експертиза се установява наличие на необходимост от неотложен ремонт. Твърди, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че е направен опит за свикване на общо събрание на етажната собственост от заинтересован собственик на обект в етажната собственост при условията на „неотложен случай“ по смисъла на § 1, т.16 от ЗУЕС, за да бъде взето решение за извършване на неотложен ремонт, но такова не е било проведено поради изискването ОС да се председателства задължително от управителя на етажната собственост, който обаче проявил незаинтересованост от провеждането му. Ето защо се излагат доводи, че са налице предпоставките за приложение на чл.49, ал.3 от ЗУЕС, която дава възможност всеки заинтересован да сезира кмета на общината, като последният е длъжен да направи проверка и да издаде съответен административен акт. В заключение се иска да бъде отменен отказа на административния орган като незаконосъобразен и да бъдат дадени задължителни указания на ответника. Претендират се направените деловодни разноски.

Ответникът се представлява от юрк. З., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че подадената жалба е недопустима поради липса на валидно подадено искане за издаване на акт по чл.49, ал.4 от ЗУЕС. Излага доводи, че липсва годен за обжалване административен акт, тъй като не са събрани доказателства собствениците в процесната етажна собственост да са осъществили всички предвидени от закона задължения за поддържане и управление на общите части чрез валидно проведено общо събрание и чрез приемане на решение за отпускане на средства или събиране на такива във фонд „Ремонт и обновяване на етажната собственост“. Развива доводи, че обжалваният отговор на Зам. Кмета на Община Плевен не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, тъй като не е издаден от оправомощен по ЗУЕС административен орган и с него не се признават или погасяват права и задължения на жалбоподателите, а се касае за даване на указания и препоръки. Представя писмени бележки, в които са развити подробни доводи относно посочените по- горе твърдения. В тях се излагат и доводи, че молбата до административния орган не е подадена от лице, притежаващо активна легитимация, че жалбоподателите не са доказали наличието на всички предпоставки, обуславящи възникване на задължение за произнасяне по смисъла на чл.49, ал.4 от ЗУЕС, както и, че не е спазен редът за провеждане на общото събрание от собствениците на ЕС съгласно чл.12-17 ЗУЕС. В заключение прави искане подадената жалба да бъде оставена без разглеждане. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, изложеното в обжалвания административен акт, жалбата против него, отговора на ответника и становищата на страните от открито съдебно заседание, намира за установено следното :

На първо място съдът счита за неоснователни доводите на ответника, че оспореният акт не съставлява отказ за издаване на заповед по чл.49, ал.4 от ЗУЕС. Видно от писмо изх. № ТСУиС 94Д-2052-1/19.10.2017г. по описа на Община Плевен /л.3 от делото/ Заместник Кмета се е произнесъл по „сигнал вх. рег. № ТСУиС 94Д-2052-1/20.09.2017г.“ , който всъщност представлява подадената молба от двамата жалбоподатели, съдържаща изрично искане за извършване на проверка и установяване на предпоставките за издаване на заповед по чл.49, ал.4 от ЗУЕС, която е адресирана до компетентния да извърши това адм. орган- Кмета на Общината /л.14/. Ето защо не може да се приеме тезата на процесуалния представител на ответника, че оспореният акт не съставлява отказ по смисъла на АПК. Независимо от изложените в него доводи, в крайна сметка с него не е извършено исканото от жалбоподателите действие- издаване на заповед по чл.49, ал.4 ЗУЕС, а ако Зам. Кмета е счел, че молбата не е от негова компетентност /каквото твърдение е налице в писмените бележки на ответника/, то е следвало не да се произнася по нея под каквато и да е форма, а да я изпрати на компетентния административен орган съобразно чл.31, ал.2 АПК. Съдът намира за неоснователни и доводите на процесуалния представител на ответника относно обстоятелството, че административният орган не е сезиран от лице, притежаващо процесуална легитимация. Това обстоятелство е част от проверката за допустимост на искането по смисъла на чл.27, ал.2 АПК, която е следвало да бъде извършена от сезирания административен орган и при наличие на такава констатация е следвало да бъде приложен чл.30, ал.2 АПК, едва след което е следвало да бъде издаден административен акт /респ. мотивиран отказ/, или производството да бъде прекратено, ако недостатъците в заявлението не бъдат отстранени.

Освен посочените обстоятелства, касаещи законосъобразността на административното производство, съдът намира, че постановеният отказ не е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл.49, ал.4 от ЗУЕС. Съгласно горната разпоредба компетентен да се произнесе по подадената молба е Кметът или оправомощено от него длъжностно лице. С определение № 1398/22.11.2017г. съдът е указал на ответника представянето на акт, с който са му делегирани правомощия по смисъла на чл.49, ал.4 от ЗУЕС, но до приключване на съдебното производство такъв не е представен. Действително тежестта на доказване в настоящето производство е на жалбоподателите, но по отношение на проверката на компетентността на административния орган са приложими разпоредбите на чл.9, ал.1 и сл. АПК, с които е установено служебното начало за установяване на правно релевантни обстоятелства. Освен това в писмените бележки на ответника е налице признание за това обстоятелство. В тях се сочи : „…На следващо място е необходимо отказът да произлиза от оправомощен от закона административен орган. В случая липсва както валидно подадено искане, така и изричен отказ на компетентния административен орган да издаде административен акт…“ /л.58 от делото, предпоследен абзац/.

Ето защо следва да се приеме, че постановеният отказ, предмет на настоящето производство е нищожен поради некомпетентност на издалия го административен орган. Предвид горното и на основание чл.173, ал.2 АПК административната преписка следва да се изпрати на Кмета на Община Плевен за произнасяне при съобразяване разпоредбите на дял втори от АПК- „Производства пред административните органи“.

С оглед този изход от делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде осъдена Община Плевен да заплати на жалбоподателите разноските съобразно представения списък, а именно 350 лв. адвокатско възнаграждение, 20 лв. държавна такса за завеждане на делото и 300 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА нищожността на отказ за издаване на заповед по чл.49, ал.4 от ЗУЕС на Заместник Кмета на Община Плевен, обективиран в писмо изх. № ТСУиС 94Д-2052-1/19.10.2017г. по описа на Община Плевен.

ОСЪЖДА Община- Плевен да заплати на жалбоподателите Д.Л.Й.Б. и П.П.Б.,***, ***, сумата 350 лв. адвокатско възнаграждение, 20 лв. държавна такса за завеждане на делото и 300 лв. за възнаграждение на вещо лице.

ИЗПРАЩА на основание чл.173, ал.2 АПК административната преписка на Кмета на Община Плевен за произнасяне при съобразяване разпоредбите на дял втори от АПК- „Производства пред административните органи“.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :