Р E Ш Е Н И Е

№ 759

гр.Плевен, 19 Декември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИEВА

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 955 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 36 от 11.07.2018 год., постановено по НАХД № 74/2018 год., Районен съд- Никопол е отменил наказателно постановление № 15-1502874/12.06.2014г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Плевен, с което на Р. А. К. с ЕГН ********** , на основание 416, ал. 5, вр. чл.415, ал.2 от КТ, му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 000 лева, за нарушение на чл. 402, ал. 2 КТ.

Със същото решение съдът е постановил, че прекратява административнонаказателното производство, образувано против Р. А. К. с ЕГН ********** с АУАН № 15-1502874 от 03.04.2014г.,  съставен от гл.инспектор при Дирекция “Инспекция по труда“ Плевен, поради изтичане на абсолютната давност за административно-наказателно преследване.

Против горното решение е постъпила касационна жалба от Дирекция “Инспекция по труда“ Плевен, подадена чрез юрк. Р.И., в която се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Касаторът твърди, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не са опровергали констатациите от АУАН, който се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, в който смисъл е разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, а въззивният съд не е анализирал представените от Дирекция “Инспекция по труда“ Плевен доказателства, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. На следващо място се оспорват доводите на РС- Никопол за изтекла абсолютна давност за търсене на административнонаказателна отговорност и се твърди, че същата е четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението, а не три години и половина, както е посочил съдът. В заключение се прави искане да бъде отменено обжалваното решение на РС- Никопол и да се потвърди процесното НП.

Постъпило е писмено становище от ответника по касационната жалба, представляван от адв. К., в което се излагат доводи за законосъобразност на решението, постановено от РС- Никопол и се оспорват доводите, изложени в касационната жалба. Сочи се, че е налице изтекла абсолютна погасителна давност, както правилно е приел въззивният съд, която съставлява абсолютна предпоставка за прекратяване на административнонаказателното производство. Твърди се, че въпросната давност е тригодишна, а не четири години и половина, каквито доводи се излагат от касатора. Излагат се доводи, че решението на РС- Никопол е правилно и обосновано, както и че е постановено след обстойно изясняване на фактическата обстановка и преценка на събраните по делото доказателства. В заключение се прави искане да бъде оставено в сила решението на въззивния съд. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и ангажира допълнителни доводи към касационната жалба. Ответникът също не се представлява и не излага допълнителни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде потвърдено решението на Никополски районен съд.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, докладвано от съдиите Лозан Панов и Румен Петров, разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Съобразно разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. срокът по чл. 80, ал.1, т.5 от НК, който е три години. От горното следва, че абсолютната давност за погасяване на наказателното преследване е 4 год. и 6 мес. От АУАН № 15- 1502874/03.04.2014г. е видно, че същият е издаден за нарушение, извършено на датата на издаването му, а именно 03.04.2014г. От гореизложеното е видно, че абсолютната давност по смисъла на чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК е изтекла на 03.10.2018г.

Поради тези съображения решението на РС- Никопол се явява правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

По отношение на претендираните от процесуалния представител на ответника по касационната жалба разноски следва да се посочи, че съгласно тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на ВАС административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 11.07.2018 год., постановено по НАХД № 74/2018 год. по описа на Районен съд – Никопол.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.