Р E Ш Е Н И Е

№ 695

гр.Плевен, 21 Ноември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина И.

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 954 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 37 от 11.07.2018 г., постановено по НАХД № 75 по описа за 2018г., Районен съд – Никопол е отменил Наказателно постановление № 15-1502873/12.06.2014 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на ЕТ „Дар-Р. К.“ гр.София, в качеството на работодател, е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 415, ал. 2 от КТ имуществена санкция в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 402 ал.2 от КТ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, чрез юрисконсулт Р.И., в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Счита се, че оспореното решение е постановено при нарушение разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва се, че нарушението е установено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ по безспорен начин, като е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Счита се, че съвсем неправилно районният съд постановява своето решение без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.416 ал.1 от КТ АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, като пред районния съд ЕТ не е успял да докаже, че е оказал съдействие на контролните органи при извършване на проверката. Сочи се, че съдът не прави внимателен анализ на представените доказателства, а именно констативен протокол и недовършена декларация от св.М. Д.. Сочи се още, че районният съд неправилно е посочил срокът на погасителната давност, който е четири години и половина, а не три години и половина. В заключение се моли да отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

От ответника по делото не е подадено писмено възражение по касационната жалба.

В съдебно заседание за касатора Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен се явява юрисконсулт И., която поддържа касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв.К., който счита касационната жалба за неоснователна. Представя писмени бележки с доводи за незаконосъобразност на НП. Моли за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на ЕТ „Дар-Р. К.“ гр.София за това, че при извършена проверка в стопанска база, намираща се в с.Черковица на 26.02.2014г. в 11.30часа, стопанисван от ЕТ, представлявано от Р. К., е установено, че в качеството на работодател ЕТ е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като не оказва съдействие на контролните органи на Инспекция по труда Плевен при изпълнение на техните функции. Изрично е посочено, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.402 ал.2 от КТ.

За да отмени наказателното постановление районният съд е анализирал доказателствата по делото и е приел, че не може да се направи категоричен извод дали е извършено нарушение по чл.402 ал.2 от КТ, т.е. дали Р. К. е отказал съдействие при извършване на проверката. В тази връзка е достигнал до извод, че не е ясно точно с кои действия К. е осъществил състава на вмененото му нарушение.

Решението е правилно, като настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, поради което не е необходимо същите да бъдат преповтаряни.

По възраженията в касационната жалба следва да се посочи, че от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява Р. К. да е осъществил състава на нарушение на чл.402 ал.2 от КТ. Последната норма изисква работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. В конкретния случай не е установено по какъв начин и с кои свои действия работодателят, в лицето на ЕТ, не е оказал съдействие на контролните органи. По отношение на наведеното в касационната жалба, че К. не е дал възможност на св.Д. да довърши попълването на декларацията, следва да се посочи, че самият св.Д. опровергава това твърдение като заявява „…Някаква декларация мисля че беше за месторабота. Попълних си имената и ЕГН и като видях че е за месторабота спрях да я попълвам, защото аз не работя там….Декларацията си остана там на място. Спрях да я попълвам като разбрах, че трябва да попълня месторабота“. Нещо повече, санкционната норма на чл.415 ал.2 от КТ изисква противозаконно пречене на контролните органи да изпълнят служебните си задължения, каквото по делото не се установява. Също така към настоящия момент е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК вр. чл.84 от ЗАНН от четири години и половина от момента на извършване на нарушението – 26.02.2014г., което също е основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

Независимо от изхода на делото, разноски на ответника по касация не се дължат съобразно ТР №2/03.06.2009г. на ОС на ВАС по т.д.№7/2008г., съгласно което административните съдилища не присъждат разноски в производства по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37 от 11.07.2018 г., постановено по НАХД № 75 по описа за 2018г. на Районен съд – Никопол.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ЕТ „Дар-Р. К.“ гр.София за присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.