РЕШЕНИЕ

64

гр.Плевен, 08.02.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет  и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                               Председател:  Снежина Иванова

 

при секретаря Десислава Добрева ,като разгледа докладваното от съдия Иванова адм.дело № 954 по описа за 2017г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

По искова молба на Д.И.И., ЕГН **********,*** срещу  ОП „Център за Градска мобилност“, гр. Плевен , ЕИК 000413974 с искане за отмяна на принудителна административна мярка „репатриране на автомобил”, наложена на 31.10.2017 г. от служител на Община Плевен  и присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 лева – заплатена такса по принудителната административна мярка и 1000 лева разходи, които следва да бъдат направени за поправка на нанесените поражения по автомобила и обезщетение за неимуществени вреди в размер за причинени притеснения, неудобство, безпокойство и психически стрес e образувано адм. дело № 951 по описа на АС Плевен и с определение от 08.11.2017 г. съдът е отделил да разглеждане в отделно съдебно производство  жалбата на Д.И.И., ЕГН **********,*** срещу принудителна административна мярка „репатриране на автомобил”, наложена на 31.10.2017 г. от служител на Община Плевен  с искане за отмяна.

Предмет на настоящото съдебно производство е жалбата на Д.И.И., ЕГН **********,*** срещу принудителна административна мярка „репатриране на автомобил”, наложена на 31.10.2017 г. от служител на Община Плевен  с искане за отмяна.

В жалбата лицето посочва, че принудителната мярка е незаконосъобразна, тъй като автомобилът  не е паркиран в зона на действие на знак В27, тъй като такъв знак не съществува, като за времето на паркиране не е създадена опасност на участниците в движението. Счита, че не са налице фактически основания за прилагане на чл. 171, т. 5 , б. „б“ от ЗДвП. Моли за отмяна на принудителната административна мярка, обективирана във фискален бон, издаден на 31.12.0.2017 г в 10.45 часа. Моли за присъждане на разноски.

 В съдебно заседание оспорващият - Д.И.И., ЕГН **********,*** не се явява, представлява се от  адв. Я.Д., който поддържа жалбата и намира, че нареждане №0001810 от 31.10.2017 година на инспектор в Община Плевен за преместване на МПС е издадено от лице, което по длъжностна характеристика няма правомощия да издава разпореждания по ЗДвП. С оглед представена схема на пътни знаци на бул. „Русе“, гр. Плевен няма пътни знаци В 27 и Т17, които да указват забрана за паркиране. Липсва правно основание за издаване на оспорения акт, а посочването на чл. 168 от ЗДвП не представлява такова, тъй като тази норма определя лицата, които са компетентни да прилагат принудителни административни мерки. Моли за отмяна на акта и присъждане на разноски.

Ответникът  - Ю. Х. С. – гл. инспектор в звено „Инспекторат“ в Община Плевен, се явява като посочва, че жалбата е основателна и не оспорва, че актът е незаконосъобразен.

Административен съд-Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.01.2017 година Ю. Х. С. – гл. инспектор в звено „Инспекторат“ в Община Плевен издава нареждане за принудително преместване на неправилно паркирано ППС № 0001810, с което се разпорежда да се извърши принудително преместване на ППС чрез използване на автомобил тип „Паяк“ на специализиран паркинг, находящ се в гр. Плевен на ул. „Гургулят“ № 2, стр. кв. 181а на ППС с рег. № ЕН ***КК, марка BMW, паркирано на бул. „Русе“.

Представен е на л. 20 делото протокол за принудително преместване от 31.10.2017 г. , подписан от водача на специализираното МПС, извършило преместването.

От Община Плевен е представена административната преписка  по издаване на административния акт, в която са приложени  „Ред и условия за принудително преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства” от 02.03.2017 г,  карта на организация на движението на кръстовище на бул. „Христо Ботев“ и бул „Русе“, от която се установява, че знак В 27 , забраняващ престоят и паркирането не е наличен на мястото, където е паркиран автомобилът.

По делото са представени заповед от 02.03.2017 година на кмета на Община Плевен за одобряване на „Ред и условия за принудително преместване на неправилно паркирани ППС на територията на Община Плевен“ , заповед № РД-10-674/11.04.2017 година на кмета на Община Плевен за допълване на заповед № РД-10-434/02.03.2017 година на  кмета на Община Плевен, в която се посочва, че и Ю. Х. С. на длъжност „инспектор“ в звено „Инспекторат“ в Община Плевен може да издава писмени нареждания за преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства. Представена е и длъжностна характеристика на длъжността „инспектор“ в звено „Инспекторат“ в Община Плевен.

По делото обяснения даде ответникът, който посочва, че в екипа за преместване на неправилно паркирани ППС няма представител на МВР, като знак забраняващ паркирането има на завоя и ако водачът идва от бул. „Христо Ботев“ не може да види знакът, който се намира в посоката на хотел „Балкан“. Съдът кредитира обясненията на ответника като кореспондиращи с доказателствата по делото – снимки от мястото  и схема на движението относно обстоятелството, че липсва знак, забраняващ паркирането и спирането, регулиращ движението на мястото, на което е заснет процесния автомобил.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Жалбата е насочена срещу принудителна административна мярка, обективирана в нареждане за принудително преместване на неправилно паркирано ППС № 0001810/31.10.2017 г., с което се разпорежда да се извърши принудително преместване на ППС чрез използване на автомобил тип „Паяк“ на специализиран паркинг, находящ се в гр. Плевен на ул. „Гургулят“ № 2, стр. кв. 181а на ППС с рег. № ЕН ***КК, марка BMW, паркирано на бул. „Русе“.

Съдът намира, че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган, тъй като съгласно  чл. 171, т. 5, б. “б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Компетентността на лицата, имащи право да издават нареждания за преместване на МПС се определя в чл. 168, ал. 1 от ЗДвП – това са определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая  е налице заповед на кмета на Община Плевен, с която се определя, че С. може да издава писмено нареждане за преместване на неправилно паркирано ППС. Доводът на оспорващия, че в длъжностна характеристика на лицето липсва изрично, че е компетентен да издава ПАМ по ЗДвП е неоснователен, тъй като чл. 168 от ЗДвП два възможност на длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя да издават ПАМ, а в случая не се спори, че автомобилът се намира на общински път и именно кметът може да определя компетентни органи да прилагат ПАМ по ЗДвП.

Съдът намира обаче, че оспореното нареждане е издадено при нарушение на изискването за форма, тъй като не са налице фактически основания и правни такива за прилагане на ПАМ –принудително преместване. Случаите при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в чл. 171, ал. 1, т. 5 ЗДвП. С нормата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. " б" ЗДвП са предвидени три отделни хипотези в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Липсват доказателства относно посоченото на бланката „неправилно паркиране“, липсва точно посочване, къде е било паркирано ППС, за да се извърши преценка относно наличието на пътен знак, забраняващ паркирането и престоят, като от приложените снимки, не се установява наличието на знак, а от представената схема на движението също не се установява наличието на забранителен знак на мястото, на което се твърди, че е бил паркиран автомобилът, като въобще не е налице описание на нарушението, посочване, кой знак е нарушен и правна норма, която е основание за постановяване на мярката. Липсата на фактически  и правни основания прави невъзможна проверката от съда за правилно прилагане на материалния закон.

Предвид горепосоченото принудителна административна мярка -нареждане за принудително преместване на неправилно паркирано ППС № 0001810/31.10.2017 г., с което се разпорежда да се извърши принудително преместване на ППС чрез използване на автомобил тип „Паяк“ на специализиран паркинг, находящ се в гр. Плевен на ул. „Гургулят“ № 2, стр. кв. 181а на ППС с рег. № ЕН ***КК, марка BMW, паркирано на бул. „Русе“ е постановена в нарушение на изискването за форма и следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Съдът отчита  и становището на ответника, че жалбата е основателна.

Предвид изхода на делото, искането на пълномощника на оспорващия и на основание чл. 143 , ал. 1 от АПК Община Плевен, пл. „Възраждане“ №2 следва да заплати на оспорващия разноски в размер на 310 лева – 10 лева държавна такса и 300 лева договорено изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 60 по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.първо от АПК, Административен съд – Плевен, шести състав,

                   

РЕШИ:

 

Отменя нареждане за принудително преместване на неправилно паркирано ППС № 0001810/31.10.2017 г. на Ю. С. – „инспектор“ в звено „Инспекторат“ към Община Плевен, с което се разпорежда да се извърши принудително преместване на ППС чрез използване на автомобил тип „Паяк“ на специализиран паркинг, находящ се в гр. Плевен на ул. „Гургулят“ № 2, стр. кв. 181а на ППС с рег. № ЕН ***КК, марка BMW, паркирано на бул. „Русе“.

Осъжда Община Плевен, пл. „Възраждане“ №2  да заплати на  Д.И.И., ЕГН **********,*** разноски в размер на 310 лева.

Преписи от решението да се изпратят на страните.                     

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: