Р Е Ш Е Н И Е

№ 183 / 29 Март 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На седми март 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Е. Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 953/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на И.В.М. *** срещу Заповед № РД-10-1771/23.10.2017г. на Кмета на Община Плевен, с която на осн. чл. 46 ал.2 и във вр. с чл. 46 ал.1 т.3 от Закона за общинската собственост е прекратено наемното правоотношение между ОП "Жилфонд" Плевен и жалбоподателя за ползваното от него общинско жилище, находящо се в гр. Плевен ул. ***, представляващо една стая, кухня и сервизни помещения.

Жалбоподателят, чрез адв. А. *** оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Твърди, че не е налице посоченото в заповедта правно и фактическо основание за прекратяване на наемното правоотношение, поради нарушаване на добрите нрави. Твърди, че той не е нарушавал нощната тишина и не е посочен като конкретен извършител на такива прояви, не му е връчвано предупредително писмо. Сочи, че се ползва с добро име в квартала и е коректен наемател и не са събрани доказателства, които да водят на извод за системни нарушения на нощната тишина. Позовава се на правото на жилище, защитено от чл. 8 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Затова счита, че прекратяването на наемното правоотношение е драстична мярка, несъобразена с целта на закона. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Кмета на Община – Плевен, чрез юрисконсулт Б. изразява становище за неоснователност на жалбата. Признава, че жалбоподателят е коректен наемател, който добре поддържа жилището си и плаща задълженията си. Но във връзка с постъпилите многобройни жалби срещу наемателите на общински имоти в района наемателите са били изрично предупредени, в това число и жалбоподателя – да спазват нощната тишина и да не нарушават спокойствието в квартала. Предупредени са, че при последващи жалби ще започне процедура по прекратяване на наемните правоотношения. Въпреки това месец по-късно е постъпил протокол за предупреждение за И.М.. Септември месец е постъпило последващо писмо за съставен срещу него акт за нарушаване на нощната тишина. Поради това е прието, че жалбоподателя не поправя своето поведение и продължава системно да не спазва общоприетите правила за поведение като нарушава предвидените часове за почивка, което е наложило прекратяване на договора за наем като последна мярка.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 46 ал.5 от Закона за общинската собственост.

Заповедта е връчена на 01.11.2017г. Жалбата е депозирана в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед № РД 11-233/02.12.2014г. на Кмета на Община Плевен на осн. чл. 43 т.1 от ЗОС вр. чл. 17 ал.1 и ал.2 от Наредба № 18 на ОС – Плевен жалбоподателят И.В.М., картотекиран като нуждаещ се – 4 група, 3 подгрупа (т.е. като самотен родител на свободен наем) е настанен под наем в общинското жилище заедно с непълнолетните се деца – З. И. М. и Н. И. М.. Жилището се състои от една стая, кухня и баня с тоалетна със застроена площ 38.70 кв.м. и се намира на адрес ул. ***.

Въз основа на заповедта е сключен Договор за наем на общински жилищен имот от 05.12.2014г. между ОП „Жилфонд“ Плевен и жалбоподателя за срок от пет години, считано от 05.12.2014г. до 05.12.2019г. Съгласно чл. 22 т.2 от договора при настъпване на обстоятелства по чл. 32 от Наредба № 18 на Общински съвет – Плевен наемният договор се прекратява.

В чл. 32 т.3 от Наредба № 18 като основание за прекратяване на наемното правоотношение е посочено – нарушаване на добрите нрави. Разпоредбата кореспондира изцяло с чл. 46 ал.1 т.3 от Закона за общинската собственост.

В хода на съдебното производство от обясненията на жалбоподателя и твърденията в самата жалба, както и от разпита на всички свидетели, се установи, че жалбоподателят обитава процесното общинско жилище заедно с двете си деца, с А.Н.К., с която съжителства на семейни начала и която е майка на децата му, видно от приложените удостоверения за раждане, както и с майка си – З.Р. П.. Според показанията на свидетелките К. и П. – те не работят и постоянно са вкъщи, а И. често пътува и отсъства, понякога за по 2-3 месеца, когато работи в Германия.

В Община Плевен са постъпили сигнали, жалби и подписки срещу наемателите в общински жилища в блокчетата на ул. „Ген. Тотлебен“ от живущи в същия квартал „Сторгозия“ на ул. „Тотлебен, ул. „Мрамор“, ул. „Люляк“, ул. „Мъглиж“ с Вх. № Ж 91-739-1/03.10.2016г. , № ОУСЖ- 94А-3259-1/25.01.2017г. и РД – 94П-3691-1/23.06.2017г. В тях се съдържат оплаквания за системни нарушения на нощната тишина от страна на настаненото в общинските жилища компактно ромско население, силна музика, сбивания, конфликтни ситуации, вследствие употреба на алкохол, лоша хигиена в района, кражби и тормоз върху останалите живущи в района и децата им, както и липсата на резултатна намеса от полицейските органи.

По този повод е изготвено Предупредително писмо Изх. № 21/27.06.2017г., според което служители на ОП „Жилфонд“ – Плевен извършили проверка в общинските имоти на ул. „Ген. Тотлебен“ № 1 А, Б, В и Г (общо 26 жилища) и предупредили наемателите да спазват условията на договорите за настаняване за поддържане на чистотата, както и разпоредбите на Наредба № 1 на Общ. Съвет – Плевен за нарушаване на тишината след 22 часа. В писмото се съдържа и предупреждение, че при повторен сигнал от живеещите в района ще се предприемат мерки по прекратяване на наемните правоотношения.

Наемателите са запознати поименно срещу подпис с предупреждението. За И.М. се е подписала св. З. П. – негова майка, която потвърждава, че подписът е неин и в този момент синът й е отсъствал. Същото се установява и от показанията на служителите на жилфонд, посетили адресите – св. И. и св. Г.. От техните показания се установява още и, че след приключване на проверката И. се прибрал с колата си и те го уведомили устно за предупреждението. С оглед на това съдът приема за доказано, че жалбоподателят не е подписал лично предупредителното писмо, но вместо него се е подписала майка му, живуща на същия адрес, с което се счита за уведомен чрез нея, тъй като е била длъжна да го уведоми. Уведомен е и устно от общинските служители в деня на проверката. Съдът не кредитира показанията на свидетелката, че не била разбрала за какво става дума и не е предала на сина си, поради несъответствието на нейните показания с останалите свидетелски показания и близките родствени връзки с жалбоподателя, както и нейната пряка заинтересованост от изхода на делото.

Въпреки това жалбоподателят не коригирал поведението си.

С Протокол за предупреждение от 22.07.2017г. по чл. 65 ал.1 от ЗМВР И.М. е предупреден лично срещу подпис да спазва разпоредбите на Наредба № 1 в частта за нощната тишина, както и да осигурява спокойствието на живущите.

С АУАН № 83А/10.09.2017г. е установено, че на 10.09.2017г. около 01:00ч. в гр. Плевен на ул. *** жалбоподателят е нарушил нощната тишина и спокойствието на живущите в околните жилищни сгради като пуска силна музика – нарушение на чл.3 т.1 от Наредба № 1 на ОС – Плевен, като нарушителят отказал да подпише акта и да получи препис от него, което е удостоверено с подпис на свидетел. Въз основа на акта впоследствие е издадено НП № 1700/13.11.2017г. на Зам. Кмета на Община Плевен. Жалбоподателят не бил открит на адреса, а съпругата му отказала да приеме НП и посочила, че М. е извън България за неопределен срок от време, удостоверено в докладна записка от 12.12.2017г. Поради това наказващият орган е отбелязал върху НП, че същото се счита връчено при условията на чл. 58 ал.2 от ЗАНН на 12.12.2017г. НП не е обжалвано и е влязло в сила.

От Писмо Рег. № 339/7680/02.10.2017г. на Второ РУ – Плевен, се установява, че във Второ РУ – Плевен са зачестили сигналите за нарушение на нощната и дневната тишина от общинските жилища на ул. ***. Съставените актове са изпратени на кмета на общината, между които и Протокол за предупреждение от 22.07.2017г. и АУАН № 83А/10.09.2017г. срещу И.М..

С писмо Изх. № ОУС Ж-94И-4366-1/13.10.2017г. Кметът на Общината уведомил жалбоподателя на осн. чл. 26 ал.1 от АПК за започването на производство по издаване на Заповед по чл. 46 ал.2 от Закона за общинската собственост за прекратяване на наемното правоотношение за ползваното общинско жилище на осн. чл. 46 ал.1 т.3 от ЗОС и чл. 32 т.3 от Наредба № 18 на ОС – Плевен – поради констатирано нарушение на нощната тишина – пускане на силна музика, въпреки отправеното предупреждение до всички наематели. Дадена е възможност за възражения. Уведомлението е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 16.10.2017г.

На 17.10.2017г. жалбоподателят подал възражение като посочил, че не е получавал никакъв акт от „посетилите“ го полицаи от ІІ РПУ във връзка с нарушаването на нощната тишина на 10.09.2017г. в 1:00ч. и не е „подписвал“ никакъв акт, нито е „получавал“ предупреждение. С това възражение жалбоподателят потвърждава, че е бил „посетен“ на посочената дата и час от органите на ІІ РПУ, но отказал да подпише и „получи“ препис от акта, така както е удостоверено в съставения АУАН.

Поради това съдът счита, че установените с акта от 10.09.2017г. факти и обстоятелства не са оборени. Те косвено се потвърждават и от свидетелските показания на св. К., която потвърждава съставянето на предупредителния протокол по повод събиране на 22.07.2017г. на ул.“Люляк“ (сега ул. „Тотлебен“), както и че И. е търсен за връчването на НП, но тя отказала да го приеме. Актосъставител е Н. В., а не Х. Р., който е свидетел при съставянето на акта. Двамата са изпълнявали служебните си задължения на посочената дата, видно от приобщената справка, а отказът на нарушителя да подпише и получи препис от акта е удостоверен с подписа на трето лице. АУАН е приет като доказателство по делото. Съставянето му косвено се потвърждава от писменото възражение на жалбоподателя от 17.10.2017г. Поради това твърденията на жалбоподателя, че актът е съставен без основание от Р. поради влошени техни отношения, е несъстоятелно.

Възражението е счетено за неоснователно, поради което е издадена процесната Заповед № РД-10-1771/23.10.2017г. на Кмета на Община Плевен, с която на осн. чл. 46 ал.2 и във вр. с чл. 46 ал.1 т.3 от Закона за общинската собственост е прекратено наемното правоотношение между ОП "Жилфонд" Плевен и жалбоподателя за ползваното от него общинско жилище.

Заповедта е издадена от Кмета на Община – Плевен, който е органът, издал настанителната заповед и съгласно чл. 46 ал.2 от Закона за общинската собственост е материално и териториално компетентния орган, който може да прекрати наемното правоотношение при наличието на някое от основанията по чл. 46 ал.1 ЗОС.

Като правно основание за прекратяване на наемното правоотношение е посочен чл. 46 ал.1 т.3 – нарушаване на добрите нрави.

В заповедта подробно са описани изложените по-горе факти, обосноваващи издаването на заповедта.

Жалбоподателят е уведомен за започване на административното производство, дадена му е възможност да прави възражения и да представя и сочи доказателства и той е упражнил това си право.

Заповедта е и материално законосъобразна.

Както се изясни по-горе от живущите в квартала срещу наемателите на общински жилища на посочения адрес са постъпвали многобройни оплаквания за нарушения на нощната тишина и други нарушения на обществения ред, както до полицията, така и до кмета на общината.

Наемателите са били многократно предупреждавани от служителите на ОП „Жилфонд“, предупредени са и с изрично писмено предупреждение на 27.06.2017г. да спазват правилата и условията на договорите, да не нарушават нощната тишина под угрозата при повторен сигнал да се пристъпи към прекратяване на наемните правоотношения.

Конкретно жалбоподателят е предупреден устно, както и чрез майка си, живуща на адреса, която подписала предупредителния протокол вместо него и е била длъжна да го уведоми.

Въпреки това и след предупреждението са констатирани двукратно нарушения на нощната тишина, извършени от него – на 22.07.2017г. в 23:30, за което е издаден предупредителен протокол по чл. 65 ал.1 от ЗМВР, както и на 10.09.2017г. около 01:00ч., за което е съставен АУАН за нарушение на чл.3 т.1 от Наредба № 1 на ОС – Плевен. И двата акта са предоставени с цитираната в заповедта справка на Началника на Второ РПУ – Плевен и доказват, че въпреки предупреждението, жалбоподателят не е коригирал поведението си и издадените актове не са произвели върху него поправително и превъзпитателно въздействие и възпиращ ефект.

Нарушаването на нощната тишина правилно е квалифицирано като нарушаване на добрите нрави, защото показва неспазване на установените правила в обществото, неуважение и незачитане правото на останалите живущи на сън и почивка, което се характеризира с постоянен характер и е обществено укоримо и нетърпимо поведение и показва липса на добросъседски отношения. Показаното демонстративно неуважение и незачитане правата на другите граждани от наемателя съставлява нарушаване на добрите нрави, което е основание за прекратяване на наемното правоотношение за предоставеното му като нуждаещ се общинското жилище. Това основание произтича от чл. 46 ал.1 т.3 от Закона за общинската собственост, възприето е и в чл. 32 т.3 от Наредба № 18 на Общински съвет – Плевен, както и е посочено изрично в сключения с наемателя договор като основание за прекратяването му.

Ето защо съдът счита, че предприетата по отношение на жалбоподателят мярка за прекратяване на договора е материално законосъобразна, съразмерна и съобразена с целта на закона, а именно наемателите на общински жилища да ползват имотите така, че да не създават неудобства на останалите живущи, извън обичайните и да спазват възприетите обществени норми за добро поведение като зачитат правата на всички останали граждани и поддържат добросъседски отношения. При неизпълнение на това си задължение, въпреки установената жилищна нужда, наемателите губят правото си да ползват общинско жилище.

По изложените съображения заповедта е законосъобразна, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.М. *** срещу Заповед № РД-10-1771/23.10.2017г. на Кмета на Община Плевен, с която на осн. чл. 46 ал.2 и във вр. с чл. 46 ал.1 т.3 от Закона за общинската собственост е прекратено наемното правоотношение между ОП "Жилфонд" Плевен и жалбоподателя за ползваното от него общинско жилище, находящо се в гр. Плевен ул. ***, представляващо една стая, кухня и сервизни помещения.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :