Р E Ш Е Н И Е

№ 1

гр.Плевен, 3 Януари 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИEВА

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 950 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 861 от 18.10.2017 год., постановено по НАХД № 1682/2017 год., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-0938-002968 от 20.07.2015г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, сектор „ПП“, с което на К.Х.Х. с ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания: 1.) на осн. чл. 183, ал. І, т.1, пр. І-во – глоба в размер на 10,00 лева; 2.) на осн. на осн. чл. 183, ал. І, т.1, пр. ІІ-ро – глоба в размер на 10,00 лева; 3.) на осн. чл. 179, ал. ІІІ, т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 300,00 лева; 4.) на осн. чл.183, ал. ІV, т.7, пр. І-во от ЗДвП-глоба в размер на 50,00 лева и 5.) на осн. чл. 183, ал. ІV, т.10 от ЗДвП-глоба в размер на 50,00 лева за това, че на 09.07.2015г. в 08:45 часа в Община – Плевен на път ІІ-ри клас №2-35, км. 18+501, к-н „Люляк“ посока гр. Плевен, като водач на лек автомобил „БМВ 520“ с рег. № ЕН *** КА, не представил СУМПС и контролен талон към него, нямал заплатена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа, не използвал обезопасителен колан и возел дете на задната седалка, без поставен обезопасителен колан, с което виновно нарушил разпоредбите на чл. 100, ал. І, т.1 от ЗДвП; чл. 100, ал. І, т. 1 от ЗДвП; чл. 139, ал. V от ЗДвП, чл. 137А, ал. І от ЗДвП и чл. 137Б, ал. І от ЗДвП.

Недоволен от горното решение е останал К.Х. ***, който е подал касационна жалба против него в законоустановения срок. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Твърди се, че с обжалваното решение Районен съд- Плевен е приел, че е сезиран с жалба против НП № 15-0938-002986 от 20.07.2015г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, сектор „ПП“, а с постановения съдебен акт се е произнесъл по НП № 15-0938-002968 от 20.07.2015г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, сектор „ПП“, с което е нарушено правото на защита на касатора. Твърди се и наличие на друго „абсолютно“ процесуално нарушение, което се изразява в обстоятелството, че с НП се сочи допуснато нарушение на чл.130, ал.5 ЗДвП, каквато материалноправна разпоредба не съществува, но въззивният съд не се е произнесъл по тези оплаквания на жалбоподателя, а вместо това е приел, че се касае за нарушение по чл.139, ал.5 ЗДвП. Твърди се, че в НП не се сочи при коя хипотеза на управление на автомобил без винетка е извършено нарушението, с което е допуснато нарушаване правото за на защита на жалбоподателя. Сочи се още, че в НП не е конкретизирано в коя категория съобразно ЗДвП попада детето, превозвано без обезопасителен колан, като се твърди, че за дете, което тежи над 36 кг. такова задължение не съществува. Излагат се доводи, че Районен съд- Плевен не е взел отношение по това оплакване от въззивната жалба. В заключение се иска да бъде отменено въззивното решение на Районен съд- Плевен.

В съдебно заседание касаторът не се явява. Същият се представлява от адв. П. И., който поддържа жалбата по изложените в нея основания. Излага допълнителни доводи, че от събраните в съдебно заседание доказателства не се установява нарушение на чл. 137б, ал.1 ЗДвП, за която е санкциониран касаторът, а на чл.137в от ЗДвП. Сочи още, че във въззивното решение никъде не е коментирано обстоятелството, че в съставения АУАН има преправяния, поради което не може да се направи категоричен извод дали се касае за нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, или на друга норма. В заключение пледира да бъде отменено обжалваното решение на РС- Плевен.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР- Плевен не се представлява и не е ангажирал становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение Районен съд- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против К.Х.Х. за това, че при извършена проверка на 09.07.2015г. в 08:45 часа в Община – Плевен на път ІІ-ри клас №2-35, км. 18+501, к-н „Люляк“ посока гр. Плевен, проверяващите констатирали, че жалбоподателят Х. като водач на лек автомобил „БМВ 520“ с рег. № ЕН *** КА, не представил СУМПС и контролен талон към него, нямал заплатена винетна такса за движение по републиканскага пътна мрежа, не използвал обезопасителен колан и возел дете на задната седалка без поставен обезопасителен колан. Тези констатации актосъставителят Д. изложил в съставения на 09.07.2015г. в присъствие на нарушителя АУАН с номер на бланката 028148, който бил подписан от К.Х. без възражения. В АУАН като нарушени били посочени разпоредбите на чл. 100, ал. І, т. 1 и т. 2, чл. 139, ал. V, чл. 137А чл. 137Б, всички от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН на 20.07.2015г. е издадено обжалваното наказателно постановление, в което изцяло е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и на К.Х.Х. са наложени следните административни наказания: 1.) на осн. чл. 183, ал. І, т.1, пр. І-во – глоба в размер на 10,00 лева; 2.) на осн. на осн. чл. 183, ал. І, т.1, пр. ІІ-ро – глоба в размер на 10,00 лева; 3.) на осн. чл. 179, ал. ІІІ, т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 300,00 лева; 4.) на осн. чл.183, ал. ІV, т.7, пр. І-во от ЗДвП-глоба в размер на 50,00 лева и 5.) на осн. чл. 183, ал. ІV, т.10 от ЗДвП-глоба в размер на 50,00 лева за извършени нарушения по чл. 100, ал. І, т.1 от ЗДвП; чл. 100, ал. І, т. 1 от ЗДвП; чл. 139, ал. V от ЗДвП, чл. 137А, ал. І от ЗДвП и чл. 137Б, ал. І от ЗДвП.

Въззивният съд е приел, че описаната в АУАН и възпроизведена в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка, се установява по несъмнен и категоричен начин от приобщените по реда на чл. 283 от НПК в хода на съдебното следствие по делото писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 2986/09.07.2015г., наказателно постановление № 15-0938-002986/20.07.2015г., заверено копие от заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи и гласни такива чрез разпит на актосъставителя Б. П. Д. и свидетеля К. К. А..

Това негово становище се споделя от настоящия съдебен състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Настоящият съд намира, че сочените от касатора недостатъци в АУАН не са налице. В същия изчерпателно са посочени нарушенията, за които се издава- чл.100, ал.1, пр.1 и 2; чл.139, ал.5; чл.137а, ал.1, чл.137в, ал.1 ЗДП. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на касатора във връзка с наличното поправяне в АУАН при цифровото изписване на една от нарушените разпоредби на ЗДП. Касае се за разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, която вменява в задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. На първо място горното нарушение е изписано словом в АУАН. На второ място именно горното нарушение е възприето от административнонаказващия орган при съставяне на обжалваното НП. Дори да се приеме, че е налице нарушение при съставянето на АУАН, то съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

В хода на производството пред Районен съд- Плевен не са събрани доказателства, които да опровергават доказателствената стойност на АУАН по смисъла на чл.189, ал.2 ЗДП. Показанията на свидетелите Б. Д. и К. А. отразяват лични и непосредствени впечатления относно осъществените нарушения, които са предмет на обжалваното НП. От тях се установява и техния извършител. Не са налице други събрани доказателства, които да им противоречат или да са в противовес на описаните в АУАН обстоятелства. От приетата като писмено доказателство заверено копие от заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на свидетеля Б. Д. за съставяне на процесния АУАН.

От същото писмено доказателство се установявани компетентността на административнонаказващия орган да издаде съответното НП, което е предмет на делото.

Настоящият съд намира, че липсват твърдените с касационната жалба нарушения при изготвянето на НП, което е предмет на производството.

В обжалваното НП не е посочено нарушение на несъществуващата разпоредба на чл.130, ал.5 ЗДвП, както твърди касаторът, а нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП. Съдът намира, че не е допуснато нарушение на правото на защита на касатора, предвид твърдението му, че административнонаказващият орган не е конкретизирал „хипотезата за управление на автомобил без винетка“. Диспозитивът в НП е достатъчно конкретен и от него са видни вида на управляваното от касатора МПС, обстоятелството, че същото е управлявано от него по републикански път и че не е заплатена винетната такса, като конкретно е посочена и разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и оплакванията във връзка с приложението на чл.137а, ал.1 и чл.137б, ал.1 от ЗДвП. Първата от двете разпоредби вменява в задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Несъмнено по делото е доказано от показанията на свидетелите Д. и А., че на задната седалка на управляваното от касатора МПС, се е возело дете, което не е било с поставен предпазен колан. Втората от посочените по- горе разпоредби диференцира вида на системите за обезопасяване на деца, което е в зависимост от теглото им. Касаторът е санкциониран за обстоятелството, че возеното от него дете не е било обезопасено с каквато и да е система от 5-те посочени в разпоредбата категории, поради което в конкретния случай е без значение теглото на детето. Твърдението, че разпоредба на чл.137в, ал.3 от ЗДвП дава възможност на дете, което е на възраст над 3 години и ръст над 150 см. да се вози без обезопасителен колан е неоснователно. Лицата, които са освободени от това задължение са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.137а, ал.2 ЗДвП. По делото няма ангажирани доказателства детето, превозвано на задната седалка на автомобила, управляван от касатора да е лице, което е освободено от задължението да ползва обезопасителен колан по смисъла на чл.137а, ал.2, т.2 и 3 от ЗДП, а другите хипотези в този текст са обективно невъзможни.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав споделя доводите на въззивния съд, че жалбоподателят К.Х.Х. е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията по чл. 100, ал. І, т.1 от ЗДвП; чл. 100, ал. І, т. 1 от ЗДвП; чл. 139, ал. V от ЗДвП, чл. 137А, ал. І от ЗДвП и чл. 137Б, ал. І от ЗДвП.Касае се за нарушения, които са на просто извършване. Те са осъществени чрез противоправно бездействие, при наличие на нормативно задължение от страна на нарушителя за съответни правомерни действия. Правилно са приложени съответните санкционни разпоредби. Наложените по отношение на К.Х.Х. административни наказания са съответстващи по вид и размер на предвидените от законодателя.

Настоящият съд приема за неоснователни доводите за незаконосъобразност на въззивното решение, свързани с обстоятелството, че със съдебния акт е потвърдено НП, което е различно от обжалваното пред РС- Плевен. Действително съдът е допуснал техническа грешка при изписване номера на НП, изразяваща се в размяната на двете последни цифри от същия / 15-0938-002968 вместо 15-0938-002986/. Наказателното постановление обаче не се индивидуализира само с този номер, а и с останалите си реквизити, съобразно чл.57 ЗАНН. От диспозитива на обжалваното решение е видно, че Районен съд- Плевен е потвърдил като законосъобразно НП, издадено на 20.07.2015г. от Началник сектор„ПП“ към ОДМВР Плевен, по отношение на К.Х.Х. с ЕГН ********** ***, като със същото по отношение на касатора са наложени следните административни наказания: 1.) на осн. чл. 183, ал. І, т.1, пр. І-во – глоба в размер на 10,00 лева; 2.) на осн. на осн. чл. 183, ал. І, т.1, пр. ІІ-ро – глоба в размер на 10,00 лева; 3.) на осн. чл. 179, ал. ІІІ, т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 300,00 лева; 4.) на осн. чл.183, ал. ІV, т.7, пр. І-во от ЗДвП-глоба в размер на 50,00 лева и 5.) на осн. чл. 183, ал. ІV, т.10 от ЗДвП-глоба в размер на 50,00 лева за това, че на 09.07.2015г. в 08:45 часа в Община – Плевен на път ІІ-ри клас №2-35, км. 18+501, к-н „Люляк“ посока гр. Плевен, като водач на лек автомобил „БМВ 520“ с рег. № ЕН *** КА, не представил СУМПС и контролен талон към него, нямал заплатена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа, не използвал обезопасителен колан и возел дете на задната седалка без поставен обезопасителен колан, което виновно нарушил разпоредбите на чл. 100, ал. І, т.1 от ЗДвП; чл. 100, ал. І, т. 1 от ЗДвП; чл. 139, ал. V от ЗДвП, чл. 137А, ал. І от ЗДвП и чл. 137Б, ал. І от ЗДвП.

Ето защо съдът намира, че по никакъв начин допуснатата техническа грешка, изразена в размяната на две цифри от номера на НП, не е довела до съществено нарушение на правото на защита на касатора.

По тези съображения настоящият съдебен състав споделя напълно доводите на Районен съд- Плевен, изложени в обжалваното решение. При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП.

Ето защо съдът намира, че решението на Районен съд- Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. 2 вр.чл. 222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 861 от 18.10.2017 год., постановено по НАХД № 1682/2017 год. по описа на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено наказателно постановление № 15-0938-002986 от 20.07.2015г. на Началник сектор „ПП“към ОДМВР- Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.