Р   Е  Ш   Е   Н   И    Е

 

153

 

гр. Плевен, 15 март 2018 г .

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

       Административен съд Плевен, II-ри състав, в публично заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

 

        При секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 942 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 121, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

         Образувано е по жалба на Е.С.Ц. ***, ЕГН **********, чрез адв. Д. ***, против ЗАПОВЕД № ОСОС-64/10.10.2017 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ/, с която е прекратено служебното правоотношение между Ц. и БАБХ, считано от датата на връчване на заповедта. Ц. е заемала длъжността главен инспектор в отдел “Контрол на храните” при Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен /ОДБХ/, с ранг II-ри младши. Посочени са и дължимите и обезщетения. Заповедта е връчена на 10.10.2017 г. В жалбата се сочи, че същата е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административно производствените правила, нарушение на материалния закон и допуснато дискриминационно отношение. Счита, че не е извършен реален подбор между служителите, заемащи процесната длъжност. Освен това не е налице реално съкращаване на щата. Доколкото с предходна заповед № ВР-19/09.10.2017 г. Ц. е била възстановена на работа, липсата на подбор е проява на дискриминационно отношение. Моли да се отмени заповедта.

Жалбоподателката е била редовно уведомена за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. Т.Д. *** с пълномощно по делото. Адв. Д. моли да се постанови решение, с което да се отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение като незаконосъобразна. Излага доводи, че видно от доказателствата по делото, по хронологичен ред се установява, че с докладна записка изх. № 704/05.10.2017 г. Директорът на ОДБХ - Плевен е предложил свободната длъжност „главен експерт“ да бъде трансформирана в „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“, за да бъде възстановена Ц. на работа поради отмяна на дисциплинарното уволнение с Решение от 19 януари 2017 г.  по АД № 613/2016 на АС - Плевен. Със следваща докладна записка изх. № 711/09.10.2017 г. е направено предложение за промяна на щатното разписание в ОДБХ – Плевен като се извърши прехвърляне на две длъжности, които към този момент са били свободни от отдел „Контрол на храните“, а именно длъжностите „главен инспектор“ и „старши инспектор“ в отдел „Растителна защита“ с мотива, че е налице недостиг на служителите в този отдел, като същото се явява изпълнение на препоръки от извършения одит на отдела през 2012 г., а същата докладна записка е от 2017 г. Със следваща докладна записка с изх. № 714/09.10.2017 г. е направено предложение д-р Е.Ц. да бъде възстановена на  свободната щатна бройка като „гл. инспектор“ в отдел „Контрол на храните“. Адв. Д. твърди, че и трите докладни записки независимо, че са с различна дата на издаването, постъпват и се входират  в БАБХ на 10.10.2017 г., т.е. на датата, когато е издадена оспорваната заповед за прекратяване на служебните правоотношения. Докладните са входирани с поредни номера 131-64, 131-65, 131-67,  от което може да се направи логичния извод, че в най-добрия случай Изпълнителният директор на БАБХ се е запознал с тях на датата на постъпването им, т.е. на 10.10.2017 г. Поради горното е нелогично един ден преди получаване на докладните записки и утвърждаването на исканите промени в щатните разписания на 09.09.2017г. Изпълнителният директор да издаде заповед, считано от 09.10.2017 г., с която възстановява Ц. на длъжност „главен инспектор“, въпреки че към тази дата не е имало трансформация на длъжността от „главен експерт“ в „главен инспектор“, както се е искало в една от докладните записки, входирани от 10.10.2017 г.  В този смисъл адв. Д. изразява становище, че очевидно на 10.10.2017 г., когато Изпълнителният директор се е запознал с тези записки, е извършена едновременно трансформацията на свободната длъжност „главен експерт“ в „главен инспектор“ в отдел „Контрол по храните“, прехвърлени са двете към този момент свободни длъжности в отдел „Контрол по храните“ в отдел „Растителна защита“ и със заповедта, която се оспорва е прекратено служебното правоотношение, а един ден преди това Ц. е възстановена на свободна длъжност, която все още не е била трансформирана. Ето защо процесуалният представител на жалбоподателя излага доводи, че не е извършен реален подбор между служителите, заемащи съответната длъжност в отдел „Контрол по храните“, тъй като не са приложени обективни критерии, както и не са спазени вътрешните правила относно освобождаването на служителите в БАБХ. Съгласно чл. 14 във Вътрешните правила за подбор на кадрите в ОДБХ – Плевен, които са приложени по делото, при закриване на част от администрацията, както и при съкращаване в щата или намаляване обема на работа работодателят прави подбор, за което назначава комисия, в чиито състав задължително се включват прекият ръководител на служителите, подлежащи на подбор, служител или лица с юридическо образование, гл. експерт „Човешки ресурси“ и представител на синдикатите. Подбор въз основа на продължителността на трудовия стаж  в ОДБХ, т.е. подборът се извършва с оглед продължителността на трудовия стаж в ОДБХ - Плевен, семейното, материално положение или здравословно състояние на служителите. След извършването на този подбор комисията изготвя протокол с мотивирано предложение пред ръководителя. Съгласно чл. 15, т. 2 от тези правила при равна квалификация не може да се съкращават служители в трудоспособна възраст, ако има работни места заети от пенсионери или лица придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Адв. Д. твърди, че от доказателствата по делото е видно, че не само, че не е извършена преценка от Изпълнителния директор, но дори не е извършен този подбор на кадрите в отдела. Видно от списъка на служителите придобили право на пенсия в отдел „Контрол по храните“ в ОДБХ - Плевен през 2017 г.  право на пенсия са придобили д-р П. Д. М., който е заемал длъжността „гл. инспектор“, който видно от щатните разписания и към настоящия момент работи в отдела, както и инж. Д. Т. К., която въпреки че придобила право на пенсия на 21.08.2017 г. тя е назначена на длъжност „гл. инспектор“  до завръщането на титуляра - на служителката, която е по майчинство. Касае се за служител, който няма нужната квалификация, т.к К. е инженер, т.е. не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, а именно да е ветеринарен лекар, поради което тя не би могла да осъществява контролните функции по длъжностна характеристика за заеманата длъжност. От представения списък на служителите с наложени наказания в отдел „Контрол на храните“ се установява, че  2011, 2012, 2014 и 2016 г. са налагани дисциплинарни наказания на част от служителите. В този списък фигурира и жалбоподателят Ц., въпреки че дисциплинарното уволнение е отменено, т.е. и до момента за прекия ръководител тя се счита служител, който е извършил дисциплинарно нарушение. Ето защо процесуалният представител на жалбоподателя изразява становище, че по отношение на доверителката и е налице тенденциозно отношение. Адв. Д. оспорва доводите от писмения отговор на ответника във връзка с преценката му,относно необходимостта от прекратяване на трудовото правоотношение с Ц., а именно осъдителна присъда по НОХД № 820/2015 г. на ОС – Плевен,  тъй като той не е взел предвид, че Великотърновският Апелативен съд е изменил така постановената присъда, като за част от обвинението е признал жалбоподателката за невинна, а по отношение на останалата част е приложил разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК /освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание глоба/, поради което за всички, в т.ч. и за работодателя, жалбоподателката Ц. следва да се счита за неосъждана, т.е. налице е обстоятелство, което неправилно е съобразявано при преценката, свързана с определяне служителя, който би следвало да бъде съкратен. Адв. Д. сочи, че както е видно от щатното разписание,  към 10.10.2016 г. на заеманата от Ц. длъжност има 17 щатни бройки, поради което при съкращаване на тази длъжност е следвало да бъде извършен подбор между всички служители, които са заемали тази длъжност. Твърди, че на 17 януари 2017 г. - два дни преди постановяване на решението, с което е възстановена Ц. на работа, в същия отдел е назначена Д. В. А., въпреки, че видно от докладните, този отдел е обезпечен от служители и очевидно не е била налице необходимост от назначаването на нови служители за сметка на отдел „Растителна защита“, в който през цялата година не е променяно щатното разписание. Прекият работодател е приел, че това е наложително, тъй като жалбоподателката е следвало да бъде възстановена на работа. На 21 август е била освободена Д. Т. К. поради пенсиониране. На следващия ден тя е назначена в отдел „Контрол на храните“, като към тази дата вече е имало и произнасяне на Върховния административен съд, който е потвърдил решението за възстановяване на Ц.. Според процесуалния представител на жалбоподателя няма логично обяснение за всички тези извършени трансформации и промени в щатното разписание, освен това, че с тях се е целяло по някакъв начин работодателят да се освободи от Ц., въпреки че е имало яснота, че последна инстанция е потвърдила решението за възстановяване. Поради горните съображения адв. Д. изразява становище, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и моли същата да бъде отменена. Представя списък с разноски и пледира същите да се присъдят в полза на жалбоподателя Ц.. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските на ответната страна.

Ответникът по жалбата -  Изпълнителният директор на Българска агенция за безопасност на храните, в съпроводително писмо към жалбата /л.л.19,20/ сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Издадена е от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Излага доводи, че с докладна записка, постъпила с вх.№13167/10.10.2017 г., директорът на ОДБХ-Плевен го е информирал, че има недостиг на служители в отдел „Растителна защита“ при ОДБХ, поради което предлага две щатни бройки да бъдат прехвърлени от отдел „Контрол на храните“. Ответникът твърди, че е одобрил записката, като е счел, че служителите в отдел РЗ са крайно недостатъчни за ефективното изпълнение на функциите на отдела. В новото щатно разписание и поименното разписание на длъжностите, в сила от 10.10.2017 г., длъжността „главен инспектор“ е съкратена и не фигурира. Твърди, че е била извършена преценка, като сочи, че с решение № 177/18.07.2016 г. на Великотърновският апелативен съд, Ц. е била осъдена на основание чл.78а, ал.1 от НК на административно наказание глоба в размер на 2000 лева, които следва да заплати в полза на държавата. Никой друг от служителите на ОДБХ Плевен не е осъждан за извършено престъпление по НК. Моли да се отхвърли жалбата. В писмен отговор /л.315/ допълнително сочи, че утвърдените правила в ОДБХ-Плевен за подбора на кадрите при съкращаване на работници и служители са извършва само по отношение на лица, работещи по трудово правоотношение, какъвто не е настоящият случай.

В о.с.з. ответникът се представлява от адв. С.М. с пълномощно по делото. Адв. М. пледира да се остави без уважение жалбата и да се приеме, че атакуваният административен акт не страда от посочените пороци. Поддържа становището в отговора, че оплакванията в жалбата, с изключение на твърдението за липса на подбор, се явяват бланкетни. Относно сочените от жалбоподателя и неговия процесуален представител нарушения, свързани с приемането на списъка на щатното разписание излага доводи, че се касае за преценка в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, която не е обвързана с постъпването на докладните записки. Процесуалният представител на ответника сочи, че се касае за изпълнение на указания от 2012г., като изпълнението на същите през 2017г. не може да се сочи като довод за незаконосъобразност на извършеното съкращение в щата, което е действително. Прекратяването на служебните правоотношения съгласно ТР № 2/2012 не предполага извършването по силата на закона на подбор. Такъв може има само в случаите, когато във Вътрешните правила на съответния административен орган е прието да се извършва подбор и в този случай се проследява точно това дали тези правила са спазени. Представените Правила за извършване на подбор касаят единствено служителите, които са на трудово правоотношение, по аргумент на което следва, че не съществуват правила в Агенцията, по силата на които трябва да бъде извършван подбор при хипотезата на държавен служител. В заключение пледира да бъде отхвърлена жалбата против оспорената заповед, моли бъдат присъдени разноски съобразно списък, представен с отговора по исковата молба. Изразява становище, че възражението за прекомерност на другата страна е неоснователно.

       Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства  във връзка с доводите и становищата на страните и като извърши и служебна проверка  на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално  допустима.

        Преценена по същество жалбата е неоснователна.

        От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ц. е заемала длъжност „главен инспектор“ в отдел КХ /Контрол на храните/ на ОДБХ, като със заповед № НК-5/04.04.2016 г., приобщена на л.л.45-46 от делото, и е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. С решение № 17/19.01.2017 г. по адм.д.№ 613/2016 г. на настоящия съд /л.л.48-51/ заповедта е била отменена поради съществено нарушаване на административно производствените правила. С Определение № 11042/21.09.2017 г. по адм.д. № 9572/2017 на ВАС /л.л.52,53/ е оставено в сила определение от 14.06.2017 г. по адм.д. № 3092/2017 г. на ВАС, с което подадената касационна жалба срещу това решение на настоящия съд е била оставена без разглеждане. Ц. е подала заявление /л.54/, в което сочи, че се явява на работа в рамките на законоустановения двуседмичен срок и моли да се извършат всички фактически и правни действия във връзка със съдебното решение. Във връзка с полученото окончателно определение на ВАС, с писмо от директора на ОДБХ изх.№704/05.10.2017 г. /л.37/ е предложено на изп.директор на БАБХ свободна длъжност „главен експерт“ да бъде трансформирана в „главен инспектор“, за да бъде изпълнено съдебното решение. Писмото е постъпило с вх.№13164/10.10.2017 г. в БАБХ, като към него са съответните поименно разписание на длъжностите и и длъжностно разписание от 05.10.2017 г. /л.л.33-36/. Жалбоподателката Ц. е възстановена на свободната длъжност “главен инспектор” в отдел “Контрол на храните” в ОДБХ със заповед № ВР-19/09.10.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ /л.7/. По делото е приобщено поименно разписание на длъжностите на ОДБХ от тази дата - 09.10.2017 г. /л.л.30-32/, в което Ц. фигурира на длъжност „главен инспектор“ в отдел КХ, като освен нея в този отдел фигурират още 16 длъжности главен инспектор, всички заети. С докладна записка изх.№711/09.10.2017 г. от директора на ОДБХ /л.л.23,24/ е предложено на изпълнителния директор на БАБХ да се прехвърлят две щатни брой от отдел „Контрол на храните“ в отдел „Растителна защита“, доколкото дотогавашния кадрови състав е недостатъчен за контрола върху торовете и ПРЗ. Същата докладна записка е постъпила в БАБХ на 10.10.2017 г. с вх. № 13167. Утвърдено е предложеното длъжностно разписание и поименно разписание на длъжностите, в сила от 10.10.2017 г. /л.л.25-28/, в които Ц. не фигурира. Видно от същите, в отдел КХ има 16 длъжности главен инспектор, като всичките са заети.

По делото и преписката са приобщени решение №177/16.07.2016 г. на Великотърновския апелативен съд /л.л.55-57/, с което е изменена присъда №10/17.03.2016 г. по н.о.х.д. №820/2015 на ОС-Плевен, като за престъпление по чл.283 от НК Ц. на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност , като и се налага административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 2000 лева, а в останалата част присъдата на ОС-Плевен е отменена. Приобщена е и присъдата на ОС /л.л.58-59/.

Приобщени са още вътрешни правила за подбор на кадрите в ОДБХ - Плевен /л.л.697-699/, като видно от същите - раздел четвърти, „Подбор на кадрите при съкращаване на служителите, работещи по трудово правоотношение“, подбор се извършва по отношение на такива служители, които работят по трудово правоотношение. Приобщен е и списък /л.733/, съгласно който след 10.10.2017 г. в отдел РЗ при ОДБХ е назначен един служител на 18.01.2018 г., като същият е на длъжност „главен инспектор“.

Приобщено е и последващо щатно разписание от 28.12.2017 г. /л.л.803-805/, като видно от същото, към тази дата в отдел РЗ са налице 3 свободни щата - два за главен инспектор и един за ст.инспектор.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

 Оспорената заповед е издадена от компетентния орган. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните, изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията и в неговите правомощия е и прекратяването на служебните правоотношения с тях.

 

 

 

 

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма. Същата е писмена, като в нея са посочени правното основание за прекратяването на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобитият ранг от държавния служител, при което са изпълнени изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Както многократно е посочвал в практиката си ВАС, основанията на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебни правоотношения съдържат в себе си и фактическото основание за това. Изключение от този принцип има единствено в разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от закона, която е бланкетна и следва при позоваването на нея органът да посочи в какво се изразява "обективната невъзможност" за изпълнение на служебните правоотношения. Всички останали хипотези съдържат в себе си необходимите според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК "фактически и правни основания за издаването на акта", което по същество са и неговите мотиви. Видно от текста на заповедта, в случая това е направено и словесно - "съкращаване на длъжността".

 

 

 

 

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт.

 

 

 

 

За да издаде оспорения акт, в съответствие с материалния закон, административният орган е приел, че е налице основанието на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

 

 

 

 

Съгласно чл. 11 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, ръководителят на администрацията утвърждава длъжностно разписание по образец съгласно приложение № 1. В длъжностното разписание се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, при спазване Класификатора на длъжностите в администрацията, разпоредбите на наредбата и специфичните изисквания, определени с нормативен акт.

 

 

 

 

На основание на посочените норми, компетентният административен орган, в лицето на Изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните - гр.София, е утвърдил и длъжностните разписания на Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен, подробно описани по-горе. Видно от длъжностните разписания от 09.10.2017 г. и 10.10.2017  г. длъжността "главен инспектор" в отдел "КХ", е съществувала както до, така и след 10.10.2017 г., но бройката е била намалена от 17 на 16  души. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г.) и според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Следователно, белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Длъжността "главен инспектор" е свързана с осъществяването на контролни функции по прилагане на законодателството в дейността на администрацията и на други физически или юридически лица и с изготвянето на анализи и отчети във връзка с контролната дейност. Главният инспектор носи пряка отговорност за съставяните от него актове, както и за действията си в изпълнение на длъжността. По отношение на заеманата от жалбоподателката длъжност е установено, че посочените изисквания са били налице - тя е заемала длъжността "Главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" на ОДБХ - Плевен.

 

 

 

 

С влизането в сила на новото длъжностно разписание е извършено действително съкращение на длъжността, която е заемана от Ц. - "главен инспектор" в отдел "КХ" в ОДБХ - Плевен, като е намален броя на служителите, изпълнявали функционалните задължения, характерни за тази длъжност. Независимо от обстоятелството, че не е било преустановено изпълнението на задълженията, присъщи на тази длъжност, намалена е била числеността на лицата, които я изпълняват. Съкращаване на длъжността има не само в случаите на премахване на присъщите й функции, а и в случаите, когато те продължават да се изпълняват, но от по-малко служители, както е в настоящия казус.

 

 

 

 

По делото не се спори, че при съкращаването подбор между държавните служители не е извършван. Органът по назначаване има право на необвързана от законови изисквания преценка за това кои от лицата, изпълняващи длъжности от предвидените за съкращение, да бъдат освободени. Подборът на служителите не е законово уредена процедура, която трябва да бъде проведена като част от производството за прекратяване на служебните правоотношения по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, за разлика от КТ и прекратяването на трудовите правоотношения при съкращаване на щата. Извършването на подбора е въпрос на целесъобразност и тъй като има отношение единствено към оптимизиране на изпълнението на служебната дейност, не се проверява от съда при оспорването на административния акт. Независимо от професионалния опит, придобитите квалификации и времето, през което служителят е работил в системата на държавната администрация, органът по назначаването има неподлежаща на съдебен контрол оперативна самостоятелност, при извършено съкращение на длъжностите да подбере служителите, които счита, че следва да останат на работа. Единствено, ако са обявени предварителни критерии за подбор, съдът ще може да контролира доколко същите са били спазени. В настоящия случай именно в това се състои спорът - налице ли са утвърдени и обявени критерии и процедура за извършване на подбор на държавните служители с оглед представените по делото Вътрешни правила, утвърдени от изпълнителния директор на БАБХ, гр.София (л. 697 - л.699). Съдът намира, че процесните указания не представляват утвърдени правила и процедури, с които административния орган сам да е ограничил своята оперативна самостоятелност. Съдържанието на самите указания сочи, че органът не въвежда процедури за извършване на подбор, освен законово предвидената такава по чл. 329 от КТ, доколкото раздел четвърти от правилата е озаглавен „Подбор на кадрите при съкращаване на служителите, работещи по трудово правоотношение“, което показва, че същите са неприложими по отношение на лицата, работещи по служебно правоотношение. По тази причина съдът намира, че посочените в указанията критерии намират приложение единствено относно прекратяването на правоотношенията със служителите, работещи по трудово правоотношение, доколкото за тях от една страна самият закон - Кодекс на труда, съдържа изискване за извършване на подбор, а от друга страна ответникът, в качеството си на работодател, е определил начина на извършване на подбора чрез сформиране на комисии на ниво съответна структура. След като правилата не уреждат подбор при прекратяване на служебни правоотношения, не следва да се обсъждат наведените твърдения от жалбоподателката, доколкото органът не е бил длъжен да извършва подбор и не го е извършвал.

 

 

 

 

С оглед на изложеното, не е допуснато нарушение и на принципа за последователност и предвидимост, уреден в чл. 13 от АПК, тъй като, както вече се посочи, ЗДСл не въвежда критерии за подбор между служителите при съкращение и не изисква приемането на конкретни правила от органа по назначаването в този смисъл. Само при наличието на такива критерии, правила, процедури и практики, утвърдени от органа и оповестени публично като приложими, за органа възниква задължение за спазването им. Процесният случай не попада в такава хипотеза. В тази връзка следва да се приемат за неоснователни и наведените доводи, че органът по назначаването е следвало да проведе подбор преди извършване на съкращението.

 

 

 

 

На следващо място, съдът намира за неоснователни и наведените в жалбата възражения, че при издаване на оспорената заповед за освобождаване на жалбоподателката, е допуснато дискриминационно отношение спрямо нея. Съдът намира, че по делото не са установени с надлежни доказателства факти, доказващи осъществена дискриминация, по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр, а именно да е налице по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от този закон, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства и то точно по повод прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. При липса на задължение за извършване на подбор между държавните служители, заемащи една и съща длъжност, при намаляване на бройките за длъжността (за разлика от прекратяване на трудовите правоотношения по КТ), не би могло да се приеме, че прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя е резултат от неравно третиране. В случая няма установени действия във връзка с тези признаци, поради което и неравно третиране не е налице. Доколкото в заповедта липсва твърдение, че служебното правоотношение на Ц. е прекратено поради факта, че е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, не може да се счита за доказано, че е дискриминирана.  

По отношение на останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Представените по делото заповеди и щатни разписания не са оспорени по отношение верността на техните дати, включително и тези от дата 09.10.2017 г. По тази причина съдът не може да ги изключи по реда на ГПК от доказателствата, да не ги взема предвид при постановяване на решението си и да ги изпрати на прокурора. Жалбоподателката е имала възможност да ги оспори своевременно, но не го е направила, а съдът не е допускал такова оспорване. В отговора на жалбата от страна на ответника липсва позоваване на присъдата на ОС-Плевен. Такова позоваване липсва и в процесната заповед.

 

 

 

 

В обобщение на изложеното до тук следва да се посочи, че ЗАПОВЕД № ОСОС-64/10.10.2017 г. на Изпълнителния директор на БАБХ - София е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл. 146 от АПК.

 

 

 

 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 552 лева - договорено и заплатено възнаграждение на един адвокат, съгласно договора за правна защита и съдействие на л.723, и списъка на разноските на л.724. Възнаграждението не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С.Ц. ***, ЕГН **********, против ЗАПОВЕД № ОСОС-64/10.10.2017 г. на изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните.

ОСЪЖДА Е.С.Ц., ЕГН ********** да заплати на Българска агенция за безопасност на храните, сумата 552 /петстотин  петдесет и два/ лева разноски по делото.

Решението може  да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                                  

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: