Р Е Ш Е Н И Е

№ 749

гр. Плевен, 17 Декември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 941/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Агро плюс – Д.Й.“***, представлявано от управителя Д.З.Й., чрез адв. Х.Т. *** срещу Решение № 730 от 27.09.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1963/2018 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил НП № 341452-F382688/12.06.2018г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на ЕТ „Агро Плюс“ – Плевен на осн. чл. 182 ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2933,75 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, затова че при извършване на проверка по прихващане или възстановяване, приключила с издаване на АПВ № П-04001518071494-004-001/08.05.2018г. е установено, че ЕТ „Агро Плюс – Д.Й.“ като получател на данъчно кредитно известие № 0000059965/28.03.2018г. за възстановен аванс по ф-ра № 0100009111/13.03.2017г., издадено от „Мегатрон“ ЕАД с ДО-14668,73 лв. и ДДС – 2933,75 лв. не е отразил получения данъчен документ в дневник покупки за съответния данъчен период – периода на издаване – м. март 2018г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер с 2933,75 лв. В хода на проверката на търговеца е връчено съобщение по чл. 103 от ДОПК изх. № П-04001518071494-177-001/02.05.2018г. за отстраняване на несъответствия в подадената справка декларация и в дневник покупки за данъчен период месец март 2018г. Дружеството е подало коригираща справка декларация по ЗДДС на 03.05.2018г., с която данъчно кредитното известие е отразено.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Счита, че Районният съд е постановил своя съдебен акт без да е оценил и обсъдил в пълнота обстоятелствата, изложени в жалбата относно обективната фактическа обстановка, както и правните аргументи, изложени в жалбата и в хода по същество. Намира за неправилен извода на съда, че съставения АУАН и издаденото НП съдържат всички законоизискуеми реквизити. В тази връзка посочва, че не са обсъдени наведените доводи и представените доказателства в жалбата за съществено различие в описанието на нарушението в АУАН и НП, липсата на описание на щетата и нейния размер в АУАН, за погрешно изписване на датата на процесната фактура, както и твърдението на административно наказващия орган за липса на постъпили възражения по съставения АУАН. Навежда доводи за неправилност на извода на съда, че липсата на ЕГН на свидетелите не е съществен порок, тъй като няма спор относно тяхната самоличност, като посочва, че това е задължителен реквизит на АУАН съгласно чл. 42 т. 7 от ЗАНН. На следващо място оспорва и извода, че няма как да се определи точна дата на извършване на нарушението и е достатъчно в обстоятелствената част на АУАН и НП да е посочен периода, в който е следвало да бъде извършено вмененото от законодателя задължение, като твърди, че при всички случаи деянието следва да бъде определено по време. Счита, че при липсата на такава констатация е невъзможно да се прецени спазването на процесуалните срокове, намиращият приложение материален закон и периодът, от който започват да текат лихви върху евентуално настъпилата „щета“. Прави твърдение, че при постановяване на съдебното решение, Районния съд не е анализирал поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, поради което е формирал вътрешно убеждение, различно от реалната фактическа обстановка. Счита за несъстоятелни и неверни изводите на съда по отношение на основния аргумент в жалбата, че административно наказващия орган не е отчел обстоятелството, че от страна на представител на задълженото лице са предприети по собствена инициатива действия по корекция на информацията, касаеща процесния период. В тази връзка сочи, че в производството безспорно е установено, че кредитното известие е отразено непосредствено в следващ период, с което задължението на лицето е изпълнено, като за така описаните в НП обстоятелства по нарушението, законодателят е предвидил привилегирована правна норма, в която санкцията е различна и по-лека от тази на ал. 2 от чл. 182 от ЗЗДС. Първоинстанционния съд не се е произнесъл и по възможността за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че извършеното нарушение е маловажно, тъй като нарушението е първо, липсват вредни последици от него, липсват щети, причинени на фиска, задълженото лице не е нанесло никакви вреди, свързани с данъци на държавата и в частност на бюджета предвид обстоятелството, че за периода м. Март 2018г. търговецът не само, че не дължи данък върху добавената стойност, а напротив – държавата му е възстановила този данък с акт на НАП. Моли за отмяна на решението и по същество за отмяна на НП. Алтернативно – да бъде намален размера на наложената имуществена санкция в размер на 2933,75 лв. и бъде определен размер съобразно разпоредбите на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС.

Ответникът по касация – ТД на НАП – Велико Търново, офис – Плевен не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Съдът не е допуснал твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, тъй като се е произнесъл по всички наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на НП, поддържани и в касационното производство. Мотивите на съда напълно се споделят от настоящия касационен състав и е ненужно да се преповтарят.

Първоинстанционният съд е стигнал до правилни и обосновани изводи за доказаност на описаното нарушение при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, които са съответни на приложимите законови норми. Сочените в касационната жалба съдебни решения касаят различна фактическа обстановка и не са идентични с настоящия случай.

Липсата на посочено ЕГН на свидетелите не е съществено, той като същите са установени и разпитани в с.з.

Както в АУАН, така и в НП ясно е посочено, че като регистрирано по ЗДДС лице дружеството не е отразило получения данъчен документ – данъчно-кредитно известие от 28.03.2018г. по ф-ра от 13.03.2017г. в дневника за покупки за съответния данъчен период – периода на издаване – м. март. 2018г., което е довело до определяне на данъка - ДДС в по-малък размер с 2933.75 лв. С описаното деяние е нарушена сочената разпоредба на чл. 124 ал.5 ЗДДС, според която регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Т.е. посочен е периода, в който е следвало да извърши действието – м. март 2018г., а конкретното нарушение се изразява в бездействие и се счита за довършено с изтичането на този период.

С това е бил ощетен фиска, тъй като при проверката от декларираната сума ДДС за възстановяване – 58044.68 лв. в резултат на установената грешка и извършена корекция от дружеството след покана от проверяващия орган по реда на чл. 103 от ДОПК реално е установена по-малка сума за възстановяване – 55110.93 лв., респективно по-голям размер на задължението. Размерът на имуществената санкция съгласно приложимата разпоредба – чл. 182 ал.1 от ЗДДС се определя според определения по-малък размер на данъка, с който е ощетен фиска, но не по-малко от 1000 лв. В случая неотразяването на получения данъчен документ в съответния данъчен период – м. март 2018г. е довело до определяне на ДДС в по-малък размер с 2933.75 лв., който определя и конкретния размер на наказанието.

Привилегирования състав на чл. 182 ал.2 ЗДДС е неприложим към настоящия случай, тъй като коригиращата СД по ЗДДС е подадена на 03.05.2018г., а не в м. април, който е периода, следващ данъчния период, в който е следвало да бъде отразен документа.

Неоснователно е позоваването на приложението на чл. 126 ал.3 т.2 от ЗДДС. Действително дружеството е подало уведомление с Вх. № 7165/27.04.2018г. до ТД на НАП на осн. чл. 126 ал.3 т.2 от ЗДДС за корекция на допуснатата грешка. Но това е станало след започването на проверката, в хода на която е било установено неотразяването на данъчния документ, а не по инициатива на самото дружество, какъвто е смисъла на посочената разпоредба. За извършването на корекция по този ред не е достатъчно подаването на уведомление по т.2, а е необходимо кумулативно да бъдат изпълнени и двете условия на чл. 126 ал.3 т.1 и т.2 ЗДДС, т.е. необходимо е лицето да извърши и необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и да включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 документи. В случая това условие не е налице и няма как да бъде извършено по време на открито административно производство по прихващане и възстановяване на ДДС, в което данъчния орган инициира служебно корекции на задължението, ако установи грешки или несъответствия, както е било процедирано в настоящия случай с изпращане на уведомлението по чл. 103 от ДОПК. Коригиращата декларация е била подадена на 03.05.2018г. едва след връчването на съобщение по чл. 103 ДОПК, а не едновременно с подаването на уведомлението по чл. 126 ал.3 т.2 ЗДДС на 27.04.2018г., на което се позовава касатора.

Т.е. инициативата за отстраняване на допуснатата грешка не е била на данъчно задълженото лице, а на органа по приходите в хода на започнала проверка и затова в случая е налице извършено нарушение, което подлежи на санкция съобразно чл. 182 ал.1 от ЗДДС.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 730 от 27.09.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1963/2018 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.